Преди 40 години - пускове от ПТУРК

Pan.bg 14 сеп 2011 | 17:25 views (8445) commentaries(5)
img АРХИВ СПИСАНИЕ "КЛУБ ОРЪЖИЕ" - брой 5 2004, ИК "ЕЪР ГРУП 2000" - Полк. о. р. Стоян БАЛКАНДЖИЙСКИ

Военната ми служба се разпореди така, че участвах освен в първия пуск с тактическа ракета в нашата армия (вж. сп. „Клуб ОРЪЖИЕ” бр. 12/2003 г.) и в първата стрелба с противотанков комплекс. Това стана също на 11 май през далечната 1963 г. в тогавашната Ямболска дивизия, в която аз служех като началник на артилерията й. Малко преди това през есента на 1962 г. тогавашното държавно и военно ръководство на страната реши първоешелонните мотострелкови полкове на дивизията (12-и елховски и 53-ти грудовски) да бъдат превъоръжени с противотанков управляем ракетен комплекс (ПТУРК) „Шмель” 2-П-26. Той организационно влизаше в полковите противотанкови батареи по 4 комплекса във всяка. След въоръжаването и на 82-ри ямболски полк в дивизията вече имаше внушителна сила за стрелба по танкове – цели 12 бойни машини, една контролно-проверовъчна машина и един електронен тренажор.
Тъй като този ПТУРК отдавна е снет от въоръжение в армията ни, накратко ще припомня неговото устройство. В състава му влизаха бойна машина (обикновен автомобил ГАЗ-69 с повишена проходимост) и снаряд 3-М-6. Бойната машина служеше за зареждане, изстрелване и управление на снаряда. Ето защо на нея отзад се монтираха 4 броя пакет-направляващи с плъзгачи за снарядите, а в кабината имаше пулт за тяхното управление при полет към целта. Управлението на снаряда се осъществяваше чрез тънък и здрав проводник, а наблюдението му беше визуално. Самият снаряд се състоеше от корпус с поместени в него приемник на сигналите за управление, блок на жироскопа, 2 макари с навит върху тях кабел и бойна кумулативна част. Отзад снарядът завършваше с двигателна установка (маршеви и стартови двигател), сопло и два трасьора на крилата със сила на светлинната интензивност 12 000 свещи (бел. ред. – според СИ – 12 228 кандели). Излишно е да казвам, че за нас, тогавашните артилеристи, този тип техника беше нещо принципно съвсем ново.
image
В полковете на дивизията започна внимателен подбор на операторите за бойните машини. Управлението на ПТУРК съвсем не е лек процес и кандидатите трябваше да имат сериозна електротехническа подготовка и здрави нервна система и психика. Ето защо всички избрани войници преминаваха първоначален медицински преглед




в полковите лечебници. Одобрените от тях се изпращаха в дивизионния медицински пункт на специални психотехнически комисии. Средно на група от 10-15 души тези комисии одобряваха 2-3. Последна медицинска инстанция беше централната психотехническа комисия във Военната болница (днес ВМА – София). Чак след това одобрените войници със заповеди на съответните командири на полкове бяха назначавани за оператори на бойните машини. Оттук нататък предстоеше далеч по-сложно – ежедневното изучаване на устройството на ПТУРК и практическото отработване на воденето на снаряда към целта и нейното поразяване. Спомням си, че учебният процес се водеше на доста високо ниво. За изучаване на електрооборудването на бойната машина и ПТУРК саморъчно бяха изготвени табла, опростени тренажори, действащи схеми и др. Всички те бяха създадени от самите военнослужещи с материали от складовете на поделенията или закупени от магазините. Твърде често подготовката беше съпровождана с внезапни проверки (или както тогава ги наричахме летучки) по отделни учебни въпроси. Практическата работа по управление на снаряда се извършваше в учебния център на дивизията на единствения електронен тренажор. За тази цел всеки взвод – ПТУРК, начело с командира си се командироваше в Ямбол за 10 дни. Започваше се от най-леките „бойни” условия – на къси разстояния до целта, при неподвижна такава, без външни смущения и др. Завършваше се със „стрелба” по далечни подвижни цели със смущения (имитация на звуците на бойното поле, светлинни смущения или пък нощна обстановка, влизане в зрителното поле на други най-често свои цели и т. н.). Изискваше се операторите на око да определят разстоянието до целта, за да решат кога да проведат стрелбата. Така например при разстояние до 500 m атака се извършваше незабавно, на 1000 m след 2-3 s, а между 1500 и 2300 m след 4-5 s. Изискваше се всеки оператор да проведе в началото на обучението си по 10-15 учебни пуска ежедневно, а към края на седмицата – 25-30. За всеки пуск се даваше отделна оценка. Какви са били изискванията към операторите на ПТУРК тогава говори това, че до боен пуск се допускаше този от тях, който имаше между 2500 и 3000 учебни пуска и оценките за тях не бяха по-ниски от „добър”. Ще припомня, че оценките в армията ни тогава бяха по руската четирибална система – слаб, удовлетворителен, добър и отличен. По-късно след показната стрелба пред висшето държавно и военно ръководство на страната се утвърди в практиката извеждането на ПТУРК-взводовете на едномесечни лагери в близост до доста оживения път тогава Ямбол – Елхово. За „реални” цели се използваха движещите се по него автомобили.
image
Сега ми се иска да разкажа за първия пуск с новия комплекс, който се проведе, както казах, на 11 май 1963 г. на полигона Ново село, Сливенско. Както изискваше практиката тогава, той беше свързан с показ на техниката и стрелба с нея. Присъстваха висши ръководители начело с тогавашния политически и държавен глава Тодор Живков. Спомените ми за тази далечна дата са свързани с доста големите премеждия, които срещнахме при подготовката. Пускът трябваше да бъде проведен от командира на батареята капитан Янаки Сандев и трима негови войници (един командир на бойната машина и двама оператори). Всички те бяха преминали двумесечен курс в учебен център на Московския военен окръг (Русия). Комплексът бе изучаван и от пишещия тези редове заедно с майор Стайко Стайков във Военноартилерийската академия в Ленинград (дн. Санкт Петербург). Въпреки това ето какво се случи на тъй наречената генерална репетиция. Комплексът беше разположен в близост до командната вишка на полигона, на която трябваше да се намират официалните лица. „Целта” представляваше предният щит на стария немски танк „Майбах” с размери 130х90 cm, разположен на 1650 m от нас. Времето бе ясно и спокойно. Командирът на ямболската дивизия полковник Бакалов зададе на командира на елховския полк полковник Генчев тактическия „фон” на показното занятие. Последният го сведе до командира на батареята кап. Сандев. Последва командата „пуск”, снарядът излетя, трасьорите му се наблюдаваха много добре... но след няколко секунди той се заби в земята и заподскача под действието на маршевия си двигател като „заклан петел”, както сполучливо се изрази един колега. Всички и най-вече разчетът бяхме силно смутени. Та шега работа ли е да изпуснеш такъв скъпоструващ снаряд още при първата стрелба. В повечето от присъстващите се породи мнението, че стрелбата трябва да се отмени при официалния показ. И как иначе, като в цялата ни армия в този момент имаше всичко на всичко два снаряда, единият от които безславно отгърмя.
Ако не беше представителят на тогавашната Съветска армия в България ген. Надисцев (бел. авт. - ветеран от Сталинград и Берлин), това мнение щеше да се наложи. Той предложи следното – да не се отказваме от показната стрелба, но да не оставаме само с един боен снаряд. Спешно чрез нашия Генерален щаб да се поискат от съветското Министерство на отбраната още два снаряда. Да им се извърши непосредствена проверка на техническото състояние на самия полигон преди стрелбата. В деня, предшестващ показа, да има нова репетиция с реален пуск. А дотогава да се тренира усилено. Всичко протече според предложението на ген. Надисцев, като генералната репетиция благоразумно планирахме два дни преди показа. Взе се решение оператор да бъде командирът на бойната машина. Съветският генерал застана непосредствено до пусковата установка. Проеча командата „пуск”, снарядът излетя нормално, тръгна устойчиво към целта, но отново неуспех. Заби се на 5-6 m от целта. Разочарованието ни беше неописуемо. Започнаха едни неприятни разговори, за които не ми се ще да си спомня. Но ген. Надисцев строго нареди: „Трети пуск с оператор командира на батареята кап. Сандев!”. За трети път проеча командата „пуск”, снарядът излетя и този път съвсем точно се заби в целта. Такова „ура” дотогава не бях чувал. А ген. Надисцев на руско-български извика (бел. на авт. – моля да бъда извинен): „Ваша...! Не верите в техниката, а?”
На показа след два дни успехът беше повторен. Ето защо още на тържествения обяд Тодор Живков лично утвърди повишението на кап. Сандев в предсрочно звание майор.
Завършвайки, искам да кажа, че личният състав на взводовете ПТУРК в кратко време се превърна в наистина елита на нашата артилерия. Обикновена практика тогава беше тези подразделения почти ежегодно да бъдат обявявани за отлични. Често те бяха награждавани с преходни знамена, снимки пред развятото знаме на частта и др. Днес това може да предизвиква усмивка, но на времето си тези награди много се ценяха.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 5

  1. #1
    старшина школник Стефан Д 03 фев 2015, 22:21
     
    0
     
    0

    Г-н полковник,през далечната 1963 година бях пом.н-к щаб по свръзките на артилерииския дивизион на 12-ти полк с командир полк.Генчев.Командир на дивизиона кап.Сандив.През есента на 1962 год.кап.Сандев замина за СССР на обучение за новите ПТУРК.През пролетта на 1963 год. бяхме дислоцитарни в полигона Ново село,за около 2-3 месеца-от април до юни 1963 год.Там к-н Сандев улуче с първи снаряд целта,неописуема радост,"УРА" и се чу от тодор Живков:Честито другарю майор"."Още веднаж "УРА".М.р Сандев повече не видях в нашия пок и дивизион,кротък,възпитан и културен български офицер,за разлика от изпратения на негово място под.п.Събев-пияница и мухъл.Заради него нито един от 32-ма ст.школници от нас,произведени в чин мл.л-т не остана на сужба.Непрекъстани военни мероприятия през 1963 год.,военна подготовка на високо ниво,това бе 12-ти полк в Елхово по това време.Незабравими спомени и до днес в съзнанието ми.Много добре сте описали всичко за тази "револючия" в артилерията по това време.Хвала Ви.
    тел.0888898672,гр.Лом

  2. #2
    старшина школник Стефан Д 03 фев 2015, 22:26
     
    0
     
    0

    Г-н полковник,през далечната 1963 година бях пом.н-к щаб по свръзките на артилерииския дивизион на 12-ти полк с командир полк.Генчев.Командир на дивизиона кап.Сандив.През есента на 1962 год.кап.Сандев замина за СССР на обучение за новите ПТУРК.През пролетта на 1963 год. бяхме дислоцитарни в полигона Ново село,за около 2-3 месеца-от април до юни 1963 год.Там к-н Сандев улуче с първи снаряд целта,неописуема радост,"УРА" и се чу от тодор Живков:Честито другарю майор"."Още веднаж "УРА".М.р Сандев повече не видях в нашия пок и дивизион,кротък,възпитан и културен български офицер,за разлика от изпратения на негово място под.п.Събев-пияница и мухъл.Заради него нито един от 32-ма ст.школници от нас,произведени в чин мл.л-т не остана на сужба.Непрекъстани военни мероприятия през 1963 год.,военна подготовка на високо ниво,това бе 12-ти полк в Елхово по това време.Незабравими спомени и до днес в съзнанието ми.Много добре сте описали всичко за тази "революция" в артилерията по това време.Хвала Ви.И благодаря!!!
    тел.0888898672,гр.Лом

  3. #3
    Ст.школник Стефан Дафов 03 фев 2015, 22:37
     
    0
     
    0

    Благодаря за корекциите и грешките ,допуснати от мен,много се вълнувам за тези спомени през далечната 1963 год.От взвода за управление на дивизиона беше и разчета на установката ТУРК-ееех-др.Ст.лейтенанте,отличен математик беше,луд за два дола,какви учебни стерби бяха,а как разривахме през зимате с.Пчела.Жал ми е сега като чувам за р.Тенджа и Елхово.Много моля да ме свържете с полк.о.р.Стоян Балканджииски!!!Колко правдиво и точно е описал събитието !!!
    тел.0888898672 гр.Лом

  4. #4
    Ст.школник Стефан Дафов 03 фев 2015, 22:48
     
    0
     
    0

    Благодаря за корекциите и грешките ,допуснати от мен,много се вълнувам за тези спомени през далечната 1963 год.От взвода за управление на дивизиона беше и разчета на установката ТУРК-ееех-др.Ст.лейтенанте,отличен математик беше,луд за два дола,какви учебни стерби бяха,а как разривахме през зимате с.Пчела.Жал ми е сега като чувам за р.Тенджа и Елхово.Много моля да ме свържете с полк.о.р.Стоян Балканджииски!!!Колко правдиво и точно е описал събитието !!!
    тел.0888898672 гр.Лом
    Три години след нас дойде и инж.л-т Цветан Тотомиров-бележит български след години Ген.полковник-железния,от нашия северозападен край.

  5. #5
    Ст.ш Стефан дафов 03 фев 2015, 22:55
     
    0
     
    0

    чакам отговор на посочения телефон

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker