Божурище – люлка на българското въздухоплаване и самолетостроене

Pan.bg 11 юли 2011 | 13:39 views (14882) commentaries(0)
img Строежът на летище Божурище започва през 1914 г. Изградени са хангари и жилищни помещения, модерни за времето си. В края на годината тук се премества и новосъздаденото първо аеропланно училище в България.
През юни 1917 г. към това училище е създадена Образцова аеропланна работилница под ръководството на аеромеханика кап. Иван Каролев и най-вече по настояване на известния наш летец Симеон Петров.
Летището край Божурище постепенно става първи и след това главен център на въздухоплаването ни, а аеропланната работилница създава нови и ремонтира повредени самолети.
image
След I-та световна война, по силата на Ньойския договор от 27 юни 1917 г., на България се забранява да има военна авиация. Възпряно е производството на работилницата, но през 1921 г. дейността ? отново се разраства с ремонтирането на укритите запазени и повредени самолети.
Налага се мнението за необходимостта от родно самолетостроене. Причина за това е, че внасяните от чужбина самолети са не само морално остарели, но и много скъпи. Летателният и технически състав срещат големи затруднения от голямото разнообразие от внесените летателни апарати.
Група наши специалисти, начело със Симеон Петров, извършва проучване в Германия на няколко училища за подготовка на летателни и технически кадри и се спира на модела и организацията на новата аеропланна работилница към училището в Гросенхайм, близо до Дрезден. Уточнени са всички договорености и у нас е построена подобна работилница.
image
Един от най-старите и способни летци Пеньо Попкръстев е извикан от чужбина и на 10 юни 1923 г. е назначен за началник на българското въздухоплаване. По време на престоя си в Германия той подбира и подготвя малък екип, с който у нас ще се създаде собствен научно-технически потенциал, както и собствена база за подготовка на инженерни кадри, които ще изградят родното ни самолетостроене.
Изградената Държавна аеропланна работилница (ДАР) разполага с всички необходими цехове, халета и лаборатории за индустриално производство на самолети. Неин пръв началник става летецът Марко Първанов, а по-късно Христо Лазаров.
През 1924 г. започва производството на учебни, тренировъчни и разузнавателни самолети У-1 „Узунов” (тип DFW-C.V), носещи името на загиналия летец Иван Узунов. През 1925 г. общо са произведени 7 броя и с този тип за първи път е изпълнена първата въздушна обиколка на България. Това събитие е имало небивал обществен отзвук, тъй като самолетите са родно производство.
image
По покана на Българското правителство през юли 1925г. у нас пристига немският летец и авиоконструктор Херман Винтер със задача да организира и постави самолетостроенето ни на научна и промишлена основа. В неговата група с 5-годишен договор пристигат още 5 души (двама инженери конструктори Нусбаум и Вайсбрихт и трима майстори специалисти Конрад, Шулце и Щемпел). Херман Винтер става главен конструктор и началник на конструкторския отдел, в който постъпват българските аероинженери Цветан Лазаров, Селиванов, Донев, Касабов, Кирил Петков и средните техници Бончев и Маляков.
През 1926г. Винтер прави първата у нас самолетна конструкция ДАР-1. До 1941г. в ДАР общо са произведени 94 самолета от 12 типа, от които самостоятелни конструкции са ДАР-6, ДАР-6А и ДАР-10А на Цветан Лазаров, ДАР-7 и ДАР-8 на Кирил Петков, а останалите - на Херман Винтер.
ДАР в Божурище се премества много бързо през 1942г. в Ловеч, тъй като правителството се страхува от бомбардировки на англо-американците по летището, от които може да бъде засегната и София.
Заедно с цялата екипировка, машини и съоръжения в града пристигат около 50 души (инженери, техници, майстори, работници), които създават новата самолетостроителна фабрика.
За пръв път от създаването си българската авиация използва самолети по време на Голямата железничарска стачка (24 декември 1919 – 20 януари 1920г.). През този период се налага да се пренася официалната кореспонденция от спешно създадената въздушна пощенска служба. Полетите се извършват по маршрути София-Горна Оряховица-Варна и София-Пловдив-Бургас.
На 5 юли 1923г. като страна България ратифицира Международната конвенция за гражданско
въздухоплаване. Като отличителен знак за своите самолети получава двете букви „В-В---”, последвани от три различни други от латинската азбука.
На 26 август 1926г. са направени първите пощенски полети от София до Варна с междинно кацане на летище Горна Оряховица, открито на 29 март 1925г.
На 2 октомври 1925 г. на летище Божурище за първи път са проведени нощни летения, при които с големи огньове са били обозначени началото и края на летателното поле.
Освен собствено самолетостроене, в Божурище постепенно е положено началото на пътническите полети.
На 25 септември 1925г. е основано Първото смесено българо-унгарско акционерно дружество „Бунавад”, финансирано от частни капитали, както и немски, вложени от самолетостроителната фирма „Junkers”, разкрила концесионни фабрики в Швеция, Дания, Турция и др. Д-р Димитър Точков е член на управителния съвет и става пръв директор на дружеството, което на 25 януари 1927г. сключва договор с Дирекцията на въздухоплаването. На 9 февруари с.г. договорът е утвърден от Народното събрание и е публикуван в Държавен вестник.
image
„Бунавад” получава изключителното право (§1) за експлоатация на въздушна линия над Дунава по трасе Видин-Русе-Варна в продължение на линията Виена-Буда Пеща-Русе-Варна-Цариград и също вътрешна линия София-Русе-Варна във връзка с европейската презбалканска линия София-Бургас. С §4 „Бунавад” е задължен да извършва най-малко 2 полета седмично в двете посоки на направленията с 4 месечно прекъсване през зимата (от 1 декември до 31 март включително). С този договор е отпуснат на дружеството 10 милиона лева целеви безлихвен заем за закупуване на самолети и откриване на линиите. Доставени са два 6 местни моноплана „Junkers F-13”- нископлощник с крилна площ 40 м?, излетна маса – 2700кг, пътна скорост 175 км/ч, таван 5000м, мотор „Junkers L-2” с 230к.с. Самолетите са целометалически с характерната за фирмата гофрирана дуралова обшивка и носещи инициали “B-BUNA” и “B-BUNB”. Този тип пътнически самолет масово се е използвал в целия свят (Европа, Близкия изток, Америка). Много известни полярни изследователи и учени, между които Роалд Амундсен, Фритьоф Нансен и Алберт Айнщайн са имали удоволствието да летят с „Junkers F-13” и са останали във възторг от него. Пътническият салон е с великолепен интериор, за разлика от спартанската кабина на пилотите.
Преди 81 години на 25 октомври 1927г. е открита първата българска въздушна линия София-Русе-Варна. На скромното тържество присъстват около стотина души и е удостоено с присъствието на министъра на железниците, пощите и въздухоплаването Кимон Георгиев, ген. Лазаров и столичния кмет Владимир Вазов. Встъпителното слово произнася К.Георгиев, след което водосвет извършва митрополит Стефан.
Особено емоционално е „кръщаването” на двата самолета от две дами. Съпругата на министър К.Георгиев кръщава “B-BUNA” с името „Лястовица” с думите: „Лети, Лястовицо! Когато Божията десница те поведе из лазурните небеса, буйният вятър ще ти сторва път, халите ще ти пеят песента на победата и глетчерите със своите блестящи погледи ще те препращат от единия до другия край на Родината. Бъди силна и здрава!”. Другият самолет “B-BUNВ” е кръстен от г-жа Констанца Ляпчева с думите: „Твоето име е „Сокол”! Щастлив си ти, Соколе, че теб се пада да начертаеш първите пътеки в небесата – пътеки към победа и доброчестина. Днес ти сломяваш вихъра, утре ще надбягаш светлината и ще бъдеш все тъй силен и несъкрушим. Нека Бог е с тебе!”.
Гордо до двата самолета стоят три машини „ДАР-1” и две „ДАР-2” на Дирекцията на въздухоплаването. С рекламна цел известният немски пилот Фриц Хорн присъства на церемонията и прави демонстративни полети с тримоторния „Junkers G-23”.
Първите трима пътника Димо Казасов, г-ца Сапунова и главният редактор на в. „Утро” г-н Ст.Тонев се качват в „Лястовица” и поемат курс към Варна. След кацането на летище „Тихина” в морската столица е извършен тържествен водосвет от митрополит Симеон в присъствието на много официални лица. Основателите на дружеството влагат много усилия и ентусиазъм. Добавени са още два полетни маршрута Видин-Русе-Варна, а по-късно и София-Бургас. С компанията „Бунавад” е сключен договор за превоз на кореспонденцията и били отпечатани специални марки „Въздушна поща”. Това били съществуващи марки с цветни надпечатки на самолетно силуетче (емисии 7.11.1927, 15.04.1928 и 10.05.1928).
Поради липса на земна ориентировка и техническо осигуряване, както и недостатъчна подготовка на унгарските летци, не се постига рентабилност и през 1930г. договорът е прекратен.
В Божурище е построен прототип на ДАР-4 – тримоторен /Walter Mars”-145к.с./ двуплощник. Поради отклонения в аеродинамичните изчисления, Х.Винтер спира серийното производство на този пътнически самолет.
През 1931г. България се присъединява към Варшавската конвенция за гражданска авиация. Допълнени били правилата, съобразени с възможностите на самолета и разширяващото му се приложение в обществения живот. Утвърден е новият опознавателен знак „LZ----”, последван от 3 различни латински букви. Авиацията ни получава един пощенски двуместен едномоторен „Junkers А-20” (LZ-UNK). Този целометалически долноплощник е с много добри качества.
Българският почетен търговски консул в Бремен купува един “Focke-Wulf 43” с цел околосветско пътуване. След трагичната гибел на приятеля му пилота барон Хюневелд, той подарява самолета на авиацията ни за пътнически превози /едномоторен горноплощник с 1 пилот и 3 места за пътници/.
През 1936г. у нас е направен опит за организиране на пътнически превози. Поръчани били 3 модерни за времето си френски самолети – “Goeland 440”. Само един от тях “LZ-REA”лети до Божурище с двама пилота Никола Кокилев и Станислав Кръчмаров, аероинженер Васил Анастасов, техник Милитаров, г-н Фоке – представител на фабриката „Codron” и пътника Димитър Молов. Гаранцията за самолетите не е поета от държавата и командването отказва поръчката, а също на самолетите не били поставени картечни гнезда, за да бъдат лесно пригодени за бомбардировачи при случай на война.
image
През същото време в Божурище работи известният български летец Христо Лазаров. Първоначално през 1925г. е инструктор в авиационното училище, а след това е началник на ДАР. През 1930г. той напуска ДАР и е приет за пилот в международното въздухоплавателно дружество „СИДНА”, което започва експлоатация на въздушната линия Париж-Прага-София-Бургас-Истанбул и обратно. Договорът с френското дружество е подписан също в началото на 1927 г. и одобрен на 28 април с.г. от Народното събрание и публикуван в Държавен вестник, с което е дадена концесия за използване въздушното трасе Драгоман-София-Свиленград, като част от трансевропейската линия до Цариград. В началото летели без свързочни средства. Ориентирали се по светлинни фарове, поставени на дървени стълбове. Самолетите били 8-10 местни, но често кацали принудително, тъй като моторите им дефектирали. Летците понякога загубвали ориентировка при лошо време и с дни не можели да ги открият. По-късно на самолетите били монтирани радиостанции и към екипажите включвали радисти. В последствие дружеството е преименувано на „Ер Франс” и Христо Лазаров лети до 1946г. по този маршрут. Над България прелитали и кацали самолети и на други чужди компании, но не периодично.
На 27 декември 1946г. Министерският съвет на България издава Постановление № 8 за създаване на Дирекция на въздушните съобщения. Тя разположила своите отдели (летателен, технически, свързочен и транспортен) в изградената през 1943г. терминална сграда на летище „Враждебна”. Проектът бил на архитекта, поета, журналиста и общественика Николай Марангозов.
Гражданските полети от това ново летище започнали през юни 1947г. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива международната линия до Буда Пеща, а през 1948г. е разширена в София-Белград-Буда Пеща-Прага.
Отбелязвайки 61 годишнината на Гражданската ни авиация, днес България трябва да се гордее и с 81 годишния си юбилей от началото на пътническите ни полети, стартирали от летище Божурище.
За България летище Божурище е национална светиня – люлка на българското въздухоплаване и самолетостроене, както и символ на историческата ни памет. Да не забравяме,че то е едно от четирите летища в света с уникални природо-климатични условия за „дълги въздушни вълни”, благоприятстващи безмоторните полети.
За съжаление, днес България е на път да се лиши от летище Божурище – нещо, което не успя да стори Съюзническата комисия по ликвидиране на българската авиация, в резултат на унизителния Ньойски договор – да превърне това летище в земеделска земя. Ликвидацията на летище Божурище е инициирана от бившия министър на отбраната Николай Свинаров и финализирана днес от сегашния военен министър Веселин Близнаков, без съгласуване с органите, отговарящи за авиацията и с българската авиационна общественост.
image
На задкулисния играч в тази престъпна сделка трябва да припомним знаменателното събитие, състояло се в летище Божурище на 27 юни 1937г. В присъствието на хиляди хора държавният глава, цар Борис III, връчва бойните знамена на новосформираните полкове, произнася прочувствена реч и завършва с думите:
„Драги офицери и войници,
За да Ви дам още едно доказателство, колко сте близки до сърцето Ми и до колко през тежките години Съм гледал с утеха на вашия род войска, в чийто ръце не ще се сломи здравата българска стомана, а ще пребъде и в бъдещето, …. Ура!!!
Отговорът е на високата, обкичена с цветя арка: „На това поле се готвим
да мрем за
Цар и Родина”.
Да не забравяме и да не сме късопаметни !!!

София, октомври 2008 г. дипл.аероинж. Хр.Златанов
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker