Още веднъж за Хидротехническия комплекс “Никопол-Търну Мъгуреле”

Pan.bg 05 яну 2014 | 17:52 views (2859) commentaries(0)
img Като човек, който две години е участвал в организацията и началото на строителството на Хидротехническия Комплекс (ХТК) с голямо задоволство научих изключително приятната новина, че министър-председателя на Република България Пламен Орешарски и колегата му от република Румъния Виктор Понта са разглеждали на среща в Букурещ възможността за изграждането на ХТК на река Дунав, тъй-като от няколко години се стремя да дам гласност за строителството на ХТК, но без успех.

Генерал-майор от запаса Янко Янкулов*
otbrana.com


Съобщение на Пресцентъра на Министерския съвет от 26 ноември 2013 г. по повод посещението на премиера Пламен Орешарски в Букурещ: „Министър-председателят коментира и обсъжданите вчера с премиера Понта общи проекти. Един от тях е за изграждане на хидроенергиен комплекс на Дунав при Никопол – Турну Мъгуреле. С изграждането на мост и хидроцентрала на реката ще се осигури едновременно нов енергиен източник за двете страни, както и нови гранични преходи. Решение за проекта е взето преди две години, но той все още се намира в идейна фаза. „Не е много евтин този проект. Тепърва предстои да се уточнява. Мислим да го направим на концесия, за да не ангажираме публични средства”, каза министър-председателят.“

Въпросите за комплексното използване на водите на река Дунав не са нови. Те са стояли десетки години на вниманието на редица правителства и най-много пред инженерно-техническите среди у нас и по-специално пред хидроенергийните специалисти, които имат голям опит в проектирането и изграждането на такива обекти у нас и в чужбина.

Като човек, който две години е участвал в организацията и началото на строителството на Хидротехническия Комплекс (ХТК) с голямо задоволство научих изключително приятната новина, че министър-председателя на Република България Пламен Орешарски и колегата му от република Румъния Виктор Понта са разглеждали на среща в Букурещ възможността за изграждането на ХТК на река Дунав, тъй-като от няколко години се стремя да дам гласност за строителството на ХТК, но без успех.

През 2007 година подготвих “Становище” за ХТК; тази година (03.03.2013 г.) вестник Преса публикува моя статия на тази тема; проведох разговор с директора на Енергопроект - Хидроенергетика; с председателя на БАН (становището на Академията беше в основата за спиране изграждането на ХТК); с директора на Агенцията по поддържане и проучване на река Дунав; с бившия директор на АЕЦ Козлодуй, който по


някои сведения е проявявал интерес към ХТК. Направих опит да се свържа с бившия министър на енергетиката Петър Димитров, който е един от участниците в съвещанието на Европейския съюз (ЕС) в Букурещ и с някои телевизионни медии, но от никъде не получих внимание с изключение на инж. Г. Григоров - бивш министър на строежите.

До сега два пъти е започвано строителството на ХТК “Никопол-Турну Мъгуреле” и два пъти е спирано (първото от 1978г. и спряно 1980г., а второто от 1986г. и замразено през 1990г., а през 2003г. изцяло е отменено решението за строеж). Въпреки това се надявам, че след третото започване ХТК ще бъде окончателно изграден.

Твърдо се надявам, че строителството на ХТК, поне по оскъдната информация която имам, ще се осъществи съвместно с република Румъния, иначе не би могло да се строи.

Не се съмнявам в това, че Правителството ще се отнесе много отговорно и прецизно при евентуалното рестартиране изграждането на ХТК, макар да не са малко случаите когато в такива моменти се пренебрегват старите решения и се започва от нулата.

Освен съобщението на правителствената информационна служба ми направи впечатление дописката на Георги Ангелов, пратеник на в. Труд в Букурещ по време на срещата на държавните глави на Централна и Източна Европа в Букурещ, в който се казва нещо необяснимо: “За грандиозното съоръжение, което ще свърже двете страни и ще произвежда и електричество, все още няма проект, не са направени дори и проучвания.”

Искам да напомня, че проучването и проектирането на ХТК по р. Дунав започва в далечната 1956г. Направена е оценка на 27 възможни места за построяване на язовирната стена. Проучванията показват, че в българо-румънския участък енергийният потенциал на р. Дунав е най-целесъобразно да се използва чрез построяване на два Хидрокомплекса - Никопол-Турну Мъгуреле и Силистра-Калъраш. През 1961г. е завършен българо-румънския “Технико-икономически Доклад (ТИД)” за хидрокомплекса “Никопол-Турну Мъгуреле”. В статия, публикувана във вестник Строител на 21.10.2011г. под заглавие “Многонационални обекти в българо-румънския участък на р. Дунав” инж. Стойно Венков, директор на Енергопроект-Хидроенергетика АД, пише: “През 1973г. се приема идеята за комплекса “Никопол-Турну Мъгуреле”, за който е разработен подробен технически проект съдържащ 25 тома и частични работни проекти с които започна строителството.” При проектирането са участвали 7 проектантски институти, учени и специалисти от БАН, ВИАС и други министерства и ведомства. При проектирането е използван опита на Германия, Австрия, Югославия, Франция, Румъния и други страни.

По време на работата по ХТК реално са изпълнени: пътната връзка от гр. Белене до створа (мястото за строителството на язовирната стена); железопътната връзка от гара Ореш до Дунава; намиването (подсилване с баластра) на цялата строителна площадка на брега на Дунава; подготвени са хиляди бетонни блокове за подпиране на насипната призма на язовирната стена; подготвени са общежития за работната ръка (приспособени и ремонтирани изоставени училища и други неизползваеми сгради) в границите от Белене до Видин, в населени места близки до строителния обект; изпълнена е социалната програма за ръководния състав в района на Белене (изграден е цял жилищен квартал с всички комуникации - улици, ВиК, електричество и още много други спомагателни и помощни сгради).

Това ли има предвид кореспондента с думите “не са направени дори и проучвания”?

По натам същият автор цитира: “Не е много евтин този проект. Проектът, това е излишен лукс да харчим бюджетни пари - добави премиерът.”

Не знам дали премиерът е изрекъл, или би изразил подобно становище или това е някакво лично внушение на автора.

Ето само един факт: Когато започна второто откриване на строителството на ХТК през 1986 г. в Проектосметната документация на обекта бяха заложени два милиарда и двеста и петдесет милиона лева. За онова време това беше реална сума.

Как стоят нещата сега?

Изграждането на ХТК не е въпрос само на България и Румъния, а засяга и цяла Европа. След разширяването на Европейския съюз от 2007г. и предстоящото вероятно приемане и на нови членове, р. Дунав се превръща в основен вътрешен воден път на Европейския съюз с голямо значение за неговото развитие.

Европейският съюз приема Дунавската стратегия през 2010 г. След приемането и, председателя на Европейската комисия Барозу обявява официално в Букурещ, че са отделени деветдесет и пет милиарда евро за обектите на единайсетте дунавски страни (обектите могат да се вземат от сайта на Дунавската стратегия). Там за България и Румъния са записани три обекта. Първият е Язовирна стена Никопол-Турну Мъгуреле с път и железопътен мост и производство на 880 МВт ел. енергия от водния праг от които 510 МВт върхова ел. енергия и 370 МВт основна ел. енергия. За ХТК са предвидени три милиарда и сто милиона евро, като България и Румъния трябва да осигурят само по 150 млн. Вторият е ХТК Силистра-Кълъраш. Третият - Модернизация на навигацията по р. Дунав от Силистра до Видин.

Защо защитавам така ревностно изграждането на ХТК? Затова има поне четири неоспорими довода: на първо място - много от проучвателните и проектантските работи са завършени, (сигурно ще е необходимо да се осъвременят, но не се започва от нулата) с една дума има готов проект; на второ място - природата осигурява безплатна екологично чиста енергия (вода, която се възстановява ежесекундно и няма да имаме грижа за съхранение на отпадъците); на трето място - язовирната стена се изгражда чрез хидромеханизация като материалът (баластра) се взема от коритото на реката; на четвърто място - средствата са осигурени.

ХТК Никопол-Турну Мъгуреле може да заеме достойно място не само в енергетиката, но да допринесе до положително изменение на стопанския живот на цяла северна България.

Самият факт, че е започван и спиран два пъти показва, че обектът действително има много достойнства, но по преценка на експертите от БАН има и някои неизяснени проблеми, които е трябвало на времето да се разработят и решат. Проектът е имал много защитници. Проектантите и осем от десетте независими експертизи го защитават и категорично отхвърлят становищата и оценките на БАН по спорните въпроси (спорните въпроси и отговорите към тях могат да се намерят в архивите на БАН).

За да не влизам в подробности относно становищата на председателя на БАН акад. Ангел Балевски до президиума на БАН (март 1986г.) и доклада му до председателя на Държавния съвет Тодор Живков (септември 1986г.) тъй-като те третират едни и същи въпроси, ще цитирам само заключението на проектантите от Енергопроект (юли 1986г.) където е написано: “Повдигнатите проблеми от БАН са намерили своето решение в проектите и другите материали отнасящи се до хидрокомплекса. От изложението се вижда, че авторите на доклада от БАН не познават конкретно обектите на Хидрокомплекса и проектните решения на съответната проблематика. Ето защо не е обективен и изводите му са погрешни”.

Въпреки тези оценки проектът беше спрян, може би по други, конюнктурни причини, а можеше до сега да бъде изграден в пълния си обем - Никопол-Турну Мъгуреле и Силистра-Кълъраш. От него произтичат поредица от директни и индиректни ползи и икономически придобивки, оживяващи цяла северна България от Силистра до Видин и от Дунав до Стара планина. У нас щеше да има: целогодишно корабоплаване по река Дунав; две водноелектрически централи; две комуникации - пътни и ЖП на р. Дунав за Румъния и Европа; може да се възроди турбостроенето в гр. Плевен (имам информация, че плевенският завод и сега произвежда турбини за Русия); щеше да се възстанови помпо-строенето в гр. Видин (тези помпи биха били необходими както за изпомпване на подгизналата вода, така и за евентуално възобновената напоителна система, която беше безумно опустошена); щеше да се възобнови електро-строенето в Добрич, навигаторното строителство във Варна и речното корабостроене в гр. Русе.

По този начин ще се даде живот на цяла Северна България - от Видин до Силистра. Ще се извади от безработицата това родолюбиво и работливо, за сега забравено, да не употребя и по-силни думи, население от Мизия в границите от Дунава до Стара Планина.

Не може да се пренебрегнат и някои от изискванията на опонентите. Това са достойни инженери, професори и научни работници, които според мен са искали да се детайлизират проблемите с които да се повиши ефекта от построяването на ХТК.

Трябва да се има предвид и това, че делтата на р. Дунав е обект на световното наследство на Юнеско от 1991 г. Поречието на Дунав обхваща няколко природни защитени зони, което ни задължава при доработката на проекта да се отчете тяхната специфика. Да се търсят начини за тяхното обгрижване, а не съществуването им да бъде злонамерено използвано като причина за спиране на строежа.

Ако си позволим едно лирично отклонение. В резултат на изграждането на ХТК България ще има едно голямо, сложно и уникално хидротехническо съоръжение, най-значимото по поречието на р. Дунав. Ще имаме един язовир от Силистра до Видин с един праг при Белене. По него ще плуват целогодишно товарни кораби от различни категории, които ще бъдат поздравявани от туристически увеселителни кораби, а между тях ще маневрират бързоходните пътнически катери, в определени дни ще се провеждат различни по класове водни спортове, наблюдавани от туристи и любители застанали на панорамния път по короната на защитната дига, така че да не пречат на колоездачите по велоалеята започнала от Западна Европа и стигаща до Черноморието. По короната на язовирните стени безпрепятствено ще преминават колите и влаковете по пътните и железопътни магистрали и по този начин България ще има не два, а четири моста на Дунава улесняващи стопанските и културни връзки с Румъния и цяла Европа.

*През 1986-1988 г. генерал-майор Янкулов е началник-щаб на Хидротехническия комплекс „Никопол – Турну Мъгуреле“ и хидровойските. Военната си служба завършва като заместник-началник на Военната академия „Георги С. Раковски“.

На снимката: Схема от готовия през 1986 г. работен проект, с който започва строителството.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker