Спасителен кораб "Протео"

Pan.bg 21 юли 2011 | 08:34 views (10478) commentaries(0)
img Спасителен кораб "Протео"

Текст и снимка - Валентин Димитров, сп. Клуб ОКЕАН

Необходимостта от такъв кораб със сравнително универсални аварийно-спасителни функции за българските ВМС, както и изискването към тях като пълноправен член на НАТО да притежават адекватни на новото си качество оперативни способности и съвместимост, определят важността на събитието – италианската марина ни подари спасителния си кораб “Протео”. Актът бележи връхна точка в българо-италианските военноморски отношения, датиращи още от края на XIX век. Сред офицерите, завършили Кралската морска академия в Ливорно в периода 1889-1891 г., е капитан І ранг Матей Стойков – създател на първата навигационна карта на р. Дунав. Италиански възпитаник е и капитан І ранг Стефан Цанев – командващ флота от 1944 до 1946 г. Между двете световни войни бележат ръст италианските визити в български пристанища, започнали през 1925 г. с посещението на разрушителя “Конфиенце” и канонерката “Дел Греко”. В следващите десет години Варненското пристанище е посетено от 8 кораба и 2 подводници, а общо 26 хидроплана кацат във Варненското пристанище.

image

Прекъснати за около половин век, италианските корабни визити в български пристанища се възобновяват след началото на демократичните промени в последното десетилетие на XX век, за да достигнат общо около 25 бойни единици за изтеклия досега период. Негово ново качество е стартиралата реципрочност и от страна на българските ВМС. През 1993 г. фрегатата “Смели” и военният транспортен кораб “Атия” посещават Неапол, а през 1995 г. корабите ни участват в учение на италианските ВМС “Русалка – Класика”, проведено в Лигурийско море. Във военноморски учения, провеждани в различен формат в Средиземно море, български и италиански кораби участват също през 1999, 2003 и 2004 г.

От своя страна, започнали през 1994 г., италианците почти не пропускат да участват в нашето военноморско учение от типа “Бриз”, както и във всичките 4 издания на учението на НАТО “Кооператив Партнър”, на което домакини са българските ВМС. Българо-италианското военноморско сътрудничество се развива твърде динамично и извън рамките на крупните многонационални учения. През 1997, 1999 и 2000 г. групи български водолазни специалисти обменят опит по аварийно-спасителна дейност в Центъра за водолазна подготовка в Ла Специя. В български води италианският спасителен кораб “Антео” участва в двустранни учения с наши специалисти през 1998 и 1999 г., като при второто учение е тренирано оказване на помощ на учебно аварирала и лежаща на дъното наша подводница. През 1997 г. италианските ВМС ни предоставят безвъзмездно материална помощ – оборудване и средства за борба за живучест на корабите, в един почти кризисен за този сектор момент.

През последните години един офицер завършва академичен курс в Морската академия в Ливорно, друг – Генерал-щабната академия в Рим, а курсанти от ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” преминават сравнително продължителна и безплатна практика на италиански бойни кораби.
В известен смисъл като прецедент в новия исторически период може да се прецени подписаното между двете военни министерства Техническо споразумение за установяване на италиански военен представител в Главния щаб на флота във Варна. Подписите на неговия тогавашен началник контраадмирал Нейко Атанасов и италианския му колега адмирал Марчело Ди Донно, положени на документа на 17 юли 2002 г., стартират от същия ден мандата на капитан І ранг Енрико Ла Роза в морската ни столица. Оказал се твърде кратък – само около година, той съвпада с решителната фаза на преговорите около получаването на аварийно-спасителния кораб.

Твърде високата 60-годишна възраст на “Протео”, съизмерима само с тази на гвардейския ни участник във Втората световна война – миночистача “Христо Ботев”, първоначално подхранва формално правилния извод на закоравелите песимисти, че подаръкът само ще повиши средната възраст на флота. Колективното мнение на специалистите обаче е, че зъбите на харизания кон съвсем не са лоши.
Основното предназначение на кораба е да провежда операции за оказване на помощ и спасяване на екипажа на аварирала подводница на дълбочина до 120 m, а допълнителните му възможности – да обучава водолази, да вади на повърхността потънали малки съдове и предмети, да оказва помощ и буксировка на малки плавателни съдове.

“Протео” е построен в Обединените военноморски корабостроителни заводи в гр. Анкона и е с първоначално име “Персео”. През 1944 г. е отбуксиран до гр. Триест и потопен от германците, за да не попадне в ръцете на Съюзническите сили. След година е изваден, предоставен на Югославия, а през 1949 г. отново е върнат на Италия. През 1950 г. чрез основен ремонт, модернизация и преоборудване в Анкона е превърнат от буксир в спасителен кораб и за втори път е спуснат на вода на 2 май 1951 г. В италианските ВМС е на въоръжение от 24 август 1951 г. под името “Протео” с бордови номер 5310. Има водоизместване 2048 t, дължина 75,7 m, ширина 11,7 m, газене 5 m, два дизелови двигателя по 2400 к. с., максимална скорост 16 възла, автономност 7 500 мили, екипаж от 116 души и е въоръжен с две ПВО картечници.

От предпоследното докуване на кораба през 2000 г. (последното – през 2004 г.) до октомври 2002 г. той е изпълнявал спасителни операции и е замествал по-новия спасителен кораб на италианските ВМС “Антео” (бил е във Варна и е участвал в учение с българска подводница) по време на неговия ремонт. Подаръкът има два водолазни звънеца, барокамера, симулатор “Подводница”, пулт за управление и контрол на водолазните операции, газово стопанство за тяхното осигуряване и рейдово оборудване. Двата дизелови 4-тактови, 12-цилиндрови, V-образни двигателя имат до следващия ремонт над 4000 моточаса. На кораба има четири 12-цилиндрови, 2-тактови дизел генератора (от 2000 до 8000 оставащи им до ремонт моточаса) 9 фиксирани и 8 полуфиксирани различни противопожарни системи, 17 противопожарни станции, около 60 преносими пожарогасители, 6 електрически и 3 моторни пожарни помпи, 2 спасителни лодки с дизелови двигатели и 10 спасителни плота за около 150 души общо.

Естествено на борда на “Протео” най-голямо значение има дълбоководното спасително и водолазно оборудване. Основен негов компонент е затвореният звънец (тип MAC.CANN) за спасяване на личен състав от аварирала подводница. Теглото му е 9 тона, работната дълбочина – до 120 m, екипажът – двама водолази. Може да спасява 6 души от екипажа на подводницата. Връзката с кораба е телефонна чрез “пъпна връв”.
Затвореният водолазен звънец (тип SDC, камера-лифт) служи за доставяне на водолазите до работната дълбочина и осигуряването им за извършване на продължителна подводна работа (за присъединяване на направляващата проволка на спасителния звънец MAC.CANN към рима на спасителния люк на подводницата; за скачване на шланговете за вентилиране към подводницата и т. н.). Работната му дълбочина е до 120 m (под 50 m – с използване на хелиево-кислородна смес), екипажът – от двама водолази, стационарното индивидуално водолазно оборудване – два леководолазни шлема. Звънецът разполага с видеокамера, чрез която водолазите, работещи в него, могат да бъдат наблюдавани от оперативния водолазен пост на кораба. За по-голяма автономност, необходима в аварийни случаи, звънецът е снабден с бутилки за въздух с високо налягане, кислород и газова смес, както и с две зареждащи се батерии. Той е специално пригоден за скачване към корабната барокамера и дава възможност за извършване на т. нар. “суха декомпресия” от работещите водолази. Това позволява на кораба да напусне бързо района след извършване на водолазната работа, което е особено важно при влошаване на времето.

Многопостовата, двуотсечна барокамера има максимална работна дълбочина 300 m. Освен с въздушна е снабдена и с кислородна и със система за газови смеси. Осигурява “суха декомпресия” на екипажа на затворения водолазен звънец (след скачване с него) в легнало положение или на 8 водолаза в седнало положение. Барокамерата е пригодена и за терапевтична хипербарна оксигенация (лечение с кислород). Оборудвана е с най-модерна апаратура, включваща и видеокамера за визуално наблюдение на състоянието на извършващите декомпресия водолази, както и с регенеративна система за пречистване въздуха за поддържане живота на водолазите. Другото оборудване като газ-анализатор, затоплящо-охлаждаща въздушна система, система за контрол на микроклимата в барокамерата (влажност, температура, въглероден двуокис) дава възможност при необходимост за извършване на т. нар. аварийна сатурация на водолазите (наситени водолазни спускания).

Симулаторът “Подводница” представлява платформа със система от цистерни, комингс-площадка на подводница и кранове за скачване на шланговете за нейната вентилация. Симулаторът позволява провеждането на тренировки (независимо от наличието на реална подводница) на операциите по скачване със спасителния звънец MAC.CANN, както и на операциите по подаване на въздух към аварирала подводница. Потапянето му на необходимата дълбочина става след отваряне на крановете и запълването на цистерните му. Изплаването също е самостоятелно след подаване на въздух в цистерните от повърхността.

От пулта за управление и контрол на водолазните операции може да се извършва полуавтоматично управление (с джойстици) на клапаните за газовите системи на барокамерата и двата звънеца. Системата е с вграден компютър за контрол на състоянието на газовите системи. На пулта са изведени също и екраните за наблюдение с видеокамерите, както и телефонната връзка с барокамерата, работещият водолаз и двата звънеца.
“Протео” разполага с многообразно и съвременно газово стопанство (8 компресора и над 100 бутилки), с редово оборудване в помощ на водолазните операции (буйове, котви, проволки, плаващи въжета). Управлението на главните двигатели се осъществява от централен пост. Магнитен компас, жирокомпас, 3 радиолокационни станции, GPS и електронни карти влизат в навигационното оборудване. Корабът разполага с 2 сепаратора за гориво и един за масло, опреснителна уредба за вода, климатик и добри битови условия.

Операцията по безвъзмездното предоставяне на италианския аварийно-спасителен кораб отне повече от 2 години, прониза мандата на тримата последни началници на Главния щаб на ВМС и финишира успешно с посрещането на “Протео” във Варна на 9 юни т. г. Много преди това наши специалисти разглеждаха кораба в Ла Специя, анализираха възможностите за неговата експлоатация и поддържане, съпоставяха съвместимостта на тактико-техническите му данни със задачите на ВМС в новото им качество като член на евроатлантическата система за сигурност. Докладите тръгнаха нагоре по звената на МО и ГЩ и остана най-важното – корабът да се пребазира до Варна. Точно месец преди тържественото посрещане на аварийно-спасителния кораб номер 224 на Морската гара за Ла Специя от Варна отплава спомагателният кораб “Капитан І ранг Димитър Добрев”. На борда му бе цялото войнство, необходимо за усвояването на подаръка и прехода до новия му пункт за базиране – екипажът на кораба с командир старши лейтенант Милен Манолов (досегашен командир на противопожарен кораб) и механик старши лейтенант Драгомир Иванов, ръководителят на похода на двата кораба капитан ІІ ранг Кирил Михайлов и половин дузина щурмани и механици на длъжности в спомагателния дивизион, Военноморската база - Варна и щаба на флота.

На пресконференцията на борда на кораба, в която участваха началникът на Главния щаб на ВМС контраадмирал Минко Кавалджиев, командирът на Военноморската база - Варна бригаден адмирал Георги Георгиев, капитан ІІ ранг Кирил Михайлов и старши лейтенант Милен Манолов, стана ясно, че екипажът е поел самостоятелното му управление на 18-ия ден от стъпването на палубата, че българският флаг е вдигнат на 31 май, че сдаващите кораба италиански моряци и съответните длъжностни лица в Ла Специя са възхитени от темповете и професионализма при изпълнението на сложната задача. Затова сигурно е оказал влияние и фактът, че всички офицери от екипажа владеят английски език, а четирима от тях – и италиански (инструкциите на “Протео” са само на италиански), че преди отплаването вахтените офицери са преминали тренажорна подготовка в Морското училище за плаване в Проливната зона, че в италианската военноморска база почивните дни са били голяма рядкост. Корабът ще бъде в състава на аварийно-спасителния отряд в спомагателния дивизион на Военноморската база - Варна, ще плава под номер 224 (наименоването предстои), а първата задача на екипажа му е да продължи усвояването на модерното оборудване, да сдаде курсовите задачи и докаже готовността си да изпълнява широк спектър от специфични функции.

Значението на придобивката е важно (освен че е безплатна), защото българските ВМС не разполагат със средства за оказване на помощ на аварирала подводница, а такъв действащ кораб няма в района на югозападното Черно море. “Протео” ще увеличи възможностите за участие на нашите ВМС в операции по спасяване на човешкия живот на море в съответствие с международните конвенции, както и в операции по търсене и спасяване, ръководени от НАТО. Водолазният и барокамерният комплекс и специалното оборудване, с каквото не всички ВМС от алианса разполагат, ще позволят на кораба да сътрудничи с различни граждански ведомства по широк кръг проблеми.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker