ЧРД на ген. Тотомиров. Той: Не отнемайте достойнството на офицера

Pan.bg 14 апр 2013 | 10:46 views (4757) commentaries(10)
img Генерал-полковник от запаса Цветан Тотомиров, който от 2 септември 1994 до 11 юни 1997 г. бе началник на Генералния щаб на Българската армия, днес отбелязва своя 70-годишен юбилей.
ЧРД г-н генерал! Бъдете жив и здрав!

От екипа на ПАН.БГ и сп."Клуб КРИЛЕ"

О.з. генерал Цветан Тотомиров пред в. „Българска армия”: Не отнемайте достойнството на офицера
Иван Ибришимов
Искреността е оная духовна ценност, която обединява хората



- Г-н генерал, как се чувствате на 70 години? Определете един най-ярък спомен от впечатляващата Ви професионална кариера!
- Как се чувствам...като всички станали на 70 години...в „младостта на старостта“, както се казва в песента. Ако трябва да бъда по-конкретен – не съм такъв каквото мислех преди години за тези, които са на 70 години, но не съм и такъв какъвто бях на петдесет. Годините си казват своето.
Когато остарее човек - спомени много. Но най-ярък спомен, който трасира цялата ми служба, си остава спомена за наборния войник. И в пек и в студ той беше способен на всичко, той можеше да направи чудеса, той се раздаваше в изпълнението на своя дълг към Отечеството. Наборният войник преценяваше своите командири, обичаше строгите и принципните , безупречно се подчиняваше на тези, в които вярваше и не на последно място измисляше им и по някой прякор.
Сигурно ще бъда упрекнат в носталгия по миналото, но казармата беше храм на добродетели за всички, храм за съхранение на националните идеали. Във всяко едно отношение тя беше извор, който: развива волята, развива духа, за да се запази нацията; повдига и съхранява вярата на младежите в себе си; създава любов към реда, порядъка и чистотата; развива гражданското самосъзнание, преклонността пред законите и чувство за справедливост; развива любов към нацията, държавата и отечеството; създава гражданина, готов за саможертва в името на националните идеали.
Затова днес все по-често се питам кои са тези институции, които заместиха КАЗАРМАТА в работата с българските младежи.

- Кога Ви беше по-трудно – като млад полеви командир в поделенията, като командващ на Трета армия или като началник на генералния щаб на Българската армия?
- В армията всяка една длъжност има свои задължения и носи своята отговорност за делата си. Колкото по-висока длъжност заемаш в йерархическата стълба толкова и трудностите и отговорностите са повече. Лично смятам, че най-отговорните длъжности в




армията са командир на рота, командир на полк, командващ Армия и началник на Генералния щаб, разбира се за онова време, когато служех.
Независимо от длъжностите, които съм заемал, винаги съм спазвал принципите – да бъда много строг със себе си, за да имам правото да изисквам от подчинените; вярност към дълга; безупречно чувство за справедливост и любов към професията и подчинените, с които работех. Няма да скрия, че по този начин се радвах в службата на сплотени войскови колективи, на подчинени, които даваха всичко от себе си за изпълнението на поставените задачи. Винаги съм смятал, че искреността е оная духовна ценност, която обединява хората. И все пак за мен от всички командирски длъжности най-хубавата беше като командир на 12 МСП в Елхово. Полк с личен състав около 1500 души (офицери 100 – 110, сержанти 120 – 130 и останалите наборни войници). Полк с традиции. Трудно ми е да обясня как се чувства човек, когато за първи път застава пред новия строй.

- През годините на прехода, особено през първите години, многократно се спекулираше, че всеки момент ако се наложи, армията е в състояние да извърши преврат. Слава богу, до там не се стигна. Каква е ролята на армията за запазване на гражданския мир?
- Слухове за заплахи от „военен преврат“ винаги са вълнували хората. Вълнуваха и мен. С всяка изминала година, със сблъскването на различни трудности в прехода слуховете ту се увеличаваха, ту отслабваха. И хората вярваха, защото армията беше голяма организирана сила, пръсната по всички големи градове в страната.
Президентът д-р Желю Желев държеше много армията да стои далеч от партийните боричкания и да остане надпартийна институция. По различни поводи, когато сме разговаряли, той наблягаше на „мястото на армията в преходния период“, но никога не ме е търсил за някакъв подобен слух.
Винаги съм смятал, че предназначението на армията е не да се намесва в политическите проблеми на страната. Те трябва да бъдат решени от народа със собствения му вот. Но това ми костваше много – получавах удари и от ляво, и от дясно. Пуснаха за мен най - различни слухове, но не можаха да постигнат целите си. Така се стигна до 10 януари 1997 г., когато бе щурмувано Народното събрание. Бяхме на ръба на гражданска война.
И сега като си спомням тази нощ, изтръпвам. Безредиците ми се сториха цяла вечност. Това беше най-дългата, най-неприятната нощ в живота ми.
Благодарение на всички командири, през тази нощ в страната не се допуснаха никакви неприятни сътресения.
Така армията с много усилия запази гражданския мир по време на прехода, за което днес получава своето призвание.

- Как се променя ролята на командира първо, с оглед участието на наши формирования в задгранични мисии и второ, с оглед на високите технологии, които все по-бързо навлизат във военната практика?
- Винаги съм казвал, че един командир се изгражда с години. Изгражда се с усилен труд, с нестихващо постоянство, с непрекъснато самодоказване както по време на учения и бойни стрелби така и в ежедневните си дейности. Командирът постоянно трябва да повишава професионалната си компетентност, да следи за новостите, които навлизат във военното дело, да познава новите технологии и да знае тяхното практическо използване. И всичко научено да обвързва с практическата дейност.
Изключителна възможност за всичко това дава и участието на наши подразделения в най-различни задгранични мисии на НАТО и ЕС. Те се явяват тест за всички участващи, но за командирите теста е от изключително значение за неговото по-нататъшно израстване.

- Ако приемем, че добра или лоша, реформата в армията продължава да се развива, в каква посока, според Вас трябва да се съсредоточат усилията сега?
- Както и да я приемем (добра или лоша) с голяма болка трябва да кажа, че армията, която е нужна на държавата, все още не е създадена. Причини много и най различни.
Желание имаше и много приказки се изприказваха, но както казва народът, когато за нещо много се говори, не се прави нищо или се прави много малко. Така е и с реформата.
Даже имаше изявление на бившия президент и на управляващи партии, че „Българската армия успешно се реформира“, даже че и „реформата е вече завършена“. Може да е така, ако се смята, че реформата означава само преструктурирането, предислокацията, съкращенията. По тези показатели достигнахме квотите от Ньойския мирен договор, но по модернизацията, по превъоръжаването беше направено много-много малко с оправдание, че няма пари.
А в същото време както и новият военен министър констатира, много военни имоти се даряват и бих го допълнил, даряват се на общините, а те след това ги продават. Да не говоря и за такива имоти, които бяха разграбени и доведени до негодност.
Характерно за нашата история е, че правителствата винаги са се ужасявали от разходите на армията. Това чувство още повече се е засилвало, когато членовете на правителства са ставали хора с недостатъчно разбиране на военна дейност или не служили в редовете на армията. Типичен пример за това е искането от ген. Фичев (началник щаб на армията 1910-1914 г.) за кредит от 12 милиона лева за доставка на тежка обсадна артилерия. Тези 12 милиона били отказани, поради бюджетни икономии. Когато повторно и настойчиво поискал този кредит и се помъчил да убеди министрите със съответните военни доводи за необходимостта от такава тежка артилерия, получава отговора: „С артилерия и баба може да побеждава”.
Този израз е признак на невежество по военните въпроси от тогавашното правителство и е струвало живота на много войници, останали завинаги по бойните полета. Необходимо е да поясня, че по това време България се е радвала на добро материално състояние със здрави финанси и отлично народно стопанство в сравнение с нашите съседи. Това потвърждава още един път една истина, че често пъти военните ни са били третирани като граждани на друга държава.

- Преди 5 години писахте, че парламентът е длъжен да върне престижа на военнослужещите. Стана ли това?
- Да, преди няколко години апелирах за това. Надявах се и с приемането на новия капитален ремонт на закона от правителството на ГЕРБ това да се направи. За голямо съжаление не само че не беше направено, но още повече се задълбочиха нещата с отнемането на определени привилегии, с промените в закона за пенсиониране на военнослужещите и т. н.
Опитите да се манипулира общественото мнение, че всичко това е направено в интерес на офицерите не успяха и повече от 800 подготвени офицери напуснаха Българската армия.
Крайно време е да се разбере от политиците, от народните представители, които приемат законите, че офицерът е командир и възпитател и винаги се готви за боен водач в кризисна ситуация. Неговото призвание е да ръководи своето подразделение и да запази влиянието върху него, даже и пред смъртна опасност. За това са нужни качества, които не се създават само с подготовка и възпитание, но и с добра мотивация в обществото. Затова господа политици, не отнемайте достойнството, което е необходимо на офицера, за да управлява и да е лидер в трудни ситуации.
Политиците е време вече да знаят, че военнослужещите са длъжни да са верни преди всичко на страната и конституцията, в която са се клели, а не на тези които временно упражняват изпълнителната власт. Офицерите трябва да следват повелята на своята съвест, а политиците да ги разберат и да не спекулират с гражданския контрол над военните.
Никога не трябва да забравяме, че в душата на всеки българин живеят заветите на нашите деди и бащи. И че дългът към Отечеството е една от най-здравите връзки между поколенията, между минало, настояще и бъдеще.

-------------------

Визитка

Генeрал Цветан Младенов Тотомиров е роден на 14 април 1943 год. в с. Раброво, Видинска област.
Завършва петгодишния курс на ВНВУ „В. Левски“, 1961-1966 г., тригодишния курс ВА „Г. С. Раковски“ - София, 1972-1975 г. и двугодишен курс ВА ГЩ – Москва, 1984 -86 г.
Преминава през всички командни длъжности от командир на взвод до Началник на ГЩ и е командвал най-окомплектованите и най-боеготовите поделения в Българската армия. Поради многото служба в Трета армия го наричат „легендата на Трета армия“, а подчинените му измислят прякора „Железния“. Завършва военната си кариера като съветник на президента Стоянов, по въпросите на националната сигурност. След пенсионирането работи като консултант във фирма „Електрон прогрес“ ЕАД, София.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 10

  1. #1
    Доцент Колев 14 апр 2013, 16:14
     
    0
     
    0

    Честит празник г-н генерал. За много години. И малко катран в меда. Като коментирате днешния хал на Българската армия, не пропускайте да си спомните, че за кариерата на Аньо Ангелов и Вие имате пръст.И за някаи други неща. Ама нейсе.Наздраве!

  2. #2
    подчинен 14 апр 2013, 21:40
     
    0
     
    0

    Господин Генерал дано дълго време сте жив и здрав .Ще и потябвате на тая Армия

  3. #3
    silvi 14 апр 2013, 23:08
     
    0
     
    0

    Г-н генерал, доколкото си споням Вие бяхте този Началник на ГЩ, който искаше списък на "организаторите" на "пушенето" пред академията за да бъдат уволнени, а останалите офицери да бъдат сплашени и да си траят. Вие ли ще говорите за опазване на достойнството на офицерите?

  4. #4
    dsuzunov 1 15 апр 2013, 11:54
     
    1
     
    0

    Честит юбилей г-н генерал! Спомняйте за годините прекарани в 7-ма МСД...там остава младостта.

  5. #5
    Vili 15 апр 2013, 12:38
     
    0
     
    0

    Исками се да оправя късата памет на някои...

    Ген. Тотомиров не е уволнил и не е наказал нито един офицер от тези, които участваха в "пушенето", напротив той първи вдигна тревога за тази несправедливост, за тази подигравка с офицерите. Това е документирано на мнного места - достатъчно е човек да ги прочете.
    Доколкото за останалото ген. Тотомиров беше "изгонен" от армията защото не се съгласи да направи съкращение на офицерите без да има решение на Народното събрание и без да е премахнат тавана на пенсиите. Бъдете повече от сигурни, че ако и другите ( след него ) Началници на ГЩ бяха като него, армията нямаше да е на това дередже.
    Само този, който като него е достоен, само той може да пише на достойнството на офицерите.
    За това в армията го наричат "Железия".
    Честит юбилей г-н генерал. Желая Ви много много здраве.

  6. #6
    военен пенсионер 15 апр 2013, 13:54
     
    0
     
    0

    До вили!
    Това което пишеш не е вярно! Аз съм свидетел на "историята с пушенето" и мога да ти кажа, че Тоти се държа много арогантно и нагло с офицерите от академията, гонеше от киносалона и заплашваше всички този "консултант по сигурността" от „Електрон прогрес“ ЕАД, София. А за достойнството на българския генерал в днешно време еталона е само генерал Цветков! Всички останали сега са "помияри","мзмекяри", "курбанджии" и "ибикчии"!

  7. #7
    КСВ 15 апр 2013, 14:11
     
    1
     
    0

    Когато командваше Сухопътни войски,една шайка пияници и кокошкари нагло се опита да му подрине авторитета по повод негово посещение в Турция,на което той показал,че не знае с каква вилица или инструмент се ядели омари ли,стриди ли,вече съм забравил.Тия същите алкохолици почти всеки медец правеха някякво пиянско изпълнение в КСВ,но само от него имаха страх и затова го мразеха.По-късно част от тях се оказаха агенти на ВКР,а за друга част се подозира,че са такива,но поради огромната им "ценност" все още са в забранителния списък.

  8. #8
    Друг пенсионер 16 апр 2013, 13:47
     
    1
     
    0

    До колегата "военен пенсионер".
    Искам да Ви информирам, че на това събрание във военната академия от "високо място" беше организирана провокация срещу ген. Тотомиров. В тази група участваха ( както се оказа по-късно ) много от военните агенти на ДС, които искаха да докажат своята лоялност пред новото партийно ръководство. С една дума новите борци за промяна в армията бяха така да се каже - "нови хора с ново мислене" само че от ДС. Казвам ги тези неща, защото в тази група бях поканен и аз.
    На съвещанието ген. Тотомиров или усети нешата на къде вървят, или някой ни беше предал затова не се поддаде на провокативните изказвания. Така провокацията не постигна своите цели, но за сметка на това много от хората, който участваха стигнаха високи постове и обрекоха армията на това положение.
    Между другото много колеги от близкото обкръжение на Генерала, смятаха че е бил изключително информиран. Нещо повече, даже смятат че е знаел за агентите, които са били около него, а те не са били малко. Никога не е давал знак, че знае, а в същото време ги държал на разстояние. Даже и президента П.Стоянов си хареса един от агентите и след това го направи комадир на 1 корпус.

  9. #9
    Чудя се 23 апр 2013, 16:40
     
    1
     
    0

    Чудя се,в днешните временна, има ли поне един майор на който да не му пука и да разбие с приклада на автомата стъклото на някой дипломатически или въобще автомобил вмъкнал се неправомерно във военна колона.Това направи м-р Тотомиров като командир на омсб на Айтоската танкова бригада.И ако си мислите,че тогава е било безопасно....се лъжете.Можеше,както да го наградят,така и да го вкарат в дисципа,особено ако не бяха намерени компрометиращите снимки в тогавашното френско военно аташе.

  10. #10
    vesnikol 24 апр 2013, 09:55
     
    0
     
    0

    Честит юбилей (макар и на патерица), господин генерал! Дано всички днешни генерали и висши офицери имат поне малка част от достойнството ви и ангажираността ви към Българската армия! Желая ви здраве и късмет! :)

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker