Ботев или как за 3 минути сирени 7 милиона българи са обединени в едно - България!

Pan.bg 02 юни 2014 | 19:13 views (4636) commentaries(9)
img Като завият сирените на 2 юни, прочетете това писмо!
В тези 3 минути мислите на 7 милиона българи са концентрирани в едно - България!, пише на приятеля си англичанин, който живее у нас


Българи, точно днес, в деня, когато трябва да почетем паметта на един от най-големите революционери, ние ще ви споделим едно писмо на англичанин. И го правим, защото се надяваме... вярваме, че именно то ще ви вдъхне онази гордост, която ви принадлежи по право само, защото сте поели първия си дъх на нашата райска земя - ГОРДОСТТА, че сте българи, пише Beu.bg.

"Здравей, приятелю... Отдавна ме молиш да ти разкажа за България.

Когато за пръв път чух, как в 12 часа на 2 юни неистово завиха всички противовъздушни и противопожарни и заводски сирени в столицата... ужасно се изплаших. “Война” – помислих си за части от секундата и се заоглеждах за някакво скривалище... И в следващия момент видях нещо съвършено потресаващо: всичко спря! Не се шегувам, приятелю – в милионната столица (а, както разбрах впоследствие, и в цялата страна) спря всякакво движение – автомобилите и градския транспорт, хората по улиците и зад прозорците в работните си кабинети, учениците, гонили до преди секунда топка... Стана неестествено тихо... Уверявам те, приятелю, София е единствената столица в света, където веднъж в годината можеш да чуеш... такава тишина... Само воят на сирените!

След три минути, когато всичко се върна към нормалния си ритъм, се сетих, че са ми разказвали за някой си техен герой Христо Ботев – поет и революционер, който с присъщия на ненавършените си 30 години, а и на възбудата на епохата авантюризъм, повел на вярна смърт група също такива невръстни търсачи на остри усещания, уж обединени от мъглявата представа за “свободата на отечеството”... Всички емигранти в Румъния, те са отвлекли австрийски кораб, принудили капитана да ги свали на българския бряг и след няколко дни битки, естествено, са били напълно разбити от редовната и въоръжена до зъби турска войска... В този ден, на 2 юни, бил загинал самият Ботев (по непотвърдени данни – от “приятелски” куршум). Накратко – това е историята. Чувал я бях, но да ти кажа право, не бях особено впечатлен – приключенска му работа... Авантюризъм и малко безотговорност.Така мислех до момента, в който






на 2 юни се озовах в епицентъра на тази смразяваща тишина и неподвижност...
image
От тогава всяка година чакам този ден за да видя, дали ще се повтори, дали ще е същото. Дали някой от по-младите няма да се зачуди защо и дали изобщо да се спира... Вече много години живея в България, пред очите ми са се променили много неща. Но тези три минути се проектират от година в година... 2 юни ме е заварвал в много от големите градове на България и в малкото планинско селце където живея. Но картината навсякъде е една и съща. Хора, спрели да помълчат, да се сетят за подвига на един не доживял христовата възраст авантюрист, да му се поклонят или, може би, да го осъдят – но така или иначе в тези 3 минути мислите на 7 милиона българи са концентрирани в едно и това едно, в крайна сметка, е страната им, България. Що се отнася до мен, чужденеца... Аз в тези три минути... обикновено изпитвам позорното чувство на завист. Да, аз завиждам – на целия български народ и на всеки българин поотделно."

Beu.bg

Пътят до вечността трае само пет дни
138 години от геройската гибел на Христо Ботев


Единственото значимо събитие, за което заслужава да се съобщи, е обявяването на един избухнал и взел широк размах бунт в България, пишат през ранното лято на 1876 г. кореспонденти на европейския печат от Ориента. Човечеството научава за жестоко избитите българи и за обаятелните водачи на освободителното движение. Сред тях с особена сила блести образът на Христо Ботев.

На 17 май преди 138 години Ботевите четници целуват българската земя при Козлодуй. Но преди това на палубата на кораба “Радецки” проехтяват изстрели и в миг “селяните” и “пътниците от първа класа” се втурват към сандъците си, вадят пушки и щикове, револвери, униформи, знамена. Само за минути те превземат кораба. Френските хроникьори пишат с възхита за “командира им – някой си Ботйоф, се изразява еднакво добре както на немски, така и на френски език и заповядва пълен напред към село Костоди”, сиреч Козлодуй.

Пътят на Ботевата чета от козлодуйския бряг до вечността трае само пет дни. Бунтът е удавен в кръв, но подвигът на малобройната храбра чета разтърсва издъно турската империя.

Конфликт раздира “душата” и “сърцето” на едно велико дело
Ябълката на раздора е в противоречията между войводата и военния ръководител на четата Никола Войновски

Десетилетия наред историци, краеведи и ботевоведи разсъждават на глас и писмено върху един казус, който стои като бяло петно в българската история - къде се крият корените за трагичния епилог на четата на Христо Ботев. Според някои ябълката на раздора е в противоречията между войводата и военния ръководител на четата Никола Войновски.

Без съмнение, и двамата са силни личности. Натури, достойни за лавров венец, защото и единият, и другият са се обрекли на Отечеството без каквато и да е корист и задна мисъл. Неслучайно техният съратник Никола Обретенов в спомените си пише:

“Ботйов беше душата, а Никола Войновски - сърцето на четата”

В действителност Христо Ботев се изявява като политическия ръководител на четата, а Войновски - като неин военен командир. Затова още със слизането на козлодуйския бряг последният действа като предвождаща ударна сила на щабното ядро в трудния боен преход по пътя от Дунава до балканските хребети.

“Придвижването до Милин камък, снабдяването с обоз и отбраната от черкезите поема именно Войновски. Действията на военния командир в трудната обстановка показват добрата му тактическа подготовка. При Милин камък той успява да изпревари неприятеля и да заеме по-изгодни позиции. Оттам е трудно да се отстъпи в дълбочина към Балкана. При Веслец се отваря “изходът” към вътрешността на страната. Войновски прави разбор на сражението и докато чака обещаната помощ от Враца, нарежда да се почисти оръжието и провежда военно учение” - пише изследователят Георги Тахов.

Никола Войновски, който е една година по-млад от Ботев, е преминал (макар и за кратко време) военна подготовка в Николаевската академия в Одеса. Това обстоятелство му позволява добре да осъзнае и разбере слабата армейска школовка на четниците. Затова и предприема тяхното обучение, за да получат що-годе някаква, дори и повърхностна, бойна грамотност. Той обаче се е надявал

врачани да се притекат на помощ с добри във военно отношение хора

Уви! “Промяната в обстоятелствата води до откъсване от тила и постепенно, но сигурно изтощаване на силите”.

Виждайки ситуацията, Войновски разчита, че изявата на професионалните революционери - неколцината участници във въстанието в Босна и Херцеговина и в отрядите на Джузепе Гарибалди - ще доведе до развой на събитията. Но... надеждите остават напразни. Всичко това на 20 май той обсъжда с войводата. И тук проличават принципните им различия, прераснали в конфликт.

Точно за този конфликт Никола Кючуков отбелязва: “От тогава насетне разпорежданията ставаха от Ботйова и Симеонова”.
Противно на Войновски, Перо Симеонов - Македонеца е наясно, че за четата ще е гибелно, ако се лиши от войводата или неговия авторитет. Затова, когато Ботев се колебае дали четата да продължи, или да се изтегли към Сърбия, той се обръща към него с думите “Ботйов! Ако ти направиш това, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш”.
Идва момент, когато

Перо активно се намесва във вземането на решения по военната тактика на четата

Това жегва Войновски и той, без да иска разрешение от войводата, избира част от четниците с желанието да продължат борбата, като се прехвърлят в Тракия. Тази вест отначало не се посреща одобрително, но впоследствие се подема от петнадесетина души, както свидетелства Димитър Тодоров - Димитрото.

Гибелта на Христо Ботев сварва Войновски с формирания отряд от около 60 четници на път в посока към река Искър. Димитър Икономов пък отбелязва: “Аз наблюдавах с бинокъла си и видях, че те отиват тъкмо в ръцете на врага. Тези, които бяхме на височината, викахме силно и давахме знаци да се върнат, ала те не ни послушаха”. Впоследствие Войновски изоставя
първоначалната си идея, но вече е късно.

Скоро обаче настъпва смъртта на Перо Македонеца, а с нея идва и погромът на четата. Така фактически завършва славният път на едно дело в името на националното освобождение на България.


Юлий ЙОРДАНОВ


Хроника на подвига

- На 17 май (ст. стил) параходът “Радецки” акостира на брега. От него слизат 205 български емигранти. Войводата Ботев държи пламенно слово, дружината се заклева и поема към Балкана.

- На 18 май при Милин камък се завързва кърваво сражение. Падат първите жертви, а четниците под прикритието на нощта се изтеглят към Веслец.

- На третото утро – 19 май, преброяват оцелелите. Четата се установява на Колова поляна над с. Косталево и прави кратка почивка.

- 20 май (2 юни по нов стил). Несъвзела се още от прехода към Балкана, четата води люти боеве под върховете Камарата, Купена и Околчица. Обстрелва я турска артилерия. Привечер куршум покосява войводата Ботев и лишената от командване чета се разпръсква.

- На 21 май остатъците от Ботевата дружина още се сражават на разни места. Набучени на кол юнашки глави са отнесени към с. Скравена. Заловените живи са осъдени на вечно заточение в Мала Азия.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 9

  1. #1
    Влад Цепеш 02 юни 2014, 19:21
     
    0
     
    0

    Но... стига ми тая награда -
    да каже нявга народът:
    умря сиромах за правда,
    за правда и за свобода...
    Дълг и Чест!

  2. #2
    Peci R33 02 юни 2014, 20:28
     
    0
     
    0

    Честно казано днес останах леко разочарован. Бях в един от големите български градове и от двайсет коли спряха едва две.
    П.П. Не бях да голям булевард.

  3. #3
    Варимез Варимезов 02 юни 2014, 20:55
     
    0
     
    0

    Тоз, който падне в бой за свобода,той не умира!

    Нисък поклон до земята пред гения и героя! Вечна му памет!

    За огромно наше съжаление, днес не сме достойни дори да целуваме прахта под обувките му!

  4. #4
    Krasimir Dimitrov 02 юни 2014, 21:37
     
    0
     
    0

    До №1
    Браво момче, че ни напомняш за този стих. В него е казано почти всичко, което ни е спасило като Българи. Колко са българите в момента, които мислят така?

  5. #5
    123 02 юни 2014, 22:25
     
    0
     
    0

    по важен е въпроса колко са българите изобщо и колко са мангалите

  6. #6
    Xasan 03 юни 2014, 00:24
     
    0
     
    0

    Христо Ботев/революционер/-може,както и масон

  7. #7
    Истина 03 юни 2014, 09:03
     
    0
     
    0

    Прочетете статията, ше ви хареса!


    Молитва за блудните синове на България (или деградация на духовността XVIII-XXI век) – част 1,2 и 3.

    http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=782:-xiv-xxi-1-&catid=46:2010-02-23-19-42-02&Itemid=77

  8. #8
    Xasan 03 юни 2014, 10:17
     
    0
     
    0

    Отражението на масонството в България

    66 години, 6 месеца и 6 дни - 6666 -това е времето от 03.03.1878 г. до 09.09.1944 г. - времето, в което масоните не бяха официално забранени - времето на Антихриста. ЗЗД забрани на книга, но не отмени действието му. Звярът беше само ранен по времето на така наречения комунизъм, а новото му време започна официално да тече отново на 10.11.1989 г. Но то има край...

    -->``Тайните съзаклятия на българите в Румъния

    През 1856 г. в Букурещ, Румъния, била създадена първата румънска ложа «Дунавска звезда» с редовен патент на Великия Ориент на Франция. Първомайстор бил изтъкнатият държавник Йон Братиану, посветен в Париж``..Българската академия на науките - масонска ложа от 1870 г.

    През есента на 1969 г. в Букурещ се основава Млада България, промасонска тайна революционна организация по образец на италианските Карбонари. За нейно прикритие е учредено читалището “Братска любов”, ( и Българското книжовно дружество в Браила , прерастнало в Българската академия на науките (!).

    Братя-масони са всички членове на комитетите в Букурещ, Браила, Гюргево, Одеса, Белград, Цариград, Русе, Свищов, Търново, Варна, Пловдив, Плевен и основателите на читалищата там.

    Дейността на Букурещската ложа не замира. През 1869 г. Георги Живков съживява старите огнища в България. Левски се включва в това мероприятие и успява да изгради една напълно нова и независима от чуждите ложи българска революционна мрежа. Разбрали за това, може би "братя" я ликвидирват, след като обсебват архивите й.

    От този момент истинските последователи на Левски, а по-късно и на Ботев, престават да вземат участие в революционната борба и тя се ръководи единствено от масони, провеждащи чужда политика в страната.

    Това положение явно не се е променяло от края на 1872 г. до сега.``

    info
    http://zora.freeservers.com/bulgarian_masonry.htm

    P.S

    Георги Сава Раковски и Тайната дружина
    на верните приятели в Цариград
    Раковски е бил посветен член на гръцка, Белградска и на Букурещска ложа. Не случайно е наречен "българският Гарибалди".Той съдействува за образуването на българската ложа
    "Тайната дружина на верните приятели" в Цариград през
    1861 г. по образец на карбонарите в Италия.

    Основатели стават Стоил Попов и Йосив Дайнелов. В нея членува и Васил Левски, посветен от Стоил Попов от самото и основаване, за което Левски казва в писмо, че се е клелот лятото на 1861 година. Други участници са Стефан Илич,Димитър Гешоглу, Марко Балабанов, д-р Стамболски, хаджи Иванчо хаджи Пенчович , Киро Попов, Атанасаки Стоянович.

    info

    http://zora.freeservers.com/rakovski.htm

  9. #9
    hjiop 03 юни 2014, 13:23
     
    0
     
    0

    Бях си вкъщи и погледнах през прозореца. Никой не спря. Факт.

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker