Преди 30 години Христо Проданов изкачи Еверест! След това загина - Поклон!

Pan.bg 20 апр 2014 | 20:18 views (5609) commentaries(2)
img Днес, преди 30 години Христо Иванов Проданов изкачи Еверест. И остана завинаги там!
Започва да тренира алпинизъм още като ученик. Работи като инженер металург в Кремиковци. Първия си 7-хилядник изкачва през 1967 г. - връх Ленин. Преди това покорява върхове в Алпите. По-големите му успехи са свързани с Хиндукуш (1976 г.) и Лхотце (1981 г.), като става първият българин, изкачил този връх. Загива при спускането на югозападния склон на Еверест (Джомолунгма) в състава на първата българска експедиция, покорила най-високия връх на планетата. Награден е с орден "Георги Димитров" (1981 г.; 1984 г., посмъртно), "НРБ", II степен (1977 г.). Обявен е за герой на НРБ (1984 г., посмъртно). Проданов е алпинист № 1 на България за ХХ в. (2001 г.).

1984 г. – 20 април:

Еверест – 8 848 м. Хималаи. През 1984 г. се провежда национална експедиция до Еверест. Христо Проданов е утвърден за зам. ръководител на експедицията, по техническите въпроси. На 20 април, 1984 г. в 18 ч. 15 минути Христо Проданов се изкачва на връх Еверест – сам и без кислороден апарат, по Западния гребен, по “Жестокия път”. На върха остава 33 минути. Оставя камерата си на върха (впоследствие намерена от Николай Петков на 9 май). Слиза по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което нито един алпинист в света не го е правил. Температурите спадат. Извилата се буря принуждава Христо Проданов да бивакува на открито, на височина около 8 700 метра. В “Зоната на смъртта”, без кислород, е на 20 април, 21 април. И до последния си дъх на 22 април 1984 година. Първият български алпинист, изкачил се на Еверест – сам и без кислород, остава завинаги на тази височина. Христо Проданов е 155-ия алпинист изкачил се на Еверест.

По едни от неговите последни думи, предадени по радиостанцията, се предполага, че тялото му се намира над Голямата сива кула, на около 8700 метра надморска височина.

На 8 май върхът е изкачен от Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май – от Кирил Досков и Николай Петков, които слизат по Класическия маршрут по непалските склонове и правят пълен траверс на масива. След словенците и българите, никой алпинист




не е минал по Западния гребен.

image

Доц. Сандю Бешев: Ако Христо Проданов беше стигнал до върха по-рано, щеше да се върне
20 Април 2014 | 19:30 | Агенция "Фокус"


Доцент Сандю Иванов Бешев е свързан професионално с планината и с алпинизма. Роден през 1934 година в село Баховица, Ловешки окръг. Той е един от шестимата българи, покорили на 19 август 1967 год. за пръв път връх над 7 хиляди метра – Пик Ленин (7134). Осъществил е множество изкачвания на почти всички категоризирани маршрути по нашите планини. Има изкачвания и по върховете на Андите и Монголия. Участвал е в много алпийски експедиции, някои от които е и ръководил. За дългогодишен принос към алпинизма през 1984 год. е удостоен с ордена “Народна република България” ІІ-ра степен. В продължение на 40 години се занимава с научното изследване на историята и развитието на българския и световния алпинизъм. Защитил е докторат и се е хабилитирал като доцент в Аграрния университет (Пловдив), където е работил от 1961 до 1994 г. Има издадени 12 книги по въпросите на планината и алпинизма. Публикувал е над 300 научно-популярни статии на тази тема.

Фокус: Доц. Бешев, навършват се 30 години от първото покоряване на връх Еверест от българин – Христо Проданов. Колко българи оттогава успяха да покорят най-високия връх на земята?
Сандю Бешев: Единадесет.
Фокус: Къде се намира България в световната статистика?
Сандю Бешев: Ние сме някъде в златната среда. Досега са се изкачили алпинисти от около 65 страни, ние сме някъде по средата. Най-много са японците, следвани от италианци, французи, американци. Има и около 37 души, които са шерпи, един от тях има 21 изкачвания. Ние обаче броим само по едно на всеки.
Фокус: Колко български експедиции са организирани?
Сандю Бешев: Имаме една национална експедиция от 1984 г., която честваме днес. В чест на 20-годишнината от първото изкачване направихме втора национална експедиция, която имаше за задача да направи изкачване без кислород от другата страна - от северната страна на върха. Другата не експедицията беше на върха да се изкачи първата българка. Осъществихме замисъла само донякъде, тъй като българка не се качи в националната експедиция, тя стигна до 7700 метра. Двама души се качиха без кислород – Дойчин Боянов, който се завърна жив и, който е единственият българин, стъпил на Еверест без кислород и се е завърнал се жив. Без кислород на върха са били още Христо Проданов през 1984 година и Христо Христов от Смолян, който се качи през 2004 година, но той също остана по склоновете на върха и не се завърна жив. През 2004 година вероятно на върха се е изкачила и Мариана Проданова-Масларова, племенничка на Христо Проданов. Тя обаче, не беше в нашата експедиция, а си заплати и отиде в международна експедиция. Аз в анализите на историята на българския алпинизъм записвам нейното име като човек, който евентуално се е качил, но с въпросителна. Много от хората, с които съм разговарял, смятат че се е качила, защото е видяна съвсем, съвсем близо до върха. Аз я познавах много добре. Знам възможностите ?, знам и ината ? и смятам, че се е качила, а нещастието е станало на слизане. Но никой не е потвърдил това, тя беше последната в сезона, която се качи на върха и никой след това не се качи да види дали има някаква следа от нея. За мен остава въпросът дали Мариана е първата българка, или това е Петя Колчева, която се изкачи през 2009 година. Официално тя се счита за първата българка на Еверест. Аз съм историкът на българския алпинизъм и в моите документи, посочвам Петя Колчева за първата българка, но допускам, че е възможно това да е била Мариана. Преди това през 1997 година на върха се качи Дойчин Василев. През 1984 година той не успя да се качи, но 13 години по-късно се реабилитира пред Еверест и се качи от северната страна. Николай Петков направи второ изкачване на върха и той е единственият българин, който минава по 3 маршрута на Еверест. Първото му изкачване е по западния ръб, а слизането е по класическия маршрут, с което се осъществи и първият траверс на върха, носещ името „Българският траверс”.
Фокус: Споменахме вече изкачването без кислород. Често ли се предприемат такива начинания? Може ли липсата на кислород да доведе до усложнения?
Сандю Бешев: Това са най-истинските изкачвания на върха, защото ползването на кислороден апарат сваля височината поне с 2 000 метра. Но то пък, от друга страна, увеличава тежестта, защото кислородният апарат тежи близо 10 кг. Той увеличава товара на алпиниста, но му дава допълнително кислород, който му помага за изкачването. Не говорим за комерсиалните експедиции, в които зад алпиниста, който си е платил скъпо, върви един шерп,който подава кислород, а първият върви като бял човек и с фотоапарата или с камерата само снима. Аз говоря за класическия алпинизъм, където експедициите сами си организират междинните лагери и сами си опъват парапетите. Не, както сега се случи с това нещастие, при което загинаха най-малко 13 души, които са тръгнали да правят парапети на комерсиалните експедиции, които ще вървят след тях.
Фокус: Как се усложнява изкачването, когато е без кислороден апарат?
Сандю Бешев: Не се получават усложнения, поне това са доказали тези, които са се качили на върха без кислород. Ако има нещо, то не е заради кислорода, а заради лошото време, заради подхлъзване или заради заболяване. Нямаме човек, който да е закъсал или загинал заради това, че е тръгнал без кислород. Всеки много добре знае къде отива и се подготвя за тази работа.
Фокус: Експедицията от 1984 година стартира през месец април, което е доста необичайно време за подобно начинание. Защо се случи така?
Сандю Бешев: Да, обикновено се стартира около 1 май, специално за Еверест откъм южната страна. Но тъй като Христо Проданов беше много добре подготвен психически, физически, морално и волево, затова навярно се взе решение атаката да започне по-рано. Той беше навлязъл в предстартова треска, ако беше останала да чака 1 май, още 10 дни, навярно щеше да предприеме някаква необмислена постъпка. Това е най-ранното изкачване на Еверест от алпинисти и най-вече по този ръб – Западния ръб, което от тогава все още не е повторено. След нашите алпинисти никой не е минал по Западния ръб успешно. Опитаха се много експедиции, доста жертви дадоха там, но никой не успя да се изкачи по Западния ръб. Така че много голямо е постижението на Христо Проданов и на останалите, които го направиха на 8 и 9 май.
Фокус: Кое е най-подходящото време за изкачване на Еверест?
Сандю Бешев: Най-подходящ е целият месец май, но задължително трябва да о 30 май да приключи, защото обикновено на 29-30 май започват мусоните. Хване ли ви там лошото време, няма никакво спасение. След това настъпва мусонът, който продължава цяло лято и следващият период, в който стават изкачванията е през есента. Обикновено се тръгва в края на септември, за да може през октомври да се осъществи качването. От няколко години се въведе още един сезон – зимен. Има три сезона, но всеки от тях обхваща интервал от 25-30 дни, в които има възможност за изкачване.
Фокус: Кой е най-трудният маршрут за покоряване на върха?
Сандю Бешев: Това е относително. Много от хората казват „Ние минахме по най-трудния маршрут”. Като най-трудни маршрути мога да посоча източното ребро на Еверест, което се изкачи едва през 1982 година, изкачванията, които направиха англичаните през 1975 година по централната стена от юг и западния ръб, изкачен за първи път от югославянска експедиция през 1979 година, по който минаха и нашите алпинисти. Останалите маршрути са някак по-лесни. Разбира се, лесни пътища до Еверест няма. Много пъти съм писал и казвал, че свалям шапка на всеки, който тръгне към Еверест дори и да не се изкачи, защото все пак това е Еверест. По който и маршрут да се е изкачил, е направил нещо много голямо. Изключвам комерсиалните експедиции, където хората плащат да ги заведат горе всеки има по индивидуален шерп, който му готви супата, прави му чая и когато се качи на базовия лагер – палатката му е готова. Затова нито една комерсиална експедиция не е тръгнал по друг маршрут освен по класическия от юг, тъй като до 6 400 метра може да се стигне с превозно средство или с якове.
Фокус: Експедицията от 1984 година завършва трагично. До ден-днешен има трагични инциденти. Не намалява ли рискът за алпинистите?
Сандю Бешев: Много трудно е да се каже. Аз участвах в доклад на една научна сесия, в която дадох подробна характеристика на всички смъртни случаи от започването на изкачванията на Еверест. Това са 238 души. Има години, в които няма нито един смъртен случай, има и такива,в които инцидентите са 16, както беше през 1996 година. Много е трудно да се каже дали намаляват или не. Всичко зависи, не толкова от подготовката, колкото от атмосферните условия. Те са непредвидими. Когато там се събират 25 човека, пада леден блок и изведнъж обърква всякакви сметки. Ако все пак се говори за увеличаване, те ще бъдат в сметката на комерсиалните експедиции. Тези 16 души от 1996 година, всичките са от комерсиалните експедиции.
Фокус: Това според Вас е, защото там те не са добре подготвени ли?
Сандю Бешев: Там отиват хора, които дори не са алпинисти. Ръководителите, тези, които са организатори на експедицията са по-добре подготвени, но всички жертви през 1996 година бяха от комерсиални експедиции.
Фокус: За тридесет години и като екипировка, и като подход сигурно са се променили доста неща?
Сандю Бешев: Невероятна промяна. Сегашната екипировка и съоръжения не могат да се сравняват въобще с тези от едно време. През 1967 година бях един от първите българи, които се качиха на Пик Ленин, като знам с каква екипировка бяхме ние, не може да се сравнява с днешните. Техниката, тактиката и индустрията просто отидоха много напред в алпинизма.
Фокус: Това не намалява ли рискът от инциденти?
Сандю Бешев: В известна степен, да. Хората са много по-подготвени, говоря за класическия алпинизъм, хората знаят, че отиват на върха и се готвят много в това отношение. Те са подпомогнати от безкрайно олекотената екипировка. И не на последно място вече, почти всички маршрути, които се готвят вече са „екипирани”, така му казваме ние, което значи, че от базовия лагер до върха навсякъде да опънати въжета, които са фиксирани и алпинистите си вървят по тези въжета. Такава е била задачата на тези, които сега загиват в подножието, те са тръгнали да опъват въжета.
Фокус: Как се подготвя една експедиция до Еверест?
Сандю Бешев: Най-лесният момент в експедицията е, когато вече тръгнеш към нея. Най-голямата трудност е самата организация - събирането на средства, екипировка, съоръжения и т.н. Това изцежда силите на алпинистите и им остава малко време за истинска физическа подготовка. Там на място, нещата вече са улегнали, остава единствено да се тръгне нагоре към върха. Специално за Еверест базовия лагер е на 2250 метра, до там те се изкачват с добре подготвени, непалски граждани - шерпите, в зависимост от това колко тона багаж носят. Шерпи носят товар не повече от тридесет килограма. Шерпите могат да останат в лагера, могат и да се изкачват до върха, могат да се използват и за зареждане на междинните лагери. Обикновено след базовия лагер, първото излизане е до първия лагер. Понякога се подминава първи лагер и отиват във втори лагер, в зависимост от маршрута. Обикновено има осем междинни лагера, но има хора, които не правят междинни лагери. Какъвто беше случаят с Меснер през 1980 година. Той тръгва сам, взима си палатката на гърба, за три дни се качва и за два дни слиза. Преди няколко годни един от шерпите направи сензационно изкачване за 8 часа, дори беше по къси панталони. За 16 часа и няколко минути той се върна обратно. Така че толкова неща се промениха по това, че не може да бъде.
Фокус: Връщайки се обратно към 1984 година, имаше ли вариант да не се стига до трагичния край? Защо се стигна до него?
Сандю Бешев: В никакъв случай не е липса на подготовка. Не съм бил там, не мога да кажа какво. Първо, той се качва много късно на върха. Той се забавя, защото шерпът Джон Ринджи, който тръгва с него, го забавя още при тръгването от последния, щурмовия лагер. Само Христо пробива път нагоре. Доколкото знам е имало прясно навалял сняг и е правена пъртина нагоре. Излязла е една стена, от която Христо се е опитвал да изтегли Ринджи, но не е успял. Точно тогава пада една кислородна бутилка, оставена от предни експедиции, удря в гърдите Ринджи и той решава да се върне и остава там. Стечение на обстоятелствата са го забавили да стигне в 6 часа горе на върха. Ако е бил по-рано, по светло да мине през трудните части – скалите нагоре, Христо щеше да се върне. Но Христо си е Христо. Той никога не е мислел да се върне по класическия път. Той винаги е знаел и искал да се върне по пътя на изкачване – нещо, което не беше правено от никого. Докато Иван Вълчев, с когото също съм разговарял, казва – „аз пък никога не съм мислил, че ще се върна по пътя на изкачването; винаги съм си чертаел своите планове”.
За мен нещастието с Христо Проданов дойде от това, че той си загуби ръкавиците. Ако той не беше си загубил ръкавиците, нямаше начин да не слезе обратно. Какво е станало с тези ръкавици, нямам представа. Ние си връзваме ръкавиците така, както закачат на бебетата ръкавиците през врата, за да не ги загубят. И ние ги носим така – вързани, за да не ги загубим каквото и да стане. Нямам представа как е станало това. Никой не може да каже по какъв начин и защо той остава без ръкавици. Не мога да го виня в никакъв случай за това.
Фокус: След втората национална експедиция, организирали ли са се нови експедиции?
Сандю Бешев: Доста време България няма да организира национални експедиция – не само до Еверест, а и за някой друг 8-хилядник. Тъй като тази организация сега е много трудна, най-вече с набиране на средства. Сега много трудно се намират пари. Който успее да си намери пари, тръгва. Много трудно ще се направи национална експедиция.
Фокус: Увеличава ли се броят на алпинистите, които искат да изкачат Еверест?
Сандю Бешев: Всеки войник носи в раницата жезъла и генералските пагони. Всеки алпинист би желал да се изкачи на върха. Ако даден алпинист знае, че ще може да намери пари, винаги би започнал сериозна подготовка, за да стигне до върха. Първопричината, за да не смеем да мислим за Еверест, е финансовата страна.
Василена ЙОРДАНОВА
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    Илиян Бързев 20 апр 2014, 21:03
     
    0
     
    0

    Моля оправете си заглавието и статията! От 1984 са 30 години до днес!

  2. #2
    niki_ru 20 апр 2014, 21:22
     
    0
     
    0

    Приятели, малка грешка! Не преди 40, а преди 30 години.........

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker