Балканското ни разузнаване бранеше българските интереси

Pan.bg 16 авг 2014 | 15:33 views (2074) commentaries(2)
img desant.net


Авторът на „Аз бях в разузнаването“ представя своята книга за работата си в югославския отдел на НРС

Ако България бе достойна държава, а не васална територия, тази книга никога нямаше да бъде написана. Но след като правителството на Станишев отвори архивите на балканското разузнаване и постави знак на равенство между политическата полиция и разузнаването, след като сините талибани ни анатемосаха, осъзнах, че мълчанието не е злато.
Не може да се мълчи, когато примитиви със самочувствие на държавници и премиери с мутренска биография наричат „ченгета“ офицерите в югославския отдел на българското разузнаване.

Затова реших: нека хората узнаят какво е правил един офицер от Националната разузнавателна служба в Скопие, Белград, Прищина, Сараево.
Може да прозвучи нескромно, но трябва да се каже: за първи път се появява мемоарна книга на офицер от Националната разузнавателна служба (НРС), в която на CD и в съкратен книжен вариант е поместено пълното му работно дело зад граница.

Благодарение на издателство "Изток-Запад" могат да ce видят уникални документи от кухнята на българското разузнаване, което в лицето на моя милост извършва разузнавателна дейност в Сърбия, Македония, Косово, Босна и Херцеговина. Особен интерес предизвикват шифрограмите с информация от наши сътрудници в Югославия, разкриващи задкулисните политически, етнически и верски процеси в СФРЮ, както и обезбългаряването на Македония и Западните покрайнини.

Между стотиците шифрограми, изпратени от Белградската резидентура на НРС, се открояват секретни информации от най-близкото обкръжение на Слободан Милошевич и на македонското ръководство, много от които имат пряко отношение към България.
Нека сам представя своята визитка в българското разузнаване: от 1987 до 1993 година капитан Велизар Енчев работи в резидентурата на НРС в Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ), на прикритието кореспондент на БНТ и вестниците "Отечествен фронт" и "Отечествен вестник".

Като военен кореспондент в Югославия изпраща в София информация до държавното ръководство, която е изключително ценна в навечерието и по време на гражданската война във федерацията, завършила с нейното разпадане. През 1996 г. капитан Енчев е дисциплинарно уволнен от НРС. Това става след личното настояване на премиера Жан Виденов, който е засегнат от негов журналистически коментар, критикуващ балканската политика на БСП и порицаващ изявлението му, че „Западните покрайнини трябва да се наричат Източна Сърбия“.

Ето малка част от работното ми дело в НРС, което е най-убедителният отговор на




хулите и клеветите към работилите за България в Югославия. Стане ли дума за отговорно изпълнение на задълженията на дипломатите и на служителите на външното разузнаване, границата между дипломатическата и разузнавателната дейност е твърде размита. Или направо казано – такава граница няма, когато трябва да се отстояват, с всички цивилизовани средства, стратегическите интереси на държавата в чужбина.

През януари 1992 г., дни преди обявяването на независимостта на Македония, част от ръководството на НРС бе командировано в граничен на Македония български град, за да получи оценката ми по жизненоважния въпрос: ще има ли сръбска агресия срещу Македония, както това стана в Хърватия и Босна и Херцеговина?
Часове преди 15 януари донесох чаканата информация, която говореше, че война в Македония ще има. Източниците ми, някои от тях на високи позиции в Скопие, бяха предоставили такива данни. Но моята прогноза бе точно обратната: въпреки сигналите за очаквана война, Милошевич няма да повтори хърватско-босненския сценарий, защото не може да си позволи откриването на трети фронт в Югославия!

Прогнозата ми бе незабавно докладвана на държавния глава и помогна за адекватната ни реакция в международен план.
Изтъквам този случай, защото е показателен за рисковете в информационната работа на разузнаването. Когато се ползва информация на наши сътрудници за очаквани събития, рискът да бъдеш подведен е огромен. Ако разполагаш с изобилна разузнавателна информация и трябва да правиш прогноза за външнополитически процеси, водещи са не само информационният масив, а и собственият анализ и интуицията.

В тези редове се спирам и на т.нар. активни мероприятия - срещу македонистите и режима на Слободан Милошевич. Веднага обаче пояснявам – в провежданите активни мероприятия се преследваха единствено българските интереси в Македония и Сърбия. Нищо друго!
Например за нас бе важно известни сръбски художници да нарисуват картини от българската история, с които да увековечат битките ни за освобождение от турско робство. И най-вече – Баташкото клане. Това успях да направя.

Един от най-големите сръбски художници се съгласи и създаде епична творба, която подари на България през лятото на 1989 година. Със сръбските ми приятели преоткрихме общата идея за близостта на българския и сръбския народ през вековете.
Днес тази картина е забутана в мазето на Галерията за чуждестранно изкуство, защото демократите решили, че приятелството им с Турция е по-важно от историческата истина.

Класическо активно мероприятие на нашето разузнаване в Югославия, което имаше успешен резултат, бе действието ни срещу визитата на Михаил Горбачов в Скопие. В началото на 1988 г. в белградски медии изтече информацията, че на 14 март в Белград пристига генералният секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз. Организаторите планираха втората спирка при пребиваването му на югославска земя да бъде Скопие.

Горбачов не биваше да ходи в Скопие, защото македонистите щяха да го използват в своята антибългарска пропаганда. След като задействахме наши приятели в избрани медии, в някои югославски вестници излязоха коментари, в които се посочваше: „От дипломатическа гледна точка визитата на Горбачов в Скопие е неуместна, тъй като ще обтегне отношенията на Белград с Гърция...“
При подобна постановка никой не би допуснал, че зад това предупреждение стои българската страна. До водещи словенски, хърватски и босненски представители бе изпратена подобна информация.

Тъй като Белград държеше много на отношенията с Гърция, очаквахме положителен резултат. В крайна сметка успяхме - програмата на Горбачов бе променена и след Белград той посети словенската столица Любляна.
Тук ще изнеса и особено интересна инициатива, която реализирах като отговор на антибългарския митинг в Скопие през 1991 г. Познавайки се добре със сръбски интелектуалци, ратуващи за православен съюз между България и Сърбия, помолих ги да излязат с декларация, порицаваща антибългарския митинг.

Предоставих им написан от мен текст, който бе леко променен и допълнен. В средата на март 1991 г. белградската и софийската преса получиха от Женева същата тази декларация, подписана от сръбски интелектуалци, сред които се открояваха имената на проф. Богдан Маглич – председател на американско-сръбския комитет за демократична Югославия, Миша Милошевич – секретар на Световния сръбски конгрес, и др.
Не познавах Маглич и Милошевич, но добре се познавах със сръбски интелектуалци, които проявиха разбиране за нашите проблеми с македонистите и бяха убедили в това задграничните си приятели.

На пресконференция в МВнР (22 март 1991 г.) кореспондентът на „Нова Македония“ Ристо Кузмановски постави на говорителя на министерството Иво Вайгъл този въпрос: „Как ще коментирате антимакедонската декларация на сръбски интелектуалци от Сърбия, Швейцария и САЩ, която е в подкрепа на България?“

Вайгъл отговори: „Като официален представител мога да ви кажа, че институция като нашата не коментира писма на частни лица“ („Нова Македония“, 23 март 1990 г.). В този момент триумфирах. Бях убеден, че така трябва да се бранят българските интереси и точно по този начин да се отговаря на македонистките фалшификатори. Като се търсят съюзници дори и там, където не би трябвало да ги има. Защото македонизмът е рожба на сръбската геополитика през XIX век, но в средата на XX век сръбски интелектуалци започнаха да осъзнават какво губи Сърбия от постоянно обтегнатите отношения с България заради измислената от тях македонска нация.

След изнесеното дотук, след като прочете книгата и най-вече СD-то с пълното работно дело на офицер от югославския отдел в разузнаването, читателят сам ще даде оценка на стореното от автора в Югославия. И може би ще си постави тези въпроси:
Трябвало ли е да се върши всичко това и било ли е полезно за България? Не трябва ли и днес НРС да работи по същия начин, когато съседни страни насаждат сепаратистки движения на българска територия? И коя уважаваща се държава обявява имената на служителите на външното си разузнаване поради вътрешнополитическа целесъобразност?

Анализирай това
След като прочете книгата, читателят сам ще даде оценка на стореното от автора в Югославия. И може би ще си постави тези въпроси:
Трябвало ли е да се върши всичко това и било ли е полезно за България? Не трябва ли и днес НРС да работи по същия начин, когато съседни страни насаждат сепаратистки движения на българска територия? И коя уважаваща се държава обявява имената на служителите на външното си разузнаване поради вътрешнополитическа целесъобразност?
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    Нищо ново 16 авг 2014, 22:14
     
    0
     
    0

    "Енчев е дисциплинарно уволнен от НРС. Това става след личното настояване на премиера Жан Виденов, който е засегнат от негов журналистически коментар, критикуващ балканската политика на БСП и порицаващ изявлението му, че „Западните покрайнини трябва да се наричат Източна Сърбия“."

  2. #2
    Cyber 17 авг 2014, 16:24
     
    0
     
    0

    Мислех да напиша нещо по-смислено, но след като Иванн Иванич Ви е обяснил за комунистите, СССР и как те са създали македонската нация и език, просто няма какво да добавя да разузнаването.

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker