135 години от Кресненско-Разложкото въстание

Pan.bg 08 окт 2013 | 06:21 views (3211) commentaries(1)
img otbrana.com

Това е първата организирана проява на съпротивата на българския народ срещу несправедливите клаузи на Берлински договор (1юни-1 юли 1878 г.). То избухва през октомври 1878 г. в отговор на турските репресии срещу българското население от Македония, останало под османската власт.

Още ненарадвал се на избавлението си, след петте века робство, българският народ посреща с покруса решенията на Берлинския конгрес на Великите сили . Опиянението от свободата преминава в горест и омраза към всички онези титулувани особи, които разиграват с лека ръка съдбата на България. Берлинския договор е наречен от френските историци Лавис и Рамбо - „паметник на егоизма, дело на завист, акт неморален и позорен на Великите сили”. Той е своего рода споразумение между разбойници във фракове, които се погавриха със съдбата на България и разкъсаха българското етническо пространство на няколко части, като екзекутираха величавата снага на Сан Стефанска България, наречена от тях “мнима държава”, “изкуствено създание с раздути граници”. Така според руският общественик и славянофил Иван Аксаков те погребаха свободата на България , а също така честта и славата на Русия!

Кресненско-Разложко въстание е първата организирана проява на съпротивата на българския народ срещу несправедливите клаузи на Берлински договор/ 1юни-1 юли 1878 г./. То избухва през октомври 1878 г. в отговор на турските репресии срещу българското население от Македония, останало под османската власт. Турските издевателства и жестокости предизвикват масови протести и възмущение у нас . Те са причина българите от Македония да изпратят до правителствата на Великите сили и Временното руско управление мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат извън пределите на новообразуваното българско княжество. Наред с мирните протести се предприемат и четническите акции срещу турската власт . Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на охридския митрополит Натанаил Охридски, архимандрит Методий Кусев, Васил Диамандиев и комитетите „Единство“. Започва подготовка за въстание, в която голяма роля играят комитетите „Единство” в София, Пловдив, Търново и Горна Джумая/Благоевград/, които събират помощи за пострадалото население, оръжие и хора.

На 8 септември 1878 г. в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от




вътрешността на Македония. Планът за въстание предвижда чети от Княжество България да навлязат в Македония и да започнат общи действия с местните чети срещу турската войска . За целта били създадени две чети . Едната под командването на бившия руски офицер Адам Калмицки, а другата под командването на полския офицер Лудовик Войткевич. В пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на българо-турската граница.За водач на четите в Македония бил определен опитния войвода Стоян Карастоилов , а за началник щаб на въстаническите сили - Димитър Попгеоргиев.

Четата на Лудовик Войткевич преминава границата, но веднага е разгромена от турския аскер. В началото на октомври отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на Стоян войвода и Адам Калмиков навлиза в Македония и достига до Мелник. На 5 октомври 1878 г. той атакува турския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часов бой, аскерът се предава. Пленени са 119 войници и 2 офицери. Освободени са селата Кресна, Влахи, Ощава, Ново село и Сърбиново. Въстанието обхваща и местността Каршияка, надясно от река Струма. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов.

Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско и в други райони на Македония. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Разложката котловина и придобива масов характер. Софийският комитет „Единство“ изпраща Баньо Маринов с чета доброволци за главен войвода в Разлог, като негов заместник-войвода е избран Никола Фурнаджиев. Ожесточени боеве се водят при освобождаване на Банско и Мехомия.На 8 ноември след няколкочасов бой четата на Баньо Маринов освобождава Банско. Втори въстанически център в Разложката котловина става село Горно Драглище. Към него се отправят въстаници от селата Долно Драглище, Добърско и Годлево. Сформираната чета потегля към село Баня. В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села.

Въпреки проявения от въстаниците героизъм, турците прегрупират своите сили и преминават в настъпление. На 11 ноември 1878 г. е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на месец ноември е разгромено въстанието и в Разложко.

По десния бряг на река Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 г., но разколът в ръководството на въстанието оказва своя негативен резултат за неговото отслабване .

В този критичен момент в Македония идва Стефан Стамболов. Той заедно с Никола Обретенов настоява да се използва опитът на Васил Левски и на Априлското въстание от 1876 г. като се създадат в селищата на Македония тайни революционни комитети, които да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски и Димитър Попгеоргиев обаче не възприемат тази идея и остават привърженици на четническата тактика.

В разгара на въстаническите боеве по инициатива на въстаническото ръководство била изпратена една делегация в Учредителното събрание в Търново. Нейната задача била да изрази горещото желание на всички българи от Македония за обединение с България. През април 1879 г. една българска чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците обаче не са подкрепени от местното население и не могат да спрат настъплението на турските войски, които ги принуждават са се оттеглят към България.

На 25 май 1879 г. Натанаил Охридски разпуска четите и така въстанието е прекратено. Неописуемите жестокости на турската редовна войска и башибозука над българското население принуждават над 25000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да напуснат родните си селища и да потърсят убежище в пределите на Княжество България. Към 19 декември 1879 г. българи от Македония изпращат Мемоар до Великите сили, с който искат създаване на един вилает от всички македонски епархии, населени с българи, но гласът им остава „глас в пустиня!”

Въпреки това Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г. показва непримиримостта на българите от Македония към Берлинския диктат на Великите сили и готовността им за саможертва в името на свободата и обединението с българската държава .

Подполковник от резерва д-р Петър Ненков
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Признателен 08 окт 2013, 21:29
     
    0
     
    0

    Светла памет и вечна слава на непримиримите! И урок от историята - т.нар. Велики сили не ни мислят доброто.

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker