Военните офсетни сделки - узаконена корупция или налагаща се потребност

Pan.bg 04 ное 2013 | 01:27 views (3167) commentaries(2)
img Офсетните сделки - узаконена корупция или налагаща се потребност
В оръжейния бизнес може да продадеш самолети срещу ангажимента да гониш рибата към плитчините за по-лесен улов на местните
Василий Сичьов, Lenta.ru
Превод - в.СЕГА


Посетителите разглеждат оръжия на изложение в Пакистан. Специалистите прогнозират увеличаване на офсетните сделки. Ако миналата година са били извършени офсетни сделки за почти $260 млрд, прогнозите са, че през 2016 г. общата им стойност ще достигне $430 милиарда.
В стремежа си да увеличат продажбите оръжейните производители в света нерядко използват офсетните сделки - един вид "благодарност" за сключването на скъпи сделки. "Благодарността" може да се изразява примерно в строителството на заводи, създаване на нови работни места в страните купувачи или пък в подгонване на рибата към морските плитчини, където се лови по-лесно. Общият обем на подобна "признателност" от страна на западния оръжеен комплекс вече достига 75 млрд. долара.

image

Анализ на офсетните задължения на оръжейните компании бе направен от в. "Файненшъл таймс", който е използвал данни на информационната агенция "Джейнс" (Jane's). Вестникът е проследил 12 от най-големите западни износители на военна продукция. Понеже офсетните сделки нерядко остават в тайна, трудно е да се изчисли точната сума на ангажиментите, поети от тези компании. Реално тя може да се окаже по-голяма или по-малка от $75-те милиарда, за които пише изданието.

Офсетното споразумение е разновидност на компенсационната сделка, която се сключва успоредно с договора за дадена продукция (по правило високотехнологична и скъпоструваща). Най-често такива сделки се извършват с оръжейната продукция. Офсетните споразумения се договарят при подписването на основния договор, а се сключват в доразработен и съгласуван вид по-късно (впрочем, понякога те се подписват едновременно).

В повечето случаи продавачът се задължава да инвестира по един или друг начин част от печалбата в икономиката на държавата купувач. Това може да стане чрез създаване на съвместно производство на военна техника, споделянето на производствени технологии, участие в проекти за разработка на оръжейни системи, изграждането на инфраструктура или по-рядко - преки инвестиции в икономиката. Случва се продавачите да не могат да изпълнят офсетната договореност в пълен обем, тогава те се договарят с държавите купувачи за други начини да изразят "благодарността си".

Именно така се оформят много любопитни сделки - примерно доставка на военнотранспортни самолети C-130J Super Hercules на




Тунис срещу ангажимента да се подпомогне производството на зехтин в страната. Друг пример е помощта за рибарите в Оман да се подгони рибата към плитчините (където е по-лесно да се лови) като "благодарност" за покупката на бойните самолети Eurofighter Typhoon. Подобни сделки са много. И според "Файненшъл таймс" следващите 5 години те ще станат още повече, а общата стойност на офсетните сделки в оръжейната търговия по света най-малко ще се удвои. Това ще бъде свързано с излизането на страните от Азия и Близкия изток на световния оръжеен пазар.

През 2011 г. най-голям обем на офсетни сделки е имала американската компания "Локхийд Мартин" (Lockheed Martin), която бе поела ангажимента да се "отблагодари" на своите купувачи с обща сума от $27 млрд.



Това е 10 пъти повече от чистата печалба



на компанията за 2012 година.

Американският самолетен концерн Boeing e натрупал офсетни ангажименти за $12.6 млрд (при чиста печалба за 2012 г. от $3.9 млрд.), компанията Raytheon за $7.9 млрд. (чиста печалба $1.9 млрд), а европейският концерн EADS за $7.6 млрд (печалба $1.6 млрд).

По данни на "Файненшъл таймс" през последните години сумите на подписаните офсетни сделки на световния оръжеен пазар постоянно са нараствали. Ако през 2010 г. общата сума на тези договори едва стига до нивото от $200 млрд., през 2012 г. тя вече се доближи до $260 млрд. Ако се отчете темпът, с който нараства оръжейният пазар, може да се предположи, че през 2013 г. този показател ще достигне $290 млрд., през 2014 г. $320 млрд., 2015 - $380 млрд., а 2016 г. - $430 милиарда.

Неизпълнението на офсетното задължение се наказва по същия начин, както и неизпълнението на основния договор - виновният (в случая продавачът) плаща неустойка. През 2010 г. Гърция наложи глоби по 70 неизпълнени в пълен обем офсетни сделки, а Индия - по 13 от 18 такива сделки, сключени през 2005-2013 г. Подробностите за глобите се разгласяват още по-рядко от самите детайли на офсетните сделки, дори в разследването на "Файненшъл таймс" нещата се ограничиха само със споменаване.

Практиката в света с офсетните договори започна активно да се развива от началото на миналото десетилетие. В Япония обаче тя се прилага още от 80-те години. В тази държава "благодарността" от страна на оръжейните продавачи (главно американски компании) е неотменима част от подкрепата за промишлеността и икономиката. Купувайки едни или други оръжейни системи, Япония задължително иска нейни предприятия да участват в програми за тяхното разработване и производство. В повечето случаи това значително увеличава стойността на крайната продукция.

Напоследък офсетните договорености в Индия са правило и



продавачът се задължава да реинвестира



в индийската икономика най-малко 25% от стойността на сделката. Обикновено подобни инвестиции представляват технологии, строителство на съвместни предприятия за разработка и производството на военна техника или лицензи за производство на крайна продукция и износа й в трети страни. Така през 1996 г. Индия купи 40 руски изтребителя Су-ЗОМКМ", като получи право самостоятелно да произвежда и при необходимост да реекспортира до 150 самолета от този вид.

Отскоро офсетните договори станаха задължителни и в Индонезия. През февруари 2012 г. тази държава придоби 9 военнотранспортни самолета C295 на европейския авиоконцерн "Еърбъс" срещу $325 милиона. "Еърбъс" обаче пое задължението да реинвестира в индонезийската икономика най-малко 30% от стойността на сделката, включително окомплектоването на самолетни части в местно предприятие.

Към тази практика се придържа и Русия. Този август авиационната корпорация МиГ подписа две офсетни сделки на обща сума от $55 милиона. Компанията се задължи да създаде в Индия центрове за ремонт на бордови радиолокационни станции "Жук-МЭ" и за обслужване на бордовото оборудване на изтребителите МиГ-29UPG. Тези офсетни сделки са част от по-голям контракт за модернизирането на индийски изтребители МиГ-29 до версията МиГ-29UPG.

През май 2003 г. Малайзия придоби от Русия 18 изтребителя Су-30МКМ срещу помощ в подготовката на първия малайзийски астронавт. Дълго време "Рособоронекспорт" твърдеше, че руското оръжие се продава в чужбина срещу пари в брой, но през декември 2009 г. Федералната служба за военнотехническо сътрудничество (контролира целия военен износ на Русия) призна, че се използват и по-гъвкави системи за разплащане, при които се допуска и бартер. Така през 1994 г. Малайзия плати с палмово масло за 18 руски изтребителя МиГ-29.



Офсетните сделки неведнъж са били критикувани



от правителствата на ЕС и от САЩ (американските компании се "отблагодаряват" на купувачите със суми, надхвърлящи военната помощ на САЩ за другите държави). Срещу такива сделки се обявява и Световната търговска организация и неправителствената организация "Трансперънси интернешънъл". Те смятат, че офсетните сделки нарушават структурата на оръжейния пазар и представляват узаконен подкуп. Освен това критиците са убедени, че подобни контракти засилват корупцията, водят до неоправдан ценови ръст на военната продукция и понякога принуждават държавата купувач да придобива онези оръжия и техника, които изобщо не са й необходими. Впрочем да се критикува офсетната система е по-лесно, отколкото да й се противопоставя и едва ли ще е възможно да се променят формиралите се вече механизми за оръжейни покупки.

Очевидно е, че наред с нарастването на световния оръжеен пазар ще расте и сумата на офсетните задължения на износителите. Това явно устройва всички страни в покупко-продажбата на оръжия. Износителите ще могат да подписват по-изгодни за себе си договори, като осигуряват стабилен приток на пари в джобовете си и в държавната хазна. Купувачите пък ще получат възможност да развиват икономиките си в условията на глобалната икономическа криза, ще придобият средства за собствени научноизследователски разработки и ще могат да прилагат водещи чужди технологии.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    gost 04 ное 2013, 10:26
     
    0
     
    0

    Наистина чисто руски поглед върху "офсет"-а. Само, че има някои изтървани детайли. Като изключим бартера "палмово масло срещу МиГ-29", офсетът е един подходящ начин купувачът да осигури обучението на екипажите, участието си в сервиза на закупената техника и производството на оръжия. От друга страна, той означава и осигурено присъствие на компанията-продавач на воения пазар в съответната държава. Дадените стойности за офсета на Локхийд-Мартин и Боинг(а американците са най-трудни на подобни сделки)са коментирани неправилно. Той се включва в цената на сделката и безспорно я оскъпява, но осигурява нормално усвояване и ползване на новата техника. Е, има и изключения - "Кугър" в България, но все пак това е България.

  2. #2
    Тони 04 ное 2013, 13:17
     
    0
     
    0

    Чиста корупция и ненужно оскъпяване на доставките!

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker