Преди 30 г. съветската ПВО сваля над Сахалин южнокорейски Боинг 747

Pan.bg 01 сеп 2014 | 09:42 views (4832) commentaries(20)
img blitz.bg

На 1 септември 1983 г. в последните часове на нощта съветската ПВО сваля южнокорейски Боинг 747-230B над остров Сахалин, след като се е отклонил от маршрута странично с 500 км. „Боингът” извършва рейс KAL-007 по маршрута Ню Йорк – Сеул (с дозареждане с гориво в Анкоридж), но навлиза в затворено за полети въздушно пространство на СССР, прелита над няколко съветски военни обекта, поразен е от изтребител-прехващач Су-15 с две ракети, след което пада в океана и се разбива югозападно от остров Сахалин близо до остров Монерон. Загиват всичките 246 пътници и 23-членен екипаж. Сред жертвите е членът на Камарата на представителите на САЩ Лари Макдоналд.

Предистория

Това е втори пореден инцидент с южнокорейски самолет „Боинг“ над въздушното пространство на СССР. Първият е на 20 април 1978 г. над Карелия, в близост до база на Северния флот на Бяло море, когато Боинг-707 е поразен от изтребител с ракета Р-60 и аварийно каца на съветска територия.

На 4 април 1983 г. американска авионосна група начело с авионосеца „Ентърпрайз” на 300 км. от Южните Курили изпълнява планови полети. Тогава звено от 4 палубни изтребителя F-14 се отправя за Южните Курили и нарушава преднамерено държавната граница на СССР, като изпълнява боен завой над спорните с Япония територии и веднага се отдалечава. Независимо че съветските изтребители не са имали теоретична възможност да реагират, цялото командване на ПВО в Далечния Изток е наказано. Това предварително изостря обстановката.

В добавка през цялото лято в района непрекъснато курсират американски военни самолети: разузнавателни RC-135 и противолодъчни „Орион”, а понякога съветската ПВО я „опипват” стратегическите скоростни самолети SR-71.

Начало на инцидента

„Боингът” изобщо започва полета си с отклонение на север от зададената пътна линия. Рейсът трябва да тръгне от радиомаяк Бетел, но вместо това той минава 20 км. северно. Това трудно е могло да остане незабелязано от екипажа и съветските радиолокационни постове са обърнали внимание на тази нередност.

По това време във въздуха се намира американски самолет-разузнавач RC-135, който започва да се сближава с ”Боинга”. Те се събират толкова близко, че отметките на радарните екрани се сливат.

След като се разделят единия взема курс към територията на СССР, а другият поддържа курс близо до международното въздушно трасе. Това е моментът, в който съветската ПВО разменя целите, като




взема пътническия самолет за разузнавателен. За това спомага и обстоятелството, че самолетите са със сходни габарити и конфигурация, като дават почти еднакви по големина и яркост радарни отметки.

На територията, над която преминава, се намират военни обекти, поради това в този район са забранени полетите на чужди самолети. При приближаването на Камчатка за прехват излитат 6 изтребителя МиГ-23. Те многократно предават на лайнера радиосъобщения за нарушаване на въздушните граници на СССР, но реакции не последват.

Следваната пътна линия излиза в международно въздушно пространство над Охотско море и изтребителите се връщат в авиобазата.За 4 часа след излитането от Анкоридж самолетът вече се е отклонил на 300 км. от курса, като се насочва към остров Сахалин.Срещу ”Боинга” излитат два изтребителя-прехващача Су-15 съответно в 3:42 и 3:54 ч. местно време.В 4:16 ч. лайнерът повторно навлиза във въздушното пространство на СССР над остров Сахалин. Земна радиостанция го информира на аварийна международна честота за нарушението. Тук отклонението от маршрута достига 500 км.

image

Тежкият жребий да свали ”Боинга” се пада на земестник-командира на 777-и изтребителен авиополк подполковник Генадий Осипович. Той настига нарушителя и известно време го съпровожда. Когато получава команда да стреля на поражение, той се бави около 15 сек. с надежда да се случи чудо. Чудото наистина става, командата за стрелба е отменена, но летецът получава нова: да застави нарушителя да кацне на съветска територия.Осипович доближава кабината на лайнера до пределно възможно разстояние (все още е нощ!), но не вижда осветените илюминатори, защото щорите им са спуснати. Той подава международно установените сигнали на самолет-нарушител чрез аеронавигационното си осветление и последователни странични наклони. Реакция не последва.След това Осипович получава команда да открие предупредителен огън. Той пуска няколко серии с оръдията, като изстрелва 243 снаряда (по 82 на секунда). Сред снарядите няма трасиращи, а само бронебойни и осколочно-фугасни, затова пък заревото нощем от четирите цеви е впечатляващо. Отново няма реакция.В това време самолетът-нарушител започва да намалява скоростта до 400 км/ч (приборна), която е извън възможностите на тежкия изтребител, заплашва го влизане в свредел. Осипович докладва, а в земния команден пункт това е оценено като опит да се измъкне. (По-късно е установено, че ”Боингът” същност започва да набира височина, за да премине в друг височинен коридор.)
В 4:26 ч подполковник Осипович получава повторна заповед за ракетен пуск. С форсиран завой Су-15 излиза зад ”Боинга” на около 2 км и изстрелва две ракети: дясната е с радиолокационна глава и улучва опашката с кормила за управление, а лявата, с инфрачервена глава, попада в крайния ляв двигател и го откъсва заедно с част от крилото.
Самолетът планира 7-8 мин. от височина 9000 метра и пада в океана.

Последици


След като става известно, че е свален пътнически „Боинг” и е определено ориентировъчно мястото на падане, започва търсене на отломките от съветски, американски и южнокорейски съдове. Поради изострените отношения между страните, действията не са координирани. Всяка страна се надява да намери улики да защити своята теза, като взаимно се дезинформират.

След два месеца търсене съветски водолази намират всички бордови прибори, включително бордовите самописци (”черните кутии”), обаче те стават публично достъпни чак при второто разследване на Международната организация на гражданската авиация (ИКАО) през 1993 г.

Още на 2 септември 1983 г. Федералното управление за гражданска авиация на САЩ закрива пряката авиолиния R-20 от Анкоридж за Сеул, обаче под натиска на авиокомпаниите, губещи един от най-кратките маршрути между Аляска и Източна Азия, я открива на 2 октомври.

През 1986 г. СССР, САЩ и Япония създават единна система за следене на движението на авиационния транспорт над северната част на Тихия океан. Освен това е установена пряка връзка между диспечерските служби на трите страни.

ИКАО провежда първото си разследване веднага след произшествието. Второто стартира след като президентът Борис Елцин в началото на 1993 г. предава копия от всички записи на ”черните кутии” и копия на всички разговори между командните пунктове в Далечният Изток през нощта срещу 1 септември.

Бордовите самописци показват, че ”Боингът” през цялото време е летял с постоянен магнитен курс 245°, вероятно с включен автопилот. До попадането на ракетата в самолета пилотите са били спокойни и са водели делнични разговори. Нищо не свидетелства, че те са знаели за отклонението на самолета или са видели прехващача Су-15.

Втората комисия идва до извода, че най-вероятната причина за отклонението по маршрута е неправилното настройване на автопилота на ”Боинга” и след това екипажът не е изпълнявал съответните проверки за уточняване на текущите координати. От това следва, че нарушаването на въздушното пространство не е умишлено. Този извод обаче предполага недостатъчна компетентност или небрежност на южнокорейския екипаж.

На 7 ноември 1988 г. окръжният съд на окръг Колумбия в САЩ отказва да ограничи горния таван на компенсациите, искани от роднините на американските пътници от авиокомпанията Korean Air. Съдът счита, че съответната конвенция не може да бъде приложена, тъй като в действията на пилотите са налице признаци за съзнателно пренебрегване на задълженията им (willful misconduct). Съдът указва, че след инцидента с южнокорейския ”Боинг” през 1978 г. пилотите на компанията трябвало да се запознаят с методите на действие на съветските прехващачи.


/По материали в интернет/
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 20

  1. #1
    Teraflop 01 сеп 2014, 10:20
     
    1
     
    0

    Айде сега,ще предъвкваме и претопляме 30-годишни истории.Тогава бяха други времената.

  2. #2
    KittyHawk 01 сеп 2014, 10:48
     
    0
     
    0

    Така е , не можем да се върнат хората . Пилота още си мисли , че е шпионски самолет . Много лош късмет и за двете страни . Лошото е , че от тогава има още такива инциденти , а това трябваше отдавна да се реши някак .

  3. #3
    Achtung 01 сеп 2014, 11:02
     
    0
     
    0

    Годините са 31, а не 30. Историята трябва да се знае и помни. Важното е да не е избирателно и според моментните политически наклонности.

  4. #4
    МиГ 01 сеп 2014, 11:15
     
    0
     
    0

    Колкото и да се дъвчи този случай, всичко е ясно - дори по Discovery дадоха какво се е случило. Грешния курс на самолета, неизпълнението на командите на пилотите и т.н. Ако в условията на Студената война руски самолет мине по грешен път над Аляска, дали нямаше да му се случи същото...

  5. #5
    МиГ 01 сеп 2014, 11:24
     
    0
     
    0

    А, между другото днес се отбелязват 10 години от още един неприятен случай - случа я Беслан...

  6. #6
    БГА 01 сеп 2014, 14:13
     
    0
     
    1

    Руснаците са майстори и рекордьори по сваляне на граждански самолети. Там е най-голямата им сила, кой каквото и да казва. За хвалба ние сме им достойни ученици, явно това упражнение е лесно изпълнимо и безопасно за практикуващият го. "Хвала" на руските пилоти!

  7. #7
    той 01 сеп 2014, 16:45
     
    1
     
    0

    да ,самолета е граждански ама какво прави в тоя район отдалечен на 500 км от трасето си.ми оня разузнавателен самолет на янките случайно ли е бил там.Ееее,руснаците не пасат трева.Ще го гръмнат ми.

  8. #8
    САЧКО 01 сеп 2014, 16:56
     
    0
     
    0

    ИСТОРИЯ НА ПРОВОКАЦИИТЕ
    Сергей САЧКО Нова зора
    Лъжата като инструмент на политиката на САЩ
    В трагедията с малайзийския боинг в Украйна ясно се вижда ръката на американските спецслужби (ЦРУ и АНС), още повече, че именно те за последните повече от сто години имат натрупан огромен опит за предотвратяване на поредната война за свобода и демокрация с показно убийство на странични граждани с последващо обявяване на избрания враг за виновен за кървавото престъпление. Като при това работният проект с боинга американците са го отработвали вече не един и два пъти.
    Първият свален боинг
    Най-трагичният пример, който веднага ни идва наум след авиокатастрофата в Украйна, това е катастрофата с южнокорейския боинг през 1983 г. Тази провокация, която помогна на САЩ да изгради международната изолация на СССР, американците проведоха съвместно с авиокомпанията Korean Air Lines, с която ги свързват повече от тесни отношения.
    „Боинг-747” (рейс KAL-007) се насочва на 1 септември 1983 г. от летище Анкоридж в Аляска към Сеул, прелитайки на 50 километра от Курилските острови. Да се отклони от курса е било невъзможно, пилотът е летял по този маршрут 11 години, а в градчето Бетел, на 500 километра от Анкоридж, се намира радар, по лъча на който може да се оправи отклонението.
    Обаче точно 10 минути след старта лайнерът започнал да се отклонява от курса. Дежурният диспечер в радарната станция на Федералното авиационно управление незнайно защо не е реагирал, даже когато е видял, че пилотът, съобщавайки за прелитането над Бетел, се е намирал на 25 километра надясно. След час отклонението достига 450 километра, самолетът навлиза във въздушното пространство на СССР, но пилотът с диспечерът, както и преди, не реагират, а лайнерът, прелитайки над Петропавловск - Камчатск, невъзмутимо се насочва към Южните Курили.
    Съветският изстребител - прихващач “Су–15” безрезултатно се опитва да влезе във връзка с корейския пилот, давайки няколко предупредителни откоса стрелба и даже прелита покрай него на разстояние на директна видимост, но боингът мълчи. Пилотът иска разрешение за стрелба и получавайки го, пуска две ракети, които попадат в опашката и в крилото. Удареният авиолайнер рухва в Охотско море, отнасяйки 246 пасажера и 23-членен екипаж. „Световната общност” незабавно заклеймява съветските лидери като убийци, въпреки че има твърде много факти, които посочват вината на южнокорейците и стоящите зад тях американци, но както винаги – благодарение на мощна пиар кампания в западните СМИ – виновен се оказва СССР.
    В частност, бие на очи, че полетът на”Боинг–747” е бил съгласуван с орбитите на разузнавателния спътник на САЩ „Ферет-Д”. Както вече се споменава в многочислените разследвания, „всеки етап на действията на южнокорейския самолет е съвпадал с появяването в дадената зона на спътника – изследовател”. „Ферет” е прослушвал радиоелектронните средства в Чукотка и Камчатка, работещи в обичайния режим на бойно дежурство. На следващото завъртане „Ферет”е работел над Камчатка в този момент, когато самолетът е прелитал над военни обекти в южната част на полуострова. Третото завъртане съвпада с полета на боинга над Сахалин и му позволява да следи работата на допълнително включените средства за противовъздушна отбрана на Сахалин и на Курилските острови”.
    Анализирайки маршрута на полета на боинга, специалистите предполагат, че „той се е отклонявал от радарите на съветската система за ПВО, не е отговарял на нейните запитвания и е разменял сигнали с американския самолет на радиоелектронно разузнаване RC–135, който е приближавал към съветското въздушно пространство от източната страна на Курилските острови. Отклоненията на самолета от международното трасе на 450 километра не са могли да останат незабелязани от американските служби за управление на въздушното движение. Рейсът се е намирал в зоната на контрол на американската радионавигационна система. Между федералното авиационно управление на САЩ и Пентагона съществува договореност за използване на военния радар на Аляска за проследяване на пътнически самолети и за предупреждаването им за отклонение от курса на прелитане покрай съветското крайбрежие от Аляска към азиатските страни. Но в дадения случай те са били игнорирани. При това – по данни на независими изследователи – на борда на южнокорейския боинг е имало разузнавателно оборудване.
    Слагайки на “олтара на победата” 269 невинни човека, САЩ постигат своето. СССР, чиято репутация вече е подкопана от войната в Афганистан, се оказва в ролята на страна – убиец на стотици мирни пътници, съветската пропаганда не успява да парира потока от обвинения, а първоначалните опити да се отрича самият факт на свалянето на боинга окончателно обърква нещата. Главното е, че господарите на Кремъл са били сломени психически. Когато вече на 28 май 1987 година немският авантюрист Матиас Руст, връзката на когото с американските спецслужби заслужава отделно изучаване, прелита над съветско–финландската граница, заповед да бъде свален така и не се издава. Последният министър на отбраната на СССР Дмитрий Язов впоследствие признава, че “нашата ПВО го водеше до Москва, тъй като след историята със сваления южнокорейски лайнер е получила разпореждане да не се свалят граждански самолети”. Приземявайки се на Червения площад, Руст прави за посмешище съветската военна мощ и Съветският съюз тръгва към разпад...
    ЦРУ против Брежнев и Картър
    Ако за трагедията с южнокорейския боинг през 1983 г. знаят практически всички, то за другия инцидент, който не повлече след себе си жертви, но беше първата сериозна авиопровокация към СССР, на широката общественост е известно малко. Именно с него американските спецслужби пробваха сценария, който им донесе успех през 1983 г. Провокацията е организирана от САЩ с помощта на техните южнокорейски съюзници и се случва на 20 април 1978 г. В този ден “Боинг – 707” на южнокорейската авиокомпания Korean Air Lines влиза във въздушното пространство на СССР в района на Колския полуостров.
    Както свидетелстват резултатите от изследванията, на борда на лайнера са били 12 члена екипаж и 97 пътници. На запитванията на диспечерските служби екипажът демонстративно не отговаря и във въздуха се вдигат два изстребителя - прихващачи “СУ–15”. Приближавайки до лайнера, прихващачите завъртат крилата така, че пилотите на корейския самолет да ги забележат, но авиолайнерът продължава полета си. На пилота се дава заповед да свали боинга, тука следва да напомним, че ”Боинг – 707” си прилича като две капки вода с натовския военен разузнавач RC – 135. Съветският пилот взема решение да пусне топлинна ракета, която експлоадира покрай крайния ляв двигател на боинга, откъсвайки неголяма част от крилото, но лайнерът успява да продължи полета.
    Нова двойка съветски “СУ–15” успява да притисне боинга към земята и да го принуди да кацне върху леда на езерото Корпиярви. Пътниците са отведени в Хелзинки, а на командира на въздушния кораб Ким Чанг Кю и на неговия щурман Ли Чин Син е извършен показателен разбор на полета в Москва. Двамата летци напълно признават вината си – ние разбирахме заповедите от съветска страна, но принципно не им се подчинихме, изпълнявайки разпорежданията на корейската диспечерска служба. Да се разбере кой от диспечерите е давал заповедите да не се реагира на предупрежденията на съветските военни, на съда така и не се удава. Но кой тогава е давал заповедите? Съществува версия, че “да се води” самолета е можело от една от западноевропейските бази на НАТО, а самият полет е бил политическа провокация с цел да се провалят преговорите за контрола над стратегическите въоръжения между САЩ и СССР.
    САЩ и Южна Корея засега не бързат да разсекретяват документите за задполярната провокация и възможно е никога да не направят това, но да я отричат, е невъзможно. За жестоко разочарование на “ястребите” в Белия дом на 18 юни 1979 г. председателят на Президиума на Върховния съвет на СССР Леонид Брежнев и президентът на САЩ Джими Картър подписват във Виена Договор за ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения. Съветският съюз получава шанс да излезе от ставащата непосилна за страната надпревара във въоръжаването. Едва с усилията на Роналд Рейгън на СССР се удава да влезе в нейн нов етап, което в значителна степен способства за началото на перестройката.
    Десет хиляди острови – за един крайцер
    Ако внимателно се изучава историята, то може да се направи изводът, че ето вече повече от сто години Щатите успешно използват провокациите за постигане на своите интереси. При това за по–голяма ефективност и за оправдаване на своите действия те винаги са довеждали до жертви сред мирното население. На първо място, както е известно, не е провървяло на испанците. Към края на 19 век САЩ окончателно преодоляват последствията от Гражданската война и започват да се замислят за завоюване на нови земи извън пределите на континента. Най-добре подхождат за това колониалните владения на Испания. Президентът на САЩ Уилям Маккинли много иска да започне война, но за агресия е бил необходим подходящ повод. Той не закъснява да се появи – на 15 февруари 1898 г.: стоящият на рейд в Хавана брониран крайцер “Мен” е разтърсен от взрив. Взривът е неголям, но детонацията на съхраняваните в носовите погреби прахови заряди има страшни последствия – крайцерът потъва на дъното.
    Американската преса изисква незабавно наказване на вероломните испанци. Думите “Помни за “Мен”!” не слизат от първите колони. Специална комисия заявява, че крайцерът е ударен от вражеска мина или от торпедо и вече на 22 април 1898 г. ескадрата на контраадмирал Уилям Симпсън открива огън по бреговите батареи на Хавана. Недългите бойни действия завършват с поражение на испанците и според мирния договор, подписан в Париж, те губят всичко. Като резулатат, САЩ получават десет хиляди тропически острови с обща площ 420 269, 3 кв. км. През 1910 г. разрушеният корпус на крайцера е изваден и става ясно, че той е загинал от вътрешен взрив. Изводите на комисията са засекретени, а разрушеният корпус бързо е херметизиран и потопен.
    Зареждайте пътниците с динамит
    Успехът на провокацията с “Мен” скланя американците и занапред да използват подобни методи като оправдание за навлизане във война. Следваща операция става унищожаването на пътническия лайнер “Лузитания”. След като на 7 май 1915 г. го потапя немската подводница “U-20”, общественото мнение в САЩ се насочва против Германия и появата в Европа на два милиона американски войници позволява на Великобритания и на Франция да постигнат решаващия превес. Къде е тук провокацията, след като командирът на “U–20” Валтер Швигер признава, че е пуснал на „Лузитания” торпедо? Работата е там, че огромният плавателен съд се е считал за един от най-надеждните в света, но вторият взрив потапя лайнера, отнасяйки със себе си 1198 души.
    Впоследствие изследването на корпуса на „Лузитания” с помощта на апарата „Скорпио” показва, че той, както и „Мен”, загива от вътрешен взрив. И не е изненадващо: „Лузитания” е пренасяла боеприпаси, а нейният маршрут като че ли нарочно е бил прокаран през зоната на най-активните действия на германските подводници, а освен това някакви опознавателни знаци, позволяващи да се отличи пътническият плавателен съд от военния транспорт, са отсъствали.
    Какво би станало, ако “U-20” не беше улучил? Не е страшно: лайнерите са пътували през Атлантика един след друг. Рано или късно жертвоприношението щеше да се състои.
    Призраците на Тонкинския залив
    Отделно следва да се спомене и серията от американски провокации, които водят до началото на Виетнамската война. Тогава американското командване решава: за разгръщане на война е необходимо “да се създаде предлог, за да има справедлива причина”.
    Когато към виетнамските брегове се приближава американският флот, военно-морските сили на Виетнам получават заповед да атакуват само в случай на навлизане в териториални води. И тогава, както винаги в най–нужния момент, на 4 август 1964 г., командващият Тихоокеанския флот на САЩ адмирал Грант Шарп съобщава за нападение на американски катери на мирните ескадрени миноносци “Мадокс»”и “Търнър Джой” в неутрални води.
    Нито едно реално доказателство за “торпедната атака” не съществува, което впоследствие потвърждават и самите участници от двете страни. Но в този момент президентът на САЩ Линдън Джонсън, сменил крайно своевременно загиналия Джон Кенеди, изисква незабавно да се нанесе въздушен удар по Северен Виетнам.
    САЩ до ден-днешен не са признали, че са провокирали най-кървавото след 1945 г. клане, считайки, че борбата за демокрация и за свобода в тяхното разбиране струва животите на няколко милиона души.
    Това далеко не са всички примери за американски провокации, може да се припомнят и множество други... Но главният извод и така е разбираем – за да достигнат своята цел, американците няма да се спрат пред нищо и жертвите сред мирните жители тях никога не са ги смущавали. Иска ни се да вярваме, че днешните лидери на Русия са усвоили тези уроци и няма да се поддадат на провокации.

  9. #9
    pishmana 01 сеп 2014, 20:18
     
    0
     
    0

    Пичове, по темата има събрана (мисля, че даже е отпечатана)значително количество информация с крайно интересна насока...(различна от официалната версия)! Автор е колектив с ръководител (мисля бивш)преподавател от Д. Митрополия. Ако някой се сеща за името на книгата и автора- напишете го, моля!!!

  10. #10
    123 02 сеп 2014, 08:26
     
    0
     
    0

    бга на тебе май успешно са ти промили мозъчето,а защо американците са свалили арабски пътнически самолет и то не в щатите а в близкия изток само защото е минал близо до техен боен кораб, и не е имало руски шпионски самолет да споделят трасе?

  11. #11
    123 02 сеп 2014, 08:37
     
    0
     
    0

    аз ще ти отговора:защото американците са се насрали и не са различили пътнически самолет,а и арабите не са хора за тех, немат семейства немат права защо па да не ги свалиме,там не оперират американски компании ко па като свалиме погрешка самолет,точно толкова им пука и за нас.

  12. #12
    vladoo 02 сеп 2014, 09:17
     
    0
     
    0

    За тези които се интересуват, наистина има издадена книга. Казва се "Тайните на полет КАЛ-007" с автор доц. д-р Валентин Киров. Наистина увлекателно четиво поднесено по интересен начин и доста добре разкриващо истината.

  13. #13
    до БГА 02 сеп 2014, 09:49
     
    1
     
    0

    "Руснаците са майстори и рекордьори по сваляне на граждански самолети. Там е най-голямата им сила, кой каквото и да казва. За хвалба ние сме им достойни ученици, явно това упражнение е лесно изпълнимо и безопасно за практикуващият го. "Хвала" на руските пилоти!"
    Да, прав си,така е за руснаците, за тяхно голямо съжаление обаче, те са на второ място, на първо са тези дето са ти изпили мозъка и са пуснали в главата ти колорадски бръмбари.

  14. #14
    Cyber 02 сеп 2014, 11:31
     
    1
     
    0

    На времето имаше един игрален филм по този инцидент.
    Майката на един от загиналите в полета агент от ФБР правеше разследване по случая. Не си спомням дали е по действителен случай и кой беше правил филма, но накрая жената се добра до агент на ЦРУ, който каза нещо от рода на : Сина ти е герой, защото целта беше изпълнена. Цялата съветска система за ПВО светна като коледна елха.
    Ако някой се сеща как се казва филма да подскаже?

  15. #15
    123 02 сеп 2014, 12:04
     
    0
     
    0

    а и на арабския самолет не са пратени изтребители да го трасират и предупреждават а директно са го свалили от кораба,а руснаците са пратили не е имало реакция и те много добре знаят какво са свалили ма вие по добре знаете за ко става въпрос

  16. #16
    123 02 сеп 2014, 12:11
     
    0
     
    0

    а па като намерат 777 и се разбере що е паднал елате ми се обадете

  17. #17
    pishmana 02 сеп 2014, 15:57
     
    0
     
    0

    А, за тази книга говорех!!! Намерете я и четете!-Събраните в нея факти говорят за съвсем различен сценарий! Сериозно, хора, прочетете я!(вж. vladoo)

  18. #18
    Защо 02 сеп 2014, 17:30
     
    0
     
    0

    не се обсъжда версията, че е подготвена спецоперация като от Аляска тръгват два 747, единият е с пътниците и каца на американската база в Окинава, а другият, тъпкан с разузнавателна апаратура е свален?!

  19. #19
    Ю. И. Мухин, М. Брюн 02 сеп 2014, 17:34
     
    0
     
    0

    На ползващите руски език препоръчвам:

    Третья мировая над Сахалином, или Кто сбил корейский лайнер? / Ю. И. Мухин, М. Брюн. — М.: Алгоритм, 2008. — 368 с. — (Исторический триллер). BBN978-5-9265-0593-8 - Либрусек.

    Авторът М. Брюн е френски професионален разследвач на самолетни катастрофи и женен за японка - владее японски, което му позволява да разбие на пух и прах официалната версия - над Сахалин се е провела въздушна битка с участието на МИГ-31 - американците са загубили 7 самолета, руснаците 2 миг-23...

  20. #20
    A_S_D 17 окт 2014, 20:21
     
    0
     
    0

    Винаги ми е било интересно с какво е дал този предупредителен откос Осипович след като на Су-15 няма бордово оръдие. Нека някой експерт да каже какво е типичното му въоръжение когато е дежурен самолет!

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker