Чака го небето

Pan.bg 27 юли 2009 | 16:50 views (3683) commentaries(0)
img Капитан инженер Людмил Минчев, Сп. “Криле”, бр. 6, 1985 г., с. 66

И този ден беше като всички други – обикновен. Привидно суетене около машините, в командните пунктове и височинния дом. Техниците проверяват агрегати и системи на самолетите. Запотени, но доволни от изпълнената задача, няколко летци на висок глас с жестове споделят преживяното в небето. В тясното наелектризирано пространство за СКП-то (стартовия команден пункт) невидимите нишки на радиовръзката донасят гласовете на изтребителите, които още са във въздуха. Обикновено летателно ежедневие в поделението, където служи първокласният военен пилот Петко Кръстев...

image

В тези минути много малко хора разбират, че в безоблачното небе един 23-годишен лейтенант, само преди 2-3 месеца поел на раменете си тежестта на офицерския дълг, е поставен на изпитание. Вече не юноша, но не и още мъж, той трябва да избере: собствения живот срещу този на контузения, премалял от болка в задната кабина инструктор и напълно изправния самолет или рисковано без гаранции за успех кацане със всички възможни последици!
... Като чайка блести Варна на морския бряг. Синият хоризонт привлича окото, необятните простори зоват: “Протегни ръка, и ще ни стигнеш!” Момчето захласнато седи на пясъка, вълните плискат краката му. Расте то силно и здраво сред шума на пристанището и грохота на прибоя сред дъха на прясно уловена риба и водорасли. Кой ли като дете не е копнял за далечни страни, за палми и ледени ветрове! Естествено е за Красимир да се озове в СПТУ по корабостроене. Любознателен, овладява сложното изкуство да вдъхва живот на студения метал, за да му дава сили за борба със стихиите. Кой знае, може би щеше да строи горди красавци, които да носят родния трибагреник по морета и океани, може би сам щеше да се изкачи на капитанския мостик. Може би... Ако не беше онази неосъзната тръпка, онзи завладяващ порив да покори друга, по-сурова, по-привлекателна, криеща тайните си стихия – небето!

image


... Скорост, височина, маньовър, огън! Това е простата наглед истина на летеца изтребител. А докато човек овладее изкуството до грам, секунда и милиметър да управлява тези параметри – дни и години къртовски труд над книгата, в кабината на тренажора, на спортната площадка. И се случва младежи, които силно обичат небето и суровата професия на военния летец, да свият криле, да склонят глава пред трудностите пред сивото и понякога дотягащо ежедневие. Не всекиго приема в кабината си съвременния сръхзвуков изтребител, това безкрайно сложно, удивително творение на човешкия гений. Е първото, най-вожното, което славният МиГ пошепва в хермошлема на човека, който иска да го покори, е: “Обичай ме и ще ти бъда верен до последния снаряд, до последната капка гориво!”
... Първата тръпка на излитащата спарка лейтенант Красимир Михайлов не долавя – та това е едва третият му полет на новия тип самолет. Въпреки че бясно препускащите стрелки на приборите все по-спокойно, укротено лягат срещу предписаните от Инструкцията деления на скалите, до съвършенството е още далеч. Ето и сега – режимът не е уточнен, след изключването на форсажа самолетът започва да пропада. Инструкторът, военният първокласен пилот капитан Йордан Иванов, додава обороти. В ушите на лейтенант нахлува силно промененият му неразбираем глас. Първата мисъл е: може би вътрешното разговорно устройство не е в ред? То от земята един, два, три пъти търсят индекса на инструктора, без да получат отговор. Един поглед назад разкрива страшната истина – капакът на инструкторската кабина, поет от въздушния поток, се е усукал около една от ключалките, а струята яростно шиба в лицето и гърдите капитан Иванов. Красимир още не знае, че, опитал се да задържи при излитането отделящия се капак,, инструкторът получава тежко счупване в дясното рамо, че, според аеродинамиката, самолетът още на полосата е трябвало да се завърти вследствие допълнителното челно съпротивление. Но едно разбира веднага: трябва сам да приземи машината, и то така, както би го направил въздушен ас от голяма величина. Друго решение няма!

image

... Колко красота, мощ, сила има в устремилия нагоре сребрист МиГ! Поглеждат земните хора с присвити очи небето и си казват: “Ех, кой ли е онзи щастливец горе!” Остава само бяла следа – от кондензия – и самолетът изчезва зад хоризонта.
... Труд, пот, лишаване от дребните човешки радости и удоволствия? Такава е цената, която плащат властелините на небесните коридори. Който иска да се обрече на тази орис, трябва да го стори за цял живот!Решил се голобрадият абитуриент, един ден с разтуптяно сърце прекрачва портала на българската авиационна “Алма Матер - ВНВВУ “Г. Бенковски”. Първо запознаване с другарите, преподавателите, командирите, първи радости и трудности. Красимир не е новак в авиацията – завършил е с пълно отличие курс по моторно летене в аероклуба, има множество парашутни скокове. Но истинското, осъзнато призвание е на военното летище. Обичта към небето у лейтенант Христо Генов, веселият нрав и летателното майсторство на капитан Еремиев, вглъбеността и добротата на старши лейтенант Табияшки щрих след щрих рисуват характера на бъдещия летец изтребител.

image

За десет минути човек изпива едно кафе в работно време, изяжда две банички, докато чака трамвая, или се избръсва, да речем. Десет минути е продължил и полетът на лейтенант Михайлов – от включването на форсажа до опирането на полосата. Десет минути на петстотин метра от спасителната и носеща едновременно смърт земя... Дори от тази неголяма височина полосата за излитане и кацане изглежда колкото цигара. И точно в определена нейна точка, с точно определена скорост и под определен ъгъл самолетът трябва да докосне с колесник бетона. В противен случай командите за търсене и спасяване ще събират с дни обгорял метал на километри наоколо. В подобни, дори и по-прости ситуации, много хора може да изпаднат във властта на паниката. Но Красимир няма време за това състояние: в ръцете му са лостът за управление, ръчката за газ, самолетът и два живота. Сега с него са другарите, командирите. Компетентно, с вяра в силите и възможностите му го ръководи от земята първокласният военен пилот Николай Георгиев. Скоростта е уточнена, но след спускането на колесника машината губи височина – този самолет не прощава и най-малките грешки! Лейтенантът не го оставя да покаже вироглавия си нрав и възстановява режима. Полосата бърза насреща, а с нея и увереността, че ще победи опасността. Последен завой и изтребителят уверено ляга на правата за кацане.


image

После, след меката, почти неуловима среща със земята, след първите вълнения, ще дойде ред и на средствата за обективен контрол: профил и параметри на снижение – отличен, кацане – в границите на отличен. Веднага след кацането – нова изненада: лейтенант Михайлов го няма, “изпарил се” е в суматохата! Търсят го, а той е вече в болницата, край леглото на ранения инструктор...
Служи на Н-ското летище, лейтенант. Служи като много други – с желание и сърце, пък и с грешки и пропуски понякога. Ако го срещнете на улицата, няма да го отличите от трудолюбивите, интелигентни български младежи, които се радват на живота. Неговата съдба е малко по-друга – до будува, когато другите спят, да бъде на пост, когато другите празнуват. И да лети, да лети денем и нощем, в студ и пек. Да лети мъжки, все по-уверено и майсторски.


image

Да се усъвършенства, да се развива, да натрупва нови знания и опит, това е единствения път в авиацията. И лейтенант Красимир Михайлов твърдо е стъпил на него. Един млад мъж от голямото задружно семейство на крилатите българи, един от тези, за които делата говорят по-силно от най-изисканите хвалебствия. Сега го чакат стотици полети във всички видове условия, много часове в кабината на изтребителя и на дежурната стоянка. Чака го небето!
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*