Самолетът на лейтенант Плеханов

Pan.bg 24 мар 2010 | 15:32 views (4201) commentaries(2)
img О. р. майор Нено МАЛЕЕВ
"КРИЛЕ"


60 години от гибелта на екипажа на съветския бомбардировач край село Душанци

В началото на септември 1944 г. – 9 месеца преди края на Втората световна войските на Трети украински фронт преминават река Дунав и навлизат България. Като част от конфигурацията на антихитлеристката коалиция в бойните действия на Балканите се включват и три български армии. А част от съветските войски остават у нас, за да изпълняват различни военни задачи, свързани с разгрома на немско-фашистките сили, разположени в България, Гърция и Сърбия. За подкрепа на сражаващите се в небето над страната ни долитат съветски самолети. Край Бяла Слатина в местността “Агино Бранище” е базиран 861 бомбардировъчен авиополк на червената армия.
На 24 септември една ескадрила от полка получава задача да разузнае от въздуха за движението на германските сили. Според оперативните данни самолетите трябва да излетят за летище Божурище, оттам да прелетят до Пловдив, след което да се завърнат в базата край Бяла Слатина.
Поставената задача е изпълнена. На 26 септември 1944 г. две от бойните машини, пилотирани от ст. л-т Лисничи и л-т Плеханов поемат курс от Пловдив за летището на ескадрилата.
Ето какво си спомня за този полет щурманът на водещия самолет Юрий Осипович: “Времето беше мъгливо. Самолетът на л-т Плеханов летеше близо до нас – ту се издигаше по-високо, ту слизаше по-ниско. Понякога се изравняваше с нас крило до крило. Но внезапно облаците се сгъстиха и в кабината на самолета ни стана тъмно.
Получихме команда от земята да продължим полета по прибори. Самолетът на л-т Плеханов се загуби от погледа ми. Внезапно прекъсна и радиовръзката... По-късно разбрахме, че самолетът на Плеханов е сполетян от трагичната участ.”
Фьодор Буров – бивш заместник-командир на ескадрилата, в която е летял л-т Плеханов, допълва картината: “Минаха 2-3 часа, след като самолетът на ст. л-т Лисничи се върна в базата, а от екипажа на л-т Плеханов – нито следа. Разбрахме, че се е случило непоправимото. След продължително летене в облаците и загуба на пространствена ориентация самолетът им се беше разбил...”
Кои са петимата съветски летци и какво се бе случило с тях?
За командира на екипажа на самолета л-т Борис Плеханов разказват, че бил опитен летец и винаги спокоен. Роден е в г. Саранск, Молдова. Щурманът на екипажа мл. л-т Иван Шкапин е роден през 1920 г. в селцето Димитровка – Киргизия. Два дни преди да загине, Шкапин пише в последното си писмо до своите родители: “София е хубав град, хората са дружелюбни. Бяхме в храма “Александър Невски”, който представлява внушителен паметник. Вчера вечерта се събрахме и заедно с нашия командир Плеханов попяхме и се повеселихме...” Не са знаели, че това са последните им песни, че никой повече няма да чуе техните гласове.
С-т Алексей Савелиевич е роден през 1921 г. в село Бащянка – Николаевска област. Той е радист на екипажа. Наричат го Моряка заради фланелките на сини и бели райета, които носи. Има весел характер и като командира си също пее отлично.
Р-к Иван Казаков е борден стрелец и от всички той има може би най-интересната биография. Роден е в село Подберезники, Московска област, в семейство с девет деца. Иван още от юноша работи в колхоза. Първо пасе конете на стопанство, а после става тракторист. На фронта заминава още в първите дни на войната. Участва в боевете и на два пъти е раняван. Попада в плен, но успява да избяга. В немския тил милостив старец го укрива, а когато Казаков се посъвзел и раната позаздравяла, облича селски дрехи и се насочва към линията на фронта. Промъква се през гори, блата, избягва оживените местности и пътища. Това е краят на декември 1941 г., обяснява по-късно той пред военната комисия, която трябвало да го допусне за втори път до бойните редици. По пътя заболява от тиф, раните му се възпаляват. Една привечер попада отново в плен на немците. Изпращат го в болница за военнопленници. Съветски лекар успява да го излекува. Известно време се укрива, тъй като в болницата скрили, че той е здрав. Към това време части на Съветската армия освобождават болницата и Иван Казаков е пуснат в отпуск, за да се види с близките си. Дали му само няколко часа, затова не успява да зърне майка си.
Авиомеханикът в екипажа – ст. с-т Михаил Степанов е роден през 1922 г. в село Уненкер, Читинска област. Той единствен от петимата се занимава със самолети преди войната. Завършил е техникум, членува в аероклуб. В редиците на армията е призован още в първите дни след нападението на хитлеристка Германия над родината му. На няколко пъти иска да го изпратят на фронта. Отговарят му, че най-напред е нужно да постъпи в авиационна школа. Съгласил се и след като я завършва, изпраща писмо на брат си: “Не ми пиши на този адрес. Най-после се сбъдна желанието ми – отивам на фронта!”.
Това е част от жизнения път на тези петима съветски воини. Научаваме го благодарение усилията на Людмила Славская, работила дълги години като отговорен секретар в Окръжния комитет за българо-съветска дружба във Враца.
На 26 септември преди 60 години е последният им полет. В резултат на неблагоприятните атмосферни условия и полет над непознати райони, самолетът им се разбива в местността “Орман баш”. Картината от тази самолетна катастрофа се допълва от разказите на очевидци – жители на селата Антон и Душанци.
Димитър Стойков Димитров – 73-годишен от с. Антон: „Този ден вадехме картофи в района. Самолетът падна близо до нас, чу се силен гръм. Отидохме да видим какво стана. Като сега си спомням как един от екипажа летеше по очи, друг бе със седалката си. На другия ден, след като откараха телата на летците, отидохме пак на мястото. Имаше и доста деца от с. Душанци. Заинтересуваха ни останките на разбилия се самолет. Взехме различни неща от него.”
Делка Стоянова Алмишева – 71-годишна от с. Душанци: „Близо до нашата нива се разби самолетът – тогава там вадехме картофи. В началото се чу бучене на самолет, но от облаците нищо не се виждаше. След малко бученето се засили, после машината се показа изпод облаците и видяхме, че се върти и отива към земята. Брат ми, който е по-голям от мен, отиде на мястото на катастрофата. Видял е и телата на загиналите летци. Самолетът падна в наша ливада. Една част от него се беше забила в земята. След няколко дни баща ми направи нещо като крик и извадихме доста неща - единия мотор, ламарини от тялото и крилата, една картечница... С волската кола закарахме всичко у дома. Дворът ни се напълни с останки от самолета. Той беше железар и от стоманените части направи за нас и на много хора от селото мотики, палешници за рало и плугове, други неща. Някои още ползваме.
Частите, които семейството ни е запазило до днес, подаряваме на музея в Пирдоп и читалището в Душанци. Нека останат за поколенията.”
През 1979 г. по инициатива на Общинския съвет в Пирдоп и пълномощничеството в с. Душанци и със съдействието на тогавашния ремонтен завод – сега РМО “Металургремонт” в града, базата на “Автомагистрали – Хемус” – Златица в с. Антон и жителите на с. Душанци е съграден скромен паметник. Огромният камък – морена е обработен безвъзмездно от Станчо Юруков – Каменарчето от Копривщица.

image
Самолет Пе-2
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    Любомир ИВАНОВ 26 авг 2014, 17:55
     
    1
     
    0



    Поклон, майор МАЛЕЕВ, за написаните редове по повод гибелта на екипажа на съветския самолет. Поклон и на всички българи от тоя край, които са съпричастни към паметния знак на мястото на катастрофата.
    Л. ИВАНОВ

  2. #2
    Елена Николаева Маринова 08 апр 2016, 10:20
     
    1
     
    0

    Сърдечно БЛАГОДАРЯ за статията написана в чест на загиналите ГЕРОИ!Поклон пред светлата им памет!Тъй като сме силно заинтересовани за бъдещето на този за нас ценен паметник,ще съм искрено благодарна , ако публикувате и снимков материал!Предварително БЛАГОДАРЯ на автора!

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker