45 години МиГ-21 в България

Pan.bg 28 юли 2009 | 20:16 views (11708) commentaries(1)
img О.р. полк. Владимир ПАМПОРОВ, сп."Клуб КРИЛЕ"
Снимки: Архив сп."КРИЛЕ"

Той е най-заслужилият, най-таченият и най-любим самолет в нашите Военновъздушни сили. Дълголетникът. Изтребителят прехващач, през кабината на който са преминали стотици български летци. Емблематичният. Самолетът, чието име ще влезе със златни букви в нашата история. Боецът МиГ-21.

Празникът


image

16 октомври 1967 г. За празника на ВВС в Централния дом на Българската народна армия се е събрал елитът на нашата авиация. Има много гости и ветерани. Салонът е пълен. На фона на военни маршове влизат официалните лица, посрещнати от командващия ПВО и ВВС генерал-полковник Славчо Трънски. Гълчавата стихва. Пръв е министърът на Народната отбрана армейски генерал Добри Джуров. Следват го началникът на Генералния щаб Атанас Семерджиев, началникът на ГлПУНА Кирил Косев, генерал Мирчо Асенов, генерал Христо Добрев и цяла група генерали и офицери от МНО и от инспектората на армията. Има и двама генерали в съветска униформа...
Днешният празник на авицията е първото официално честване след взетото решение 16 октомври да бъде Денят на родните ни ВВС. Може би затова на трибуната, за да открие тържеството, пръв излиза генерал Симеон Симеонов – зам.-командващият авиацията, генералът със сините очи и енергичната походка. Авиаторът, станал символ и легенда на родната ни авиация преживе. А зад него, осветен от лъчите на прожекторите, грее огромен стилизиран плакат на МиГ-21Ф-13. Забил нос във висините, изтребителят внушава респект, мощ и сила. Огнената струя на форсажа се подсилва от рубинената светлина на цветофилтрите.


image

Оттогава минаха много години. Много вода изтече и много неща се промениха, но спомените ми не избледняват. Защото са от най-първите ми спомени в авиацията...
На 31 август с.г. прекрачих прага на военното училище в Долна Митрополия. Два-три дни по-късно вече марширувах в строя на летателния батальон курсанти и в кабинет №319 се борехме с формулите по математика, за да изравним нивото на знания от средните училища. Още не бяхме в час. Не се познавахме помежду си, не бяхме свикнали с порядките в казармата. Тепърва предстоеше единичната строева подготовка за клетвата, но нямаше определена дата за нея. И в един от тези дни, напълно еднообразни и повтарящи се, по време на обедната почивка ни събра ЗКПЧ-то на батальона. Така се озовах в групата за рецитала, посветен на предстоящия празник. Бяхме общо седем души, но най-силно впечатление ми направиха летците третокурсници Иван Дочев, Георги Кутянов и Веселин Мичев, а от инженерното класно – Жоро Стойчев. Разликата между мен и тях беше космическа, но те от първия миг ме приеха като равен и... това запомних за цял живот. Умният, кадърният, интелигентният човек не налага своето превъзходство, защото животът сам го показва. С годините познанството и приятелството ни се съхрани и остана такова, каквото бе – истинско, чисто, неподправено.
Ще се отклоня малко. Иван Дочев беше командир на 25-и ибап в Чешнигирово, където летя на МиГ-23БН. В началото на 90-те години стана генерал и командир на 1-ва дПВО в Божурище. Георги Кутянов остана преподавател и инструктор във военновъздушното училище, а после бе преподавател във ВА „Г. С. Раковски”, преди да излезе в заслужен отдих. С полковник Георги Стойчев службата ни събра в кПВО през 1996 г., а през 2000 г. заедно напуснахме армията. Весо Мичев, поетът, пилотът с чиста като на дете душа, излетя по бойно дежурство и... не се завърна.

ххх

...Върху земя човек роден е,
но той на нея е роден
небе да вижда и да стене,
загуби ли го някой ден...

Рециталът започна със стиховете на Веселин Ханчев. Бяхме наредени под формата на изтребителя МиГ-21 – най-новия, най-модерния в нашите ВВС. От вълнение устата ми беше пресъхнала. Следях текста, за да не изпусна своя ред, но постепенно се отпуснах. Светлините светеха в очите ни и не виждах дори седналите на първите редове, докато по сценарий не минах напред. Кутянов беше най-високият сред нас, беше по-отзад и при поредната реплика направи 3-4 широки крачки към мен. След неговия текст в залата изръкопляскаха. И така се почна. Ние рецитирахме, а ръкоплясканията ни прекъсваха... почти до края на рецитала.

... С грохот ниско над града в якрозвездна нощ минавам.
Помисли си за това с право ли ме укоряваш.
По тревога излетях, стене сънна тишината,
но нали чудесен смях има дъщерята.
И във мен сънят горчи, като недопита чаша,
но нали синът с очи вика:„Наше е небето, наше!”...

image

Това беше текстът на Веселин Мичев, от неговото лично творчество, включено в нашия рецитал. Гласът му беше плътен, но той рецитираше тихо. Въпреки това думите му изпълваха притихналата зала. Когато, завърши, някой от първия ред стана. Изправи се и видях, че това е генерал Симеонов, нашият генерал – бъдещият командващ българската авиация. Започна бурно да ръкопляска и залата го последва. Незабравими мигове...
Това беше моят първи 16 октомври. Още не бях положил военна клетва, но вече живеех с авиацията и с прехващача МиГ-21.

Първите
През онази есен на 1967 г. фронтовият изтребител МиГ-21 е най-модерната, най-съвременната реактивна машина, приета на въоръжение у нас. През есента на 1963 г. в Граф Игнатиево пристигат първите изтребители МиГ-21Ф-13. Започва превъоръжаването на нашите ВВС със свръхзвукови височинници.
В края на февруари с. г. 3-та авиоескадрила с командир майор Иван Харалампиев Бедрозов заминава за Краснодар, СССР, за усвояване на новия самолет с триъгълно крило. След теоретичните занятия пилотите летят на МиГ-17 за възстановяване на практическите навици и запознаване с района на летището. До момента в съветските ВВС липсва учебен самолет за МиГ-21. След комплексен тренаж и изучаване на опита на инструкторите започват полетите на МиГ-21Ф-13. Първи от българската група на 10 май 1963 г. във въздуха се вдига майор Бедрозов, а след него и останалите – по кръга и в зона прост и сложен пилотаж.
През втората половина на октомври по маршрута Москва – Минск – Будапеща – Граф Игнатиево прелитат 12 МиГ-21Ф-13. Самолетите са приети на въоръжение в бившата 3-та ескадрила, която вече е преименувана на 2-ра. Командир на ескадрилата е майор Бедрозов.
На 12 ноември с.г. е организиран първият летателен ден. Пръв във въздуха отново е командирът на 2-ра изтребителна авиоескадрила майор Бедрозов. Той е първият българин, летял на МиГ-21 в България. Летците в кратки срокове успяват да се подготвят за полети в прости и сложни условия денем включително на минимума 300/3.
Със заповед №0368/31.03.1964 г. до бойно дежурство със самолет МиГ-21 са допуснати 10 летци: майорите Бедрозов, Пенев, Петров, Григоров, Маринов, Х. Костов; капитаните Леонидов, Готев, Величков; старши лейтенант Досев. Това са първите летци у нас, застъпили на дежурна стоянка с МиГ-21.
През 1964 г. на въоръжение във 2-ра ескадрила на 18-и иап от състава на 1-ва дПВО в Габровница влизат 12 самолета МиГ-21ПФ, а през 1965 г. в първа ескадрила на 15-и иап в Равнец от състава на 2-ра дПВО - 12 МиГ-21ПФМ. През 1966 г. най-после идва и първият учебен изтребител – МиГ-21У с борден номер №1. Това базиране на свръхзвуковите прехващачи покрива територията на страната ни и усилва ударната мощ на ПВО.

МиГ-21 у нас
Първите бойни ескадрили са първите лястовици в настъпващата ера на МиГ-21 в България. Последователно през годините ще постъпят на въоръжение следващите модификации на изтребителя. Първо през 1969 г. ще дойдат 15 самолета МиГ-21М (12 в Граф Игнатиево и 3 в Габровница) и 6 МиГ-21Р (Толбухин, дн. Добрич), а през 1974 и 1975 г. – 20 МиГ-21МФ (Доброславци и Граф Игнатиево). Заедно с тях ще бъдат приети и учебно-бойни самолети МиГ-21УС и УМ.
Поетапно от 1983 до 1990 г. на въоръжение ще влязат 72 прехващача МиГ-21бис. С тях ще бъдат въоръжени ескадрилите в Граф Игнатиево, Узунджово и Балчик.
Тук трябва да направим едно уточнение. МиГ-21Ф-13 започва службата си във 2-ра ескадрила на 19-и иап Граф Игнатиево, но след като през 1969 г. ескадрилата е превъоръжена с 12 самолета от модификацията МиГ-21М, част от изтребителите МиГ-21Ф-13 влизат на въоръжение в 15-и иап Равнец и 26-и рап Толбухин. Те остават на служба почти до края на 80-те години.
МиГ-21ПФ постъпва във 2-ра ескадрила в Габровница. През 1984 г., когато ескадрилата е превъоръжена с прехващачите МиГ-23МЛД, ПФ-ът постъпва на служба в Узунджово, за да бъде снет от въоръжение, когато ескадрилата получава МиГ-21бис.
МиГ-21ПФМ е титулярът на 15-и полк в Равнец. През 1977 г. част от самолетите ще бъдат прехвърлени в Габровница и с новодоставените в страната ни габровничани ще имат 10 изтребителя МиГ-21ПФМ, които ще служат до 1984 г. Тогава изтребителите ще бъдат прехвърлени в Узунджово и Граф Игнатиево, за да преминат от МиГ-17 на МиГ-21 летците в Узунджово и една ескадрила от учебния авиополк в Каменец. Оттогава датира обучението на курсанти в нашето военновъздушно училище на този тип изтребител.

image

През 1969 г. с модификацията МиГ-21М е превъоръжена 2-ра ескадрила на 19-и иап. У нас са доставени 15 изтребителя, но три от машините отиват в Габровница (бордни номера 109, 210 и 311). Те остават там до 1977 г., след което са прехвърлени в 19-и иап, а оттам по-късно в Узунджово.
Първите изтребители МиГ-21МФ влизат на въоръжение през 1974 г. в Граф Игнатиево, а на следващата година – в 1-ва ескадрила на 18-и иап в Доброславци на мястото на МиГ-19П/С. През 1978 г. от МиГ-19 на МиГ-21 преминава и личния състав от 1-ва ескадрила от 19-и авиополк. Така МиГ-19 отива в историята.
МиГ-21бис е изтребителят, отреден да служи рамо до рамо със следващите поколения прехващачи – МиГ-23/МЛ/МЛД и МиГ-29. МиГ-23 обаче твърде бързо ще излезе от въоръжение. Защо и как, е друга тема за разговор...
За да завършим с доставката на изтребители МиГ-21, трябва да споменем, че през периода 1966-1990 г. у нас постъпват на въоръжение общо 39 учебни и учебно-бойни машини.
Така общата рекапитулация на броя на постъпили на въоръжение 10 модификации бойни и учебно-бойни самолети МиГ-21 е 224.

Боецът МиГ-21

image

Едва ли някой преди 45 години си е представял колко дълго ще остане на служба микояновската машина и колко поколения летци ще получат своята летателна закалка в нейната кабина.
Прехващач, пилотажник, стрелец, боец – колко много определения могат да бъдат дадени на фронтовия изтребител, но те няма да покрият диапазона от задачи, с които е прочут.
За бойната му биография по света и участието му във военните конфликти са изписани хиляди страници. Бойната му биография у нас е по-скромна. Той е несменяемият воин на дежурните стоянки, на стрелковите полигони и при маневрения въздушен бой. Никой още не е броил бойните пускове от МиГ-21 на полигон Шабла и в Астрахан, но те са твърде много. И това е машината, с която българските летци представяха страната ни, защитаваха и защитават авторитета ни на авиационна нация.
Всяко нещо с времето си. За никого вече не е тайна, че МиГ-21 си отива, но трябва да го изпратим достойно. Днес той дава и утре ще дава всичко от себе си, за да се подготви следващото попълнение летци изтребители. МиГ-21 е добър самолет, може би най-добрият, влязъл на въоръжение в нашата авиация. Но какво ще стане, когато го изведат от строя? Кой ще го замести? 45 години са много време - един човешка съдба и едно безсмъртие...

image

МИГ-21 - 45 години в България - снимка на Оги Стефанов от учението Nickel Javelin 2008
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    райчо пенев 14 апр 2017, 17:44
     
    0
     
    0

    Втория в заповедта от март 1964г. е нашия баща Страхил Пенев , който в последствие стана командир на 3-та ескадила в Граф Игнатиево.Тази ескадила беше най-голямата в България,тя беше и най -добрата.Аз считам , баща ми беше най-добрия пилот летял някога на Миг21 в България

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker