Warning: getimagesize(://част 1 http://pan.bg/gallery/albums/userpics/10010/thumb_1mg3633ji3.jpg): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 186

Музеят на българската авиация – идеален или рационален?

Pan.bg 22 юли 2009 | 14:23 views (9220) commentaries(0)
img Авиация и позиция

Музеят на българската авиация – идеален или рационален?

Полковник Цветан Цаков

Факти, усилия, увлечения и един отговор на въпроса
Сп. “Криле”, бр. 3, 1985 г., с.24
част 3


Снимки: Архив на Йордан Андреев


Казват, че Музеят на българската авиация (МБВА) в действителност съществува. Дори само поради това, че за него се говори.Твърде много. И дълго, мъчително... Усилията обаче Музеят да бъде очевидна реалност са безрезултатни. Все още! Позволявам си може би непростения скептицизъм: Музей на българската авиация (и космонавтика) скоро няма да имаме. Ако въобще го имаме! В случая изразявам лично мнение, на което всеки има право и особено когато се среща с една широка обществена доверчивост като тая за желания от всички ни авиационен музей. И понеже тя подхранва илюзорни надежди, уместно е да си припомним фактите. Дори е задължително. Иначе каквото и да си говорим, ще е безсмислица.

image

Снимка: Оги Стефанов, сп."Клуб КРИЛЕ"

1.Фактите, или сложната техника на максимализма
21 октомври 1972 г. – първо заседание на Инициативния комитет за създаване на Музей на българската военна авиация. Начало на осъществяването на една прекрасна идея – хармониращ отзвук и конструктивен отговор на решенията на Политбюро на ЦК на БКП за военно-патриотичното и интернационалното възпитание на народа и изискванията за поврат в работата с младежта и ДКМС. Идеята среща всеобща подкрепа: тя е навременна и целесъобразна. Следва решение на Инициативния комитет: да се създаде Музей на българската военна авиация; средствата да се съберат на обществени начала и чрез МНО; проектирането на завърши на 1 май 1973 г.; цялостното строителство на сградата и уредбата на МБВА да приключи през лятото на 1975 г.; Музеят да бъде открит на 16 октомври 1975 г., т.е. само две години след прокламирането на идеята.
В документите, с които по-нататък се оперира, МБВА се определя като Музеен комплекс на българската авиация, състоящ се от три компонента: триетажен дом музей, стоянки за самолетните експонати и паметник на безименния летец. Музейният комплекс в заданието за проектиране (следващите корективи и допълнения не изменят по същество първоначалния замисъл) е дефиниран така: район за разполагане – ж.к. “Тракия” в гр. Н. с размери 340Х60Х80 м; към дома, стоянките и паметника се развиват допълнителни елементи озеленена паркова територия, обхождащи алеи, паркинг, осветителни, звукови, напоителни, оросителни и пр. инсталации. Сградата е следвало да има 6 експозиционни зали, киносалон, библиотека, читалня, лекционна и парашутна зала, работни и други пет помещения – общо 15. Предвиждано е да бъдат построени до 60 самолетни стоянки с размери 10Х15 м, с остъклени конструкции. Паметникът на безименния летец е трябвало да бъде величествен, висок 20 метра (заедно с постамента 32 метра, т.е. колкото десететажен жилищен блок), а в подножието му да гори вечен огън.

image

През януари 1973 г. е подписан договор с “Главпроект”.
Започват проектирането и проучването.. Поставено е и началото на събирателската дейност. ЦК на ДКМС високо оценява и активно подкрепя инициативата за създаването на МБВА и разрешава на аероклубовете да изпратят спортни самолети за бъдещи експонати. От министерството на народната отбрана до Комитета за изкуство и култура е изпратено писмо с молба да бъде утвърдено предложението на Инициативния комитет за създаване на Музей на българската военна авиация. Месец по-късно идва отговор: на основание чл. 11 от Закона за паметниците на културата и музеите разрешава се да бъде създадена музейна сбирка на Българската военна авиация на територията на съответното поделение в гр. Н.

image

В отговор на друга молба на Инициативния комитет Министерството на финансите уведомява окръжните народни съвети на шестнадесет окръга, че не възразява те да участват със суми за създаване на Музейна сбирка на Българската военна авиация. Първият етап на проектиране започва на 16 април 1973 г. Скоро е назначен и първият завеждащ Музея – оттук нататък събирателската работа и тематично-проучвателната дейност ще се водят само от него. Изготвен е и първият тематико-структурен план. Изграден е и първият състав на Организационния комитет. Потвърдено е МБВА да бъде открит през есента на 1975 г.
1974 година. Първият проект на МБВА не получава “добро”.
Поради това две групи проектанти усилено търсят вариантния архитектурен образ на Музея. Поглед към тематико-структурния план: за две години (само) да бъде изучено местонахождението и да бъдат получени (и надеждно съхранявани) 32 броя самолети и вертолети; множество комплекти апартури, различни авиовъоръжения авиационни двигатели, парашути; да се издирят или изработят облекла и униформи, макети, карти, силуети; да се съберат, класифицират и изучат основни документи, да се подберат лични вещи и т.н. Междувременно експертният технико-икономически съвет не приема проектите на двата колектива.
1975 година. СО БГА “Бълкан” решава да създаде свой музей на българското въздухоплаване.
Срещу това Организационният комитет на МБВА остро реагира:потребни са кооперативни усилия за единен Музей на българската авиация (МБА), а не сепаративни ведомствени решения, засягащи историята на националната авиация. Тогавашното ръководство на гражданската авиация отстоява собствената си позиция, която не е променена и днес. Появява се вече и шести проект за МБВА. На свой ред отново не е приет. Тръгва се (най-сетне) към конкурс. Събирателската и изследователска работа върви. Само че по най-възможните си долни граници на ефективността. За нейните нужди са изразходвани едва 350 (триста и петдесет) лева, докато само за първите шест проекта са изплатени повече от 10 000 лева. Постъпленията от Министерството на финансите и окръзите идват щедро и ритмично. Те, и личните дарения на члена на Политбюро на ЦК на БКП и министър на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров, са повече от 140 000 лв. Откриването на Музея се отлага...
1976 година. Новият състав на Организационния комитет стига да убеждение, че “въпросът да има или не Музей на българската военна авиация е решен положително и завинаги. Остава проблемът кой ще го планира, кой ще го финансира и кой ще го строи”.
1977 година. Тревога.

image

Проектирането на музейния комплекс изостава. Изграждането му се забавя. Предвидени и заделени за експонати самолети са разрушени (по “недоразумение”?!) и предадени на вторични суровини. На бял свят излиза още един, спешно и добросъвестно изработен, но безапелационно и основателно отхвърлен проект за МБВА. Което не пречи да се планират допълнителни обемно-градоустройствени решения. Търси се смело, модерно, конструктивно решение на сграда за всички времена. Най-сетне се обявява конкурс за идея на сградата на МБВА. С обещанието, че окончателната разработка ще бъде стимулът на конкурса. В скоро време се оценяват още седем проекта. Проектната документация набъбва. Проектите всичко стават вече 14!
1978 година. Разработено е ново задание за проектиране.
И е представена подробна програма за Музейния комплекс. С осем теми и открита експозиция. Неосигурени обаче с музейни експонати, включително и с най-важни архивни документи. Периодизацията на развитието на нашата авиация, залегнала в “подробната програма”, не е съгласувана с утвърденото от Института по военна история при ГЩ на БНА гледище на работната група на труда “История на българската военна авиация”. Нищо ново в събирателската работа.
1979 година. Висшият съвет за архитектура и благоустройство решава, че конкурсният проект на колектива с ръководител архитект М. Сапунджиева се съгласува за по-нататъшното проектиране в работна фаза. Окончателното утвърждаване на проекта на М. Сапунджиева (петнадесети по ред) съвпада с полета на първия български космонавт Георги Иванов. Естествено е идеята спонтанно да припламне и се обогати: Музеят на българската военна авиация да бъде и на българската космонавтика. Изучен е опитът на Музея на съветските ВВС в Москва.
Поглед към проекта на архитект М. Сапунджиева: застроена площ 1160 кв. м; експозиционна площ –3700 кв.м; стойност на сградата по генерална сметка 2 милиона лева; стойност на благоустрояването на терена, паметник, мемориални елементи и др. – 785 000 лева, т.е. приблизително 3 милиона лена (1979 г.). Независимо от това, че за обекта МБВА няма осигурени средства, решено е проектирането да продължи. Подписан е нов договор, съгласно който зоналната проектантска организация чрез Съюза на архитектите в България се задължава да проектира МБВА (и космонавтика) до 30 декември 1980 г. Общото възнаграждение за възложените работи възлиза на 47 000 лева. Националният комитет за изследване и използване на космическото пространство не е “сондиран” и няма мнение относно това МБВА да бъде и музей на българската космонавтика. Не е потвърдено и желанието за съгласувани усилия на БГА “Балкан” и на ЦС на ОВТПН (сега ОСО) за изграждане на единен авиационно-космически музей. Компетенциите на Националния военноисторически музей по принцип и в частност не са представлявали интерес за Организационния комитет.

Край на 1-а и последна част
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker