Warning: getimagesize(://част 2): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 186

Музеят на българската авиация – идеален или рационален?

Pan.bg 22 юли 2009 | 15:09 views (6468) commentaries(0)
img Авиация и позиция

Музеят на българската авиация – идеален или рационален?

Полковник Цветан Цаков

Факти, усилия, увлечения и един отговор на въпроса
Сп. “Криле”, бр. 3, 1985 г., с.24
част 2


Снимки: Архив Йордан Андреев


1980 година. Работи се за осъществяване на готовност за започване на строителството на МБВА още от началото на VІІІ петилетка (1981 г.). Лични постъпления и дарения (освен посоченото) не са получени на сметката на МБВА. От 20 март 1979 г. до деня на предаване на този материал за печат Организационният комитет не функционира. Оттогава и нищо особено не се случва... Но дори и когато нищо не се случва, има много неща за разказване.
Думи, думиу, думи..., както бе казал оня.
Всъщност изложеното дотук в някаква степен е поносимо и донякъде обяснимо.
Ако не знаем продължението...
Ако има нешо, което е съвършено безспорно в нашата тема, то е, че родната авиация отдавна се нуждае от материален и книжовен израз на своето развитие – своя Музей, наричан от някои родолюбци “едно велико дело”, и своя История, скорошната поява на която не буди съмнения. Българският авиационен принос е във висша степен повод за национална гордост, той е от най-силните ни и вълнуващи аргументи за военно-патриотичното и комунистимеското възпитание. А щом като е така, нека час по-скоро българското достойно участие в световния авиационен процес стане достояние и на мало, и на голямо.
Заслужават незабрава и предизвикват преклонения усилията на първите ентусиасти, дето дръзнаха храбро да се срещнат с острата нужда и отговорно да пристъпят към изграждането и уреждането на Музея на българската военна авиация. Те направиха своето и с похвалната енергия, и с неизбежните грешки. Тези, които продължават тяхното дело в нови условия, навярно се нуждаят от допълнителна информация. Предоставяме им я тук с надеждата, че ще бъде схваната като истина, отдавна чука на вратата, а ние се правим, че не я чуваме.

image

2.Усилията. Или няма време да се лъжем повече!
Между енергичните действия, твърдите решения и неотклонната упоритост на Инициативния, а сетне и на Организационни комитет за изграждане на Музея на българската военна авиация забелязваме три погрешни хода.
Първият – сградоформалистичните увлечения, които подлагат на съмнения съобразяването с понятието (следователно и на предназначението) Музей, деформират сама по себе си чудесно формулираната идея или поне я правят аморфна. Търсенето на архитектурния образ на МБВА продължава седем години, а когато той сполучливо е проявен от строга проверка и фиксиран от всеобща подкрепа, си остава самотна надежда за сбъдването на “великото дело” още цели шест години (до сега), а го чакат по наши сметки и в най-добрия случай още шест. Малко или много е това време нека кажат специалистите. За нас остава да забележим, че похвалният сам за себе си, но обективно неосъществним стремеж МБВА да бъде изграден и съоръжен само за две години е в действителност чиста проба максимализъм. Утежнен и от други случайни и субективни трудности, той е една от главните причини Музеят на българската военна авиация да бъде идеологически, исторически и културен институт поне двадесет години по-късно след зараждането на идеята за неговото създаване.
Какво сме загубили, колко губим и как още ще губим не се наемам да изчилявам. Просто ме е срам!

image

Вторият погрешен ход е неразбирането на приликите и отликите между Музейна сбирка и Музей (респ. Музеен комплекс). Посоченият по-горе чл. 11 от Закона за паметниците на културата и музеите дава основание да бъде създадена Музейна сбирка на българската военна авиация, при това на територията на съответното поделение в гр. Н. Вместо сбирка се пристъпва към изграждането на комплекс в жилищен квартал на същия град. Сбирка и Музей не е все едно и също, но да кажем, че не е толкова важно, въпреки че очевидно ще сгрешим. Защото е предприето едно много смело, ала опасно и закононесъобразно изпреварване. И то не е могло да не накара калема да зцаиграе по друг начин върху сметките. Понеже става въпрос за три милиона лева, меко казано! И защото прескачането на етапа Музейна сбирка води до това, че събраното и несъбраното, заради коет всъщност се строи сградата, е съвършено недостатъчно, за да бъде тя... построена! Изпреварването в крайно ограничена видимост е продължило, така че били надминати скоростите на осигуряването на средствата за строителството на МБВА. Средства, както бяхме информирани, ще започнат да влизат в действие последователно и пропорционално, начиная от 1988 г: МБВА е включен в титулния списък на обекти за капитално строителство през ІХ петилетка.
Третият погрешен ход става ясен, ако хвърлим бегъл поглед върху финансовото състояние на МБВА. Н с/ка 301-100-425-6 в БНБ от 1972 г. досега са постъпили 136 000 лв. като обществено подпомагане на МБВА. Тази сума плюк посочените лични дарения (единствени досега) се закръглява на 156 000 лв. За проектиране, геоложки проучвания, заплащане на труда на различни специалисти и други хонорари са изплатени 93 152 лв. Сметките на МБВА се контролират дтрого, не намекваме за нарушения, а за нецелесъобразност... Само 0,4 процента от изразходваните пари са за материално осигуряване на събирателската работа (научно-изследователска не е провеждана)! Добър показалец за това, колко встрани е изместен центърът на тежестта на МБВА! И колко много е нарушено равновесието, без което той не може да съществува!
По-нататък. Издирването, изучаването, снабдяването (вкл. Изкупуването), обработката, подготовката за показ и т.н. на музейните експонати, т.е. приятната и благородната тегоба по отриването и натрупването на истинското богатство на Музея неговото съдържание, е всъщност и деликатна, остра, случва се и ожесточена борба с невинаги гарантирани победоносни крайни резултати. Загубено е много, и то невъзвратимо. От 1973 г. до днес по безпорно уважителни причини четирима офицери са се сменили на единствената щатна длъжност “Завеждащ музея”. Безспорни са и техните усилия и добросъвестност, с които те обаче не винаги са успявали да компенсират липсата на специална подготовка по музейно дело, а стимулите им дълго да се задържат на тази длъжност практически са неефктивни. На тая работа млади хора не им се иска да остаряват, а тъкмо тя пък изисква и безкомпромисна компетентност, и жертвоготвна всеотдайност, и дългогодишна служба. Сиреч текучеството в случая е неизбежно, то е планирано. На досегашните “завеждащи музея” обикновено са възлагани други задачи като на инструктори в съответния политотдел. Тъй че колкото и да им се е искало да дадат своя частен личен, неслужебен приност за “великото дело”, те не са могли да изпълняват и служебните си функционални задължения.

image

Следствие, на което и като общ резултат: събирателстата работа, неправилно планирана и стихийно провеждана, не е и скоро няма да бъде действителната основа, върху която да се гради МБВА; попаднаха в ръцете на злостни иманяри и на несговорчиви колекционери архивни материали на видни наши авиатори, без които всяка възможна експозиция би била бледа и неаргументирана; тематико-структурният план не е приведен в съответствие с научно-установените етапи на зараждане, създаване, укрепване и развитие на българската авиация; самолетите-експонати не се опазват строго и не се съхраняват грижливо. От запланираните за първоначален показ 32 броя летателни апарати със значимо отношение за развитието на авиацията ни само след Девети септември на закрито и сухо се съхраняват... 8. По летищата гният безценни машини, а други вече са загубили музейните си качества; живее и намира подкрепа схващането, че когато удари часът на експозицията, от стоите на воинската слава на авиоподеленията ще се вземе “това-онова”, ще рече туй, без което те няма да имат слава, и че Националният военноисторически музей “ ще помогне”. Това не бива да става! Да се разсъждава така е измамно, да се постъпва по този начин е неморално. Един музей се строи на с в о я основа. А в поделенията, общо взето, събирателската работа отдавна е спряла. И най-сетне не е толкова трудно да се види, че и Националния военноисторически музей не е богат с авиационни музейни единици и като качество, и като количество. И не трябва да се съобразяваме с правото му приоритет.
Тогава?
Отговорът е кратък. Всъщност надали...
Не става ли ясно, че дори да е построен т. нар. Музеен комплекс на българската военна авиация такъв, какъвто е виждан в мечтите на ентусиастите и в красотата на творчеството на архитектите – достоен като дан на миналото и прекрасен като взор към бъдещето, - дори да е великолетпно изграден и неповторимо съоръжен този т. нар. Музеен комплекс, в него (и около него) н я м а ка к в о д а с л о ж и м, н я м а к а к в о д а п о к а ж е м!
Няма! И няма защо да се лъжем...

Край на част 2
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker