Warning: getimagesize(://част 3): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 186

Музеят на българската авиация – идеален или рационален?

Pan.bg 22 юли 2009 | 15:13 views (8338) commentaries(0)
img Авиация и позиция

Музеят на българската авиация – идеален или рационален?

Полковник Цветан Цаков

Факти, усилия, увлечения и един отговор на въпроса
Сп. “Криле”, бр. 3, 1985 г., с.24
част 3


Снимки: Архив на Йордан Андреев

В подобни случаи разумните хора успокояват: търпение! Да търпим ли? Но нали търпението води или до успех, или до инфаркт? А според нас обстановката е инфарктна. С всички произтичащи от това последствия.
Изтеклите тринадесет години ни предложиха достатъчно поводи за упреци. И ние не ги спестихме. Нека да спрем, макар че имаме достатъчно основания да продължим.

image

Така че Музеят на българската военна авиация ( да не говорим за негонвата естествена, желана и основателна разновидност като Музей на българската авиация и космонавтика) не съществува. Нишо, че се говори за него. Твърде много. Дъблго, мъчително при това. Все още усилията да бъде той очевидна реалност са безрезултатни. Загубите от което са неизчислими. Не е думата ни само за любовта към историята на авиацията. Нямаме ли историческата си памет, нямаме ли днешния си ден. Какво е днешният ни ден без историческата си памет? Би било глупаво да си поставяме въпроса без предварително и ни най-малко да схващаме нещо от отгворите.
3.Отговорът. Или как да опростим усложнените неща
И нека още да попитаме: Защо бяха гътнати четирите здрави и удобни за разполагане и на действаща авиационна техника хангара все в същото поделение? Защо са разрушени годните още за дълъг живот сгради близо до тях, след като не беше толкова трудно да се разбере, че Музеят на българската военна авиация изобретателно, макар и скромно, простичко, но въздействащо, да кажем още и временно, би могло да бъде настанен в тия вече несъществуващи сгради, та да се стимулира, постави на научни основи и развие събирателската работа, да се опази чезнещето, да се експериментира с експозиции, т.е. да се създаде спокойна и творческа обстановка за работа, докато се изгради (ако се изгради) т. нар. Музеен комплекс по проектите си и според сметките си?
Ще ни кажат: защото там се развива ж.к. “Тракия”. В който е отредено място за Музейния комплекс. А той ще струва три милиона. Извинете, тази сума не ми е безразлична! Още повече, че с досегашният подход тя може да се превърне в показателно разхищение. Не ни остава място за примери, но все пак: експозицията на Авиационния музей в Прага по богатство на експонатите и по тяхната уредба има малко (ако има!) равни на себе си в света. Самолетите, повече от сто, са раз положени на няколко висящи “етажа” в два най-обикновени хангара. Което не им пречи да могат дори да летят. Въпреки че най-старите от тях са по на 60-70 години. Информацията ни е, че този Музей се нуждае от специална скъпоструваща сграда. С което, ако ни питат, напълно сме съгласни.
Съгласни сме, понеже между другото всяка с п е ц и а л н а сграда би била преди всичко н е е с т е с т в е н а среда за авиационен показ, колкото и амбициозно-претенциозни (и други) изкушения да провокират съгласието ни. Уверен съм, че дори склонните с аристократичен жест и с най-благочестиви намерения да реализират планираните три (меко казано) милиона лева за МБВА, ще проявят благоволение да помислят: какво по-естествено средище за един и с т и н с к и авиационн-космически музей от любимата до болка материална среда, неповторимия природен свят и пронизващата сърцето възвишено-романтична атмосфера на добро старо и с т и н с к о л е т и щ е?Да не буренясва то от мили мемоари, а да пулсира от спомените за неотмиращи истини и на безсмъртни животи на живи и мъртви авиатори, където да се лети с полетите на тия, за които нямаше и няма да има друго небе, та да се живее тъй честно и да се лети така силно!
Вчера. Днес. И завинаги!

image

Позицията, извлечена от нашето журналистическо проучване е, че е добре ден по-рано и час по-скоро:
- Да се концентрират всички самолети, определени за експонати, в хангари и се възтановят за показ, по възможност за полети – в едно от възможните летища.
- Да се съгласуват усилията и обединят средствата и музейните експонати на ПВО и ВВС., ЦС на ОСО, СО БГА “Балкан”, Националния комитет за иследване и използване на космическото пространство и Националния военноисторически музей за изграждането на единен Музей на бългтарската авиация и космонавтика, за което да бъдат направени постъпки в съответствие с цитирания закон, или единният Музей да се счита като съставна и неразделна част от Национални военноисторически музей (поради спецификите на българската авиация).
- Да се насочи и развие уредбата и дейността на Музея на българската авиация и космонавтика като общонационално и широкообществено дело, подкрепата на което да има родолюбива социална същност, идеологически характер и предполага масова изява на личната помощ, индивидуалното отношение на всеки родолюбец.
- Главна и основна задача да се смята събирателската и научноизследователската дейност. Едноврменно с преразглеждането на статута за завеждащ музея да се засилят ролата и значението на общественя музеен актив.
- Да се прецени трябва ли наистина да се влагат огромни капиталовложения за Музеен комплекс, след като МБАК може да се изгради в естествената му среда на съществуващо летище (след реконструкции и частимчни подобрения на съществуващите сгради).
От какъв музей се нуждаем? От идеален в обозримото бъдеще до края на ХХ век (с всичките въпросителни) или от рационален в близките години (с по-малко средства и рискове)?
Не ни се е случвало досега да прочетем нещо като отговор на този въпрос. Така че мълчанието ми изглежда малко подозрително. Дългите, мъчителни досегашни усилия предизвикват болка с безрезултатността си. Би било странно да не си го кажем. Защото усилията продължават и няма да бъдат по-безболезнени. Фаяктите тук са от живота. Защото няма откъде дургаде. Последиците се предугаждат, но не се разбират без причините. А причинете са в житейските процеси. Нещата са твърде усложнени. Но да е казал някой, че когато едно нещо става по-сложно, от това се повишва и естетическата му стойност? Обикновено става обратното. Да опростим нещата. В основата на всяка сложност са звената на простите неща. Да се условим поне в едно от тях. Една грешка може да се поправи и така: да премълчим, което не разбираме, вместо да се опитваме да го обясняваме на другите. Обаче така не се поправят, а се избягват грешките...

image

А ние трябва да ги поправяме и да ги избягваме.
Редакционният самолет МиГ-19, подарен ни с добро чувство на уважение към читателите на “Криле”, стоя клекнал повече от година всред неуютната си предредакционна площадка, язден и пощипван от стотици деца, успели да пипнат “жив” аероплан. Едва ли не го разграбиха за сувенири... молихме се и чакахме благоволението на фактори с възмвожности индустриално и инструментална да ни помогнат да заме прочутият свръхзвуков ветеран любимата си стойка за излитане. Та да напомня за своето минало и да тласка към хвъркати бъднини. Какво ли не чухме, какво ли не видяхме, какво ли не претърпяхме. Не жалим: все някое от нашите “агресивни” приятелчета ще стане Сент Екз или Цветан Лазаров, или Юрий гагарин.Не жалим, но не простихме на факторите с възможности, които ни се подиграха. Самолетът бе възстгановен. И един прекрасен ден механизаторската бригада “Ю. Гагарин” с бригадир героят на социалистическия труд Алдьо Алдев направи най-простото от всимки прости неща – по пролетарски безшумно и по работнически делово, с любов и възхита въздигна в небето за сетен “полет” самолета на нашите читатели. Работническата класа се съедини с авиацията. И този път!
Та това си мислим: от подобно съединяване се нуждаем, от допира на материално-синтезираната същина на авиацията, с откриването на миналото й, д устрема на бъдещето й.

image

image

image

3 снимки на Музея през 21 век от Оги Стефанов, сп."Клуб КРИЛЕ"

Предстои ни един нелек път, който трябва честно да извървим към нашия Музей. И то йще бъде толкова по-резултатен, ако всеки от нас приеме за себе си, че заема място в живота, където вината, чията и да е тя, не е оправдание за него. Родната авиационна история, тава е битието на авиацията ни. И който мисли за нея, който служи за нея, лети за нея, бори се за нея, който иска да е силна и непобедима, той е длъжен да знае и миналото й тъй, както и настоящето й. Защото освен другите, прелетели по маршрутите преди него, ще открие и себе си. Такъв, какъвто е.
И какъвто трябва да бъде!

Край на 3-а част и последна част
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker