Warning: getimagesize(://част 1 http://pan.bg/gallery/albums/userpics/10010/thumb_normal_16100004.jpg): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 186

1944-1945 – Въздушните бойци на Отечествената война - Излитаме срещу врага: цел – победа

Pan.bg 22 юли 2009 | 16:52 views (8050) commentaries(2)
img Автор: Иван Делчев

5. “Очите” на армията
• Излитат само доброволци
• Двама в небето на войната
• Ролята на помощник-командирите
• Краят на последния резерв
Сп. “Криле”, бр. 2, 1985 г., с. 22


В Отечествената война на нова България срещу хитлерофашизма (1941-1945 г.) активно участие взеха и разузнавателните подразделения на Въздушните войски: 3-и образцов разузнавателен орляк е базиран на бойната летище Върба – радомирско; 4-и разузнавателен орляк е на военновременното летище Петърч – Софийско, 73-о ято за далечно разузнаване действа от летище Враждебна – София.

image

Историческа справка:

3-и разузнавателен полк с командир полковник Петър Сапунов и помощник-командир Станчо Гергов взема участие в бойните действия на Отечествената война с два орляка: в състава на 3-и образцов орляк за близко разузнаване действат 2 ята – 333-о ято, осигуряващо 1-ва българска армия, в началото на бойните действия разполага със 7 изправни самолета “Фоке-Вулф 189” “Око” или “Циклоп” и един свързочен “Физелер-Щорх”, а 343-о ято, осигуряващо направлението на нашата 4-а армия, започва войната с 5 самолета “циклоп” и един свързочен “Физелер”, от които изправни са само 4. Подобно е положението и в 4-и разузнаветелен орляк за близко действие: 453-о ято разполага с 9 силно износени и доста остарели чехословашки самолета “Летов С 328”, наречени “Врана”, 463-о ято пък е снабдено с 9 сравнително по-съвременни български машини КБ-11 “фазан”, 73-о ято за далечно разузнаване има на разположение само един изправен самолет “Дорниер-17” “Ураган”.

Прозорец към смъртта
- Хер хауптман, самолетът се насочва към оня прозорец... – операторът на звукопрехващачната станция свали за секунда слушалки от ушите си и посочи с ръка един отвор в облаците източно от батареята на Петрина чукарка. – Вероятно ще иска да пробие облаците точно над Крупище.
Немският капитан, който се разхождаше бавно напред-назад по бруствера, спря и стреля с кръглите си очила “Дупката” в облаците над градчето. После запретна внимателно дългите пешове на шинела си и скочи долу при телефониста.
- Въздушна тревога!... Батарея, слушай моята команда! – гласът му скръцна с професионална деловитост в телефонната мембрана.
Разчетите се засуетиха около оръдията, дулата им се завъртяха и застинаха зейнали към “прозореца”, където след няколко секунди щеше да се появи противниковият самолет.Дванадесет мерачи се взираха напрегнато в кръстчето на мерниците, където трябваше да кацне жертвата...
... Излетяха в 9.10 часа със самолет “Циколоп № 14”. Вече няколко пъти бяха донасяли по радиото обстановката в германския тил. Въпреки ниската слоеста облачност пилотът офицерски кандидат Иван Иванов - Орела, намираше пролуки в сивия “пухен” килим под тях и се спускаше рисковано над земята, където имаше добра видимост Наблюдателят подпоручик Петър Дръндийски залягаше над едромащабната карта и нанасяше обстановката, после попълваше донесението, плъзваше се със седалката назад към радиостанцията, за да предаде кодираното си донесение до летището. А в това време бордният стрелец кандидат-подофицер Пенчо Пеев лежеше отзад до картечницата, за да пази гърба на разузнавачите от немски изтребители Ала в такова време немските летци не обичаха да летят над фронта. Къде по-добре е да си пиеш шнапса в някое тилово казино и да слушаш с носталгия “Лили Марлен”, отколкото с риск за живота да се прокрадваш между облаци и чукари в патрулна задача. Пък освен това на хитлеристите вече не достигаха нито самолети, нито гориво, нито пък летци. Съветската авиация бе смачкала “фасона” на фашисткото Луфтвафе, което береше душа...
... В този момент между облаците изскочи с бръмчене двутел разузнавателен самолет, по който и с просто око можеха да се забележат българските “Х”-ове на бяло поле. Хауптманът без да сваля бинокъла от очите си, извика в телефона:
- Огън!
Позицията на Петрина чукарка засвятка залпово срещу небесния прозорец, в който се открояваше българският разузнавач.

Свидетелства:
О.з. фелдфебел-пилот Пешо Колев: “На 24 октомври 1944 г. времето бе мрачно от сутринта. Направо не ставаше за полети. Но на война мирновременните закони не важат.


image

Ятният командир капитан Стефан Стоянов-Странджата строи летателния състав на нашето 343-о ято и рече: “задачата е важна, а атмосферните условия са тежки. Ето защо искам доброволци!” Като комунист моето място бе пред строя. Но доброволци имаше много, от които се сформираха четири екипажа. Моят излетя първи, след него – този на Иван Орела... След около един час кацнах обратно с прострелян самолет, чието управление се държеше на честна дума. Немците имаха силна зенитна артилерия около Крупище и височините на Грънчарица, където минаваше линията на фронта.”
О.з. полковник-летец Петър Драндийски: “Фронът бе западно от Кочани. Няколко пъти слизахме под облаците и се качвахме над тях. Летяхме инструментално. Към Крупище облаци имаше под нас, когато видяхме нужния ни “прозорец” към земята. Насочихме се към него. Иван подготвяше картечниците за стрелба, а аз се бях навел ниско над картата, когато ни удариха.”
О.з. подполковник-пилот Иван Иванов-Орела: “От баницата с късметите за новата 1944 г. аз изтеглих голямата “печалба”. Мама, бедна жена, бе сложила там една желязна десетолевка – “крумовка”. Та понеже бях широка ръка, пуснах “късмета” в горния десен джоб на куртката, да не го похарча някъде в бързината. После намерили тази десетолевка срязана на две в раната на гърдите, заедно с парчето от снаряда. Новогодишният късмет, който получих от мама, беше спасил не само живота на нейния син, но и на целя екипаж.”
О.з фелдфебел-летец Пенчо Пеев: “То това дето го живеем сега, си е направо втори живот.”
О.з. полковник-летец Петър Драндийски: “Един бронебоен снаряд мина и замина през канцела (остъклената част от кабината на самолета – бел. авт.), вторият гръмна около дясната ръка на Иван, с която той стискаше щурвала, трети изфуча току над главата ми. В първия момент помислих, че пилотът е видял противник и стреля по него. Но после в очите ми се посипа плексиглас, плисна ме кръв. Когато се обърнах, от вените на Ивановата ръка шуртеше кръв. Самолетът падаше...”

image


О.з. фелдфебел-летец Пенчо Пеев: “Бре, рекох си, какво става отпред, и се втурнах към пилота.”
О.з. подполковник-пилот Иван Иванов-Орела: “Аз виждах всичко и не усещах болка. Само дето ми беше много слабо... Пенчо изтегли лоста за управление. Самолетът имаше височина. Аз му подадох ръката си за превръзка и направих завой с лявата, защото машината залитна надясно. Действах съвсем инстинктивно. Пенчо стискаше ръката, докато Драндийски направи възел с носната си кърпичка и я пристегна. Самолетът се заваляше от една на друга страна, но летеше. Моторите не бяха засегнати.

image

Насочих се към Царево село. Започнах да виждам хребета на планината двоен. Кръвта ми изтичаше и зрението отслабваше. Въпреки помощта на другарите по едно време пред очите ми се спусна пелена. “Петре, рекох, къде е Царево село?” – “Ей го, под нас”, отвърна ми той веднага. Тогава започнах да броя наум: 1,2, 3... Трябваха ми 120 секунди, докато прехвърля планината. Отброих два пъти по толкова и натиснах надолу. Кръвта се върна в главата ми и прогледнах отново Срещу мен блестеше Коньовската планина...
На летище Върба виждат отдалеч клатушкащият се като пиян самолет. Килне се на една страна, издигне се малко, потъне на другата... И се насочва за кацане направо към стоянката. Катастрофата като че ли е неизбежна. В този момент пилотът разбира опасността и със сетни усилия натиска газта. Машината прескача стоянката и се търкулва по плаца, за да спре чак в нивата. Всички се втурват натам. Когато измъкват пилота от кабината, целия оплискан с кръв, той, кой знае защо, мърмори на руски: “Конечно, товарищи, конечно....”
А няколко часа по-късно хирурзите дълго ще клатят с глави и ще цъкат с език от недоумение как е могъл този пилот с откъсната дясна ръка, с толкова много пробойни рани в гърдите, главата и кръста да върне самолета на родното летище.

край на част 1
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    фиско 12 яну 2013, 22:18
     
    2
     
    1

    ???ва Отечествена война, бре другари. Времето на СССР свърши или вие още живеете в него. За България това не е никаква отечествена война.

  2. #2
    фиско 12 яну 2013, 22:24
     
    1
     
    1

    Каква Отечествена война, бре другари. Времето на СССР свърши или вие още живеете в него. За България това не е никаква отечествена война.

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker