Warning: getimagesize(://част 2 http://pan.bg/gallery/albums/userpics/10010/thumb_normal_16100004.jpg): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 186

1944-1945 – Въздушните бойци на Отечествената война - Излитаме срещу врага: цел – победа

Pan.bg 22 юли 2009 | 16:55 views (8578) commentaries(0)
img Автор: Иван Делчев

5. “Очите” на армията
• Излитат само доброволци
• Двама в небето на войната
• Ролята на помощник-командирите
• Краят на последния резерв
Сп. “Криле”, бр. 2, 1985 г., с. 22


част 2


И още нещо за българския летец
Впрочем, на какво ли не е способен българският летец? Та нали героизмът на Иван Орела и неговия екипаж не е единствен в Историята на нашата Отечествена война. При изпълнение на разузнавателна задача над фашистките позиции е улучен от зенитната артилерия самолет от 4-и разузнавателен орляк. Кракът на пилота офицерски кандидат Рангел Балджиев е счупен.

image

На две е прекършен и лостът за управление. Пилотът се мъчи да преодолее острата болка, загубата на кръв, но да спаси самолета и своя боен другар. И когато борбата с болката и самолета е почти загубена, на помощ идва наблюдателят Недю Иванов. С общи усилия машината запазва височина и излиза от немския обстрел без други попадения. Малко след това Рангел Балджиев загубва съзнание, но наблюдателят все пак приземява успешно машината на българска територия. Командването получава ценни снимки на немските укрепления пред фронта на армията и разузнавателни данни от противниковия тил. Така е изпълнена с чест още една бойна задача, а самоотвержените български разузнавачи записват своите имена в историята на българската авиация.

image

В бойния строй – помощник-командирите
Голям дял за бойния устрем и героизма на българските летци в Отечествената война имат както войнишките комитети, които действат във Въздушни войски до втората половина на септември 1944 г., така и помощник-командирите, които идват в БНА със заповед №352 от 22 септември 1944 г. С тази министерска заповед за първи помощник-командир на Въздушни войски е назначен активният участник в антифашистката борба поручик Михаил Андреев. Между първите помощник-командири на орляци, полкове и летищни бази са летците антифашисти Тотьо Петков, Васил Величков, Георги Табаков и др. между първите помощник-командири са и членовете на бившите конспиративни групи на партията в старата царска армия: Александър Витанов, Йордан Терзиев, Груд Пожарски, Герасим Герасимов и още много други. Върху тях легна партийната повеля за превръщането на Българската войска в Българска народна армия.

image

Свидетелства:
О.з. полковник Йордан Терзиев – бивш помощник-командир на 6-и изтребителен полк: “Задачите, които стояха върху плещите на помощник-командира, бяха действително много и отговорни. Основната задача бе чистката на полка от фашистките елементи, уволняването им или предаването им на Народния съд. Всекидневието ме поглъщаше изцяло – подготвяне на летците за бойни полети, провеждане на беседи сред офицерите, подофицерите и войниците, издаване на стенвестник “Народен летец”, организиране на издържани в идейно отношение програми за художествената самодейност в полка, осигуряване на нормални битови и хигиенни условия за живот, повишаване на бдителността и осигуряване охраната на всимчки обекти и съоръжения на полка. Полагахме грижи и внимание за всеки отделен член на нашия воински колектив – болни ранени, изпаднали в материални затруднения. Устройвахме мероприятия за укрепване на колегиалните и дружески взаимоотношения – срещи, увеселителни вечери, забави. И разбира се, участвах в рекогносцировките и разборите на бойните полети.”
О.з. майор-пилот Петко Николов: “Спомняв си, това беше на 20 ноември 1944 г., когато нашият 1/5 бомбардировачен орляк получи заповед да унищожи един шосеен и жп мост на река Дренска, на 22 км югоизточно от р. Рашка. Мостът беше много важен за германците и трябваше на всяка цена да го поразим.
За изпълнението на задачата поведох 6 самолета. Орлякът излетя в 11.45 ч и в 12.20 ч нанесе удара. Повъртяхме се здравата между едни баири, докато открием целта и я бомбардираме поединично, защото по тройки това се оказа невъзможно. Резултатът беше повече от добър – мостът бе повреден силно, а шосейната и жп линия от двете му страни беше напълно прекъсната. Фактически мостът ставаше задълго неизползваем.

image

Кацнах доволен от работата на моите бомбардировачи. А като слязох от самолета, що да видя: от последния “Ураган” скочи на земята помощник-командирът на полка Тоне Переновски. “Качих се в последния момент – каза ми той с усмивка. – Исках да видя как обработваме фашистите. Добре се получи... Заместник-командирът също трябва да влезе в боя, нали? Иначе какво ще си помислят летците. Пък и исках да видя хората в бойна обстановка, когато с голи приказки не можеш се измъкна.” А доколкото си спомням, това не беше първият подобен полет на нашия заместник-командир Тоне Переновски.”
Така с много труд и личен пример на помощник-командирите се удаде в максимално кратък срок и буквално под огъня на противника да обърнат армията на 180 градуса. “Секретът на този факт се крие в обстоятелството, че в своето почти абсолютно болшинство помощник-командирите бяха хора с личен борчески актив и най-вече, че зад тях стоеше колосалният боен авторитет на една от най-силните и последователни антифашистки сили – нашата БРП (к).” Такова е становището на помощник- главнокомандващия БНА генерал Фердинанд Козовски, изказано на заседание на Политбюро на БРП (к) още на 24 октомври 1944 г. Историята потвърди неговите думи.

Скалиран залп по врага
Това се случи на 18 октомври 1944 г. – решителния ден от атаката на Стражин. Противникът се държеше със зъби и нокти по линията Средна махала – в. Кутле – Стражин – в. Псача – в. бабица –Страцин...

Свидетелство:
О.з. полковник-летец Иван Доганов: “От летище Върба излетяхме със самолет “Циклоп № 1” след 9 часа сутринта. Немските позиции по Стражин мълчаха. Изчакваха ни да отминем. Тогава взехме курс на запад, към главната позиция на противника – Страцинската. Под нас беше шосето Крива паланка –Куманово. Изведнъж забелязах дълга моторизирана колона, която се точеше по шосето от село Страцин. Веднага се свързах с командния пункт на артилерийския полк и докладвах: “09.45 часа. По шосето Крива паланка – Страцин на завоя западно от кота 545 моторна колона.
Батареите готови за сканиран залп. Разстояние до целта 20 км” – отговориха ми веднага от земята. “Огън!”
Секунда след това бордният стрелец, който наблюдаваше задната полусфера на самолета докладва, че вижда отблясъците от огъня на оръдията. Под нас се пръснаха четирите попадения, наредени в права линия през 50 метра. Целта остана вляво от тях. “Скалиран залп – 300 метра вдясно от целта. По дължина 0 метра.” – направих корекцията веднага. Часът бе 9.48. Направихме завой на 180 градуса и в този момент самолетът ни се разтресе от взривове. Вдясно от нас се пръснаха зенитни снаряди. Немската зенитна артилерия беше засякла нашия разузнавач и искаше да ни покаже, че не сме на учение. Ако не бяхме направили завоя, вероятно щяхме да говорим вече на земята.
Пилотът подпоручик Димитър Цицелков започна противозенитен маньовър, а от земята се обадиха, че са готови за втори скалиран залп. Само един от разривите попадна в целта. “Скалиран залп – 200 метра къс. По посока 0.” – довършвам корекцията и след малко наблюдавам резултата от “ураганния” огън на артилерийския полк, хванал във вилка противника. Долу земята вреше и кипеше. Горяха коли, тичаха и падаха хора. “царицата на боя” си казваше тежката дума. Последният резерв на немското командване така и не стигна до предназначението си.”
На 18 октомври пада Стражинската позиция.

Признание:
Из “Известие на българското Главно командване за участието на въздушните войски при действията на Сърбия и Македония през м.септември, октомври и ноември 1944 г.”
“Въздушните разузнавачи в тази война взеха редом с другите въздушни части непрекъснато и най-дейно участие.. Разузнавачите на майор Тодор Иванов изпълниха 315 полета, на капитан Петко Петкв – 138 полета, на поручик Гълъб Стаменов – 125 полета. В упорити и резултатни действия летците разузнавачи търсеха и откриваха врага, за да посочат на командването и му дадат възможност правилно да изплозва усилията на земните войски. Освен това разузнавачите изпълниха задачи и по щурмуване на земни цели, при което бяха унищожени 8 моторни коли и няколко танка и бяха запалени 5 вагона.
Особено се отличиха майор Т. Иванов, капитаните Василев и Петка Петков, поручиците Стаменов, Кипрянов, Юрданов, Стоев, Белчев, Петков, Доганов, Драндийски и Димов, подпоручиците Данев и Карагяуров, офицерските кандидати Ставрев и Тусунов и подпоручик Балджиев.”

Край
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker