Историята на Су-35

Pan.bg 09 авг 2013 | 10:04 views (8602) commentaries(3)
img Су-35С направи руско авиошоу на Парижкото авиошоу
Максим Генов, сп.Клуб КРИЛЕ

Изтребителят Су-35С се смята за най-съвършената и най-модерна версия на фамилията Су-27. Още с премиерата му на Запад (на салона в Бурже през 1989 г.) самият Су-27, особено с “кобрата” на Пугачов, става звезда. Тази година на 50-то издание на авиокосмическия салон в Париж най-новият изтребител от тази фамилия – Су-35С – беше звездата на шоуто. ВВС на Русия ще бъдат разбира се първия клиент и оператор на самолета, но се водят и преговори с други потенциални клиенти.

На 50-то издание на авиокосмическия салон на летище Бурже през 2013 г. ОАО “Компания Сухой” участва със своя Су-35С (борд №07), серийна бойна машина спициално предоставена от ВВС на Русия. Изтребителят ще участва във въздушните демонстрации всеки ден по време на изложението. Уникалните му възможности в полет в небето на Париж ще демонстрира Сергей Богдан, главният пилот-изпитател на “Сухой”. Още в надвечерието на салона Богдан започва да се готви за демонстрации при хубаво и лошо време.
image
По време на конференцията посветена на 50-то издание на аерокосмическия салон в Париж, проведена на 5 април 2013 г. в Москва, говорителят на ОАК Борис Крилов заяви “Су-35 никога не е представян в чужбина и следователно става въпрос за международна премиера”. Преди това самолетът има презентации на изложенията МАКС 2009 и МАКС 2011 в Жуковски.
Участници и посетители на най-голямото авиокосмическо изложение в света – Salon de l’A?ronautique et de l’Espace/Paris Air Show – на летище Бурже ще могат да видят и да се наслаждават на комплекс от висшия пилотаж. Сергей Богдан изпълни фигури като “Кобра” на Пугачов, “Чакра” на Фролов, “Падащ лист” или... “Палачинка”. Фигурата “Палачинка” (колкото и парадоксално да звучи) е завъртане на 360о в хоризонтален план без загуба на скорост. Су-35 е единственият самолет, който може да изпълни тази фигура, сякаш се “надлъгва” с всички закони на аеродинамиката. На 18 юни дори самият министър на отбраната на Русия Сергей Шойгу идва като частно лице, за да разгледа щандовете на руската делегация, да се запознае с тенденциите в световната военна авиация и да наблюдава демонстрациите на руските пилоти и техните самолети.
В петък 21 юни – първият ден за посещение на по-широка публика




– на табелата пред самолета беше маркирано (на англ. език !?!):


“Su-35S – deeply modernized super-maneuverable multirole fighter “4 + +” generation.

Technical specifications:

• Powerplant:
Two 142,2 kN, 117C afterburning turbofans produced by NPO Saturn

• Dimensions:
Length 21,9 m
Height 5,9 m
Wing span 15,3 m

• Weight:
Empty 18 400 kg
Normal Take-Off Weight 25 300 kg
Max. Take-Off Weight 34 500 kg
Internal Fuel 11 500 kg

• Performance:
Max level speed at 11 000 m Mach 2,25 or 2400 km/h
At sea level 1400 km/h
Service ceiling 18 000 m
G-limit +14

• Armament:
One internal GSh-301 30 mm cannon with 150 rounds
Up to 8000 kg of ordnance carried on up to twelve external hardpoints, including air-to-air missiles, air-to-surface guided missiles, guided bombs or external fuel tanks.

Според представителите на ОАК: “При Су-35 се използват някои от технологиите, разработвани за руския изтребител от 5-о поколение по програмата ПАК-ФА. На практика със своите херактеристики той превъзхожда всички изтребители от поколението “4+” – европейски (Rafale, Eurofighter EF2000, Gripen) и модернизираните американски F-15, F-16 и F-18, дори няма за какво да завижда нито на F-22 нито на F-35... Във военните маневри Red Flag на авиобаза Нелис в САЩ, F-22 Raptor става “жертва” на индийските Су-30МКИ и дори на френските Rafale в симулираните въздушни боеве.
В отговор на въпроса: “С какво Су-35 превъзхожда своите европейски конкуренти от ново поколение?”, представителите на ОАК и на “Рособоронэкспорт” заявяват: “На първо място Су-35 ги превъзхожда със своята маневреност, разбира се, после със скорост 2400 km/h, с далечина на полет от 3600 km без допълнителни резервоари, с максимален таван 18 000 m и с радар, който може да открива въздушни цели на разстояние до 400 km. Той напълно превъзхожда всички изтребители с един двигател, като F-16, Mirage 2000 и Gripen NG със своята надеждност и доста по-висока степен на издържливост на бойни повреди. Конфигурацията с два двигателя и две плоскости на вертикалния стабилизатор е от важно значение за това. Super Hornet също няма с какво да “блесне” пред Су-35 нито със скоростни или височинни характеристики, а още по-малко с маневреност.”

Отначало беше Су-27М
В началото на 80-те години, когато Су-27 започва да постъпва в експлоатация, ОКБ “Сухой” вече работи над нова и по-модерна версия на изтребителя, станал звезда още при премиерата му на Запад – Salon de l’A?ronautique et de l’Espace du Bourget през 1989 г. Това е Т10-М, по-известен с официалното си обозначение Су-27М, като в действителност ОКБ “Сухой” търси нови възможности за по-висока маневреност и ефективност на изтребителя, ултрамодерна авионика и ново въоръжение. Използването на композитни материали и алуминиево-литиеви сплави при конструкцията на планера позволяват тя да стане по-лека и като цяло да се повиши обемът на горивния запас (радиусът на действие би могъл да достигне 4000 km). Аеродинамичната схема тип “патица” (с управляеми плоскости) и електродистанционната система за управление (ЕДСУ) с компютър откриват възможности за изпълнение на маньоври с големи ъгли на атака (до 120о) без никакви вибрации или бафтинг, феномени, на които обикновено е обект изтребителя. При моторизацията изборът се пада на двигателите АЛ-31ФМ на ОКБ “Люлька” (днес НПО “Сатурн”) се оказва идеален за Су-27 по онова време. Той е и по-мощен от двигателя АЛ-31Ф с тяга 12 500 kgf.
Системата за управление на въоръжението (СУВ) е разработена около импулсно-доплеровия радар Н011 “Жук 27” на “Фазотрон-НИИР”. Радарът “Жук 27” е способен да следи едновременно 15 въздушни цели и да осигурява обстрел на шест от тях. Защитата на самолета в задната полусфера поема малък радиолокационен сензор Н012 също на “Фазотрон-НИИР” в обтекател между соплата на двигателите. В кабината пилотът вече разполага с цветни индикатори на базата на течни кристали (LCD) и с катапултна седалка К-36ДМ наклонена назад под ъгъл 30о, за да може пилотът по-леко да издържа високия фактор на претоварване при изпълнение на резки маньоври. Към другите по-съществени разлики бихме могли да добавим убираемата щанга за дозареждане в полет, усилена стойка на носовия колесник с две колела (поради нарасналата излетна маса) и два вертикални стабилизатора с увеличена площ и върхове от композитен материал.

Дефиниращият прототип
Първият прототип на Су-27М – Т10С-70 – полита на 28 юни 1988 г., пилотиран от Олег Цой, главният пилот-изпитател на “Сухой”. Този прототип все още е със стандартните стабилизатори на Су-27 и без СУВ. За изпълнение на полетно-изпитателната програма са построени десет прототипа (Т10М-1 до Т10М-10) от завода в Комсомолск-на-Амур за сметка на ОКБ “Сухой”. Четири от тях са доработени директно от планери на Су-27. Протипът Т10М-2 изпълнява първия си полет през януари 1989 г. следван от Т10М-3 (единственият двуместен прототип) към средата на 1992 г. Прототипите Т10М-2 и Т10М-3 ще участват доста активно в изпитанията за валидация на ЕДСУ и на аеродинамичната схема тип “патица” на този изтребител. Вече представен пред официалните лица от руското Министерство на отбраната през 1990 г., на 13 февруари 1992 г. прототипът на Су-27М изпълнява първата си демонстрация пред по-широка публика от официални лица на Руската Федерация на летище Мачулишчи, край Минск. Прототипът Т10М-3 ще бъде представен и на авиосалона в Дубай през 1993 г. в търсене на потенциални клиенти, но вече под фирменото обозначение Су-35. Единадесетият прототип (Т10М-11) ще бъде произеведен от КнААПО и предаден за тестове през 1995 г. и ще се отличава с нови революционни устройства за управляем вектор на тягата, управлявани от компютър интегриран в ЕДСУ. С устройствата за управляем вектор на тягата се постига значително повишение на маневреността. Прототипът Т10М-11, който изпълнява първия си полет през април 1996 г., по-късно ще стане известен по различните авиошоута като Су-37 (борд № 711). Общо 17 самолета са построени – 15 машини Су-27М (Су-35) плюс два планера за стендови изпитания. През 1996 г. на руските ВВС ще бъдат предадени три самолета Су-27М за експлоатационни изпитания. През юли 2003 г. пилотажната група “Русские Витязи” получава пет самолета, дори всичките носят цветовете на групата, но... не участват в демонстрации по авиошоута. ВВС на Русия от своя страна ще се задоволят само със своите стандартни Су-27. Работата над програмата Су-27М (Су-35) все пак не остава напразно, тъй като много от техническите и технологичните решения ще намерят приложение при експортната версия Su-30MKI, предназначена за Индия.

“Събуждане” на програмата Су-35
Трябва да се изчака да мине времето до 2003 г. преди отново да се “разбуди” програмата Су-27М. Русия планира 580 млрд ? за един период от десет години за модернизацията на своята армия. Докато протича тестовата програма на ПАК-ФА и постъпване в експлоатация на руския изтребител от 5-о поколение, предназначен за замяната на Су-27 на въоръжение от края на съветската ера, се взема решение за разработка на изтребител от междинното поколение “4++”. С този самолет ще се превъоръжат авиополковете на руските ВВС, но също така ще се оферира на потенциални клиенти за експорт. Компанията “Сухой” събужда своята програма Су-27М (Су-35), но следвана от буквите БМ за “Большая Модернизация”. Негов макет е показан на щанда на “Сухой” за пръв път на авиосалона в Дубай през 2003 г., а прототипът Су-35-1 (борд № 901) – на Московския аерокосмически салон (МАКС) през 2007 г. Мнозина експерти са мнение, че това ще бъде поредната версия от фамилията Flanker с “козметични” промени. В действителност се оказва, че Су-35БМ е тотално нов самолет и съвсем различен от Су-27М. Първите външни разлики и от пръв поглед – няма характерните за Су-27М плоскости тип “патица” както и огромната дорсална въздушна спирачка, отличаваща цялата фамилия Су-27. Ролята на тази спирачка се поема от кормилата за посока (с увеличена площ) с диференцирано отклонение. Решението за тези промени в аеродинамичната схема се дължи преди всичко на новата и по-модерна електродистанционна система за управление КСУ-35. Голяма част от елементите в конструкцията на планера са изработени от титан – ресурс 6000 часа и жизнен цикъл 30 години. Останалите също така доста съществени разлики се забелязват при авиониката и моторизацията на самолета.
Прототипът Су-35-1 (борд № 901) изпълнява първия си полет (с времетраене 55 минути и таван 5000 m) на 19 февруари 2008 г., пилотиран от изпитателя Сергей Богдан. Първият полет на втория прототип Су-35-2 (борд № 902), изпълнен на 2 октомври 2008 г., е напълно идентичен с този на Су-35-1. Третият прототип Су-35-4 (борд № 904) става жертва на инцидент и се разбива на 26 април 2009 г. преди първия си полет. По време на тест на скоростна отсечка с форсаж на ПИК на летище Дзьомги в Комсомолск-на-Амур самолетът изминава 2,5 километра с бясна скорост, излиза от пистата и се блъска в препятствие. Пилотът-изпитател Евгени Фролов не е в състояние да спре машината и успява да се катапултира при доста екстремни условия. Отказ в системата за управление на двигателите, който блокира във форсажен режим, се оказва причина за загубата на прототип № 904.
Индустриализацията на Су-35С (Flanker E по ASCC/NATO) започва през ноември 2009 г., като производството ще достигне 24-30 самолета годишно. На изтребителя Су-35С ще бъде инсталиран радар Н035 “Ирбис” с пасивна фазирана антенна решетка (ФАР) на “Тихомиров-НИИП”. Радарът може да открива въздушни цели с ЕОП 3 m2 на разстояние до 400 km. В режим “въздух-въздух” радарът следи 30 въздушни цели и осигурява обстрел на осем едновременно, а в режим “въздух-земя” – следи четири цели като осигурява атака едновременно на две от тях. Секторът на обзор в предната полусфера представлява 125о от едната и от другата страна на надлъжната ос на самолета.
Според Юри Бели, генерален директор на “Тихомиров-НИИП”, “радарът Н035 вече е преминал тестове, инсталиран както на първите два прототипа Су-35-1/2 (901 и 902), така и на летящата лаборатория Су-30МК2. Заедно с подписване на договора с Менестерството на отбраната на Русия за серийно производство и доставки за ВВС на изтребители Су-35С, бе подписан и договор за серийното производство на радара “Ирбис” в Държавното приборостроително предприятие в Рязан. Тестовете в полет на основните оперативни режими установявиха и всички основни характеристики на ФАР. Целта на тестовете беше да се проверят способностите на “Ирбис” за откриване на заплахи дори на разстояния над 400 километра.”
Оптико-локационната станция ОЛС-35 включва по-модерен инфрачервен сензор за търсене и захват (IRST). Навигационната и комуникационната система също са нови и разбира се по-модерни, както и тези за СПО Л-150-35 и за РЕП.
На Су-35С се инсталират двигателите на НПО “Сатурн” АЛ-41Ф1С (т. нар. “изделие” 117С) с повишена тяга (специален режим) до 14 500 kgf (142,2 kN) на форсаж и 8800 kgf в режим без използване на форсажа. Мнозина източници твърдят, че двигателите АЛ-41Ф1 (за ПАК-ФА) и АЛ-41Ф1С не са нищо друго освен дълбока модернизация на двигателя АЛ-31Ф използван при Су-27. При разработката им се използва компресор изработен по технологията Blisk (лопатки и диск в един компонент). Сред другите иновации е плазменото запалване, а турбините също така издържат по-високо температурно натоварване. По-модерна е и системата за управление на режимите (Fadec). Тягата на двигателя АЛ-41Ф1С е повишена с 16 % в сравнение с тягата на АЛ-31Ф, по-ефективна е и тяговъоръжеността. Друга иновация – управлението на вектора на тягата (УВТ) – директно наследство от АЛ-31ФП на Су-30МКИ за Индия значително ще повиши маневреността на изтребителя Су-35С. В това се увериха всички посетители – специалисти и по-широка публика – по време на демонстрациите на изложението на летище Бурже през тази година.
При Су-35С, изтребител от поколението “4+ +” се използват много от технологиите за бойните самолети от 5-о поколение – авионика, двигатели и въоръжение (на 12 външни точки на окачване – без аналог при изтребителите от 4-о поколение). Въпреки това основният му недостатък се оказва ограничената му способност за радиолокационна незабележимост. Само някои части от конструкцията на планера са изработени от композитни материали, все пак Су-35С може да открие изтребител “stealth” като американския F-35 на разстояние до 90 km.

Договорът с МО на Русия – 2009 г.
На 18 август 2009 г. руският министър на отбраната заявява, че е подписан договор за закупуването на 48 изтребителя Су-35С (“сериен”) на единична цена между $45 млн. и $65 млн. Доставките ще обхванат периода от 2012 до 2015 г., като с тези изтребители ще се въоръжат две-три ескадрили от ВВС на Русия. Това е най-значителната като мащаб поръчка за бойни самолети за руските ВВС след разпадането на СССР.
Първият сериен Су-35С-1 (борд № 06) излиза от монтажната линия към края на 2010 г. и изпълнява първия си полет на 3 май 2011 г. (някои източници сочат 26 май за дата на първия му полет). Су-35С-1 ще бъде предаден на Държавния летателно-изпитателен център (ГЛИЦ) в Ахтубинск. Втората серийна машина Су-35С-2 (борд № 07 с първи полет на 2 декември 2011 г.) ще бъде предадена на ВВС на Русия няколко месеца по-късно. Серийните Су-35С-3 и Су-35С-4 извършват първите си полети съответно на 17 януари и 19 февруари 2012 г., като до 4 април 2012 г. са извършени над 500 изпитателни полета, а до 8 август те вече са 650. На 25 декември 2012 г. руските ВВС получават първата си партида от шест Су-35С, като пет са предадени на ЛИИ “Громов” в Жуковски, за да участват в 18-месечна програма за тестове на СУВ в различни ситуации на близък въздушен бой. Вече са изпълнени 1000 изпитателни полета за изготвянето на ръководството за летателна експлоатация. В експлоатация във ВВС на Русия вече се намират десет Су-35С, като през тази година трябва да получат още 12 и други 12 през 2014 г. и още 14 през 2015 г. В бюджетната програма на Русия е заложена за обсъждане опция за втора партида от 48 изтребителя, чиито доставки ще обхванат периода от 2016 г. до 2020 г. Ако този ангажимент бъде спазен ВВС на Русия ще разполагат поне с осем авиоескадрили въоръжени с по 12 изтребителя Су-35С до края на второто десетиелетие на ХХІ век. Към същия период от време изтребителят в рамките на програмата ПАК-ФА за руски боен самолет от 5-о поколение също трябва да бъде вече в експлоатация поне при четири авиоескадрили на руските ВВС.
Отначало Су-35С се смята за преходен изтребител към един авиационен парк съставен преди всичко от изтребители от 5-о поколение. Прекалено високата сцена на подобен сценарий обаче принуждава Русия да преразгледа тези намерения и да се върне в рамките на по-разумното решение за експлоатация на Су-35С заедно с изтребителя по програмата ПАК-ФА. Така и експлоатационните разходи ще се запазят по-ниски.

Перспективите за експорт
В самото начало на този проект, още преди да си представят, че ВВС на Русия ще станат първия клиент и оператор на Су-35С, от “Сухой” изцяло залагат на потенциалната перспектива за експорт. През август 2007 г. по време на МАКС, от “Сухой” оценяват възможностите за експорт на поръчки, които биха могли да възлязат на около 160 изтребителя. Визират се преди всичко страните от Латинска Америка, Югоизточна Азия и Близкия Изток, сред тях Венецуела, Перу, Виетнам, Индонезия и др. Намеренията са да се “издърпа килимчето” под Су-30МКИ с доста по-голям дял на световния пазар за изтребители! Трябва да отбележим, че Су-30МКИ се произвежда от ИАПО в Иркутск – конкурент на КнААПО – а когато започва да се експлоатира от Индия, той е най-модерният от фамилията Flanker (както е известно повечето версии от тази фамилия се произвеждат преди всичко от КнААПО). От компанията “Сухой” намират решение на проблема с конкуренцията между Иркутск и Комсомолск-на-Амур като оферират за експорт най-модерната версия на Су-27 – Су-35БМ – която ще се произвежда от КнААПО.
Китай също проявява интерес нова и по-модерна версия от фамилията на Flanker, дори през март тази година плъзнаха слухове (“официално”), че тази страна би могла да стане първия потенциален чуждестранен клиент с поръчка за 24 изтребителя Су-35. В китайската преса се появи информация за рамков договор с Москва за тази първа партида от 24 самолета Су-35 за Китай... Все пак руснаците не опровергават, че Пекин е в процес на преговори с руския авиопроизводител. На 50-то изложение на летище Бурже Александър Михеев заместник директорът на “Рособоронэкспорт” потвърди тази информация, заявявайки пред репортери, представители на различни медии: “Ние подписахме междуправителствен агреман за доставка на Су-35 на Китай.” Мехеев добави, “днес вече имаме легална база за работа с Пекин, тъй като подписахме и агреман за защита на интелектуалната собственост. От друга страна намеренията на Китай са за закупуване на 24 изтребителя Су-35, като договорът ще бъде подписан до края на тази година!”
Руското правителство обаче се въздържа от коментари за възможни доставки на такива изтребители за Китай. Пред репортер на Итар-Тасс Александър Фомин, директорът на Федералната служба за Военно-техническо сътрудничество (ФС-ВТС) само каза “Няма да коментирам.”
През май 2006 г. Венецуела също показва интереса си към Су-35 и не крие намерение за поръчка на 24 самолета Flanker E за да модернизира своите ВВС. Водят се дори преговори, но смъртта на Хуго Чавес обаче ги отложи във времето... Су-35 участва и в безкрайния конкурс F-X на Бразилия, но без успех, а във втория му етап – F-X2 участието на Flanker E изобщо не се разглежда. За известен период от време интерес към Су-35 проявяват и някои нетрадиционни клиенти на руска бойна авиационна техника като Южна Корея, Гърция... дори Австралия. В действителност единствената държава, която на практика е подписала договор за закупуване на 12 изтребителя Су-35 е Либия. Договорът е подписан към края на 2010 г., точно преди сложната геополитическата ситуация в региона. Тежката гражданска война, свалила от власт Муамар Кадафи, намери друго крайно неблагоприятно решение за този договор.
Още от 17 юни, деня на откриването на 50-то издание на авиокосмическия салон на летище Бурже, от ОАК изразиха надежда, че то ще бъде идеалната възможност за едно добро начало на експортната кариера на най-новия от фамилията Flanker.
Максим ГЕНОВ
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 3

  1. #1
    иvo 09 авг 2013, 21:18
     
    2
     
    0

    явно по добър от су-35 са само ПАК ФА и Ф-22 като последния го бие само по ефективна отразяваща повърхност. при посочена цена 44-65 милиона долара излиза, че е на цената на най-евтиния западен изтребител Грипен. е защо този самолет не влезе в нашия конкурс и ако тези дето го избират са наистина национално отговорни ще трябва да избират между него и МиГ-29М. а ако го изберем сигурно за нас ще е на много добра промоция.

  2. #2
    Axa 10 авг 2013, 10:24
     
    0
     
    0

  3. #3
    JKJ 04 сеп 2013, 18:38
     
    0
     
    0

    Статията е добра с една препоръка- автора да си изясни що е то аеродинамична схема "патица".Защото нито Су-35, нито прототипите му са изпълнени по нея.

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker