15 юни: 25 години МиГ-29 в България

Pan.bg 15 юни 2014 | 23:09 views (5778) commentaries(48)
img На днешната дата се навършват 25 години от кацането на първите 2 борда МиГ-29 в България.
В периода 1989 – 1990 г. в България са доставени общо 22 изтребителя МиГ-29 - 18 едноместни МиГ-29 (изделие 9-12А) и четири спарки МиГ-29УБ (изделие 9-51/). В момента България разполага с 15 МиГ-29 - 3 УБ и 12 едноместни.
На 29 септември 1994 г. командирът на "Равнец" - Иван Даев, катастрофира и загива с МиГ-29, борд 25. Това бе и единствената катастрофа досега с изгубен борд на изтребителя. На 26 април 2012 г. аварира и МиГ-29УБ, борд 11 - бивш 01, като пилотите се катапултират успешно.

Първите два МиГ-29 – учебните 01 (сега борд 11, който аварира през 2012 г.) и 02 кацат на летище Равнец на 15 юни 1989 г. Така България става втората държава от бившия Варшавски договор (след ГДР), която получава най-модерния за времето си боен самолет, който и днес остава един от най-добрите изтребители за завоюване на превъзходство във въздуха. Ескадрилата започва да носи бойно дежурство с новия самолет през пролетта на 1990 г. Първите бойни стрелби по парашутна мишена ЦП-100 на полигон Шабла са през юни 1991 г. Първото появяване на въздушна демонстрация е на 21 септември 1991 г. при откриването на Музея на ВВС на летище Крумово. Самолетът идва от Равнец и без да каца изпълнява комплекс от висшия пилотаж на пределно малка височина. Първата демонстрация на самолета в чужбина е на Чешкия международен авиофестивал на летище Храдец Кралове – 27-29 юни 1996 г. Създадена е и шоугрупа с МиГ-29, кръстена "Морски орли".
През септември 2000 г. новият изтребител от четвърто поколение МиГ-29 прелита от летище Равнец на летище Граф Игнатиево и става основен самолет на втора ескадрила.

image
Борд 01 в небето

image
Борд 02

image
Борд 01

image

image
Борд 04 и борд 01

image
И пак

image
Първият вдясно - борд 01 на Равнец

image
Борд 01 над България

image

image
Борд 04

image
Борд




25, с който загина Иван Даев на 29 септември 1995 г.

image
Борд 01 и 04

МиГ-29УБ - тактико-технически данни:

Страна производител СССР
Първа доставка 1989 г.
Разпереност, m 11,36
Дължина, m 17,32
Носеща площ, m2 35,20
Маса празен, kg над 10 000
Стартова маса, kg 18 480
Максимална скорост, km/h 2450
Макс. ск. на 0 m, km/h 1500
Таван, m 18 000
Далечина на полета(пределна), km 2100
Допълнителна информация: Двуместен учебно-боен самолет за полети с инструктор на пилотите, летящи на МиГ-29. По своите геометрични, теглови и летателни характеристики почти не се отличава от бойния самолет. Основната разлика е просторната кабина с две пилотски места, разположени едно зад друго. Затваря се с общ прозрачен похлупак. Инструкторът има възможност да имитира на седящия отпред различна навигационна и тактическа обстановка върху ИЛС и да следи за правилността на действията му. Инструкторското място (задното) е оборудвано с перископ, който помага при кацане да се вижда земята, която изчезва от полезрението на седящия в задното пилотско място поради големия ъгъл на атака. Системата за катапултиране е така устроена, че независимо кой от двамата пилоти я задейства, автоматично се изстрелва най-напред седящия отзад след определен интервал от време – и седящият на предното място.

Честта, удоволствието и отговорността да пилотираш МиГ-29
Полковник инж. Димитър ПЕТРОВ,
военен пилот първи клас



Нямам много типове самолети в летателната си биография. Стигат пръстите на едната ми ръка, за да ги изброя, и сигурно като кажа – този ми е любимият, не звучи достатъчно авторитетно. Но както не е нужно да си имал 100 жени, за да оцениш достойнствата на една, така не е нужно да си летял на какво ли не, за да почувстваш, че един самолет е съвършен. Като че ли е създаден за тебе или ти за него, един за друг и не за полети, а за мечти, за сбъдване на мечти. МиГ-29 не е обикновен самолет, това е небесно създание. То привлича, омагьосва жадния за полет, за да го превърне част от себе си. Дава му силата да се движи в трите измерения, свободата да го прави като че ли напук на земните закони, опиянението да си като у дома си в небето. Самолет, който те кара да се чувстваш избран. Това със сигурност може да се каже за всяка летяща машина, стига тя да те е оставила да я опознаеш, да оцениш нейните качества и да се приспособиш към недостатъците й. Колкото са по-малко недостатъците, толкова по-бързо свикваш с нея, а колкото са по-добри качествата й – толкова повече й се радваш.

За МиГ-29 бях чувал и чел много, преди да го видя. Събирах всичко, което излизаше в пресата. Мечтаех за него... Още тогава имах специално отношение към този самолет. Може би защото беше най-добрият изтребител, за който се намираха данни, а аз винаги искам най-доброто. Освен това ми се стори много по-различен от всичко, което летеше в момента. Сякаш беше дошъл от бъдещето.
Срещнахме се през 1989 г. в Равнец. Бях курсант, летящ на МиГ-21ПФМ, дошъл тук на тренажор, а той беше току-що пристигнал от Съюза. МиГ-29 с борден номер 17. Въпреки че имах снимки и някакви приблизителни чертежи, въпреки че знаех наизуст геометричните му размери и всички данни, които бяха излезли за него, в съзнанието си бях изградил образа на огромен лъскав изтребител с кабина, пълна с монитори. Оказа се не толкова голям, колкото очаквах, и не толкова лъскав. Но докато обикалях около него, докато прокарвах ръка по още свежата боя, очите ми се пълнеха с изяществото, силата и съвършенството, по-скоро почувствани, отколкото разбрани и осъзнати. И една-единствена мисъл: „Той е, искам го!” Когато си тръгнах, вече бях избрал къде и на какво ще летя и бях готов на всичко, за да го постигна.

Наистина беше различен и много красив. Но разбрах какво имам едва когато полетях. Малко са машините, от които можеш да видиш зад гърба си полосата в план веднага след излитане, за които терминът загуба на скорост не важи, защото просто включваш форсажа и вече ускоряваш. На пръсти се броят изтребителите, с които можеш да събереш вираж между полосата и рульожката, да летиш в двойка с вертолет и да догонваш залязлото вече слънце, за да го видиш отново как залязва.
В техническата документация се води като изделие, в популярната литература е изтребител, в по-сериозните военни издания го наричат авиационен боен комплекс, а човекът в кабината би трябвало да е управляващият му модул. Ние имаме други имена за него: двадесeт и деветката, големият, МиГ-ът, двуцевката... И човека в кабината наричаме различно: Петърчо, Гошко, Вики, Краси, Стоян...
Вървиш към него. Красив е. Всяка негова извивка, всеки контур ти показва съвършенство. Той те очаква. Той не е твой, но след миг ще сте едно цяло, което е много повече от това да го притежаваш. Тялото ти е пристегнато от противопретоварващия костюм, шлемът е все още в ръката ти, шлангът на маската се поклаща в такт с крачките. Това са първите белези на започващата метаморфоза – превръщането на влюбения в небето мечтател-романик в управляващ модул на авиационен боен комплекс. Самолетът няма нужда от емоциите ти - нужни са му нервите ти, няма нужда от любовта ти, а от уменията и разума ти. Така ти оставяш своите мисли, своите радости и проблеми, оставяш своята любов, своята жажда за полет, оставяш себе си там, на края на самолетната стоянка. Те са те довели дотук, помагали са ти, мотивирали са те, но за тях няма място в изтребителя. Ще ги имаш отново, когато се върнеш по-богат от видяното и по-мъдър от преживяното.
Техникът те посреща. Разменяте делнични думи... метаморфозата напредва. Предполетен преглед на самолета – задължителен, подреден, описан до най-малка подробност в ръководството по летателна експлоатация. Техникът е на крачка от тебе. Той е подготвил тази машина, той се е грижил за нея, сега е твой ред. Ръката ти минава като ласка по носовия обтекател, по атакуващия ръб на крилото, но вече е все по-трудно да се види възхищение и нежност във все по-студените регистриращи очи. Прегледът завършва, самолетът е изправен, обръщаш се към техника и му казваш: „Ще го взема, този ми харесва.” Усмихвате се на шегата, но метаморфозата продължава.
Качваш се по стълбата и оглеждаш кабината, преди да седнеш. Вече не мислиш колко е хубава, колко е подредена и като че ли направена точно за тебе, не се прехласваш от аромата й, по който си копнял през дългия си престой на земята (за летеца всеки престой на земята е дълъг). Сега проверяваш. Всеки превключвател, всеки предпазител има зададено положение. Прибори, ръчки – всичко трябва да бъде проверено, а не възпято.
Сядаш в кабината, техникът ти помага с коланите и остава до тебе. Гледа какво и как го правиш. Два чифта очи виждат по-добре. Може и да те сравнява с пилота, седял на това място преди тебе. Ако ти мине подобна мисъл – метаморфозата ти не е завършила. Всъщност не знам за какво мислят техниците в този момент. Обикновено, ако има време, питат с кого ще си в група или пък колко е дълга задачата, която ще изпълняваш, за да знаят кога да те чакат. Но аз знам, че те ще проследят с поглед излитането ти, ще те гледат, докато изчезнеш от погледа им. Ще са с тебе в мислите си (дори и да не го показват), ще оценят кацането ти и когато приближиш отново стоянката, ще ги намериш там, където са те изпратили. Те правят това не от притеснение, от недоверие или по задължение, а от съпричастност. Уважавам тези хора и се нуждая от тях.

Връзка с ръководителя, запускът е разрешен. Техникът сваля чеките, проверява заключването на фанара и вече си сам в своята кабина или самолетът е сам със своя пилот и въпреки че още няколко минути ще имаш непрекъсната връзка с техника и ще го информираш за действията си с поведението на машината, ти си сам и нещата са в твои ръце. Започваш да редиш своя монолог: „Отдясно всичко включено, екран – годен...” В паузите техникът успява да вмъкне своето: „Разбрано.” Усещаш нарастващото напрежение на запускащите двигатели, но ушите ти са глухи за тяхната песен. Запускът за тебе е поредица от събития, температури, лампи и обороти. В този момент влюбеният в небето романтик, който си оставил там, накрая на стоянката, слушайки тътена на двигателите, би се изпълнил с възторг. Гледайки как машината навежда нос при пробата на входовете, ще се опива от мощта, събрана в нея. Той не знае, че двигателите се извеждат последователно едва на 85%, не знае, че не възпираш това небесно създание да излети от мястото си, а просто следиш дали две малки зелени лампи в самия край на кабината ще светнат при обороти 81-83%, при което процеждаш едно: „Левият – норма. Десният – норма”, а романтикът би крещял от превъзбуда, усетил самолетния тътен в гърдите си. Той не знае за страниците наизустен от тебе текст, описващ пробите на системите и оборудването, не знае за безкрайните, неусетно отлетели минути за влизане в готовност на навигационната система, не знае, че не трябва да помръднеш от мястото си, преди да светне таблото: „Ускор. Готов”, не знае...
Разменяш последни реплики с техника, благодариш за краткото и простичко „Лек полет” и вече предвкусваш минутите на истинско единение с машината. Виждаш връзката чеки и вдигантия палец на техника и се понасяш по рульожките, поклащайки се леко, сякаш се покланяш на публиката от приятели. Отправяш се към мястото, от което се отива в небето.
Спираш за малко на полосата. Но това не е колебание. Просто последна проверка на системите и още куп други действия или може би ритуал, в който получаваш благословията на ръководителя на полетите: „Излитайте за...” Извеждаш двигателите на максимал, носът на машината се навежда надолу. Оставаш само миг така, за контрол на оборотите и температурата, пускаш спирачките, носът се повдига и... Твоята метаморфоза вече е завършила. Вече си едно с МиГ-а и това е завинаги. Нищо че физически ще сте заедно само за времето на полета. Дори да слезеш от него, дори да си отидеш от авиацията, ти ще си останеш в неговата кабина, в спомените, в мечтите, в сънищата си, защото си оставил там сърцето си...
За да летиш на МиГ-29, наистина си струва да жертваш много. Всеки полет е различен, но оставя у тебе чувството за сбъдната мечта, независимо дали си правил пилотаж на малка височина, разгон или таван или сте спретнали купон за четирима на тема: „Въздушен бой с изтребители”. И то благодарение на невероятната маневреност, съхранена в огромната част от височинно-скоростния му диапазон, който сам по себе си е забележителен. Малко са нещата, които могат да се окажат невъзможни за МиГ-29. С тази машина наистина може да си сбъднатият кошмар за всеки въздушен противник независимо от количественото и качественото му състояние.
Полетите с МиГ-29... Налага се да викам своите спомени. Всъщност за полети може да се говори само така. На живо не става. В полета не е време за приказки и описания. Не е време да се удивляваш и възхищаваш. Не е присъщо на един управляващ модул. Ако го прави, комплексът не функционира добре. Изкушавал съм се понякога да се прехласна по неземна гледка или да се позабавлявам около пухкав облак, но тогава не съм бил нищо повече от едно непораснало дете с много, много скъпа играчка. И въпреки че е било забавно, истинското удоволствие и удовлетворение са идвали от перфектно изпълнената задача, от изчистения и от най-малки грешки полет. Защото тогава най-добре проличава единственото между човека и машината, превръщането им в едно цяло, подчинено на една воля... Тогава на тебе, човека-машина, може да се разчита, ти можеш да помогнеш, да спасиш, да защитиш, да съхраниш. Ти си полезен и нужен на хората, на страната си. А дали земните го осъзнават, си е чиста суета, разбира се, до момента, в който вземат от тебе онази част, без която в небето не може. Когато отделят пилота от самолета, тогава боли, много боли.
Виждал съм как летец слиза за последен път от кабината. Независимо от причината – пенсия, забрана, пари... Въпреки усмивките и шегите, когато му стиснеш ръката и го погледнеш в очите, усещаш болката, болката от разкъсаното живо тяло. Това не е поза, не е някакво преиграване, лош театър, сълзлива история за жълт вестник. Ние отдаваме живота си за това да летим с една машина, променяме и поддържаме тялото си така, че да е най-подходящо за тази работа. Изграждаме навици и рефлекси, нужни за полета и неприложими за друго летателно средство, камо ли на земята. Летенето не е професия, то е начин на живот. Самолетът също се нуждае от своето и както ти получаваш от него спомени, които никой и нищо друго не може да ти даде, така трябва да платиш за тях от себе си. МиГ-29 не е капризен самолет, той не иска много от тебе – той иска всичко. Трябва да му се отдадеш и ще го владееш. От теб зависи да решиш дали си струва.
Помолиха ме да разкажа за някой полет с двадесет и деветката. Мисля си, че ако е от гледна точка на пилота, ще останете с впечатлението, че четете методическата схема на изпълняваното упражнение. Ако е през погледа на романтика - ще е като разказване насън. Но да опитаме все пак да си поговорим за полетите.
Както летателният апарат има своя система за събиране и съхранение на параметрите от последните няколко полета и поведението на всички агрегати, системи и оборудване, така и в някакво ъгълче на моето съзнание се записва всичко регистрирано от сетивата ми по време на полета, без никаква емоционална окраска. После на земята вече мога да се насладя на гледки и случки. Мога да оценя по достойнство красотата на трите самолета пред мен, обърнати по гръб, спускащи се към един неописуемо красив хоризонт, и земята над главите ни или крайбрежието нощем, когато се връщам от маршрут над морето на малка височина, сякаш са посипани бисери върху черно кадифе. Или побелелия от кондензии гръб на водача и процедената през зъби реплика на самолета-цел: „Тоя май се заяжда...” Да, това беше на едно учение и целта МиГ-21 от Добрич реши да се поотбранява чрез стегнато маневриране. Постара се човекът (нищо лично към техниката му на пилотиране), даже доста се стара. Личеше си, че добре познава и владее самолета си, та просто стана по-интересно за нас.
Най-ярко достойнствата на МиГ-29 проличават при въздушен бой и то при маневрения въздушен бой. През цялата експлоатация на самолета у нас това са може би най-често и най-масово изпълняваните задачи. Те са един вид жалон, отправна точка в подготовката на летеца. Ниво, което, като достигнеш, ставаш пилот от по-висша класа. Нещо като първия самостоятелен полет, като първото обръщане по гръб, като първия разгон, като първия прехват – все стъпки нагоре.
Най-често се „биехме” поединично. Имахме достатъчно гориво да проиграем упражнението за въздушен бой с изтребители с комбинирано използване на въоръжението по веднъж за всеки от участващите, след което да се разделим и всеки самостоятелно да изпълни сложен пилотаж в зона на малка височина, така че съвместявахме двете упражнения в един полет. Така поддържахме два вида подготовки и то на доста добро ниво. Правихме и въздушен бой с изтребители в двойка, но рядко се случваше да се „бием” двама на двама. Обикновено целта се обозначаваше от единичен самолет.
Та що за бой водихме? Ето ви един спомен: във въздуха съм. Летя на изток, радарът е на „Еквивалент”, има безопасна серия, минавам между Бургас и Меден рудник на 1000 метра (да видим кой ще ме обвини, че хулиганствам). Стоян иска „излитане и зона”, изчаквам да се разберат с ръководителя на полетите и търся КП за връзка. Те ме прехвърлят на друг канал, за да не пречим на останалите. Вече съм над Созопол, ще работя пръв. Стоян също е на канала, но в западния край на зоната. Той е на 1500 метра и ще бъде моята „цел”. Разстоянието между нас надхвърля 70 километра, започва наводката. Завиваме един срещу друг. Още в завоя съм включил на „Встреча” и >Н на +1, минавам на „Излучение” и включвам „Главния”. КП започва насочването, дава ми азимут, превишение и дистанция до целта. Виждам целта на индикатора на челното стъкло – хубава, тлъста метка. Отговаря. Налагам строба и пробвам захвата, междувременно докладвам на КП, че наблюдявям цел (така и те са спокойни), давам моите данни за целта. КП ги потвърждава, съветва ме да опитам захват, аз нямам нищо против. И така в дружески разговор вече имам „захват” и дистанцията клони към тази за пуск на подкачената ракета (всъщност това е малък имитатор, който заблуждава бордния компютър, че си имаме такава). Купонът се завихря, защото Стоян маневрира, за да ми срине захвата, но така е по упражнение, не че се заяжда. Ако утре срещу мен е реален противник, няма да ми стои като за снимка. Так в момента с действията си Стоян намалява шансовете на утрешния противник да ми избяга (то къде ли да бяга?!).
Вече съм в зоната за разрешен пуск и цялата машина сияе, на прицела мигат символи, „Наташката” и тя се обажда. Остава само да натисна бойна кнопка и да се похваля по радиото какво правя. След малко „пускам” и втора ракета и вече си отварям очите на четири, за да открия визуално целта. Ориентирам се за мястото й по данните от радара, от КП също помагат. Виждам го – димната следа на двигателите го издава.
Превключвам радара на „Близък бой”, минавам в режим „Взаимодействие” и оттук нататък ще работя основно с топлопеленгатора. Стоян се приближава доста бързо, включвам ББ на топлопеленгатора, донасочвам се. Трябва да мина на интервал, по-малък от радиуса на завоя на целта, иначе има шанс да загубя предимство още при първата фигура.

Той е почти на траверз, кратка размяна на любезности от рода на „Безопасна, атака отляво” и „Атакувай” и следва една въртележка, в която, за да разбереш какво става, трябва да участваш, но и тогава не е гарантирано. Понятия като небе, земя, горе, долу нямат особено значение. Важна е една цел, която се опитва да ми се изплъзне (не на всяка цена, разбира се, защото боят е учебен) и аз периодично трябва да я намествам в прицела и да я „обработвам” ту с оръдието, ту с ракетата.
След като завърша, се разделяме в двата края на зоната и всичко се повтаря, но сега целта съм аз. След като и Стоян завърши, се разделяме за самостоятелно изпълнение на сложен пилотаж в зона на малка височина. Единият късметлия взема ума на летуващите (ако им е останал) по бреговата ивица от Созопол до Приморско, а другият над полосата обира овациите на техниците под строгия, но справедлив поглед на ръководителя Дошев.
Шоуто за тези, които са на земята, завършва с няколко тона и аз се отправям към третия завой, готвейки се за кацане. Енергичното пилотиране с големи претоварвания и ъглови скорости е заменено с привидно спокоен, едва ли не вял полет. Малките скорости, малките наклони, плавните движения - съвършенството тук е с други измерения. Трябва да поддържаш много точно режима, ако искаш да имаш хубаво кацане. Колесник, клапи, фар, хидросистеми, спирачки, докладвам и изпълнявам третия завой. Старая се. Спомням си думите на инструктора ми в Каменец: „Ако развалиш третия – разваляш кацането.” И се старая. Излизам от третия и облекчавам двигателите на 80%, без да пускам носа, вертикалната веднага се заковава на 5 м/сек (Макето ме научи на този номер). Хубава видимост - оттук се вижда полосата, а вляво се вие ято щъркели, при това голямо ято. Те са далече - гледай си режима, че... Докладвам за ятото, така и тези след мене ще са предупредени. Мястото на четвъртия - ръководителят каза, че е тихо, значи без поправки. Слагам носа малко преди началото на полосата и следя как синхронно намаляват скоростта и височината. Далечната, пропищява маркерът, височината е 250, скоростта - 320. „Далечната, за кацане 4-13”, след това носът скрива близката (150 м), после близката 80/310, вече влизам в уловката, последен поглед на скоростта – мъничко под 300. Добре, РУД-овете плавничко на малък газ и после обирам луфта на лоста, както ми казваше Бяндата. И ето че имаш своето кацане – такова, каквото си го направил. Огледалото на твоя полет, това, което всички виждат.
Хубав спомен, нали?! Лошото е, ако ти застаряват спомените.
Е, полетяхме заедно в мислите си, няма да е зле да полетим и наяве. Надявам се, че няма да чакаме дълго, но всъщност нали знаете – за авиатора всеки престой на земята е дълъг.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 48

  1. #1
    BG 16 юни 2014, 00:01
     
    6
     
    0

    Хубава статия,последния боен кон..
    дано да не го затрият...каквото и да се купи,да не се бута Миг29!

  2. #2
    BaiVan 16 юни 2014, 00:08
     
    2
     
    0

    Благодаря за споделения полет!

  3. #3
    Дъф 16 юни 2014, 12:55
     
    4
     
    0

    А защо толкова хора плюят по този самолет.Тази статия трябва да се изчете от много хора в нашата страна,а още по-добре-да се направи филм за историята на самолета,за неговите характеристики и др.Всички са насочили погледите към разни други самолети/защото ни се представят като съвършени и виждате ли МИГ-29 е една съборетина/.Да,поостарял е но все тъй хубав и стабилен.Българина много бързо забравя своята история/за съжаление/.Всяко нещо в историята има своето значение!

  4. #4
    Pesimik-Tehnik 16 юни 2014, 14:31
     
    0
     
    1

    Просто в онези години приятелю Дъф не познавахме западната техника. Тя беше зад параван, а съветското въоръжение се хвалеше и рекламираше в захлас във варшавския договор. Разбира се, че това е един чудесен самолет, който има много достойнства, но от периода на отминали войни и кризи. И другото е, че на запад много бързо се развиват технологиите и веднага се внедряват в производство. Хората стрелят от далече, а Миг-а разчита на маневрен въздушен бой, който като тактически прийом е от втората св. война и в Корея вече бе остарял, за Виетнам да не говорим. Следва скъпата и честа поддръжка по регламент и големият разход на ГСМ. И аз го обичам този самолет защото с него ми започна службата, казвам го за да не бъда грешно разбран. За толкова много години по него не е направено нито едно усъвършенстване или модернизация, което също не е в плюс на самолета.

  5. #5
    zlpetrov 16 юни 2014, 15:52
     
    0
     
    0

    Не разбирам много от военна авиация! Но по този самолет модернизация не може да има,докато Погосян е председател на техния комитет! Заводите в Горки,Новосибирск,Москва и другите,които някога произвеждаха МИГ,сега благодарение на "далновидната" политика на Погосян,произвежда СУ!

  6. #6
    KOREKTOR 16 юни 2014, 16:53
     
    1
     
    0

    До #4 Пуснато от Pesimik-Tehnik

    Pesimik-Tehnik,

    Доста твои писания съм изчел тук по коментарите. И всички до една са с приъенции да са ит първа ръка на твоята така наречена комппетентност. Но компетентност само според теб.

    Аз намам НИКАКВО намерение да се представям за нещо като КОМПЕТЕНТ, защото не съм ни в най-малка степен. Но ти който се имаш едва ли не за ВИСША ИНСТАНЦИЯ в авиацията, ти който твърдиш НАЙ-КОМПЕТЕНТНО, че МАНЕВРЕНИЯТ ВЪЗДУШЕН БОЙ е БЕЗВЪЗВРАТНО ОСТАРЯЛ и няма място в настоящето и бъдещето е това вече това е ВЪРХЪТ на НЕКОМПЕТЕНТНОСТТА относно авиационните въпроси.

    Защо тогава Pesimik-Tehnik като ги разбирате тези работи около остарялия още във Виетнам маневрен въздушен бой, защо тогава най-съвърения и модерен АМЕРИКАНСКИ ИЗТРЕБИТЕЛ F-22 е конструиран и пригоден нарочно да може да води и МАНЕВРЕНИЯТ ВЪЗДУШЕН БОЙ..

    Защо питам аз и чакам отговор.

    А колко бързо:

    "И другото е, че на запад много бързо се развиват технологиите и веднага се внедряват в производство"

    И колко по-отдалече ЗАПАДНЯЦИТЕ откриват РУСНАЦИТЕ и ги сстрелят, това са пак митове и легенди от твоята свръх компетентност.

    Хайде да сравняваме едно по едно. Искаш ли да сравняваме кой откъде вижда и докъде стреля.

    Само като факт. Посочи ми един американски и европейски сериен изтребител на въоръжение който да открива целите си самостоятелно без разните му там АУАКС-и по-далеч от МИГ-31 и да обстрелва целите си на дистанция която прави това само МИГ-31.

    Хайде посочи ми един който бие МИГ-31 в това отношение. И това е изтребител влязъл на въоръжение вече преди повече от 30 години. И още му дишат пушилката ЗАПАДНЯЦИТЕ

    То е добре да пиче човек, но е хубаво и да се мисли.

    Та Pesimik-Tehnik мисля, че поставих конкретни въпроси с конкрети факти.

    И смятам, че не съм надхвърлил моята си любителска компетентност, но въпросите ми са мисля ясни и точни.

  7. #7
    KOREKTOR 16 юни 2014, 17:10
     
    2
     
    0

    До #4 Пуснато от Pesimik-Tehnik

    Pesimik-Tehnik, ,

    Виж пак какъв бисер си сътворил:

    "За толкова много години по него не е направено нито едно усъвършенстване или модернизация, което също не е в плюс на самолета."

    Пак говориш на изуст. Язък , че се представяш за ВЪТРЕШЕН на авиацията. МИГ-29 е модернизиран непрекъснато в годините от пускането си и това продължава и до ДНЕС

    Модификации

    МиГ-29 (9-12)
    — фронтовой истребитель, первая серийная модификация МиГ-29

    МиГ-29 (9-12А) — экспортная модификация 9-12, поставлявшаяся в страны варшавского договора, в экспортную модель внесены изменения в РЛПК-29. Комплектовались ракетами Р-27Р1 и Р-27Т1, имевшими ухудшенные характеристики относительно базовых модификаций.

    МиГ-29Б (9-12Б) — экспортная модификация 9-12, поставлявшаяся в страны, не входящие в Организацию Варшавского Договора, в экспортную модель внесены изменения в систему управления вооружением (СУВ-29Э)[6]. Комплектовались ракетами Р-27Р1 и Р-27Т1, имевшими ухудшенные характеристики относительно базовых модификаций.

    МиГ-29UPG (9-20) — модернизация МиГ-29Б для ВВС Индии. Включает монтаж дополнительного конформного надфюзеляжного топливного бака (англ.)русск. и оборудования для дозаправки в воздухе, установку двигателей РД-33М-3, инерциальной навигационной системы французской фирмы Thales, РЛС управления оружием «Жук-М2Э», оптическую систему ОЛС-УЭМ, нашлемной системы целеуказания израильской компании Elbit, обновление радио-навигационных систем, а также новую «стеклянную кабину» с многофункциональными ЖК-дисплеями. Номенклатура вооружения будет расширена ракетами Х-29Т/Л, Х-31А/П и Х-35. Первый прототип совершил полёт 4 февраля 2011 года.[7]

    МиГ-29 (9-13) — фронтовой истребитель. Отличается от модификации 9-12 наличием встроенной станции РЭБ «Гардения», возможностью подвески двух подкрыльевых ПТБ и увеличенной массой боевой нагрузки.

    МиГ-33 (или МиГ-29М) — дальнейшее развитие МиГ-29

    МиГ-29С (9-13С) — дальнейшее развитие модификации 9?13, в номенклатуру вооружения включена ракета Р-77(РВВ-АЕ), у РЛС появился режим одновременной атаки двух воздушных целей.

    МиГ-29СД — многоцелевой истребитель добавлена возможность дозаправки в воздухе, увеличен ресурс.

    МиГ-29Н — модификация МиГ-29СД для ВВС Малайзии.

    МиГ-29СМ — модификация МиГ-29С, с возможностью применения высокоточного оружия класса воздух-поверхность.

    МиГ-29СМТ (9-17, 9-18, 9-19) — одноместный, модернизированный вариант истребителя МиГ-29СМ[8]. Разработан в 1999—2004[9]. Первый полёт 27 ноября 1997

    МиГ-29К (9-31, 9-41) — палубный истребитель

    МиГ-29КУБ (9-47) — палубный учебно-боевой истребитель.

    МиГ-29КВП — опытный самолёт для отработки трамплинного взлёта и аэрофинишерной посадки.

    МиГ-29УБ (9-51) — учебно-боевой истребитель, не имеет РЛС.

    МиГ-29УБТ (9-52) — конструкция близка к МиГ-29СМТ, но всё же является модификацией учебно-боевого самолёта МиГ-29УБ.


    МиГ-29М/МиГ-29М1 — одноместный многоцелевой истребитель поколения «4++» с повышенной дальностью полета, увеличенной боевой нагрузкой и расширенной номенклатурой бортового вооружения.

    МиГ-29М2 — двухместный многоцелевой истребитель поколения «4++» с повышенной дальностью полета, увеличенной боевой нагрузкой и расширенной номенклатурой бортового вооружения.

    МиГ-29М/ОВТ — опытный вариант с отклоняемым вектором тяги переделан из истребителя МиГ-29М бортовой номер 156 (9-15 6-й лётный экземпляр)

    МиГ-33 (МиГ-29М) (9-15) — многоцелевой истребитель, по сравнению с ранними модификациями МиГ-29 в конструкцию и состав БРЭО внесены значительные изменения, расширена номенклатура вооружения и увеличены топливные баки.

    МиГ-35 (9-61) — глубокая модернизация МиГ-29М

    МиГ-35Д (9-67) — двухместный вариант МиГ-35

    МиГ-29AS — модернизация МиГ-29A для ВВС Словакии по программе МиГ-29СД без системы дозаправки и с изменённым БРЭО.

  8. #8
    BG 16 юни 2014, 20:26
     
    0
     
    0

    Няма смисъл да се ядем и плюем един други толкова,затова и държавата ни е на такова дереже...Миг29 ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПАЗИ ЗА ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКОТО НЕБЕ И МОДЕРНИЗИРА КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО И ИМА ПАРИ,колкото до западна машина- да вземат там 10на Еurofighter за натовски мисии и готово.....консенсус и обединение трябва,стига толкова злоба и взаимни нападки..толкова е просто

  9. #9
    lol 16 юни 2014, 22:00
     
    0
     
    3

    Коректорче, кога в руски самолет ще се монтира шина за обмен на данни Link 16? Ще ти кажа - никога. От тук насетне няма смисъл да говорим да руски самолет въобще, ако ще и да са летящи чинии или космически совалки.

  10. #10
    KOREKTOR 16 юни 2014, 22:03
     
    2
     
    0

    До #9 Пуснато от Енчо Добрев

    Енчо Добрев,

    Ти прочети внимателно какво е писап Pesimik-Tehnik и тогава му адвокатствай.

    Добре мога да чета и добре мога да разсъждавам.

    Твоето приятелче говори по принцип за МИГ-29, а не конкретно за нашите самолети. Така, че не извъртайте темата и не се изхлузвайте.

    Ами за "ВИСОКОКОМПЕТЕНТНАТА" му теория за отживелият си времето маневрен въздушен бой какво ще го защититиш.

    Ами за това чии самолети били изозстанали и кои виждали по-надалеч и кои стреляли по-надалеч нещо да кажеш пак в негова защита.

    Хайде кажи което съм писал кое е неистина.

    И какво излиза, според теб, че когато някой ви доказава с факти и доводи , че грешите според вас този някой злобее. Така ли.

    Е така няма да се разберем. Просто ти и другите трябва да се научите като сте грешни да си приемете и носите поражението, а не затова да обвинявате другите. Няма безгрешни. Макар, че тука някои за такива се вземат много често.

    А и въобще на Pesimik-Tehnik не му е за сефте да се включва непросфетен.

    Хайде поздрави и от мен. Лека ти вечер.

  11. #11
    KOREKTOR 16 юни 2014, 22:48
     
    0
     
    0

    До #12 Пуснато от Енчо Добрев

    Енчо Добрев,

    Е като не желаеш и не можеш да вденеш като ти обясняват на чист български не говори хич добре за теб. Е съжалявам те тогава. Толкова си можеш завалийката, толкова си можеш.

    Айде да видим кой е злобен сега. Аз ти говоря като на човек, а ти ми се зъбиш и пулиш насреща.

    Ами ***********!

    За последен път се уверявам , че с ******** като вас по ЧОВЕШКИ не става.

    Безнадеждни и неспасяеми сте.

    Коментарът е цензуриран, заради обиди/нецензурни изрази. Admin

  12. #12
    KOREKTOR 16 юни 2014, 23:31
     
    1
     
    0

    До #10 Пуснато от lol

    Е ся направо отепа коня с прашката.

    ХвалА на такЪви компетенти.

    Бравос.

    Вярвай си самичък , че си велик. Но само според теб.

    А това не е миридавно.

    Някой много те е излъгал и ти си му се вързаал.

    Пет пари не чиниш.

    Жалко за теб, но е вярно.

    Язък за парата дето беше я надул. Отиде бадева в атмосферата.

    За твоя информация както казах въведения още преди 30 години на въоръжение МИГ-31 си обменя информация с други обекти и групи обекти във въздуха и на земята и може да играе роля на команден център и център за управление. Начина как става това го има описан в явна в някаква степен информация и може да се намери. Аз съм чел по този въпрос преди време.

    Една от задачите на МИГ-31 е да играе роля и на насочвач на други самолети. Нещо като малък АУАКС.

    Предполагам, че има тука други хора компетентни и ако искат могат да ти го обяснят това.

  13. #13
    KOREKTOR 16 юни 2014, 23:48
     
    2
     
    0

    До #10 Пуснато от lol

    А колкото до тази твоя прословута "шина за обмен на данни Link 16" трябва да ти известя, че ролята която изпълнява не е никаква новост за руснаците и на всички нови и модернизирани самолети тази функции на твоята шина си ги има за обмен на данни, информации и там каквото трябва.

    С шина ли, без шина ли те руснаците си знаят.

    Така,че за твое огромно съжаление да знаеш, че руски самолети има. Има и таковат мамата на твоите шинирани западняшки прехвалени, но само в рекламите и филмите самолети.

    F-117 над Сърбия и той ли беше шиниран?

    Чети бе човече, чети!

    Да ти разкажа ли и на теб за АМЕРИКАНСКАТА КОСМИЧЕСКА ХИМИКАЛКА струваща 1500000000 долара и за РУСКИЯ КОСМИЧЕСКИ МОЛИВ струващ 3 копейки?

    Само с репчене не става. Акъл трябва, акъл.

  14. #14
    OP 17 юни 2014, 00:21
     
    0
     
    1

    Далечината на откриване 300 км. е чудесно нещо, стига да знаеш какво си открил. КореКтно е да отбележа, че със сигурност не разбираш какво се опитвам да ти кажа.

  15. #15
    KOREKTOR 17 юни 2014, 07:44
     
    2
     
    0

    До #14 Пуснато от OP

    Браво,

    Виждам , че си си направил труда и си потърсил информация и НЕ пишешеш както досега да не казвам с какво.

    Но престави си обаче на който му трябва му е ясно какво вижда на тези даже и наз 300 км. и знае какво да го прави от 250 км (по памет) разстояние.

  16. #16
    lol 17 юни 2014, 09:36
     
    0
     
    3

    Коректорче, шината (и не само) е нужна за комуникация със съюзническите самолети. Какво може МиГ-31 или каквато и да е свръхвелика, нямаща аналози в света система, не ни интересува, защото е несъвместимо. Ние сме в НАТО, а не част от РФ.

  17. #17
    KOREKTOR 17 юни 2014, 09:58
     
    1
     
    0

    До #16 Пуснато от lol

    Ль0ЛьоВЧЕ,

    а върни се назад и виж ти какво си писал изобщо и въобще. Не се измятай като чамова талпа. Ако имаш достойнство и чест малко дръж си на думите писани лично от теб. Не си споменал нищо за НАТО и съвместимости и тинтири минири.

    Смисъла на целия ти пост е да покажеш според теб колко са некадърни руснаците и техните самолети които ги нямат изобщо.

    Е да, но всичко това според теб. А както ти писах ти не струваш пукната пара.

    Не е нужно човек да знае всичко, а е и невъзможно. Но поне трябва да имаш доблест да си го признаеш това незнание и грешките.

    А точно това ти бяга на теб всезнайко.

    А сега вземи си шинирай главата.

  18. #18
    OP 17 юни 2014, 10:16
     
    0
     
    1

    То, детето, не е виновно. То не може да си представи, че без радиовръзка с КП, което да му потвърди че е захванал правилната цел прецизен пуск (работиш срещу група ударни с група за прикритие) не може да бъде направен. Още по-малко пък надежден от такава дистанция. До имагинерния момент на достигане на ракета до целта последната има толкова време за избор и прилагане на методи на противодействие, че и най-високата степен на поразяване, достигната при изпитания в случая би клонила към нула.
    А сега ми кажи кореКтно, как бай руснак ще опознае цел от 300 км. в условия на радиосмущения? Дрън-дрън!
    Затова системи като Link16 са нещо като "око да види, ръка да пипне". Ама това не го пише в уикипедия и не се разбира от игрички на флайтсимулатори. Иска се ситуативност!...

  19. #19
    KOREKTOR 17 юни 2014, 10:35
     
    2
     
    0

    До #18 Пуснато от OP

    Ти за бай ти руснак не бери грижа. Той се е погрижил за всичко.

    И тези "условия на радиосмущения" само за бай ти руснак ли са валидни?

    И щом тази ваша шина ли, е система ли е Link16 е такова чудо на чудесата дето все иска "око да види, ръка да пипне" що така я нямаше около "ДОНАЛД ДЪК"-а в Черно море та стана каквото стана. А точно казано на ДЪК-а нищо не му стана, в смисъл нищо не рипна на него, не мръдна. Нали се оказа, че там видяхме РЕБ от руска страна в действие.

  20. #20
    OP 17 юни 2014, 11:13
     
    0
     
    1

    Алоу, любимец 13,
    Ти виждал ли си радарен екран при смущения?
    А осъществявал ли си радиовръзка в смущения?
    Докладвай по дати, понеже се броят на пръсти за последния четвърт век, че и повече!
    Гледай си там фазаните, смеските и тем подобни. Остави авиацията за хората.

  21. #21
    KOREKTOR 17 юни 2014, 11:47
     
    1
     
    0

    До #20 Пуснато от OP

    Слушай какво моето момченце,

    Бати ти KOREKTOR кога е влизаал в РЛС-то и съм се дзверил в радарните монитори, престави си и такива съ виждал, ти сгурно не си бил и планиран изобщо. Сигурно баща ти и майка ти (дано да са и да са ти живи и здрави) не са се познавали още. И представи си и екран засветен от смущения съм виждал. И сума ти цели съм водил.

    Бати ти KOREKTOR и в П-35 е бил, и в П-37 "Христо" е бил, и в П-12 "Венера" е бил, и в П-18 "Пеперуда" е бил.

    Бати ти KOREKTOR и в Командния център е бил и шо нещо е изписал наопаци (огледално) зад планшета. Знаеш ли какво е това ПЛАНШЕТ. Предполагам не знаеш.

    Но какво да разказам на човек който си няма и хал хабер от армия и войнска служба, та камо ли и от РАДИОЛОКАЦИЯ.

  22. #22
    Загрижен 17 юни 2014, 13:56
     
    0
     
    0

    Ей *******, от така изброените РЛС само една не си объркал. Явно много си ****** или въобще не си ги знаел, което е нормално, защото си бил прост войник, а не просто войник. Кажи ми с кой не си се заял тука не мога да разбера що за зъл и заядлив пенсионер си. Успокой се твоят фен станишко преди да го изгонят ще ти вдигне пенсийката с 8лв. Радвай се и ще трябва да почерпиш!

    Коментарът е цензуриран, заради обиди/нецензурни изрази. Admin

  23. #23
    KOREKTOR 17 юни 2014, 15:58
     
    0
     
    0

    До #22 Пуснато от Загрижен

    *****

    точно ти пък ми трябваш сега *******.

    Ти пък кога си виждал , а камо ли и да си докосвал РЛС бе ************.

    Какво понятие имаш ти ************ като си толкова *******

    Какво понятие имаш ти от военна техника като си НВС т.е. "Негоден за военна служба!“ .

    Хайде сега ****************
    кажи ми на коя РЛС съм объркал името. А да видим ********.

    И в твоята ************** пак си намесил политика **********. Както винаги в изблик на безсилна ЗЛОБА и ПРОСТАЩИНА.

  24. #24
    Тик Так 17 юни 2014, 16:08
     
    0
     
    0

    Коректоре аз ти симпатизирам но според моят масив от информация имаш грешки в случая.
    П-8 – "Сокол''
    П-10 – "АКУЛА"
    П-12 "ЕНИСЕЙ" – "ЗВЕЗДА"
    П-14 – "КОМЕТА"
    РЛС О-14 – "ОБОРОНА"
    РЛС П-15 "ПЕПЕРУДА"
    ПРВ – 9 "НЕБОСКЛОН"
    ПРВ-10 "КОНУС"
    ПРВ-11 "ВЕРШИНА"
    ПРВ –13 "СЛОН"
    ПРВ –16 "НАДЕЖНОСТ"
    П – 18 – "ВЕНЕРА"
    П – 18МВ – "ВЕНЕРА"
    РЛС СТ-68УЕ – "ЛУНА"
    П – 20 – "ХРИСТО"
    П – 37 – "ХРИСТО"
    П – 37МВ – "ХРИСТО"

  25. #25
    KOREKTOR 17 юни 2014, 16:14
     
    0
     
    1

    До #22 Пуснато от Загрижен


    ***********

    А като си толкова компетентен, а сега обясни на мене и на другите тук защо аджеба РЛС П-37 са я кръстили "Христо".

    И защо аджеба РЛС П-18 са я кръстили "Пеперуда".

    Коментарът е цензуриран, заради обиди/нецензурни изрази. Admin

  26. #26
    Загрижен 17 юни 2014, 16:26
     
    0
     
    0

    Да благодарим на Тик Так за кратката и точна ретроспекция! ********, явно тези месеци служба дето си писал на обратно на вертикалният планшет още отшумяват в плешивата ти очилата тиква. Понеже си със засилено слюноотделяне не си можал да станеш диктор, а си рисувал с каките планшетиски отзад. Да те светна, че по това време западняците имаха електронно оптични планшети, и нямаха нужда от олигофрени зад стъкло, пък и това си беше женска работа-или за връзкари-гейове. ********************

    Коментарът е цензуриран, заради обиди/нецензурни изрази. Admin

  27. #27
    Загрижен 17 юни 2014, 16:56
     
    0
     
    0

    ********, човека ти писа,че П-18 е "Венера", а не "Пеперуда". Продължаваш да ****** и ********. Кажи ми как да се обърне човек нормално към тебе след, като само обиждаш? Ти принуждаваш хората да бягат от форума заради лошият ти език. Пък уважавай малко с малко мнението и на другите хора. На твоите години би трябвало да си по-мъдър. Утре ще си отидеш от този свят, ми така ли да те помним?

    Коментарът е цензуриран, заради обиди/нецензурни изрази. Admin

  28. #28
    KOREKTOR 17 юни 2014, 17:47
     
    0
     
    0

    До #24 Пуснато от Тик Так

    Тик Так

    Благодаря ти.

    Явно в случая паметта ми е изневерила и съм ОЦВЪКАЛ ВЕНАРАТА и ПЕПЕРУДАТА.

    А защо никъде в списъка не си Включил и П-35. Защото си няма именце ли? Поне ние когато я учехме нямаше прозвище.

  29. #29
    KOREKTOR 17 юни 2014, 17:59
     
    0
     
    0

    До #27 Пуснато от Загрижен

    А бе ОТВОРКО,

    Отново направи коронния си номер. Чакаш някой коментиращ да ти отвори зъркелите, в случая Тик Так и после се открехваш и се правиш на много умен. А да , но нети минават номерата.

    Пак те питам. Като си толова отворен и компетентен в областта на РАДИОЛОКАЦИЯТА и РЛС-етата, давай и ми отговори:

    Защо аджеба РЛС П-37 са я кръстили "Христо"?

    Защо аджеба РЛС П-15 са я кръстили "ПЕПЕРУДА" .

    Хайде отговаряй. И от мен да мине няма да те принуждавам като Оги за Т-64 и Т-72. Или отговаряш, или се покайваш пре всички ако не отговориш.

    Не че той направи едно от двете. Нито отговори, нито се покая

  30. #30
    Загрижен 17 юни 2014, 19:07
     
    0
     
    0

    Коректоре,за загадка какво е ПРВ-17, щото и него го няма, а П-37 е модификация на П-35. За имената не знам и ще ми е интересно да го споделиш, че иначе няма да мога да спя. Щото си много печен ми кажи колко кодограми помниш и колко цели си можел да водиш едновременно? И не ми се прави на поп- комунист да се покайва някой пред тебе. Кат ти дойде времето ще ти пратим поп да те покаи.

  31. #31
    KOREKTOR 17 юни 2014, 19:55
     
    0
     
    0

    До #30 Пуснато от Загрижен


    Така, отговарям:

    С ПРВ-17 не съм имал никакъв досег. По абривиатурата това със сигурност е радиовисотомер, вероятно модификация на "Слон"-а

    За П-37 "Христо". Христо е защото едната антена е успоредна на хоризонта (задната мисля), а другата е под ъгъл спрямо хоризонта. Погледнато фронтално станцията двете антени образуват нещо като буквата "Х" от кирилицата или "Х"-икс латинско макар и полегнали. И от там така са си кръстили станцията хората от РТВойски. Така ни го казаха на нас в ШЗО-то. Ако не си разбрал още само ти бивш фазан съм , а не военен както ти твърдиш. Учихме П-35. П-37-та само влязохме да я огледаме набърже.

    РЛС П-15 "ПЕПЕРУДА" , защото двете части на антената наподобяват разперена пеперуда. И нея сме разучавали

    Както и П-18 "ВЕНЕРА"

    За кодограмите. Не си спомням поне за такъв термин и не зная какво представляват и означават.

    За целите. Всички занятия със трите РЛСтанции и в командния пункт бяха в учебни условия. Всеки един от нас е водил целите от мониторите и е давал данни на планшетиста както и всеки един заставаше зад планшета да означава целите и още всеки един е ръководил и насочването. Колкото до броя на целите, не помня точно. Казвам 10-15 и това е в учебни условия.

    Нашия взвод беше подготвян за команден профил. Подготвяха ни най-вече за командните пунктове.

    За мое съжаление втората година не бях разпределен в РЛРота някъде по баирите и върховете.

    На шега на майтап попаднах в Пловдив в Армейска АВ работилница. Там пак имах допир с РЛокацията , макар и не това за което учих в школата.

    Това като отговор стига ли ти.

    Както виждаш и аз не знам доста работи и не го крия и няма от какво да се срамувам, че не знам.

    Но и не се правя, че знам работи които не знам.

  32. #32
    Загрижен 17 юни 2014, 20:33
     
    0
     
    0

    До Коректор За първи път е удоволствие да се комуникира с теб. Според мен е и по-приятно. Кодограмата съдържа иформация за целта от сорта съсътав, височина, скорост, вид(изтребител,щурмовик и др.), курс и др. Самата антена на Христо формира пет лепистока във вретикална равнина, които се застъпват(напомнят на разтворена ръка вертикално).Горната антена-три, а долната-два.Горните естествено са за по-високо летящи цели, а долните формират розата на местността(засвет по екрана характерен за земният релеф). Включват се според необходимостта от задачата. За ПРВ-17 си прав и е много удобен когато се спрегне с П-18, работи се много по-лесно имам предвид насочването му към дадена цел за определяне на височината става от Венера-та.

  33. #33
    KOREKTOR 17 юни 2014, 22:13
     
    0
     
    0

    До #32 Пуснато от Загрижен

    И аз съм наистина приятно изненадан.

    А ти защо се правише на дърво досега.

    Да не мислиш,че на ме ми е много приятно да нагрубявам.

    По термините които употребяваш и обясненията ти за диаграмата на антените на "Христо"-то и стиковането на станциите си личи , че си на доста навътре в радиолокацията. Ти си знаеш докъде.

    Тук пред всички заявявам, че това което съм писал за теб като НЕГРАМОТНИК, НЕКАДЪРНИК и т.н. чели са ги хора тук си изтеглям думите. Те думите не се забравят, но аз си ги прибирам. Твърдя , че да ги пиша вина имаше и ти.

  34. #34
    Загрижен 17 юни 2014, 23:24
     
    0
     
    0

    До КОРЕКТОР Всичко е ОК! Просто трябва да проявяваме повече търпение и да си щадим нервите.За мене всичко почна на майтап, пък къде отиде? Трябва да се уважава и чуждото мнение, това важи и за мен разбира се.

  35. #35
    KOREKTOR 18 юни 2014, 00:00
     
    0
     
    0

    До #34 Пуснато от Загрижен

    Всичко е ОК!

    Има един стар спектакъл мюзикъл телевизионен със старите звезди на сатиричния теаатър. Много от тях да не и повечето вече ги няма.

    Та там Никола Анастасов пееше една песничка в която се пееше и това:

    "Е-е-е-х значи можело, щом се наложело"

    Чао и лека.

  36. #36
    lol 18 юни 2014, 17:21
     
    1
     
    0

    Бахти забавния пич си, Коректорче. Имаш нужда малко от коригиране в главата, обаче. Да не говорим и че ти толерират обидите, но то е до умствен багаж и възпитание (а сигурно и до нередовно взимане на лекарства).
    Та да ти обясня - нашата армия е част от система за колективна отбрана, наричаща се НАТО. За да сме част от тази система, нашето оборудване трябва да е интегрирано с оборудването на останалите ни партньори. Горе ти дадох един пример за система, която е секретна и която никога няма да бъде разрешено да се монтира на каквато и да е руска платформа - не само технически е невъзможно, но и чисто политически. Работата с някои системи за комуникация и опознаване изисква дори да се извършва в укрития, което не предполага руско око дори да има хипотетична възможност да се доближи да подобни системи.
    Сега дали руснаците имат по-добро оборудване ама грам не ни интересува, защото те са от другата страна на барикадата, колкото и да не ти се иска. Нас ни интересува какво можем да направим с безнадеждно остарялата лампова платформа МиГ-29, която е на въоръжение в наше село.
    Ще ти кажа - нищо не може да се направи - ще си изживее живота още няколко годинки и до там ще му е.

  37. #37
    KOREKTOR 18 юни 2014, 19:06
     
    0
     
    1

    До #36 Пуснато от lol

    ЛьоЛьо,

    С теб приключих отдавна и нямам намерение да си губя времето с незнаещи анонимници .

    Ето докажи се като Загрижен, че знаеш и заповядай.

    И най-вече КОРЕГИРАЙ си тона, а това започва с корекция в твоята НАФУТАРЕНА ГЛАВА с НЕМОВЕРНО НАВИРЕН НОС, но без грам покритие. Фукня с фукнята. Фукльвците най-ги обочам.

    Хайде ше ти обърна миг внимание и да те питам.

    Гърците като имат доста руско въоръжение, някой гони ли ги от НАТО.

    Славаците как си модернизираха МИГ-овете с неламБова апаратура по сатндартите на НАТО?

    И не си ти който ще каже кой какво ще прави. Нещо много ти е назидателен тона. Я споко.

    Хайде сега се скривай, че нямам време за теб.

  38. #38
    lol 19 юни 2014, 08:50
     
    0
     
    0

    А може и аз да съм този, който ще каже, знаеш ли?

  39. #39
    KOREKTOR 19 юни 2014, 10:16
     
    0
     
    0

    До #38 Пуснато от lol

    Не си ти,който ще каже кои да кара влака!

    Много си малък още.
    ******************************

    Коментарът е цензуриран, не е по темата. Admin

  40. #40
    lol 19 юни 2014, 17:02
     
    0
     
    0

    Коментарът е цензуриран, не е по темата. Admin

  41. #41
    KOREKTOR 19 юни 2014, 18:04
     
    0
     
    0

    Коментарът е цензуриран, не е по темата. Admin

  42. #42
    lol 19 юни 2014, 21:19
     
    0
     
    0

    Коментарът е цензуриран, не е по темата. Admin

  43. #43
    KOREKTOR 19 юни 2014, 22:02
     
    0
     
    0

    Коментарът е цензуриран, не е по темата. Admin

  44. #44
    охр 26 юни 2014, 13:04
     
    0
     
    0

    За снимката с борд 25 се разминава инф.Точно по това време от март 95 до септември 96г,бях там а подполковник Даев аз като отидох вече беше паднал,значи 94 ще е станала аварията,и посмьртно го направиха полковник. А между другото по него време наи големите вьздушни асове бяха капитан Р.Радев,Манев,маиор Дунев и тн.н и компания да не се сьрдят пропуснатите.

  45. #45
    Аноним 30 юни 2014, 00:03
     
    0
     
    0



  46. #46
    Радев 18 ное 2014, 15:16
     
    0
     
    0

    И тая тема ли ще се опорочи от дребнава злоба и мерене на пи...? Кой е по по най... МиГ-29 има пълното право, независомо мрънкането, хленченето и злобеенето на злите езицим, да присъства в авиацианната история. С радар, без радар, с тия качества, ония трески за дялане, с това въоръжение и онова въоръжение. Свиквайте с тази мисъл.

  47. #47
    ivo 15 юни 2015, 19:26
     
    0
     
    0

    интересен спор водите. какво е П-37 и другите му там РЛС. близо сте с малки неточности примерно лепистоците горе са два а долу три и т.н. а и за комуникацията между самолетите при руснаците е много добре организарано и много по надежно, като самолета освен собствената авияция може да разпознае и собствените танкове а американците отстреляха доста собсвени танкове в Ирак. когато руснаците продават техника на натовска държава имат сключен договор с фирма от англия за инсталирване на всичките нужни компоненти за съвместимост с нато включително и любимите ти шини. а ние ако искаме да сме силни иконмически и воено трябва по скоро да излезем от нато и да идем там където ни е мястото иначе рискуваме скоро и държава да нямаме

  48. #48
    Mr. Dakata 23 авг 2015, 17:16
     
    0
     
    0

    Тази статия я чета за 3-ти път и с всеки път ми става по интересна и по интересна. Огромни благодарности на полк. Петров за споделените истории.

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker