ОТБЕЛЯЗВАМЕ 50 ГОДИНИ ВТОРА ИЗТРЕБИТЕЛНА ЕСКАДРИЛА-ГАБРОВНИЦА!

Pan.bg 21 фев 2015 | 11:03 views (6944) commentaries(11)
img Навършват се 50 години от 19 февруари 1965 г. - пребазирането на МиГ-21ПФ на летище Габровница на 2-ра ескадрила на 18 ИАП. Първи каца командирът на ескадрилата майор Недялков.
Летище Габровница е създадено на 7 ноември 1952 г., но хората свързали живота си с МиГ-21 отбелязват и тази дата - 19 февруари.
По този повод днес в Монтана ще има тържество в ресторант Огоста, което започва в 12 и 30 часа. Бъдете живи и здрави всички, които помните и сте служили на Габровница!


Историята:
Габровница е създадена е през 1994 г. на основата на 2-ра изтребителна ескадрила и осигуряващите тилови и свързочни поделения от състава на 1 дПВО- Божурище.
През 1964 г. след приучване на летателен и технически състав на МиГ 21 в Съветския Съюз се формира и пребазира на летище Габровница 2-ра авиоескадрила на 18-ти иап. На 19 февруари 1965 г. първи каца командирът на ескадрилата майор Недялков. Авиоескадрилата е въоръжена с фронтовите прехващачи МиГ 21 пф и бързо застъпва в бойно дежурство. През 1969 година допълнително са получени три броя МиГ 21 м, а през 1976 г. и 1981 г. още 10 самолета МиГ 21 пфм втора ръка.
От есента на 1968 г. 2-ра иае в състава на 18-и иап влиза под командването на 1-ва дПВО-Божурище.
През 1984 г. летателният и технически състав се приучва на самолет МиГ 23 и от лятото на същата година ескадрилата се превъоръжава с прехващачи МиГ 23 МЛА и УБ и основно е предназначена за защита на столицата София и АЕЦ –Козлодуй. От 1991 г. в щата на ескадрилата са включени учебно- тренировъчните самолет L-29.
През есента на 1984 г. авиоескадрилата се отделя от 18-и иап и преминава към базова структура, като получава номерация 2-ра изтребителна авиобаза. От септември 1996 г. базата е включена в състава на новосформирания корпус ПВО-София.
Съгласно “План 2004” за реформите в Българската армия през есента на 1998 г. авиобазата прекрати своето активно съществуване, а окончателно е закрита през юни 2002 г

Публикуваме и един прекрасен материал на полк. Иван Петков

ор. полк. Иван Петков - специално за списание "Клуб КРИЛЕ"

Началото - 7 ноември 1952 г., със самолет Як-23
Краят - 11 август 1998 г., със самолет МиГ-23 МЛД

Със заповед от 5.11.1952 г. базираният на летище Доброславци 11-и иап (изтребителен авиационен полк) се пребазира на летище Габровница на 7 ноември същата година. Това е началото със заповед №0515/1998 г. на министъра на отбраната, считано от 1.09.1998 г. Втората изтребителна авиационна база се трансформира във Втора авиотехническа база Габровница. Последните 3 самолета прелитат на 11.08.1998 г. Това е краят. Началото е в късната есен на 1952 г. За него поетът на Габровница Любен Овчаров ще напише:

image

Беше есен.
В равнината,
гдето лъх отронва сребриста Огоста
и шуми над нея белоснежен Ком,
в равнината,
гдето спят зарити септемврийските кости,
свило свое орлово гнездо.

Беше есен
и земята тръпнеше под облак гола,
вятър шибаше стоманени крила.
Беше есен...
Сетне зима. Сетне белоцветна пролет
от Огоста до планинските била.

А ние бяхме млади, много млади (90% от състава бяхме на 22-26 години. Доведоха ни “старците”:
- командирът Борис Петков – “старец” на 35 години (роден през 1917 г.);
- инженерът на полка Иван Драганов – “старец” на 35 години (роден през 1917 г.);
- началник щаба Боян Кръстев – набор на “старците”;
- ЗКПЧ на полка Вълкан Дапчев бе на “междинната” възраст 26 години (роден през 1926 г.).
И оттук почват младите, силните, смелите, умните, оптимистите, ентусиастите, всеотдайните, обречените в служба на род, родина – тук, на това северозападно летище – щастливи...

image

А краят?
На 11.08.1998 г. летецът Тодор Найденов сякаш проплака: “Това е най-драматичният ден в историята на летище Габровница. След отлитането на трите последни самолета над полето настъпи непоносима тишина... Завинаги!”
И те бяха млади, и те бяха висококвалифицирани, и те бяха влюбени в небето българско, но обезверени, над техните крила се насочват ножицата на унищожението.
Бурна, драматична, славна и тъжна е историята на летището ни. В нея има всичко, което има в родната ни военна авиация, и нещо съвсем наше. Имаше първокласна за времето авиационна техника (от Як-23 до МиГ-23). Имаше първокласни летци, техници и други авиационни специалисти, гарантиращи сигурността на въздушната граница на северозападната част на родното ни небе. Имаме ни и наши, габровнишки, генерали – Р. Гърбачев, С. Станев, В. Дапчев, Иван Бинев, К. Радев. И космонавт си имаме – първият български – Георги Иванов, и заслужили летци си имаме. Наши авиационни учени си имаме – к. в. н. Цветан Доганов. Габровница даде на ВВС 4 командири на дивизии и 14 командири на полкове. Имаме си поети – Любен Овчаров, Владимир Пампоров. И марш си има 2-ра ескадрила. И рецитатори си имаме – Райчо Васев и Иван Иванов, и артисти – бате Пано, Вальо и бай Марко. И футболен отбор “Ракета” си имаме. И приятели си имаме – великия Константин Кисимов, майката светица – баба Елена Вапцарова... Имахме си и родно огнище, наречено “гарадок” – наш колективен дом. И бай Генади си имахме...
За Габровница написаха книги Любен Овчаров, Вълкан Дапчев, Иван Петков, Райчо Васев, Владо Пампоров...
И реорганизации си имахме – авиополк, авиационна ескадрила, авиационна база.
И погроми си имахме – един, че и два чак. Първият – през 1963 г., когато летище Габровница стана жертва на формирала се грешна стратегия, от която още през 1964 г. започна възраждането. Вторият и последен - през 1998 г. поради така наречената реформа в армията, от която няма възраждане.
Имаме си незавърнали се от последен полет – Йордан Шишманов (1953 г.), Иванко Григоров (1955 г.), Григор Алексиев (1956 г.), Румен Христов (1962 г.), Иван Василев (1966 г.), Петър Петров (1968 г.), Йордан Арнаутски (1988 г.).
И много обич, и много мъка си имахме, с които един по един си отиваме от този свят, за да се съберем там горе, който е нашият небесен дом.
Имахме си и над 100 зетьове, даже бяхме създали командване на полка “в сянка” от зетьовете.
Кои бяха първите, които кацнаха на току що завършената бетонна писта на летище Габровница: Борис Петков (командир на 11 иап), Пенчо Пиринов (началник на въздушно-стрелкова подготовка – ВСП), Кръстю Димитров (щурман на полка), Любен Кузманов (командир на ескадрила), Стефан Славчев (командир на ескадрила), Николай Кирилов, Звездомир Тодоров, Вичо Стоев, Григор Алексиев, Петър Иванов, Йордан Шишманов, Цветан Петров, Захари Божков, Илия Илиев, Стефан Георгиев, Петьо Пеев, Димитър Божинов, Иван Ангелов, Иванко Григоров.
Посрещнаха ги братята техници от ятото на бай Иван Драганов – обичан от летци и техници, и атрактивният капитан Митев. И оттук започва дългият списък на току що завършилите Военнотехническото училище – Ловеч, и Военното училище за щурмани и радисти във Враждебна – всичките на 21 и 23 години. Сред посрещачите на първите кацнали екипажи ще видите Димитър Митев, Стоил Стоилов, Йордан Тодоров, гъдуларя Борко Стоименов, легендарният техник на “Баба Настя” (Як-17). Тук са двамата Гошовци – Кирев и Балев, тук са Милчо, Любо, Нанков, Маринчо... И парашутистът Станко Димитров е тук – той ни приюти първата нощ в парашутната, пак той ни запали по парашутизма. Наши хазяи бяха всеотдайните воини на майор Василев, Сапунджиев, Мечкарски...
image
Всичките ентусиазирани, непретенциозни, амбициозни, влюбени и обичани, водени от една цел – да защитим името на нашето летище... И го защитихме!
Впоследствие крилатото ято на Габровница ще се попълва няколко пъти. Първия път – през 1953 г., когато ще прелетят от Толбухин (Добрич) Милко Йорданов, Джонко Джонков, Върбанов, Лальо Енчевски, Кънчо Томов, Васил Вурков, Петър Несторов, Никола Копаранов, Руси Панайотов.
Същата есен пристигнаха и съветникът на полка, летецът от Великата отечествена война Петър Степанович Дубинин, Виктор Атанасов, Руси Гърбачев и Кольо Кърджилов – направо от курса за приучване на самолет МиГ-15 в СССР.

image

image

image

image

image

image
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 11

  1. #1
    Wladi 21 фев 2015, 11:37
     
    13
     
    0

    Санта Габриела №1 бяха момчетата страшни !

  2. #2
    C-27J 21 фев 2015, 12:42
     
    9
     
    0

    Наздраве момчета!!! Историята си е история... Настоящето и бъдещето - май ги няма...

  3. #3
    приходящ 21 фев 2015, 18:45
     
    2
     
    6

    Ох Гробовница, Гробовницааа...

  4. #4
    помен 21 фев 2015, 23:51
     
    5
     
    6


    всичко разбиха гадовете - американци!!! Защото преди това армията беше ВЕЛИКА!!!

  5. #5
    MrBiG 22 фев 2015, 10:08
     
    2
     
    0

    Коректора няма ли да каже нещо? Микрофона съм приготвил.

  6. #6
    Служил в Габровница 22 фев 2015, 16:20
     
    2
     
    0

    За съжаление вече сме в историята…….!!!
    Нека внеса някои ясноти в неточностите, допуснати в статията:
    „Историята:
    Габровница е създадена е през 1994...... ” През 1994г. 2-ра ескадрила на 18 ИАП става 2 изтребитела авиобаза.
    „......ескадрилата се превъоръжава с прехващачи МиГ 23 МЛА...... ” В Габровница на въоръжение са били МиГ 23 МЛД (единствените МиГ 23 МЛД в България излезли от завода като модификация МЛД – вариант за експорт).
    „.........През есента на 1984 г. авиоескадрилата се отделя от 18-и иап и преминава към базова структура, като получава номерация 2-ра изтребителна авиобаза........ „ По-нагоре уточних годината.
    Да пожелая здраве и късмет на всички бивши колеги, служили и работили на летище Габровница. Да почетем заедно паметта на тези, които вече не са между нас!!!

  7. #7
    Красимир Спасов 23 фев 2015, 11:19
     
    4
     
    0

    Служих като войник в Габровница.Прекрасни моменти, прекрасни преживявания имам там, срещнах се с прекрасни хора там, срещнах се с Голямата си любов там!
    Поклон, пред всички прекрасни хора - офицери , сержанти, войници, служили в Габровница на Отечеството ни!

  8. #8
    Кацарски 23 фев 2015, 11:24
     
    1
     
    0

    И аз служих като войник в Габровница. Командир на гарнизона тогава беше майор Велчев. Истински мъж!
    Поздравявам всички истински мъже- офицери,сержанти и войници, служили на Родината ни в Габровница!

  9. #9
    Кацарски 23 фев 2015, 11:30
     
    1
     
    0

    И аз служих като войник в Габровница. Командир на гарнизона тогава беше майор Велчев. Истински мъж!
    Поздравявам всички истински мъже- офицери,сержанти и войници, служили на Родината ни в Габровница!

  10. #10
    Марио Николов - пилот, ст 23 фев 2015, 16:19
     
    4
     
    1

    Никога не съм имал честта и удоволствието да служа в Авиобаза Габровница.
    На мандатната комисия имах възможност да избирам къде да служа и избрах 1ИАБ Доброславци (независимо от факта, че това беше една от предвидените за закриване авиобази, в които по-голямата част от моя випуск 2001 г. беше изпратен да агонизира и да изкара последните си дни в армията преди да бъде изгонен, аз избрах да стана част от колектива на 1ИАБ Доброславци). Не случайно нашата авиобаза носеше обозначението 1ИАБ. Там научих какво означава да бъдеш № 1!
    Единственото за което съжалявам е, че нямах възможността да летя на МиГ-23 и да служа в Доброславци до края на моята военна кариера. По стечение на обстоятелствата през 2003 г. бях разпределен да служа в 3ИАБ.
    През цялото време, в което съм общувал с колегите в Доброславци (много от които бяха дошли от Габровница) чувах да се говорят само хубави неща за Габровница. Честно да си призная дълбоко в себе си чувствах и известна доза професионална завист към тези хора, защото от техните разкази лъхаше чувство на безкрайна гордост. Но си и личеше, че техните души са изпълнени с много болка и горчивина заради факта, че Габровница беше закрита.
    Тези хора от Северозапада носеха в гърдите си мъжки сърца. За тях светът не беше блудкаво “шарен”, а беше само черен и бял. Когато някой от тях ти кажеше здравей, това означаваше, че наистина гледа на теб с добро око.
    Тези воини от Северозапада прекосяваха Балкана всяка седмица най-малко по 2 пъти, живееха във фургоните до противоатомните укрития на своите самолети и търпяха несгодите на военната служба далече от своите семейства само поради една единствена причина – истинската и неподправена обич към Българската военна авиация.
    Уви, тази тяхна обич беше предадена за втори път със закриването и на 1ИАБ Доброславци.
    Слава Богу, сега имам възможността да се виждам с част от воините на Северозапада във Враждебна, а и не само там, и винаги ми е приятно да общувам с тях.
    Дълбок поклон пред Вас, уважаеми бойни другари.
    Никога няма да ви забравя !

  11. #11
    Encho Dobrev 23 фев 2015, 21:03
     
    2
     
    2

    До Марио,
    ....и пиеха по два литра ракия......Поздрави

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker