Бр.ген.Иван ЛАЛОВ: ПЛАНИРАНИ СА ТРИ МЕЖДУНАРОДНИ УЧЕНИЯ

Pan.bg 23 мар 2015 | 15:43 views (4753) commentaries(7)
img Бригаден генерал Иван Лалов е роден през 1962 г. Завършил е Военновъздушното ни училище през 1987 г., ВА „Георги Ст. Раковски” през 2000 г. и Общовойсковия колеж по отбраната на Франция през 2006 г. Заемал е длъжностите младши пилот, старши пилот, заместник-командир на звено, командир на звено, началник-щаб на ескадрила, командир на ескадрила, заместник-командир по летателната подготовка на авиобаза и заместник-командир на авиобаза. От 28 април 2014 г. е командир на 3-а авиобаза. Разговаряме с бригаден генерал Лалов по повод 17 март – Празника на формированието.
http://armymedia.bg/?p=23490

image


- Господин бригаден генерал, как авиобазата се справя със задачите си в сегашните условия на недостатъчна изправна техника и вероятно на по-малко количество гориво?
– За съжаление, изправната авиационна техника е с недостатъчен ресурс, което налага много по-сериозно планиране в авиобазата. И изпълняваме това, което е най-приоритетно. Наложи ни се да се откажем от придобиването на някои нови подготовки, защото нямаме възможност. Не толкова горивото, а състоянието на авиационната техника се отразява на приучването на младите летци. Това води до прекъсване на връзката и приемствеността между летателния състав. Защото възрастта на тази група, която в момента основно изпълнява задачата по Air policing, напредва и наближава съответните години за пенсиониране. И когато се наложи някой от групата да се пенсионира, ние няма да имаме готов млад летец, който да заеме неговото място. Така че справяме се с тези затруднения, като избираме кои са най-важните задачи. Поддържаме подготовката основно на летците, които носят бойно дежурство във всички условия, за да можем да реагираме по всяко време на денонощието. Оттам нататък следващият ни приоритет е участието в международните тренировки и учения, които правим ежегодно тук, защото те ни помагат за усъвършенстване на тактическата подготовка. И ако имаме възможност, както тази година, намерили сме и ресурси да приучим двама летци на МиГ-29. Те са подготвени, първокласни са, летели са досега на МиГ-21. Провеждаме в момента курса и се надявам следващата седмица да започнем летателна подготовка. Така ще увеличим бройката на летателния състав на МиГ-29, носещ бойно дежурство.
image
- Доколко закупуването на малък витлов самолет ще допринесе за подготовката на младите летци?
– Командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев е направил предложение за закупуване на малък витлов самолет, чийто финансов разход за изпълнение на полети е в пъти по-малък и от Л-39. Идеята е първоначалното обучение на курсантите и на младите летци в определен период да минава на този малък витлов самолет, докато усвоят основните неща от пилотирането. И когато те преминат тази подготовка, ще бъдат приучени на Л-39 или на друг самолет. Министърът на отбраната е изразил положително становище по отношение на закупуването на такъв самолет, но не мога да кажа кога това ще се случи

- Говорите и за подготовката на курсантите летци?
– Учебната авиационна група е в подчинение на 3-а авиобаза. В тази група, освен подготовката на младите летци от ВВС, се извършва и подготовката на летците курсанти от Националния военен университет. За това говоря и за тях, защото командването на Учебната авиационна група през летния период отговаря за подготовката на този курсантски състав.

- Достатъчен ли е нальотът за тази година?
– През последните няколко години нальотът се определя от ресурса на двигателите, не толкова от наличието на гориво. Вече трета година поред ВВС осигуряват необходимото гориво. Проблемът в авиобазата, по-конкретно в „Граф Игнатиево“, е наличната авиационна техника и ресурсът на двигателите на самолетите, което не ни позволява да изпълняваме нальота, който бихме искали.

- Планирате ли полетите на компютър и как ги проигравате предварително?
– Съвременните самолети от по-ново поколение, с които ние не разполагаме в момента, имат т.нар. компютърна фигурация. Летецът въвежда данните на полета, който смята да изпълни и чип-картата се слага в бордния компютър на самолета. И тогава летецът в самолета има цялостна информация за мисията, за разположението на зоните и т.н. Това нещо го нямаме. А е много важно, защото след като се кацне, пак с тази карта може да се проследи изпълнението на полета и да се направи разбор на това дали летецът е допуснал грешка, справил ли се е със задачата, къде са слабите места и какво да се направи следващия път. По инициатива на командира на ВВС ние се опитваме да направим някои неща, които да ни доближат до този начин на подготовка за полета. Закупени са и в момента се експериментират в авиобазата едни тракери, малки устройства, които се носят в джоба на гащеризона на летеца. Те записват цялата информация за полета, най-вече траектории и височини. След като се кацне, с помощта на това устройство на компютър може да се очертае цялостното изпълнение на задачата. Правим много малка стъпка към това, което имат съвременните самолети като оборудване. Ние се опитваме да се доближим към този начин на планиране. Другото, което генерал-майор Радев смята, е да се използват таблети, които да заменят сега съществуващия планшет с листчета, Искаме на МиГ-29 да се сложи мултифункционален екран, на който да се въведат данни на запасни летища, карти на района, маршрути и т.н…Всичко това да бъде въведено в този таблет и да бъде на разположение на всеки авиатор. И след като се завърне, да направи брифинг на полета.

- Говорим за поддържане на подготовката, а може ли да се каже, че тя се развива?
– Ние поддържаме подготовка, за да можем да изпълняваме задачите, които ни са поставени. Но я поддържаме не за всички летци, които са в авиобазата. Развиваме подготовката, усвояваме нови подготовки, но само за определени летци, за да можем да осигурим приемственост, да имаме подготвени летци и инструктори, когато имаме ресурси.
image
- Какви учения и съвместни подготовки предстоят през тази година?
– Планирани са три международни учения, едно от които е с продължителност от два месеца. Започваме от средата на април и най-вероятно до края на август ще бъдем в постоянни двустранни или международни тренировки. Освен тях, по план на ВВС, предстоят и други учения само с наши участници. Едно от тях – „Тиха буря“ е през юни. Ще участваме и в стрелбите на полигон „Шабла“.

Поздравленията

Министрът на отбраната Николай Ненчев:
„…Празникът е чудесен повод да отбележа заслугите на авиобазата по опазване на суверенитета на страната ни. Всеотдайният труд и високият професионализъм на летателния, инженерно-техническия, тиловия и свързочния състав са многократно доказани в провеждането на ежедневния учебно-тренировъчен процес и участието в национални и международни учения. Това е добра предпоставка за поддържане и експлоатиране на авиационната техника, както и за преодоляване на предизвикателствата, произтичащи от задълженията ни в общата система за сигурност. Високата мотивация на целия личен състав на авиобазата я утвърждават като една от най-важните структури в Българската армия…“
Из поздравителния адрес на министъра на отбраната Николай Ненчев

Заместник-началникът на отбраната генерал-майор Константин Попов, бивш командир на авиобазата:
64 години са малко, ако се погледне като число. Но 64 години са изключително много, когато става въпрос за историята на 3-та авиобаза. 64 години история – 64 години слава. И тази слава е за авиобаза „Граф Игнатиево”. Хората, които работят тук, носят благородство в сърцата си, в ума, в поведението си, защитавайки родината. Вие сте хората, които не само служите в интерес на България. Вие сте хората, които носите отговорността, тежката отговорност за това да я имаме България.

Командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев, бивш командир на авиобазата:
От своето създаване авиобазата е извървяла сложен и труден път – през първите бойни дежурства, първите свръхзвукови полети и първите полети в сложни условия и нощем, за да достигне днес до модерната инфраструктура, мащабните международни учения и отговорните задачи в системата на Алианса. За тези успехи през всичките тези славни години стои самоотверженият труд на хиляди авиационни специалисти, благодарение на които авиобаза „Граф Игнатиево“ се превърна в символ на прогреса, а името й днес се разнася далеч извън пределите на България.

От началото досега

Летище „Граф Игнатиево“ съществува от 1940 г. В началото на 1951 г. на него са пребазирани три изтребителни авиополка (ИАП), създадени при реорганизацията на 6-и изтребителен полк от Карлово, взел участие в героичната въздушна отбрана на София през Втората световна война. Това са 15-и, 19-и и 21-ви ИАП, включени в състава от 10-а изтребителна авиодивизия (ИАД) с командир майор Васил Величков.
Така от формирането на дивизията на 17 март 1951 г. започва летоброенето на днешната 3-а авиационна база. В началото личният състав на формированието е 284 души, а материалната част е представена само от няколко учебни самолета По-2 и Як-11. Първите реактивни изтребители Як-23 пристигат от Съветския съюз в разглобен вид към края на март и през април вече са приведени в летателна годност. През септември същата година в „Граф Игнатиево“ пристигат първите МиГ-15.
През май 1955 г. в 1-ва ескадрила са приети най-новите и модерни за времето си изтребители-прехващачи МиГ-17ПФ, общо 12 броя, снабдени с авангарден за времето си радиолокационен прицел. Първите учебни полети в 19-и ИАП с новите самолети са през есента на същата година.
През септември 1957 г. от Съветския съюз са доставени първите машини от фронтовия вариант на самолет МиГ-19С. През май 1959 г. пристигат прехващачите МиГ-19П – общо 12 броя, които заменят МиГ-17ПФ в първа ескадрила. Следващата година ескадрилата получава 12 машини от най-новия прехващач МиГ-19ПМ с ракетно въоръжение.
През лятото на 1963 г. група летци и техници от ескадрилата на капитан Страхил Пенев (3-а ИАЕ) заминава за учебния център на съветските ВВС в Краснодар за приучване на МиГ-21Ф-13 – реактивен фронтови изтребител от ново поколение, летящ с максимална скорост два пъти по-голяма от тази на звука. Първите самолети пристигат в „Граф Игнатиево“ още през септември 1963 г., преди групата да се е прибрала от СССР.
През 1969 г. 2-ра ИАЕ получава новите изтребители-прехващачи МиГ-21М. Ерата на МиГ-19 в „Граф Игнатиево“ (а и в българските ВВС) приключва през ноември 1978 г., когато последните машини са снети от въоръжение и ескадрилата се приучва на МиГ-21МФ. 2-ра ИАЕ е определена за атомоносна и част от нейните самолети са снабдени с оборудване за носене на спецбомба (малокалибрена атомна бомба), а група пилоти преминават курс за използване на новото оръжие.
80-те години започват под знака на интензивната летателна дейност. Формированието участва в най-голямото учение на Варшавския договор на българска територия „Щит-82“. През 1983 г. са получени нови самолети МиГ-21 бис.
Със заповед 00219 от 18.08.1994 г. на командващия ВВС формированието с тогавашното име 19-и ИАП, е преструктурирано в 3-а изтребителна авиационна база в състава на 10-и САК. От септември 1996 г. 3-а ИАБ е включена в новосформирания Корпус ПВО с щаб в София. През 2000 г. авиобазата приема ескадрилата МиГ-29 от летище Равнец, с което значително се повишава бойната й мощ.
Новата история на по-големите учения в авиобазата започва с тези по инициативата „Партньорство за мир“. Първото – „Кооператив ченс-98“, е проведено в словашката авиобаза „Слияч“. През септември 2001 г. авиобазата е домакин на международното учение „Кооператив кий 2001“. За тази цел е извършена мащабна реконструкция на летището. Базата става с модерно комуникационно, информационно и навигационно оборудване, реконструирана по стандартите на НАТО и съвременен център за ръководство и управление на полетите. Следват домакинствата на двустранното българско-английско учение „Самотна котка“ през август 2002 г.. „Кооператив кий 2003“ през септември 2003 г. и „Кооператив кий 2005“ в края на август и началото на септември 2005 г. През следващите години започват интензивни тренировъчни полети с ескадрили от американските ВВС и ВВС на други съюзници от НАТО. От март 2004 г. авиобазата е включена в интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 7

  1. #1
    против НАТО 23 мар 2015, 19:47
     
    1
     
    4

    Сотни людей вышли на улицы Софии против НАТО и насилия на Донбассе (ВИДЕО)
    http://rusvesna.su/third_world/1427129054

    23.03.2015 - 19:44
    Они требуют остановить расширение присутствия в стране НАТО и прекратить насилие на Донбассе. Митингующие несли в руках плакаты с лозунгами «Болгария — зона мира» и «НАТО — вон из Болгарии».
    Собравшиеся выступили с критикой властей, которые, по их мнению, поддерживает политику США и в результате теряют собственный суверенитет.
    Подобные демонстрации проходят в стране каждые выходные с начала февраля и собирают все больше сторонников

  2. #2
    „ЩИТ-82 23 мар 2015, 19:51
     
    1
     
    2

    „ЩИТ-82” – най-голямото бойно учение в историята на българската армия

    06.05.2014 / 18:57 часа2



    Харесайте ни във FB




    Харесвам
    1
    1
    Не харесвам
    0
    socbg.com

    Между 14 юни и 30 септември 1982 г. в СССР и НРБ се провежда най-голямото стратегическо учение в историята на Варшавския договор, наречено с кодовото название “Щит-82”. Западните военни експерти го наричат “Седемчасовата ядрена война”, защото разиграва военни действия след ядрен удар на територията на цяла Европа. По време на широкомащабното общовойсково учение на обединените въоражени сили (ОВС) на Варшавския договор практически е изпитана цялата стратегическа мощ на Съветската армия и армиите от тогавашните социалистически страни в Европа, в това число и на Българската народна армия.


    Кулминацията на мащабното учение е у нас. По план на територията на Източна България межу 25-30 септември се провежда “Настъпателна операция на фронта на приморското настъпление във взаимодействие със силите на обединения Черноморски флот, ВМС на България и Румъния, военнотранспортно подразделение от ВВС на Полша, оперативни групи на Чехословакия и Унгария, Одеския военен окръг и въздушнодесантна дивизия от ВВС на Съветския съюз”. Това е първото и последно грандиозно учение на Варшавския договор преди неговия крах.





    През есента на 1982 година, в подножието на Странджа планина и в прилежащата акватория на Черно море под командването на съветския маршал В.Куликов (главнокомандващ ОВС) и армейски генерал Добри Джуров (министър на народната отбрана), се състои завършека на най-мащабното оперативно-стратегическо учение на Варшавския пакт „Щит -82”. В него участват щабове съединения и части на БНА, УНА, ННА на ГДР, Полсата войска, СА, Чехословашката армия и щабове на СРР, кораби и части на Черноморския флот на СССР и ВМФ на НРБ. Войските са транспортирани по въздух и море, тъй като след смазването на Пражката пролет през 1968 Румъния не позволява преминаване на чужди войски през територията й. Присъстват и военни делегации на страните участнички, но също и на Монголия, Куба и Виетнам. Учението отработва въпросите на бойното сглобяване и взаимодействието на съединения и части на видовете въоръжени сили и родовете войски на съюзните армии и включва разузнавателни операции и операции за пробив, въздушнодесантни атаки, въздушна и морска подкрепа на пехотата и амфибийно-десантни операции по брега на Черно море. Оттренирано е завладяването на Босфора.


    В учението участват над 60 000 бойци, като част от тях са запасняци. В това невиждано по мащаб оперативно учение са включени 800 танка, 1100 БТР и бойни машишни, 1000 оръдия, 508 самолета и вертолета, 10 000 транспортни средства и 16 ракетни пускови установки. По време на учението, войските всеки ден консумират по 120 т храна и 60 000 хляба. За снабдяването с хляб за войниците е мобилизиран полевия хлебозавод на Трета българска армия. От това време са и разрушенията на древната крепост Русокастро край Бургас, когато по време на учебните маневри хеликоптери, БТР-и и минахвъргачни батареи са бомбардирали постройките и зидовете на възвишението като му нанасят непоправими щети.
    Целта на занятието „Щит-82” проведено у нас, е да се отработи маневреността на съюзническите войски и флотове при синхронизация и съгласуваност в щабовете в случай на масирано чуждо нападение по въздух, суша и вода. В хода на учението се проверяват способностите на щабовете и на личния състав да водят както отбранителни боеве, така и настъпателни движения.



    Съгласно замисъла на учението войските на „Северните” (настъпващата страна) предстои да извършат пробив на силния отбранителен рубеж на „противника”, изграден в Североизточна България. На направлението на очаквания техен главен удар „Южните” са изградили дълбоко ешелонирана отбрана, съоражена в инжинерно отношение според всичките изисквания на оперативното изкуство. Огневата система осигурява воденето на плътен многослоен огън пред целия преден край на отбраната им. Добрата войскова маркивровка е направила „невидими” не само личния състав и цялата техника, но и изградените инжинерни съоражения. Авиацията и артилерията са в пълна бойна готовност, за да възпрепятстват изнасянето на колоните на „Северните” към рубежа за атака.



    За пробив на тази силна отбрана „Северните” създават групировка, която освен съединения и части от БНА включва и части от Съветската армия и Националната народна армия на ГДР, която е съсредоточена в гъстите дъбови гори, западно и северозападно от гр.Толбухин. Между горските масиви и на юг от тях са се ширнали блоковете на богатите кооперативни стопанства. Годината е изключително плодородна. Пшеницата, ръжта и ечемикът отдавна са ожънати и нивите, вече разорани, са удобен естествен полигон за действие на войските.


    Между 25-27 септември 1982 г. е проведена заключителната подготовка за бойната операция. На 28 септември войските са приведени в бойна готовност и чакат заповедта за настъпление. Учението не е война и всичко, което трябва да се случи е предварително известно, но въпреки това всички са превъзбудени и пренапрегнати. Разузнавателната авиация на фронта извършва доразузнаване на планираните за поражение цели и обекти. Координатите им се предават директно от въздуха на командните пунктове.
    Призори на 28.09.1982 г. по заповед на генерал-полковник Христо Добрев „Северните” бързо напускат районите на съсредоточаване и се устремяват към позициите на „Южните”. Грохотът на движещите се с голяма скорост танкове и други машини лавинообразно нараства. Изтребителното им покритие се осигурява от съветски авиационни ескадрили по способа „дежурство във въздуха”. С достигането на зоната за досегаемост на далекобойната артилерия на „Южните”, подразделенията тактически ракети нанасят ракетен удар по най-важните набелязани обекти и цели. Започва и огневата подготовка на настъплението. На участъка на пробива тя се провежда с реална бойна стрелба. Огън незабавно открива и артилерията на „Южните” (отбраняващите се) и не само по развръщащите се поделения на настъпващия, но и по-неговите артилерийски позиции.


    Включени са в действие и всички сили и средства за радиоелектронна борба на двете страни. Първоешелонните поделения на „Северните” устремно преминават рубежа за атака и се насочват към предния край на отбраната. Само след 2-3 минути настъпващите танкове и мотострелкови поделения вече са прегазили първата траншея на отбраната. Това е и моментът за началото на атаката. Освен от артилерията и изтребително-бомбардировъчна авиация, атаката се поддържа и от щурмови вертолети. Веригата атакуващи танкове и бойни машини на пехотата плътно следват огневия вал. Взаимодействието между частите на БНА, армията на ГДР и Съветската армия е една от най-важните предпоставки за успеха на боя.


    След преодоляването на първата и следващите позиции на отбраната, настъплението на „Северните” продължава. За възпрепятстване маньовъра на оперативните резерви на „Южните” и за противодействие на готвения от тяхното командване контраудар срещу „Северните”, по парашутен способ се стоварва десантна част на полската войска. Десантчиците още преди да са се приземили откриват огън. След приземяването си действат енергично и бързо овладяват заповядания им район. Поради упоритата съпротива на „противника”, командването на „Северните” решава с част от силите си да закрепи достигнатия рубеж на левия фланг и с огън от място да отрази контраудара, както и да въведе в сражение две съединения, едно от Унгарската и едно от Чехословашката народна армия. За разгрома на контраударната групировка на „противника”, десетки съветски бомбардировачи СУ-24 реално нанасят масиран удар с използване на авиационни бомби с повишена мощност и високоточни ракети клас „въздух земя”. Въвеждането в сражение на подразделенията на чехословашката и унгарската армия се осигурява от настъпващите части на БНА.


    През втория „боен ден” на учението – 29 септември, след като овладяват билото на Източна Стара планина, при което извършват пробив на силно укрепения район, „Северните” излизат в района северозападно от Бургас, с което е изпълнена близката задача на фронта.
    30 септември, третият най-важен „боен ден”. Съгласно решението на главнокомандващия фронта разгромът на противостоящите тук „противникови” сили трябва да бъде постигнат чрез решително настъпление на ударната групировка на приморското направление и стоварването в района западно от Бургас на оперативен въздушен десант, а в Созополския залив - на оперативен морски десант. Въздушният десант трябва да унищожи разкритите тук ядрени средства на „противника” и, овладявайки комуникационните възли и други обекти в района на десантирането, да скове оперативните му резерви и да съдейства на настъпващите на фронта войски. Изтребителната авиация вече е „разчистила” въздушното пространство от авиацията на „противника”. Изтребително-бомбардировъчната авиация нанася последните си удари по обектите на силите на „противника” в района на десантиране
    .

    Метеорологичната обстановка обаче бързо се влошава. Цялото въздушно пространство на Бургаския залив и отвъд него е изпълнено от облаци с максимално активна гръмотевична дейност, които все повече се приближават към района на десантиране. Осъществяването на въздушнодесантната операция в такова време е силно рисковано. Ръководството на учението е заклещено между желанието десантът на всяка цена да бъде стоварен, а от друга страна, заповяданите от него строги мерки за безопасност, които диктуват операцията да бъде отменена. Понеже и въздушнодесантното съединение, и военнотранспортната авиация са от състава на съветските въоражени сили, единствено министъра на отбраната на СССР Дмитрий Устинов може да поеме отговорността, като реши какво да се прави в настъпилия рискован момент. Свидетели на ставащото освен най-висшите съветски военначалници са Тодор Живков и останалите висши партийни и държавни ръководители, както и министрите на отбраната на останалите съюзни страни.

    След минути на размисъл Устинов, трудно прикривайки тревогата си, нарежда да се действа.
    Само след минути откъм Бургаския залив долита грохотът на невидимата заради черните облаци армада военнотранспортни самолети. Природната стихия кара и земята да кънти. Трещят мълнии. Армадата като лавина преминава през тях и грохотът и заглъхва на запад към Ямбол. Изпод ниската долна граница на облаците изведнъж изникват десетки парашутисти с висящи под тях платформи тежка техника. Те застрашително се носят към земята, но преди да са се блъснали в нея, в действие влиза системата за меко кацане. В следващите мигове от облаците се изсипват и стотиците разтоварени парашути на десантчиците. След приземяването и освобождаването си от тях, те незабавно се насочват към сборните райони, в движение формират бойния си ред и пристъпват към унищожаването на „противника”. В боя се включват и десантираните бойни машини. Само за няколко десетки минути десантът вече е изпълнил поставената му задача по унищожаването на ракетно-ядрените средства на „противника” и завладяването на заповядания район. Всичко минава успешно, операцията е изпълнена безпогрешно, въпреки лошото време.


    Операцията е завършила, но намиращите се на вишката държавни и партийни ръководители и гостите от съюзните армии, наблюдавали стоварването и действията на десанта, въпреки проливния дъжд се отправят към Созополския залив, където ще се проведе заключителната морска десантна операция.
    ...Само няколко минути след като са се появили на хоризонта, корабите с първия ешелон на десанта и отрядите за огнева поддръжка вече навлизат в залива. Те са толкова много, че едва ли не го задръстват. Следват ударите на изтребително-бомбардировъчната авиация по обектите на противодесантната отбрана. Огън по тях води и корабната артилерия. Вертолети, излетели от палубата на кораби, стоварват щурмовите групи. Проходите в загражденията на „противника” на вода се проправят от корабите с реактивните остановки. Десантните групи на въздушна възглавница стремително достигат уреза на водата и „пропълзяват” по пясъчната ивица десетки метри навътре в сушата.


    През отворените клапи изскачат морските пехотинци, а след тях се спускат на брега и бойните им машини. Корабите незабавно се изтеглят назад към залива, а морските пехотинци заедно с щурмовите групи, стоварени на брега от вертолетите, бързо овладяват и организират „базата” за стоварване на десанта. Към брега приближават малки и големи десантни кораби. Те отварят клапите си преди да са достигнали уреза на водата, и от тромовете им излизат десетки танкове, бойни машини на пехотата, бронетранспортьори с екипажите им.
    Морската пехота и мотострелковите части, дебаркирали със следващите вълни на десанта, включително и от втория и от третия десантен отряд, успешно преодоляват съпротивата на отбраняващите се и след като отразяват и тяхната силна контраатака, продължават действията за окончателния им разгром...


    С това учението „Щит -82” завършва. Всички единодушно отбелязват добрата му организация и преди всичко бойното майсторство и високата полева тренираност на войските. Командващите учението, докладват, че всичко е преминало нормално, което значи без произшествия. Щабът на ръководството обявява отбой на действията. Дори и да приемем, че думите на генерал-лейтенант Г.Генов „Действията на войските могат да се нарекат хармония” могат да се нарекат хипербола, не следва да се отрича, че на дело се достигат добри резултати и ефективност в координацията на действията на командирите и щабовете. Това е и последното учение с участие на щабове и съединения от всички страни на Варшавския договор проведено на наша територия (Източна България) и прилежащата акватория на Черно море.

    На 1.10.1982 г. на летището в Бургас се състои заключителен тържествен парад на войските участвали в учебната бойна операция. С него се слага и край на най-голямото бойно учение в историята на българската армия.



    Друго широкомащабно, с участието на голям човешки и оръжеен потенциал учение в рамките на ОВС е „Щит -84” провел се в ЧССР. Хронологично то е предшествано от българските комплексни маневри от юни 1983 г. „Родина-83”. При тези големи съвместни учения се потвърждава подобряването на оперативно-тактическата подготовка на командния състав и щабовете, на техните умения и навици в организиране на бойни действия с използване на най-съвременно оръжие и бойна техника.



    Източници: „Преживяното не подлежи на обжалване”, автор Атанас Семерджиев
    „История на Българите: Военна история на българите от древността до наши

  3. #3
    ВВС 24 мар 2015, 12:49
     
    3
     
    1

    Иване, Иване, на хартия може да си планираме и играем по 360 учения на година за сметка на щабарите, ама каква е ползата от тях. Майори летци придобиват втори клас две години преди пенсия, а капитаните едва взимат трети клас и то на учебно-боен или учебен самолет. На кого е нужна тази мъка и кухо счетоводство.

  4. #4
    Тушо 24 мар 2015, 14:09
     
    1
     
    0

    Имам спомени , че Иван е випуск -84 а не 87 както е в анонса .
    Другото, са хубави инициативи , но си остават като пожелания .... жалко за момчетата , за авиацията ни .
    станали жертва на безхаберието и ненаситната алчност на политическият без роден "елит" на прехода ...
    ЖАЛКО........

  5. #5
    Ветеран 24 мар 2015, 15:07
     
    1
     
    1

    Тушо, ми малко да се размърдат военните, от ВВС най- вече и да покажат, че без нов изтребител не може, да идат да попушат малко пред парламента и министерски съвет. Умрели душици още преди боя.

  6. #6
    Тушо 24 мар 2015, 15:37
     
    2
     
    0

    Късно е вече за такива изяви. За да се оправят нещата - пушека трябва да идва от към парламента и Дондуков.....

  7. #7
    Теодосий 24 мар 2015, 18:39
     
    0
     
    1

    Искам да обърна внимание на форума тук, за неща, които не се обсъждат в пресата, но са достатъчно достъпни и е време да се говори за тях.

    Идеята е достатъчно добре изложена от Джордж Фридман /стратфор в едно от последните видео както на сайта на стратфор, така и в мрежата.


    (тук е в превод и извадки, като контекста е спазен напълно. цялата реч е около час и я има без превод на youtube и на сайта на стратфор )

    Обърнете внимание на картата на 9:30 и на 10:55. Тази стратегия е вече в действие.

    Създаване на русофобски кордон от държави който да държи Германия и Русия отделени. Самият Фридман го казва от името на американското правителство. Тук просто няма смисъл за съмнения.

    Русофобите в България ( и извън нея) са точно тези възпитаници-яничари на USAID и Сорос които да спомногнат за въплъщение на тази политика в реалност. В този смисъл тези русофоби са и срещу Германия и нейните интереси в частност. На кого служат те? Явно на САЩ , а чрез тях и на англосаксонската клика с вечното седалище в Ситито в Лондон. Не зная дали виждат просперитет за самата България в частност в този сценарий, но е ясно че България, заедно с другите русофобски Източно-европейски държави ще бъде само едно квадратче от шахматната дъска и нищо повече.

    Аз лично дали виждам просперитет за България в сценария от който се плаши САЩ? Не знам, но има повече шансове. Германия ще се стреми да има водеща роля в какъвто и да било съюз с когото и да било от Европа. Политиката на Германия спрямо Гърция е еталон за това, но много малко разбират за какво става дума. В съюз с Русия Германия ще стане още по-силна и самостоятелна политически и финансово, ще бъде самостоятелна сила извън англо-саксонската клика. В същото време макар и да се стреми да не позволи на периферните държави да я задминат, много вероятно е да се съгласи на по-удобни и разумни условия с тях. В края на краищата търговия и икономика се прави с благонадеждни и финансово стабилни партньори. Т.е. в техен интерес е и Източна Европа да е добре. Атлантическите държави имат история на грабеж и опустошения във всички точки на света, където са имали колонии и влияние. Тяхната политика спрямо Източна Европа няма да е по-различна и действително не е. Обичам Франция и Англия, но по-далеч от тях , и слава богу сме достатъчно далеч. Не е нужно да им даваме достъп до земите ни.

    И къде е питам тук "Винаги с Германия, никога срещу Русия"? Великото мото приписвано на цар Борис. Не, такава политика няма. Политиката на Българското правителство е анти-българска, анти-руска, анти-германска и анти -европейска ( защото Германия обезпечава ЕС). Тя е про-САЩ. НАТО е САЩ, това не е очевидно само за мързеливите.

    Политиката срещу Русия е и политика срещу Германия. Но на пъPво място е и политика срещу България , защото и определя роля на " ground zero" при евентуална война. Политиката за сближаване с Русия е най-големия кошмар за англосаксите. Те хвърлят всичко в действие: СССР, комунизма, били монголи, били кръвожадни, били алчни, били тирани, и т.н. и т.н.

    Аз лично до скоро бях не-симпатизант на Русия. Водех се от медийната пропаганда с която съм буквално откърмен. Откак се помня все едно се е говорело за Русия. Беше хип да се подиграваш на руския език, на руснаците. И аз го правех.

    Тази реч на Фридман би трябвало да отвори очите на много.

    Подозирам че българските русофоби се надяват само на едно - поради лоялност към САЩ един ден да получат визи или паспорти с които да могат да живеят в САЩ или на Атлантическото крайбрежие на "златния милиард" ( по скоро 1 четвърт от милиарда ). Аз нямам тези проблеми. Имам и чужд паспорт и мога да живея където си пожелая там или отсам. Но мога да разбера много за които това е едва ли не "смисъла на живота". Аз съм обезпечен така да се каже и спокойно мога да изказвам своите виждания, а аз искам да живея един ден в благополучна България, а не да ме погребат на някой мъглив остров. В България икономиката е толкова зле в момента, че само това е предпоставка за българофобия от страна на много българи. Фобията междудругото е термин от психиатрията. Така че не е лошо за много фоби да идат да се попрегледат.
    Има и такива , които също като мен имат чуждо ( двойно) гражданство и си изкарват прехраната на Запад като способстват за разрастване на русофобията и анти-българо-руско-германската политика. На тях им се плаща и те живеят сравнително окей. Но нищо повече. Това са посредствени хора. Има и заблудили се, като мен, откърмени с една и съща мантра и колкото и да им говориш, накрая ти казват : "аз съм аполитичен, не ме занимавай". Да ама не. Никой не е аполитичен в това отношение. А русофобията е символ на нагаждачеството. Само че често нагаждачите си остават някъде по средата, в безтегловно състояние , докато тези които имат самостоятелно мислене или бедстват, или живеят много по-добре ( и финансово, и морално). И все пак да имаш самостоятелно мислене днес, особено ако си амбициозен , е много трудно. Но то е по-добрия път, другия е за влечугите.

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker