ТАМ, КЪДЕТО ДРУГИТЕ НЕ МОГАТ! КОМАНДОСИТЕ: ИСТОРИЯ, НАПИСАНА С КРЪВ И ГЕРОИЗЪМ!

Pan.bg 18 мар 2017 | 23:03 views (5392) commentaries(7)
img
Там, където другите не могат. История, написана с кръв и героизъм

Там, където другите не могат. История, написана с кръв и героизъм
На 18 март се навършват 74 години от създаването на Парашутната дружина
Автор: доц. д-р Петър Ненков


През есента на 1940 г. Министерството на войната и Щабът на войската вземат решение за сформирането на една парашутна рота към Въздушните на Негово величество войски. Решението заляга в плана за развитие на Българската армия за 1941 г., но остава нереализирано, поради липса на финансови средства.Въпреки това, Военното министерство е твърдо решено да създаде такова парашутно формирование.

През пролетта на 1942 г. по указание на Щаба на войската започва подбирането на подходящи за парашутисти офицери, подофицери и войници от всички части на Българската армия. Указанието е да се подбират постъпилите в армията млади войници от набор 1920 и 1921 г., които желаят да станат парашутисти.

В края на май 1942 г. в Здравно-изпитателния институт на летище „Враждебна” се провеждат заключителните изпити от специално назначена комисия, като към нея са привлечени за съветници и немски офицери. Явяват се около 5000 кандидати, които са подложени на обстойни медицински и психо-технически прегледи, след което преминалите успешно през тях се допускат до изпитите по физическа годност и барокамера.

Изискванията на комисията са безкомпромисни и много от кандидатите отпадат. На одобрените за парашутисти около 300 офицери, подофицери и войници се дават указания да чакат заповед за новото си назначение. По това време в България няма необходимите условия за подготовка на парашутни подразделения. Поради тази причина Министерството на войната решава одобрените за парашутисти да бъдат изпратени на обучение във военно-парашутното училище в град Брауншвайг, Германия.

През декември 1942 г., натоварени на влак, 284 български бойци потеглят за съюзническа Германия, разделени на две групи под командването на капитаните Любомир Ноев и Георги Алайков. Поради риск от бомбардиране на ешелона,

мисията е обявена за строго секретна.

След завършването на предварителната подготовка, започват и първите парашутни скокове от самолет, които се провеждат на военното летище край град Брауншвайг. Парашутистите трябва да изпълнят най-малко шест тренировъчни скока. За десант се използват немските парашути PC-20. Първите три скока българските парашутисти изпълняват от самолет „Юнкерс-52” и всички приключват успешно, като немските инструктори изказват възхищението си от хладнокръвието и смелостта на българите.



При четвъртия парашутен


скок, извършен от изтребител-бомбардировач „Хайнкел-111” загива редник Георги Щерев от село Долно Езерово, Бургаско. Той става първият български военен парашутист, загинал при парашутен скок. Нелепата му смърт разбунва войниците. В знак на протест те обявяват гладна стачка. Немците арестуват като подстрекатели деветима, а редник Антон Зидаров, обявен за главен организатор на недоволството, е затворен в склад за обувки.

На следващия ден германските инструктори установяват, че всички обувки в помещението са нарязани с нож. Протестиращите са освободени благодарение на активната намеса на капитан Ноев. Немците обаче са категорични – обучението и занапред ще се извършва на бомбардировача.


Капитан Любомир Ноев

Макар и все още наши съюзници във войната, немците крият тънкостите от българите за тактиката на действие на въздушните десанти. След инцидента и назрелия конфликт германците съкращават шестмесечното обучение на три месеца. Момчета са дообучени като парашутисти благодарение на капитан Ноев, който взима от немската школа ръководства и методики и разработва първите програми.

На 18 март 1943 г., в изпълнение на Служебно поверително писмо на началника на Въздушните войски, генерал-майор Димитър Айранов се сформира Парашутната дружина от успешно завършилите курса на обучение в парашутното училище в Брауншвайг.

Личният състав на дружината наброява 297 души.

Тя е дислоцирана на летище Враждебна край София.От завършилите обучението във военно-парашутното училище в Брауншвайг се сформират щаб на дружината, две леки парашутни роти и специален взвод Бойната им и специална подготовка, въоръжението и окомплектоването са изцяло по немски образец.

Девети септември 1944 г. заварва парашутистите на летище Телиш. На 10 септември те се срещат Червенобрежкия партизански отряд на летището край Телиш и нейният командир, капитан Ноев изразява подкрепата им към новото правителство на ОФ. На 11 септември получават заповед да се завърнат на постоянната си местостоянка на летище Враждебна. Ешелонът обаче е спрян на гара Червен бряг от партизаните, които се опитват да арестуват поручик Светослав Йоцов, тъй като е участвал в акции срещу тях, но войниците му го скриват.

През септември 1944 г. България се включва във войната с нацистка Германия. Българската армия за кратко време мобилизира 450 хиляди души. Първа армия с командир генерал-майор Владимир Стойчев се съсредоточава в района на Кюстендил и получава задача да овладее района на Куманово, Скопие и да прекъсне пътя за отстъпление на частите на германската група армии „Егея” от Гърция към Централна Европа по долината на Вардар.



Парашутната дружина сформира две леки роти и една тежка, щабна рота, транспортно ято и пионерно-щурмова рота. Общият личен състав е 427 души, от които 19 офицери, 60 подофицери и 348 войници. Дружината е включена в състава на 2-ра пехотна Тракийска дивизия на Първа българска армия.

В изпълнение на Кумановската настъпателна операция командването на 1-ва армия решава да нанесе своя главен удар в направление Кюстендил-Куманово-Скопие и втори, спомагателен удар, по долината на река Морава. Противникът в състав два германски пехотни полка и десет артилерийски батареи е заел за отбрана силно укрепената линия: село Петралица, хребета Дубочица и височината Стражин.

През нощта на 16 срещу 17 октомври Парашутната дружина, командвана от капитан Любомир Ноев, се изнася от Гюешево към определения й за настъпление участък. Командирът на 2-ра пехотна Тракийска дивизия, генерал-майор Никола Генчев заповядва дружината да настъпи на десния фланг на дивизията, от двете страни на шосето, водещо към град Куманово, в направление височината Стражин -село Чифте хан. Вляво от нея настъпва 9-ти пехотен Пловдивски полк в направление височината Стражин - село Псача.

В бойната заповед тежки задачи са възложени на двете лекопарашутни роти.

Те трябва да атакуват височината Стражин.

Същевременно пионерно-щурмовата рота, усилена с две оръдия и едно миночистачно отделение, трябва да настъпи от двете страни на шосето за Куманово, за да прочисти тунелите на строящата се ж.п. линия Гюешево-Скопие и да завземе моста там.



В 6,00 часа кутринта на 18 октомври, след кратка артилерийска и авиационна подготовка, ротите на дружината тръгват в атака. Малко след това противникът ги открива и ги засипва със силен артилерийски и минохвъргачен огън. С фронтална атака Първа лекопарашутна рота, поддържана от 4 щурмови оръдия, принуждава германците, отбраняващи височина Цицката, да се оттеглят и я завзема. Но само за кратко време. Енергичната противникова контраатака принуждава ротата да се оттегли.

Част от Втора лекопарашутна рота, подкрепена от огъня на тежкопарашутната рота, успява да премине хребета, но е посрещната от огъня на германски снайперисти,скрити по дърветата.

Противникът, заел господстващите височини с точен огън коси редиците на парашутистите и след като подразделенията дават много жертви, настъплението е прекратено. Командирът на дружината заповядва ротата да се оттегли. На изходните й позиции е отхвърлена и настъпващата край шосето пионерно-щурмова рота. Още в началото тя се натъква на множество заграждения и минирани участъци, после върху й се изсипва силен картечен, минохвъргачен и артилерийски огън. Настъплението на дружината се проваля. Само за няколко часа

парашутистите дават 25 жертви, 40 са ранени.

След неуспеха на сутрешната атака командването на Втора дивизия взема решение за втори опит - настъплението да се поднови към 15 часа същия ден. Българската артилерия обсипва със снаряди предните германските позиции. Първа лекопарашутна рота отново атакува височината и този път не само овладява германската позиция, но и взема пленници. Противникът няколко пъти прави отчаяни опити да си възвърне височината, но без успех.

С цената на много жертви, Втора рота и подкрепящите я взводове от дружината настъпват към северния склон на Стражин -Терасата, където са основните хитлеристки позиции и успяват да се превземат някои от тях и да се закрепят. Пионерно-щурмовата рота започва настъплението си добре, но среща твърд отпор на противника. Към края на деня тя спира опитите да пробие.



Като цяло втората атака на Парашутната дружина и другите части на 2-ра пехотна дивизия завършва с частичен успех. Овладявайки ключови немски позиции, разположени по билото на Стражин, нашите подразделения се вклиняват в тяхната отбранителна линия. По тази причина противникът напуска Стражинската позиция през нощта и се оттегля към Страцин, като оставя малки прикриващи подразделения.

В първите вериги на парашутистите е

ефрейтор Никола Паскалев, родом от Борисовград (Първомай),

който кръщава картечницата си Ганка. В разгара на кървавия бой за връх Стражин, картечница от хитлеристки бункер открива кинжален огън срещу фланга на неговата парашутна рота. Падат ранени и убити. Атаката се задъхва и е на път да се провали. Настъпващите вериги се принудени да залегнат.

Ефрейтор Никола Паскалев влиза в огневи двубой с немския картечар. Много скоро изстрелва и последния пълнител по бункера, но немската картечница не спира яростния си, смъртоносен лай. Хитлеристите го засипват с гранати. Една от тях избухва близо до него и разкъсва лявата му ръка. Заедно с кръвта изтичат и последните сили на храбреца.



Като надвива острата блока, той отвърта със зъби капачката на една ръчна граната и я хвърля срещу бункера. Последва оглушителен гръм, но след минута бункерът отново оживява и продължава да засипва с огън българските воини.

И тогава ефрейтор Паскалев взема своето съдбоносно решение. Притиска до гърдите си няколко ръчни гранати и запълзява към вражеския бункер. Със сетни сили го заобикаля и през задния вход нахлува в него и се взривява. Последва взрив, който разкъсва тялото му, но бункерът замлъква завинаги.

Парашутистите се вдигат отново в атака. Много скоро върхът пада в български ръце. След боя другарите на загиналия ефрейтор Паскалев откриват, че върху хастара на куртката си е написал огнените думи на Васил Левски: ”Ако спечеля-печели цял народ, ако загина, губя само мене си... и моята картечница Ганка !”

В лютия бой за овладяването на Стражин загива със смъртта на героите помощник-командирът на Парашутната дружина Димитър Захариев Николов, който посмъртно е повишен в чин полковник. Той е първенец на випуск 1943 г. на Въздушната школа за запасни офицери на летище Казанлък. Заедно с него загиват още 35 парашутисти, а 65 са ранени. Вечерта на Стражинската позиция само на отделни места германците все още оказват съпротива, но много скоро и тя е подавена.

По-късно главнокомандващият на Българската армия, генерал-лейтенант Иван Маринов пита генерал-майор Владимир Стойчев: „Защо Парашутната дружина бе хвърлена срещу Стражин?“ Командващият Първа армия отговаря без да се замисли :

„Защото нямаше кой друг да направи пробива!“

След овладяването на Стражин, на 20 октомври, частите на Първа армия напредват към масива Страцин, който е най-важният укрепен рубеж на противника.

На Страцинската позиция немците разполагат с четири пехотни полка и пет артилерийски дивизиона и имат задача да задържат българското настъпление, колкото се може по-дълго. Само за три дни, от 23 до 25 октомври 1-ва и 2-ра дивизии на Първа армия заедно с 13-ти пехотен полк от 11-та дивизия и Парашутната дружина във взаимодействие с придадените части преодоляват успешно и тази сериозна преграда и прекъсват пътя за отстъпление на немците по шосето Страцин-Куманово.


Посрещането на Дружината в Куманово

Парашутната дружина участва в овладяването на Куманово и влиза първа в града. Тя се отличава също така и в боевете при и село Горно Нагоричене.

След приключването на първия период от заключителния етап на войната, дружината се завърна от фронта, заедно с другите български войскови части,

Посрещането й в София е триумфално.

Заради масовия героизъм и победите, които тя извоюва при Стражин, Страцин, Куманово, Старо и Ново Загоричане и Николяне, нейният командир, майор Любомир Ноев е удостоен с високата чест да произнесе словото на победителите пред хилядното множество на площада пред храм-паметника „Александър Невски” на 24 ноември 1944 г.


Триумфалното завръщане в София

На 17 април 1945 г. бронираната дружина и парашутният взвод продължават настъплението след немските войски в направление град Зашовци, Унгария. По обяд в щаба на дружината се получава заповед за прекратяване на настъплението. Танкистите и парашутистите спират за кратък отдих, но неочаквано върху им се изсипва убийствен артилерийски огън. Изстрелват го група немски диверсанти, скрити в гората, които предават по радиостанция координатите на бронираната дружина. Убитите и ранените български воини са много.

Смъртта застига на унгарска земя и майор Ноев. Посмъртно той е произведен в полковник. Телата на загиналите парашутисти са положени до бойните им другари в Централните софийски гробища.

В следвоенния период

Парашутната дружина просъществува до 1950 г.,

когато от нея се създава парашутно-разузнавателен батальон, който е на пряко подчинение на Разузнавателното управление на ГЩ на БНА. През октомври 1957 г. са създадени учебни парашутно-разузнавателни звена и парашутно- разузнавателна база в село Крушуна, Плевенско.

В края на 1960 г., парашутно-разузнавателната база е разположена в село Челопечене, Софийско, а през 1962 г. същата е предислоцирана на летището в село Мусачево. През 1959 г. към щабовете на корпуси се създават парашутно-разузнавателни роти, които през 1964 г. са разформировани.

Сформирана е учебно-парашутна база в Пловдив. Две години по-късно, парашутно-десантните роти са възстановени, а през 1975 г., с решение на ГЩ на БНА, от състава на двете бази в Мусачево и Пловдив се сформира 68-ми парашутно-разузнавателен полк "Спецназ". Парашутните роти към щабовете на трите армии се развръщат в парашутно-разузнавателни батальони. През 1998 г. се разформироват трите парашутно-разузнавателните батальони и се сформира парашутен полк в Сливен, който просъществува до 2002 г.

Днес,

достойни наследници на Парашутната дружина

са воините от 68-ма бригада "Специални сили" - Пловдив. Те участват в редица задгранични военно-хуманитарни мисии и учения под флага на НАТО и ООН и навсякъде се представят отлично, издигайки авторитета на Българската армия.



От 1 февруари 2017 г. 68-а бригада излезе от състава на Сухопътните войски и бе обособена като отделна основна част от Българската армия, непосредствено подчинена на началника на отбраната.

С Указ на Държавния съвет на НРБ датата 18 октомври е обявена за професионален празник на военния парашутист. Впоследствие тя е променена с Указ на МО от 17 март 1994 г., като ден на парашутиста в Българската армия. В чест на техния героичен подвиг в Отечествената война 1944-1945 г. в градинката пред Народното събрание е издигнат скромен паметник.



Военнослужещите със сини барети имат свой крилат девиз: "Там, където другите не могат!” И носят с достойнство и чест, наименованието "елитно съединение на Българската армия!"
loading...

Напиши коментар

Коментари: 7

  1. #1
    naemnik 19 мар 2017, 07:55
     
    22
     
    0

    Честит празник момчета и нека бог бъде с вас защото всички дълбоко в сърцето и душата си знаем че и в днешни дни няма кой друг да направи " пробива " освен вас дръжте здраво зад вас е България.

  2. #2
    не наемник 19 мар 2017, 12:14
     
    15
     
    1

    Историята е важна и можем много да се поучим от нея. За съжаление и днес при наследниците на Парашутната дружина нещата много се политизираха и девоенизираха.(колегите много залитнаха по медийни изяви, зари и обвързване с политици).Дано това за пореден път не им изиграе лоша шега.А иначе честит празник и най вече да сте живи и здрави всички от ССО.

  3. #3
    до ненаемник 19 мар 2017, 19:48
     
    1
     
    7

    Всички знаем кой си ти мръсен предател и теб ще те застигне заслуженото.

  4. #4
    росс 19 мар 2017, 20:09
     
    2
     
    8

    Кви са тия фашисти на снимката?
    Особено онзи на втори план си е жив СС-овец!
    Толкова ли няма нещо по-българско?
    Стига с тия фашистки уклони, че ще замясаме на хохлите...

  5. #5
    колега запасняк 21 мар 2017, 09:54
     
    4
     
    2

    До # 4: Тук фашисти няма. Това са българските герои от славната Парашутна дружина. На преден план е поручик Неделчо Алайков - командир на тежко-парашутната рота. Тези хора са обучавани н Парашутното училище на Вермахта в Брауншвайг. Естествено, че част от екипировката, въоръжението и камуфлажите са тип Вермахт.
    Спрете да политизирате историческите събития и да разделяте нацията!!!

  6. #6
    SUH 21 мар 2017, 22:48
     
    1
     
    0

    Отговор на коментар: #4

    Я мирувай, сега като носят под ризите моряшки фланелки, някой ще ги обвини, че е руски уклон.

  7. #7
    SUH 21 мар 2017, 22:52
     
    3
     
    1

    То като се замисля си е така, интересно как някой лобераст долен, като митодиту не се е сетил да го обяви за комунистически символ.

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ
eXTReMe Tracker