41 години след катастрофата с Ту-134, загадките остават

Pan.bg 16 мар 2019 | 09:08 views (419) commentaries(1)
img Катастрофата на пътническия самолет „Туполев Ту-134“ на авиокомпания „Балкан“ става край с. Габаре, област Враца на 16 март 1978 година.Загиват 73 души. Това е най-голямата авиокатастрофа в България и 8-а в историята на „Ту-134“.

„Ту-134“ с бордови номер LZ-TUB (заводски: 8350501, сериен: 05 – 01) е произведен от Харковския авиационен завод през 1968 година и през септември е предаден на българския национален авиопревозвач ТАБСО (преименуван същата година в „Балкан“). Пътническият капацитет на салона е 72 места.

Самолетът изпълнява полет по редовната пътническа авиолиния по маршрут София – Варшава, като на борда му се намират 7 членове на екипажа и 66 пътници. Излита от летище София и започва да набира височина. След 10 минути обаче, преминавайки височина 4900 метра, неочаквано обръща на 135° и преминава в остро снижение, след което се врязва в скала край село Габаре, на 130 километра от София, и напълно се разрушава. Всички на борда загиват.
================================================================
в."Стандарт"

Тайната за катастрофата от 16 март 1978 г. е в черната кутия, циментирана с двигателя
Къпини с човешки ръст. Трева до гърдите. Останки от римска крепост. Река Бриша. Водата е до колене и все не може да измие позеленелите камъни. В тази пустош е забравеният и от Бога, и от хората паметник на загиналите в най-мистериозната самолетна катастрофа в България. До него е невъзможно да се стигне без специална екипировка и без опит в трудни преходи. Фаталното място е в идеалния център на три също така забравени врачански села - Габаре, Тлачене и Вировско. 32 г. след злокобния 16 март 1978-а никой не знае какво превърна самолета на БГА "Балкан" ТУ-134 в бомба. И го направи авиоковчег на 73 души на борда. В него загиват 27 българи, 39 поляци и 7-членният екипаж.
Полетът от София за Варшава в 13,20 часа на 16.03.1978 г. е последен за треньорката ни по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, помощничката й Румяна Стефанова и момичетата от тима. Той е фатален за полска правителствена делегация, водена от министъра на културата Йежи Вилхелми - брат на известния актьор Роман Вилхелми. Гибелен е за юношеския отбор по футбол на България и за юношеския отбор по баскетбол на Полша.
"В този слънчев, ясен пролетен ден погребвахме млада жена. Тъкмо я полагаха в гроба, когато се чу




страхотен гръм като от оръдие. Гробарите изпуснаха ковчега и всички се затичахме към кариерата. Уплашихме се, че е станала злополука и са загинали работниците". Това си спомня Татяна Павлова, главен специалист в отдела за техническо обслужване в кметството на село Габаре. Докато тичали към кариерата, започнали да вият сирени. Линейките от Плевен и Червен бряг пристигнали по-бързо от врачанските. Но стотиците жители на трите села изпреварили и докторите, и милиционерите, и военните. Те първи пристигнали на мястото край река Бриша. Единственият свидетел на катастрофата овчарят Христо Динкин повтарял като обезумял: "Самолетът идваше от изток. Чух бученето му и побягнах, но изведнъж въздухът пламна и той експлодира". Огън паднал и върху него, подпалил дрехата му, та човекът се търкалял по земята, докато се изгаси. Това пък разказва кметът на Габаре д-р Цольо Митков. Според него самолетът се е пръснал на парчета още във въздуха, а двигателят му, заедно с черната кутия, се е забил дълбоко в река Бриша. После се понесли слухове, че мястото нарочно е циментирано, за да не се извадят никога. "На нас ни казаха, че двигателят е паднал до една скала. Отидохме да копаем там, но избликна кръв. Изплашихме се и избягахме", спомня си пък Татяна Павлова. Тя е човекът, който по онова време отговарял за строителството на паметника - първия в памет на загинали от катастрофи. Поръчали го от БГА "Балкан" за първата годишнина от смъртта на пътниците и екипажа. "Успяхме да го направим навреме, облагородихме мястото, оградихме го и даже поставихме портичка", връща лентата Павлова. Но точно на помена станал скандал. Близките се разгневили, че кръстовете, които били поставили, са измъкнати и подредени край реката. Започнали да се карат с шефовете на авиацията и заради ковчезите, натъпкани с пръст, които им дали. "Моето детенце тежеше 40 кг, а вие ми докарахте сандък с един тон земя", крещяла една от майките. Сега паметникът трудно се вижда от треви и храсти, няма помен от оградата и портичката.
Още в деня на авиотрагедията някой накарал учениците от трите села да събират в найлонови чували останките. "Това бяха късчета месо и кости, никога няма да забравя нежно ходило на момиченце с лакирани нокти", просълзява се сега Татяна Павлова. Трънаците и тревата са били посипани със златни пръстени и гривни, както и с много долари, разказа възрастен човек от Габаре, който забранява да се цитира името му. Според него именно мародерите, които награбили валутата, златото и непокътнатите дрехи в куфарите, Бог вече е наказал. Разболели се и измрели. "И по онова време имало метална мафия", сеща се докторът кмет. Предвидливи хора от селото събрали алуминиевите парчета от самолета и ги нахвърляли в пропастта Моргата в местността Въртопа. След време изтеглили с въжета ценния метал и го предали за отпадъци.
От разказите на местните хора може да се стигне до извода, че не е правено кой знае колко сериозно разследване на причините за катастрофата. Самият факт, че мястото не е било отцепено и са пускани дори ученици да събират плът и кости, е показателен. Заключението на комисията по разследването, че самолетът се е взривил от авария в електрозахранването, се оказва неубедително както за специалистите, така и за хората от трите села, които по някакъв начин са се докоснали до пораженията. Това вероятно е дало храна на няколко чудовищни версии за гибелния полет. В една от тях се намесва дългата ръка на КГБ. Според нея съветските секретни служби отвлекли хората в самолета за опити с ядрени устройства. Друга хипотеза пък залага на терористичен акт, макар че няма логика той да е насочен срещу спортисти. "Аз съм по-склонен да мисля, че в самолета е била заложена бомба". Така разсъждава шефът на пожарната във Враца през 1978-а Трайко Нецов. Той пристигнал на мястото с джип около час след катастрофата. Чул с ушите си разказа на овчаря и бил потресен от останките, разпръснати в диаметър около 2 км. "Човекът каза, че самолетът се е взривил високо в небето, а не се е забил в земята, за да се смята, че е станала някаква авария", припомня си офицерът от запаса.
Дали наистина е бил миниран този прокълнат ТУ-134, от кой и защо? Това все още остава загадка. Тя не е била разплетена и в първите години на демокрацията. Тогава по настояване на близките на загиналите комисията по човешките права към Великото народно събрание е направила опит да разбули мистерията. Но не й се е удало. Това, което до този момент не буди съмнение и е установено категорично, е много малко. А то е, че на 16 март 1978 година точно в 13,24 часа командирът Христо Христов получава разрешение за излитане. В следващите няколко минути полетът протича нормално. Към Голяма Брестеница на височина 4900 метра обаче изведнъж се отклонява от курса, завива наляво и тръгва на запад. Точно в 13,52 часа - 28 минути след излитането, ТУ-134 избухва. В резервоара на самолета е имало 11,5 тона керосин. Движил се е с 850 км/ч. Другото е мистерия.

image
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Милиционер 16 мар 2019, 14:32
     
    0
     
    0

    “...изведнъж се отклонява от курса, завива наляво и тръгва на запад... избухва....
    Другото е мистерия.”
    Какво му е мистериозното? Тръгнал на запад и избухнал. 1978 г. Пълен със злато и долари. И спортистки шампионки и спортистчета млади надежди.

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker