Инфарктната мисия "Аполо": компютърът отказва, губят връзка със Земята и объркват пътя

Pan.bg 20 юли 2019 | 23:40 views (579) commentaries(1)
img
24chasa.bg


Армстронг запазва спокойствие и 25 секунди преди горивото да свърши и да се разбият, открива място за кацане

Заради налягането на Луната не могат да излязат, Нийл чупи бутона за двигателя, но бързо го поправя с химикалка

На 20 юли НАСА отбелязва 50 години от легендарното кацане на Луната на "Аполо 11" и почти всеки ден дотогава графикът на агенцията е запълнен с грандиозни събития.

Днес мисията изглежда елементарна от техническа гледна точка, но тогава това е било една спираща дъха инфарктна мисия.

Екипажът излита на 16 юли и до 20 юли всичко върви горе-долу нормално. Малко преди кацането обаче ситуацията се променя. Бъз Олдрин дава на компютъра

команда: 1668,

с която иска да изчисли Делта, или разликата между надморската височина, установена от радара, и изчислената височина от компютъра.

Когато е проигравана тази ситуация на Земята, инженерите и програмистите са очаквали, че с подобни данни ще натоварят капацитета на компютъра до около 85%. За беда астронавтите се нуждаят от данните на радара, което запълва останалите 13% от работата на процесора. Той се опитва да изчисли Делта, но в един момент сигнализира, че няма достатъчно мощ, за да обработи постъпващите сведения.

Командата на Олдрин изисква поне още 10%, но машината вече не разполага с тях.

"Аларма", обявява Нийл Армстронг 4 минути преди кацането на Луната. Той и астронавтът Бъз Олдрин току-що са се отделили от командния модул, на който оставят Майкъл Колинс. Двамата едва ли някога ще забравят шока, когато, вместо компютърът да изчисли търсената Делта, той изписва кода за грешка: 1202.

Долу, в наземния център на НАСА, трескаво се опитват да разберат какъв е проблемът.

Астронавтите са на 386 хил. км от Земята и всеки момент ще кацнат на Луната, а това е прекалено рисковано, когато компютърът не обработва постъпващите данни.

Машината е конструирана така, че цифрите от радара да не са сред приоритетните задачи и те обикновено са на опашката. В случая обаче астронавтите се нуждаят от тях и

машината блокира

Гласът на Армстронг е напрегнат, а наземният екипаж е стресиран, тъй като пред астронавтите има три варианта - да кацнат, да се разбият или да спрат и да се опитат да включат двигателя за излитане.

Ситуацията допълнително се усложнява от факта, че комуникацията и радиовръзката с лунния модул стават все по-трудни.

При това положение




в Хюстън вече започват да си задават неприятния въпрос дали все пак да не прекратят мисията, въпреки че ще се изложат пред цял свят, а в СССР ще тържествуват. Успокояват се само с мисълта, че все още не е настъпила

крайна необходимост

Докато центърът в Хюстън се опитва да възстанови връзката си с Армстронг и Олдрин, в ушите на астронавтите пищи алармата. Астронавтите нямат време да установят какъв е проблемът на машината, защото през това време трябва да гледат къде ще кацнат.

В центъра правят бърз анализ и стигат до извода, че ако заради неработещ компютър прекъснат кацането, това ще е почти толкова опасно, колкото и ако рискуват с евентуално кацане. Малко след това компютърът примигва и дава

нов код за

грешка: 1201.

Програмистите преценяват, че е най-добре радарните данни да се наблюдават в Хюстън, за да освободят от тази задача бордния компютър и той да има капацитет за по-приоритетните около кацането.

"Орел, Хюстън. Ще наблюдаваме DELTA-H – съобщават от НАСА. - DELTA H изглежда добре за нас."

Когато Олдрин отказва командата, която затруднява машината, компютърът отново започва да работи, а Армстронг

поема ръчния контрол,

за да осигури безопасно кацане.

Ситуацията обаче се усложнява още повече, когато се оказва, че заради засечката на компютъра екипажът не е там, където е планирано да кацне.

По-късно Олдрин и Армстронг ще разкажат, че за да проверят дали навигационните данни са верни, на прозорчето на командира е била разчертана решетка с определени белези за допълнителен ориентир. Целта е да може по още един начин да сравни дали данните от компютъра се препокриват с това, което показва мрежата на нивото на очите му. А данните на прозореца са безпощадни -

те не са там, където трябва да бъдат

Освен компютърната грешка тук се е намесила и силната гравитация на Луната заедно с допълнителна скорост, която модулът е развил след отделянето от командния модул.

Олдрин и Армстронг си дават сметка, че са подминали зоната за кацане, и командирът е притеснен, защото, вместо да се приземят в равнинна местност, сега са се устремили към поле от кратери и огромни скали. Армстронг управлява модула ръчно и напрегнато се взира, за да избере някакво по-нормално място между зъберите.

В базата в Хюстън също са притеснени, защото астронавтите никога не са тренирали симулации на подобен тежък терен. Но това съвсем не е всичко. Горивото на модула всеки момент ще свърши и в НАСА си дават сметка, че животът на Армстронг и Олдрин виси на косъм, ако в рамките на 60 секунди не открият място за кацане.

В центъра треперят - височината е прекалено голяма и по всичко личи, че горивото и времето няма да стигнат. По-късно хора от наземния екип ще си спомнят, че са очаквали всеки момент двамата астронавти да се разбият.

Но легендарното хладнокръвие на Армстронг се проявява и сега за кой ли път след инфарктната космическа мисия "Джемини 8" и многобройните

рисковани битки

в Корейската война.

Когато той и Олдрин чуват сигнала на Хюстън: "60 секунди", Армстронг поема въздух, концентрира се и започва приземяване. След това идва вторият сигнал: "30 секунди".

Видимостта е ниска, защото над терена се е спуснала мъгла, а двигателят вдига прах, докато лунните скали хвърлят сянка – реално това са всички ориентири, с които разполага Армстронг, за да прецени на каква височина лети в момента.

Когато от Хюстън съобщават, че имат гориво за 25 секунди, модулът най-накрая докосва лунната повърхност, а Армстронг произнася знаменитата си фраза: "Хюстън, тишина (спокойствие – бел. ред.), база, тук… Орелът се приземи".

Напрежението

в центъра е такова, че в продължение на десетина секунди никой не може да реагира. По-късно хора от наземния екипаж ще си спомнят, че в този момент просто са си отдъхнали, че горе момчетата са живи.

Никой няма сили да говори или да каже: "Браво!". Само стават на крака и ръкопляскат.

Едва след аплодисментите шефовете на мисията произнасят: "Тишина (Спокойствие - бел. ред.). Отново дишаме. Благодаря много".

По-късно отговарящият за контрола на мисията Стив Бейл и програмистът Дж. Х. Лънинг ще бъдат наградени затова, че с наставленията си от Земята са спасили "Аполо 11".

На Луната обаче въпреки успешното кацане ситуацията все още е напрегната. Астронавтите спазват точно протокола и изключват системите за кацане на модула, но в Хюстън отново са пред нова инфарктна ситуация. Системите сигнализират, че в тръбопровода на двигателя се натрупва опасно налягане.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Мацарон 21 юли 2019, 07:17
     
    1
     
    0

    Инфарктната мисия "Аполо": компютърът отказва, губят връзка със Земята и объркват пътя ОБЪРКВАТ ПОСОКАТА,НАПРАВЛЕНИЕТО,А НЕ ПЪТЯ. Ще построим магистрала до Луната! И бензиностанции по отбивките. С асфалт отгледан в лаборатория,който става и за ядене.

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker