ШУМЕНСКИТЕ КРЕПОСТНИ МАНЕВРИ 1912 г. И БЪЛГАРСКАТА ВОЕННА АВИАЦИЯ

Pan.bg 24 мар 2010 | 06:12 views (3684) commentaries(0)
img Иван БОРИСЛАВОВ


* Декември 1903 г. – първи полети на братята Райт. Официално прието начало на световната авиация;
* Юли 1909 г. Луи Блерио прелита със самолет през Ламанша. Ускорено развитие на авиацията в Европа;
* Лятото на 1910 г. При посещението си в Белгия Цар Фердинанд I се среща с руския летец Борис Маслеников и лети заедно с него на самолет „Фарман” IV. Първи държавен глава в света, летял със самолет;
* Ноември 1910 г. Борис Маслеников е в България и изпълнява в София много демонстративни полети. Царят и князете отново летят с Маслеников;
* Март 1912 г. Проведен е конкурс сред българските офицери за набиране на кандидати да се обучават в летателни школи зад граница;
* Август 1912 г. Над София лети първият самолет на българската войска, пилотиран от първия дипломиран български пилот, поручик Симеон Петров.
***************************************************
На Балканите витае призракът на войната. Под егидата на българския цар се създава Балкански съюз между България, Гърция, Сърбия и Черна гора, чиято цел е освобождаване от турско владичество на все още удържаните от Османската империя земи на Балканския полуостров. И българската войска целенасочено се подготвя за неминуемия военен сблъсък.
За началото на септември (6/11.09.1912 г.) Щабът на войската (Генералният щаб) е планирал военни маневри в района на Шуменската крепост. Такива маневри са предвидени да се проведат още през 1911 г., но финансови затруднения на държавата попречват за тяхното осъществяване. И добре е станало, че не са се провели, защото тогава в тях не би могло да се провери какво може самолетът.
Мястото на маневрите не е избрано случайно. Теренните условия много наподобяват тези, около турските крепости в Източна Тракия - Лозенград и Одрин.
В маневрите участват две армии – Втора и Трета. Трета армия, която е нападаща, е с командир генерал-лейтенант Радко Димитриев. В състава на армията е включено аеропранното отделение с командир поручик Христо Топракчиев и с единствения за момента самолет на българската войска – един “Bleriot XI”. Отделението се базира на летище Ески Джумая (днес Търговище). Армията на генерал Радко Димитриев заема изходно положение на линията Разград – Ески Джумая със задачата да проведе настъпателно движение към крепостта Шумен, да открие и атакува противника извън крепостта, като с това го отслаби, след което да обсади и впоследствие


да щурмува самата крепост.
Защитата на крепостта е поверена на Втора армия с командир генерал-майор Ковачев. В разпореждане на армията е предадено балонното отделение с газодобивна станция с командир поручик Йордан Казанджиев. Отделението се разполага в околностите на Шумен, откъдето издига балона за наблюдение на противника. Чрез разузнавателната си дейност балонистите трябва за помогнат на Втора армия да провежда контраатаки и да корегират артилерийския огън на обкръжените. Армията трябва да разкъса обръча и да се освободи от обкръжението.
За никого не е тайна, че тези маневри са генерална репетиция по нападение и отбрана на силно укрепени позиции (крепости) и по-конкретно – на Лозенградската и Одринската крепост.
В аеропланното отделение към момента са завърналите се от Франция, където са се дипломирали в една от школите на легендарния Луи Блерио летци Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов. Последният е от Ески Джумая и е добре запознат с местността. Амбициозните и добре подготвени летци още в първия ден от учението (6 септември 1912 г.) изпълняват блестящо поставените от командването на армията задачи. Те успяват да разузнаят от въздуха разположението и движението на противника. Генерал Радко Димитриев е възхитен и изненадан от дейността на летците и от ценността на данните за противника, които те му доставят.
Сякаш учението е постигнало целта си още в първия боен ден. Всъдесъщите журналисти успяват да се доберат до информация за това и във вестник «Утро» на 7 септември 1912 г. е поместено следното съобщение:
«Тази сутрин (6 септември) в 7 часа, началото на маневрите, аеропланът, който е в нападащата армия, се издигна във въздуха, за да разузнае разположението на противника в крепостта. Той направи рекогнисцировка на цялото поле и наблюдава къде се движат войските. Всичко това достави немалко удоволствие на шуменци.
Към 10 часа аеропланът слезе в Разград, където се оказа със завършена мисия. Може да се каже, че отбранителната армия, която се намира в Шумен и околностите, е открита от неприятеля. Това се дължи на аероплана. Всичко е известно на щаба на нападащата армия...»

За военните специалисти е ясно, че самолетът коренно променя старите схващания за водене на война и, че в предстоящата война ще играе важна роля. Тъй като за момента се разполага само с един самолет, поръчаните в чужбина не се знае колко ще се забавят, взето е решение за спешни действия. В Русия е изпратен Симеон Петров, който трябва да закупи самолети и да уреди тяхното бързо транспортиране до България. Енергичният и предприемчив Симеон Петров получава препоръчително писмо от Стоян Заимов с големи връзки в Империята, виден русофил, баща на поручик Заимов (бъдещия генерал), приятел на С. Петров. И куфар с пари от Военното министерство! Какво доверие!
В Русия Симеон Петров се среща със свои колеги-летци от школата на Луи Блерио и с тяхна помощ успява да купи 21 самолета и резервни части. Успява да спечели за каузата на България и редица руски летци и механици, които идват заедно със самолетите и участват като доброволци в Балканската освободителна война 1912-1913 г.
На 15 септември 1912 г. във вестник «Реч» може да се прочете:
«...Аеропланите са твърде нужни на войската, особено във време на война. С тяхна помощ биха могли да се разрушават по-лесто, отколкото с всяко друго средство, съобщителните пътища, особено мостовете...»

Като следствие от тези изводи е и задачата, поставена от Щаба на войската на капитан Величков, специалист по пиротехника. Той трябва да подготви 80 аеропранни бомби – 50 сферични и 30 със стабилизатори. Производството на бомбите става в работилницата «Щулце-Зилберман» в София.
В поверителен доклад №23/17 август 1912 г. френският военен аташе в София съобщава в Париж:
« Българският генерален щаб е обвил подготовката на шуменските маневри с непроницаема завеса и грижливо прикрива различните въпроси, които ще бъдат проучвани по специалности, както и изводите от маневрите.
Военни аташета не са поканени на маневрите.»

Защо ли толкова се интересува от Шуменските маневри Луи дьо Матарел, френският военен аташе в София? Защото Франция, водеща сила в авиацията в момента, вече два пъти провежда военни учения с участие на авиация и въздухоплаване. Но...
I. Големите маневри през септември 1910 г. Участват 14 самолета и 4 дирижабъла. Пилоти на самолетите са граждански лица. Участието им се състои в полет по маршрут на 100 km. Това е едно от изискванията в подготовката по-късно и на военните пилоти.
II. Големите маневри през септември 1911 г. Участват 5 самолета «Фарман» с цивилни пилоти. Условията са променени – полет по триъгълен маршрут, но отново без никаква военна насоченост.

Може би на базата на своите наблюдения от участието на самолетите в Големите маневри, Маршалът на Франция Фош по време на дебати около бъдещето на военната авиация, ще направи във френския парламент «гениалния» извод:
«...Всичко това е спорт. За армията аеропланът е нула!»

В това време, на базата на опита от Шуменските крепостни маневри, българската военна авиация се готви за своя звезден миг – Балканската освободителна война 1912-1913 г.

ШУМЕНСКИТЕ КРЕПОСТНИ МАНЕВРИ 1912 г.
ИЛЮСТРАЦИИ
image
1. Заглавна. Самолетът по време на маневрите – графика
image
2. Поручик Христо Топракчиев
image
3. Поручик Симеон Петров до самолет «Блерио»
image
loading...

Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker