Тодор Живков внедрява "мултипликационен подход" в "Мерцедес"

Pan.bg 01 яну 2016 | 17:02 views (1640) commentaries(3)
img Като всички диктатори и Тодор Живков през време на дългото си управление все търси панацеята, която не само да реши всички проблеми на бедна България, но и да я нареди сред най-развитите държави.

Някои от съветниците му и учени мошеници използват този мерак на Първия и му пробутват като гениални идеи какви ли не щуротии и недомислици. Така през годините се пръкнаха АПК, мултипликационният ефект, строителното чудо на проф. Коларов, горящата вода на инж. Найденов и др.

"Откривателите" хитро приписват авторството им на самия Тодор Живков, това го ласкае и ускорява внедряването на поредната "последна дума на науката и техниката". От което те печелят много почести и пари.

Любимото творение на Живков е "мултипликационният подход". Той трудно произнася първата дума, но въобще не се срамува да говори за този подход като лично негова идея. Помня негова реч, в която той дори обясняваше как му е хрумнала идеята за думата "мултипликационен".

Каква е същността на този подход? Ето как го обяснява в книгата си "Спомени" Огнян Дойнов, член на Политбюро на ЦК на БКП (1977-1988) и министър на машиностроенето (1981-1986). Всъщност той е истинският автор на "подхода".

"Взима се основното изделие на даден завод. Анализират се вложените в него материали, техниката, технологията, ресурсът, пазарите на изделието. Подетайлният анализ се прави на базата на най-доброто аналогично изделие в света.

Анализира се каква техника е необходима, за изработването на отделното изделие в самото предприятие, кой външен доставчик създава технически или технологични проблеми.

След това започва групиране на верига технологии. Например десет завода имат проблеми с химията на дадено изделие. За тях се планира крупна технологическа инвестиция. Друг пример - в един автомобил се вграждат каучук, метал, химия, електроника - 10-15 компонента. Прави се анализ, за да се установи кой доставчик в България има да решава проблем. Целта е да се видят слабостите на икономиката и те да бъдат преодолени.

И така елемент по елемент. В цялото стопанство е трябвало да се направи оценка на всяко основно изделие от гледна точка на неговата ефективност и перспективност. Проблемите се групират, очертава се веригата от решаващи технологии. Става ясно какво можем да правим сами, какво - да внесем, и къде да бъде поканен чуждестранен участник.

По този начин парите и силата на България щяха да


бъдат групирани във водещи технологични направления, с които да излезем в света. Това не беше направено..."

Но Живков толкова е повярвал в мултипликационния подход, че се опитва да шашне дори германците с възможностите му.

От 24 до 28 ноември като председател на Държавния съвет на НР България Тодор Живков прави първото си официално посещение във Федерална република Германия по покана на федералния канлер Хелмут Шмит.

Живков приема тази покана като признание и за неговото особено внимание към германския бизнес. След установяването на дипломатическите отношения с ФРГ той си изгражда не само държавни, но и лични контакти и отношения с шефовете на големите западногермански фирми и концерни.

На срещите си с тях в България той обича да казва, че България исторически е свързана с два народа - руския и германския. Припомня им, че

като съюзник на
Германия България
участва в две войни

Е, и двете завършват с поражения, но приятелството между двата народа винаги е съществувало. И точно това приятелство трябва да се използва в икономическите връзки между двете страни.

Именно при първото си посещение в Германия Тодор Живков се опитва да впечатли немците с "мултикационния подход". Той започва да говори за своята "най-голяма и най-значима разработка" още на срещата с федералния канцлер Хелмут Шмит. Германецът обаче не проявява почти никакво внимание на идеята.

Налага се съветниците да успокояват огорчения Живков, че Шмит не е икономист и не може да вникне в дълбочината на идеята, а и тя не е съвсем приложима за капиталистическата система. Все пак тя е създадена за "по-прогресивния строй" - социализма.

Това амбицира Живков и той решава да впечатли с "мултипликационния подход" на срещата си с ръководителите на "Мерцедес", с които българската делегация има среща на следващия ден. Нашите хора разглеждат цеховете, оборудвани с най-модерната техника, слушат обясненията и негласно ахкат, само Живков изглежда някак напрегнат.

После сядат в залата за разговори. Първия веднага вади от джоба си флумастер и заявява, че ще запознае домакините с най-новата научна разработка, която масово се внедрява в неговата страна.

Един от съветниците успява да каже, че разработката е лично на другаря Живков. Това сервилно уточнение предизвиква лек гаф, защото един от немците пита Живков инженер ли е или икономист. Следва неловка пауза и без да уточни точно какъв е, българският ръководител смело се хвърля в разяснения.

Ръкомаха, говори бързо и преводачът едва смогва да следи обърканите му обяснения и да ги превежда. Немците седят с учудени лица и както се казваше в оня руски виц, "даже вопросов не задавали".

Изглежда, в един момент Живков решава, че немците може би не могат да вникнат в смисъла на разработката му и иска листове, на които да нарчертае схемата на "мултипликационния подход". Докато донесат хартията обаче, той поглежда бялата покривка на масата и започва да чертае върху нея квадратчета и кръгчета, които свързва със стрелки.

От време - на време пита домакините дали го разбират. Те кимат любезно - "Я- я..." и смутено клатят с глави. С поведението и вдъхновените си обяснения председателят на Държавния съвет успява да удиви дори членовете на българската делегация, повечето от които си мислят, че го познават много добре и знаят всичките му трикове и политически номера.

В крайна сметка обаче ръководителите на "Мерцедес" и немските специалисти не оценяват по достойнство гениалните прозрения на българския ръководител, защото по време на това посещение е подписан само петгодшен договор за културно сътрудничество.

Нямам информация дали по време на подписването на договора Живков не се е развихрил да говори на немците за своите артистични и театрални заложби, демонстрирани в пиесата "Хан Татар" и други самодейни постановки по време на "полунелегалния" му живот в селата Говедарци и Лесичово.

Второто официлно посещение на Тодор Живков в Германия е от 2 до 5 юни 1987 г. Подписано е споразумение за избягване на двойното данъчно облагане.
Тогава "мултипликационният подход" е останал забравен в историята,

на мода е "новият
икономически
механизъм"

Но Живков не споделя с германците новата си идея.

"Щом е механизъм, нема начин он да се не развали. Я че чекам!", така гласеше шопският виц за онова време. Механизмът заскърца силно през 1988 г. и на следващата също отиде в историята.

В началото на 1989 г. в България идва Рихард фон Вайцзекер - за първи път страната ни е посетена от западногермански президент. За разлика от своя български колега, чиито визити във ФРГ траят по 4-5 дни, Вайцзекер е в България само няколко часа. Въпреки това визитата преминава при пълен блясък - приеми, срещи, концерти.

В България вече зреят новите промени, заложени от "перестройката" на Горбачов. Старата дреха на Европа, съшита след Втората световна война, започва да се пука по шевовете.
Живков още
си мисли, че
ще приклекне,
докато отмине бурята, и ще оцелее. Но само след десетина месеца е издухан от всичките си постове, както и всички други ръководители на соцлагера.

Малко след 10 ноември 1989 г. в България пристига външният министър на ФРГ Ханс-Дитрих Геншер. Той е първият западен министър, който посещава страната ни след промените.
Но държавен глава на България вече е Петър Младенов - бивш външен министър и близък приятел с Геншер. Тодор Живков вече е на "заслужен отдих" и го очаква затворническата килия...24 chasa
loading...

Напиши коментар

Коментари: 3

  1. #1
    borislav_dzh 01 яну 2016, 17:38
     
    4
     
    0

    И сега си имаме на власт един такъв "специалист по всичко".

  2. #2
    Онзи 01 яну 2016, 18:58
     
    4
     
    1

    Социализмът наистина е по-прогресивен строй, така че кавичките около тази фраза са неуместни. Доказателство за това е огромната разлика между тогавашната социалистическа България и днешната жалка картинка. Не в полза на последната, разбира се.

  3. #3
    данните за 1939 01 яну 2016, 20:19
     
    3
     
    1

    http://www.septemvri23.com/
    БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ИЗГУБИХМЕ
    Разправата с българския индустриален интелект
    инж. Иван ПЕХЛИВАНОВ

    Данните са на инж. Иван Пехливанов, зам-министър на машиностроенето през 70-те, "дългогодишен председател на БИСА (Българска индустриална стопанска асоциация - днешната Българска стопанска камара), поставил нейните основи и постигнал признанието й на национално и международно ниво, ръководил асоциацията от 1983 г. до 1990 г." (по признание на Българската Стопанска камара)
    Бъдните поколения трябва да знаят, че България е била индустриална страна, една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини. Създавали сме технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация! Без тази памет е невъзможно ново възраждане на България.
    За високия български индустриален интелект има безброй доказателства. Ето някои от тях:
    Българската енергетика
    До средата на 20-и век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз.
    Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център “Енергопроект”. Създаден през 1948 г., той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика:
    - АЕЦ “Козлодуй”. Проектирана и строена съвместно от съветски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45% от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света! (Първи блок беше въведен в експлоатация през 1974 г. – бел.ред.)

    - ПАВЕЦ “Чаира”. По мощност (861 MW) и по проектно решение (турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК) няма европейски аналог!
    Каскада “Белмекен-Сестримо”. С трите електроцентрали (първата от които е ПАВЕЦ), с обща мощност 735 MW, е международна рядкост!
    Заема водещо място между действащите ВЕЦ и ПАВЕЦ в света.
    - Каскада “Арда” - с обема на трите й язовира 1,15 млрд. куб. м, е една от най - големите в Западна и Средна Европа! - Източномаришкият енергиен комплекс. Горивната му база са лигнитни въглища с най-ниска калоричност - 1400 ккал/кг. По екологични изисквания две от централите са с железобетонни комини по 325 метра - най-високите в Европа!


    /язовир "Ивайловград", част от каскадата "Арда"/
    - Производството на водни турбини и генератори.
    До 1950 г. у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 г. произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW.
    В 1960 г. изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 г. вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW. Венец на турбиностроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ “ЧАИРА”, всеки с мощност 215 МW по чертежи на “Тошиба”, Япония.
    - Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.
    - Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 г. зае 18% от националните промишлени фондове.
    ________________________________________
    След 1990 г. управленската ни прислуга на чужди сили упорито подготви взривяването на енергетиката:
    - Разруши мозъчния й център “Енергопроект”. Старателно организира националното престъпление - закриване на първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй”.
    - Спря строителството на АЕЦ “Белене”.
    - Разпродаде електроразпределителната система.
    - Ликвидира енергомашиностроенето. Днес дори 100-киловатова водна турбина трябва да се внася от чужбина! Чужди фирми, които трябва да се учат от нашите енергостроители, получават поръчки за строителство на енергийни обекти у нас. Каскадата “Горна Арда”, 4 пъти по-малка от каскадата “Арда”, която е българско инженерно решение и изпълнение, се възлага на чужденци, непостроили нито един енергиен обект!
    Това е грозно унижение на нашия индустриален интелект!
    Металургията
    До 1950 г. България няма металургия.
    Към 1989 г. вече произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т стомана и бяхме 27-ата металургична страна в света.
    Стратегията, проектите и изпълнението се водеха от крупния научно-проектантски център “Металургпроект”. Нови технологии и продукти разработваха институтите по черна и цветна металургия, катедри във ВХТИ и ВМЕИ, Институтът по металознание към БАН, институтите по леене, по металокерамика и прахова металургия.

    /"Стомана" - Перник/
    Мощни колективи от специалисти при металургичните комбинати в Перник, Кремиковци, Бургас, Пловдив, Пирдоп даваха живот на техните и на свои нови технологии и продукти:
    - Корабна стомана. От 1970 година българското корабостроене работеше изцяло с местни метали.
    - Бронестомани. От 1972 г. металургията ни осигуряваше нуждите на танкостроенето с наши стомани.
    - Студеноогънати олекотени профили.
    - Валцовани стомани за транспорта и мините.
    - Студеновалцована ламарина , в т.ч. с метални и пластмасови покрития.
    - Профили за кари и асансьори.
    - Радиални профили и тръби вкл. за цеви на стрелково оръжие и стволове на оръдия.
    - Центробежно ляти тръби, вкл. неръждаеми, по технология и оборудване на инж. Емил Петков. - Непрекъсната леене на стомани.
    - Електрошлаково претопени стомани в сътрудничество с института “ПАТОН” в Киев.
    - Прахова металургия и металокерамика, развивана десетилетия от колектива на проф. Радослав Тодоров.
    - Вакуумно леене на качествени отливки.
    - Патентът на инж. Александър Вълчев за специална обмазка на електродите на електродъговите пещи, увеличаваща живота им с 30%, бе закупен от много фирми, в т.ч. от Канада и Великобритания.
    - Изработихме наша микролегирана с азот стомана 10Г2САФ за металните конструкции на сибирските заводи в зоната на вечния мраз. С тях участвахме в междудържавната интеграция за пренос на газ от Русия.
    - Получихме за тази стомана международен сертификат за производство на газопроводни тръби. Заваряването й успешно бе решено от д-р инж. Марин Белоев и от чл.-кор. проф. Любомир Калев. - Леенето с газово противоналягане по метода “Акад. Балевски - проф. Димов” е едно от забележителните открития в световното металолеене през изтеклия 20 век! По този метод:
    - Произвеждахме сложни и дебелостенни отливки за военнопромишления комплекс.
    - Член.-кор. проф. Янко Арсов създаде високояки отливки от азотирани стомани, в т.ч. и корабни винтове. Имаме стомани със съдържание на азот до 3%, което е невероятен успех! В тях скъпият никел се заменя с най-срещания газ в земната атмосфера. С наши леярски машини и технологии работят най-големите световни производители на алуминиеви джанти. Над 600 машини за леене с противоналягане леят 50% от кокилните алуминиеви отливки в света!

    /София, подемни съоръжения в завод “Кремиковци”, 60-те години на ХХ век/
    ________________________________________
    Всичко изброено вече е унищожено, или е пред рухване.
    Че това се прави по чужда поръчка, се вижда от следния пример: на наша територия са положени 70 хил. тона газопроводни тръби. От тях 50 хил. тона са от българска стомана, произведени от Завода за спиралошевни тръби в гр. Септември. Другите 20 хил. тона са вносни правошевни тръби. Всички досегашни 13 аварии по технически причини са при вносните тръби! Няма нито една авария с наша тръба! Въпреки това заводът ни бе разрушен под претекст, че бил с остаряла технология. А в Турция сега се строи нов завод точно по тази технология!
    Българската химия
    през 1945 г. беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък!
    Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно:
    - 2,5 млн. т минерални торове
    - 1 милион тона калцинирана сода
    - 400 хил. т пластмаси
    - 1,8 милиона броя автомобилни гуми
    - 20 хил. т химикали за растителна защита
    - Преработваше 12 млн. т суров нефт
    - Имаше 11% от националните промишлени основни фондове.
    - Даваше 8,5% от националната промишлена продукция
    - Осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута
    - Поддържаше 100 000 работни места.
    "Химпроект" водеше инвестиционното развитие на отрасъла. Двадесет научноизследователски институти, много катедри във ВУЗ, БАН и развойни бази с 1500 научни дейци осигуряваха научната дейност. Те поддържаха тесни връзки със световния научен и делови свят.

    /Химпроект-Варна/
    - Българският карбамид имаше неограничени пазари.
    - Заемахме 4-то място в света по производство на калцинирана сода.
    - Държахме 17-а позиция по производство на пластмаси.
    - В изкуствените текстилни влакна изпреварвахме Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада.
    - Произвеждахме или таблетирахме от вносни субстанции всички масови лекарствени средства.
    - Първи от източноевропейските страни организирахме производство на спринцовки за еднократна употреба.
    - Закупихме лицензи и марки за съвременна козметика.
    - Огромният износ в СССР ни направи първи в света по производство на пасти за зъби.
    ________________________________________
    Всичко това вече е ликвидирано.
    Машиностроенето
    най-ярко показва растежа на индустриалния ни интелект
    В 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. Бях в първия випуск на новия машинен факултет на Държавната политехника. Едва намирахме работа за задължителния студентски стаж. В 1950 г. с месеци стояхме като безработни млади инженери.
    В 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института.
    С 5% от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20% от обществения продукт и 55% от износа на България. Това бяха плодове на индустриалния ни интелект.
    Първата конструкторска организация “Машпроект” заработи още в 1949 г. От нея излязоха проекти за преси, компресори, помпи, вентилатори, водни турбини, парни котли, дизелови двигатели, повдигателни кранове, минни машини.
    Последваха - Централен научноизследователски институт по машиностроене, Институт за проектиране на машиностроителни заводи “Машелектропроект”, отраслеви институти и развойни бази. Този научен комплекс изгради отрасъла.
    ________________________________________
    Транспортното машиностроене
    Първият български електрокар се появи в 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: “Кларк” - САЩ, “Тойота” - Япония и “Балканкар” - България.
    Закупихме лицензи за основни карни възли от най-реномирани фирми, производителки на хидравлика, пневматика, електроника, механика, дизелови двигатели, тягови акумулатори.
    Това развитие се ръководеше от д-р инж. Пантю Карапантев, д-р инж. Николай Георгиев, инж. Илия Ивановски.
    - Първият ни електротелфер е от 1952 г. След 30 години износът стигна 150 000 броя годишно, бяхме сред петицата световни производители. Пионер в тази област бе рано загиналият инж. Марчев.
    Комплектна техника за складова механизация усвоихме в края на 50-те години. След 3 десетилетия изнасяхме в десетки страни машини за обработка на стелажи с височина до 24 метра и при скорост на придвижване на палетите до 120 м/мин., с телеуправление, с програмно адресиране и с робокари. Тази система се създаде от инж. Илия Джагаров и инж. Тодор Мутаров.
    ________________________________________
    Днес транспортното машиностроене е разрушено! Производството на кари намаля 20 пъти.
    Корабостроенето
    от Освобождението до 1945 г. е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона.
    От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме 2 млрд. щ. д. (5 пъти повече от инвестициите за отрасъла).

    /Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, е един от най-съвременните в Европа./
    Цикълът до готов кораб беше съкратен до 3-4 месеца! Той произведе танкера “Хан Аспарух” с товароподемност 100 хиляди тона.
    С помощта на ООН (ПРООН) във Варна бе построена хидродинамична лаборатория, даваща възможност да се изпитват корабни модели и корабни винтове.
    Научно-изследователският и проекто-конструкторският институт по корабостроене във Варна първи в социалистическите страни въведе автоматизирано проектиране на кораби с електронно-изчислителна техника.
    Корабостроенето бе създадено от блестящи специалисти. Ветераните инж. Саул Кючуков и инж. Стайко Стайков обучиха хиляди корабостроители. Инж. Петко Даракчиев и проф. Валериан Минков проектираха доковите камери при сложна геология. Инж. Матров и инж. Мураданларска са автори на сложните производствени технологии.
    Отрасълът бе ръководен от талантливи стопански дейци: инж. Георги Георгиев, Панчо Петков, инж. Дочо Дочев, инж. Тодор Ганчев, инж. Иван Лазаров, инж. Слави Георгиев, инж. Злати Златев, инж. Богданов, Тремол Иванов и много други.
    ________________________________________
    След 1990 г. се постигна невероятното - корабостроителната индустрия бе доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене - ККЗ, Варна бе продаден за 1 щ.д.!
    Инвестиционното машиностроене
    до 1945 г. не беше известно у нас дори като понятие. Индустрията работеше само с вносни машини. През 50-те години се появиха първите ни заводи, съоръжени с българска техника.
    Заводът за пектин в Перник - единствен на Балканския полуостров – проектирахме под ръководството на инж. Иван Байчев. Завършил и работил в Германия, той донесе в паметта си технологичната схема и конструкциите на машините.
    Заводът за цимент в Димитровград бе оборудван изцяло с български машини. Под ръководството на инж. Петко Башев и инж. Илия Илиев конструирахме трошачките, ситата, елеваторите, шнековите транспортьори, 40-метровата въртяща се пещ за клинкер.


    /Завод за цимент "Вулкан"-Димитровград/
    Флотационната фабрика в Кърджали бе съоръжена с наши топкови, конусни, челюстни, чукови мелници и трошачки, транспортьори и флотационни басейни.
    Заводът за помпи във Видин заработи в началото на 50-те години. През 80-те години произвеждаше годишно 100 000 помпи, вкл. за големите дунавски помпени станции. Експортираше 95% от продукцията си и конкурираше световни фирми, в т.ч. и “Сигма”.
    Завод “Спартак” в Бургас стигна годишно производство 30 000 вентилатора, главно за износ. Усвои промишлени вентилатори с размер на работното колело до 2 метра!
    Завод “Мир” в Монтана стана за две десетилетия известен производител и износител на комплектни линии за тухли и керемиди. Осигури високото им качество с лицензи от италианската фирма “Морандо” и немската “Келер”.

    /Завод "Мир"-Монтана/
    Машиностроителният завод в Ст. Загора бе специализиран в производството на бутилираща техника. Програмата му включваше линии с производителност 36 000 бутилки на час. През 80-те години закупи световноизвестната фирма “Ортман и Хербс” в Хамбург. Десетки негови линии още работят в Русия, Украйна и Китай.
    Машиностроителният завод “Вапцаров” в Плевен произвеждаше преси, въздушни компресори, водни помпи. Още в 1954 г. изработи водните турбини за ВЕЦ “Батошево”, а през 1986 г. стигна до турбопомпените агрегати за ПАВЕЦ “Чаира”. От 70-те години пое и производството на възли за атомни електроцентрали по международната специализация на СИВ.
    Металообработващите машини
    бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в 5-6 малки работилници, към 1980 г. то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.
    Научноизследователският институт и заводските му конструкторски бюра имаха огромен опит в създаването на нова техника. Развитието му е дело на инж. Щилян Петров, проф. Асен Вълев, д-р инж. Мойнов, д-р инж. Ярослав Генов, д-р инж. Илия Харампиев, д-р инж. Пенко Сомлев, инж. Божил Вучков.
    ________________________________________

    Днес производството на металообработващи машини е почти ликвидирано. Преди месеци посетих флагмана му - ЗММ, София. Цехът за агрегатни машини, линията за сачмено-винтови двойки, участъкът от автоматични технологични линии с програмно управлявана и роботизирана техника бяха гордост за българската индустрия. Попаднах в потресаваща обстановка: празни и изоставени цехове, разграбени уникални машини, безцелно лутащи се хора с блуждаещи и тъжни погледи.
    Господа управляващи, ако искате да видите успеха на вашето преустройство, отидете в ЗММ - София!

    /Производствен цех в ЗММ София (завод за металорежещи машини), 70-те години на ХХ век/
    Инструменталното производство
    беше силно развито! Съвременният индустриален свят добре знае, че то има стратегически характер, затова държаха под око действията ни в този отрасъл.
    Над 80% от оборудването и технологиите бяхме купили от водещи западни фирми. Имахме и наши ценни разработки. Прецизните ни инструментални машини бяха колкото тези на швейцарските заводи, известни като водещи в тази област. Само нишковите и обемните ни електроерозийни машини надхвърляха 600 броя. Инструменталните заводи в Габрово, Шумен, Монтана, Севлиево, София, Кърджали не отстъпваха на световните еталони. Други 300 индустриални предприятия имаха съвременни инструментални цехове. Квалификацията на инструменталчиците ни беше висока. България можеше да се запази като производител на инструменти и пресформи за експорт. През 1983 г. построихме в София малко предприятие за производство на пресформи с вносни машини и ембаргова КАД-КАМ система за управление. Една пресформа с тегло 50 кг струва колкото лек автомобил! Първият западен бизнесмен, който го видя през 1990 г., поиска да го купи за луди пари!
    ________________________________________
    Инструменталните ни мощности, включително и това предприятие вече почти са ликвидирани. Три четвърти от инструменталните ни машини бяха купени на безценица от турски фирми. Един от основателите на това производство, починалият инж. Леон Маиров, ако можеше да види какво стана с делото му, щеше да се обърне в гроба.
    ________________________________________
    Индустриалният умствен капитал на България вече е унищожен
    Това е престъпление, по-голямо от самото разрушаване на индустрията, защото без интелект е невъзможно нито изграждането, нито развитието й. Той се създава бавно и трудно. Нужни са време, подходяща среда и много пари.
    Разправата бе извършена професионално. Тя включваше:
    Бърза раздяла със старите специалисти. Те бяха унизени и оставени на мизерно доизживяване.
    Разгонване по чужбина на специалистите от средното и младото поколение под натиска на безработица и безперспективност.
    Сриване възпроизводството на нови специалисти. Съсипана бе образователната система.
    Това изключи България от групата на индустриалните държави, тя се превръща в неоколониална територия.
    Изпълнението започна още от началото на 1990 година.
    Фалшифициран бе външният дълг, за да се представи икономиката ни като катастрофирала.
    Изчезна 1,4 милиард щ. д. валутен резерв.
    Необяснимо защо не бяха прибирани 2 милиарда и 350 милиона щ. д. външни вземания.
    На 28 март 1990 г. бе обявен мораториум по външния ни дълг.
    По покана на правителството господата Ран и Ът от САЩ с екип от американски и български специалисти разработиха план за “реформи”. Вече 15 години той се изпълнява безпрекословно. В съответствие с него България единствена в света извърши 100 % разрушителна приватизация.
    Лекомислено се изоставиха традиционни пазари.
    Чрез “преструктуриране” бяха разбити социалната, здравната, образователната и културната национални системи.
    Така бе разрушено всичко, което ни свързваше със съвременния промишлен свят. Отприщените стихии унищожиха средата, в която може да се развива индустриалният интелект.
    ________________________________________
    Изправени пред зиналата страшна икономическа гробница, ние, работилите по 30-40 години за нова България, можем само да кажем:
    Господа, изпълнихте поръчението:
    • Унищожихте плодовете на десетилетния национален труд!
    • Продадохте десетократно по-евтино индустриалните мощности!
    • Родихте хиляда нови милионери за сметка на милиони обеднели!
    • Създадохте най-голямата безработица в Европа!
    • Разпръснахте по света 800 хиляди млади хора!
    • Направихте от специалистите улични продавачи и охранители!
    • Превърнахте боклукчийските кофи в спасителен изход!
    • Намалихте нацията с близо 1 милион жители!
    • Съкратихте средната възраст на българите с 10 години!
    • Върнахте забравената детска неграмотност!
    • Отворихте път на младите хора към проституцията и наркотиците!
    Не можете само едно: да ни отнемете самочувствието на строители на съвременната ни родина! Нарекохте го “носталгия по миналото” и я обявихте за голям грях. Това си е ваша грижа! Наш дълг е, докато можем, да пазим паметта за съзиданието!
    Източник: в-к „Нова зора” (с известни съкращения и незначителни редакционни поправки)
    ***
    Основни данни за социално-икономическото развитие на България
    Фактите за социално-икономическото развитие на България след победата на социализма и след реставрацията на капитализма, показани в таблицата по-долу, са красноречиви. Сравнена е 1988 г., последната цяла година преди началото на реставрацията на капитализма на 10 ноември 1989 г., с 2013 г. и съответно 1968 г., която е 25 години след последната цяла година на царска България (1943). Вместо за 1943 г. обаче са използвани данните за 1939 г., защото тя е най-добрата от икономическа гледна точка година на България преди народната революция на девети септември 1944 г. (Идейно-дискусионен клуб „23 септември“)



    начало

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ
eXTReMe Tracker