Днес е най-страшният ден в историята на Карлово

Pan.bg 20 юли 2018 | 18:52 views (280) commentaries(0)
img Plovdiv Now

На днешния ден се навършват 141 години от „Страшното” в Карлово.

В далечната 1877 г. карловци изживяват най-страшните шест месеца – дни на кръв, сълзи и разорение, вопли на ужас, на страх и погубен живот. Войските на генерал Павел Карцов се оттеглят от Карлово, за да заемат позиции в Стара планина и да завардят проходите, а в градчето нахлува редовна турска армия и хиляди башибозуци.

Седем мъже са арестувани вечерта преди деня, наречен Страшното. Сред тях са д-р Киро Попов, Матю Тантилов, Христо Попвасилев, Бочо Загорски. Те увисват на бесилки в двора на Куршум джамия. Башибозуците карат вдовиците им да играят хоро около тях.

Хората от Карлово търсят спасение в църквата "Свети Николай", мнозина се затварят вътре, но турците влизат и избиват всички мъже.

Жертвите от Страшното, според Константин Иречек, са 897. Терорът продължава шест месеца, опустошени са и съседните градове Сопот и Калофер.

Датата, която присъства в родословната памет на всички потомствени карловци, се отбелязва днес с тържествена света литургия в църквата "Свети Николай", a жителите и гостите на града отдадоха почит, поднасяйки цветя пред паметника на „Страшното”.
=============================================================================
Карловци помнят лятото и есента на 1877 г. като „Страшното“. Откъде идва това име?
Сюлейман паша напредва с четиридесетхиляден аскер, а предният отряд на ген. Гурко е принуден да се оттегли след битките при с. Джурналий (дн. Калитиново) и Стара Загора.
Много от българите от Подбалкана тръгват с руските войни и по време на това оттегляне хиляди измират от глад и болести. Българите от Карлово имат договорка с местните турци за опазване на живота и имуществото и тази договорка се спазва. Но мюсюлманите от Стремската долина заедно с десетхилядния аскер на Кямил паша и дошлия от Чепино и Татар Пазарджик башибозук не признават тези спогодби и на 20.07.1877 г. подлагат Карлово на огън и сеч. Почти цялото мъжко население, което се намира в града, е арестувано и избито. Населението се укрива в храма „Св. Николай“, но всички са изклани.
Мъжете и първенците са навързани и откарани в Таш капия. Общо 814 са карловци, сред които д-р Киро Попов, Матьо Тантилов, Присто Попвасилев, Бочо Загорски и други видни граждани. Те са избесени по мегданите за назидание на Карлово и Пловдив.
Подобна е участта и на Сопот, чието население начело с х. Гьока Павлов оказва известна съпротива на настъпващата османска армия. Градът е опожарен от османлиите, които посичат 400 души, укрили се в местността Бойкова нива и на р. Леевица, сред които и бащата на Иван Вазов.
На 26. юли пламва и Алтън Калофер. Запален е от всички страни като наказание за отбраната на прохода Стражата от калоферци, които пленяват 800 низами, разбити от отряда на ген. Столетов на Шипка и оттеглящи се към Пловдив. Корпусът на Кямил паша опожарява Калофер три пъти в рамките на четири дни. 618 калоферци са изклани, а 1100 умират по пътя през Балкана.
На 10.12.1877 г. император Александър II свиква извънреден военен съвет, на който нарежда по време на Коледа да започне генерално настъпление на руската армия. За целта се сформират три отряда:
– Западен – воден от ген. Гурко – да превземе София, след което да се спусне по р. Марица към Пловдив;
– Южен – воден от ген. Радецки – да разбие армията на Вейсел паша в укрепения лагер на Шипка – Шейново;
– Среден, по-късно Троянски – воден от ген.-лейтенант Павел Карцов – да разбие османската войска в Троянския проход и да освободи Карловския регион. В състава на този отряд влизат 500 руски щика и 1000 български четници и доброволци. Снабдителна база на отряда е Троянският манастир.
Ген. Карцов разделя войската си на три колони, за да обгради Орлово гнездо, където са се позиционирали турците:
– първа лява колона – начело с полковник Греков;
– дясна колона – начело с граф Татишчев;
– централна колона, водена лично от ген. Карцов.
Походът е реализиран при температура от -25º като на 23.12.1877 г. (3.01 по нов стил) русите атакуват османските позиции. Полковник Греков ги удря в гръб, откъм юг, което решава изхода от боя. Турците изоставят стратегическите си позиции и отстъпват към село Текия (дн. Христоданово).
Отрядът на ген. Карцов се спуска в Розовата долина. Битката за Троянския проход продължава пет денонощия. Орлово гнездо е превзето на 26.12. (ст. стил) в 1ч. и 10 мин. като убитите са 26, ранените – 62, а измръзналите – 48. Разбитите османски части отстъпват към Пловдив. В същото време ген. Гурко настъпва по направлението София-Пирдоп-Златица-Карлово.
Щабът на ген. Карцов се установява в с. Кърнаре. На 28.12.1877 г. (8.01.1878 г. нов стил) руските войни влизат в Карлово, посрещнати на пътя между Сопот и Карлово от малцината оцелели след „Страшното“. На другия ден в Карлово от Шейново пристига и отрядът на ген. Скобелев. Седмица по-късно карловци се събират на мегдана на общоградско събрание, за да изберат Градски съвет, начело на който е първият братовчед и съименник на Апостола на българската свобода Васил Левски – Васил Генчов Караиванов.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker