Войската ни до 1919 година

Pan.bg 17 авг 2018 | 16:12 views (439) commentaries(0)
img Otbrana.com

В казармите винаги имаше 50-60 хиляди войници, които се обучаваха, а в запас повече от половин милион – годни за бой, пише в един от военните учебници преди близо век.*


„До 1919 г. във войската ни постъпваха задължително всички здрави младежи български поданици. Те служеха 2 и 3 години, обучаваха се във военно дело и се уволняваха в „запаса на армията”. Така всяка година постъпваха младежи и се уволняваха запасни войници. По този начин всички българи се възпитаваха и обучаваха да обичат и защитават Отечеството. Тогава казармата беше действително едно голямо народно училище за насаждане на свети чувства към България и здрав подър дух – щкола за физическа и морална позготовка на юначни бойци и защитници на Родината.

Тогава войската ни се състоеше от действуваща армия, в която влизаха всички български поданици от 20 до 40 годишна възраст. Тя имаше назначение във време на война непосредствено да води боя с противника. Тази действуваща армия се състоеше от постоянни кадри от два набора младежи, които бяха в казармите и от запаса, тези които бяха уволнени вече.

Запасните войници от 40 до 60 г. включително образуваха народно опълчение. То имаше назначение да изпълнява във време на война по-второстепенни работи, в пределите на Царството и вън от него. По този начин в казармите винаги имаше 50-60 хиляди войници, които се обучаваха, а в запас повече от половин милион – годни за бой.

От долната таблица се вижда развитието и големината на армията ни в миналото. През време на война сме имали мобилизирани:

Войни Офицери Подоф. и войници Всичко

1885 400 55, 600 60,000

1912-1913 7000 682, 000 689,000

1915-1918 12000 845,000 857, 000

В миналото територията на Царството ни се разделяше на 3 военно-инспекционни области. Първа обемаше 1, 6 и 7 дивизонни области, втора – 2, 3, 8 и 10 дивизионни области и трета – 4, 5 и 9 дивизионин области. Всяка дивизионна област имаше по четири полкови окръжия, а всичко имахме 40 полкови окръжия. Тези окръжия извършваха наборите, държаха сметка за запасните, подготвяха мобилизацията на армията и пр.

Разноските, които даваше държавата за армията ни бяха съвсем малки, защото тогава всеки си отбиваше военната тегоба задължително и не получаваше заплата като днес. Държавата беше много сигурна тогава. Сигурна, защото имаше много подготвени защитници и малките й средства отиваха за набавяне на облекло, оръжие и други материали за война.

Със скромните средства, с които разполагахме по-рано, ние можехме да имаме през последната война: 14 пехотни и 2 конни дивизии с 82 пехотни полка и други маршеви, 10 етапни и 13 опълченски полка, с 12 конски полка и множество оръдия и картечници, всичко около 850,000 души.

Но след последната война, нашите врагове искаха съвършено да ни унищожат. Те виждаха, че българинът е храбър и добър войник. Опасяваха се, ако ни оставят със същата армия, че ще можем след известно време пак да ги заплашваме. Разбира се, тия опасения са пресилени, защото всеки от нашите съседи поотделно има 4-5 пъти повече земя и население. Но все пак храбростта ни ги плаши и затова с Ньойския договор грабнаха оръжието от ръцете ни: те ни лишиха от истинска народна армия, а ни оставиха доброволческа.

В тази доброволческа армия младежите не идват задължително в казармата, а по желание, за което им се дава заплата. Освен това, те намалиха и състава на войските оставиха ни само 20,000 войници, подофицери и офицери за армията, 3,000 – за пограничната стража и 10, 000 – за жандармерията, или всичко не повече от 33, 000 въоръжени човека. При големите задължения и намаления на населението от войните, ние и не можем да държим повече войници, защото за поддържане на тази доброволческа армия, държавата харчи около един милиард лева повече отколкото по-рано. Това положение бедната ни държава с мъка понася.

И така, нашите противници, унищожиха свещеното право и длъжност на всеки българин да се обучава да защитава Отечеството си. И не само ни натовариха с грамадни харчове за издръжка на тази доброволческа армия, но главно – те ни лишиха от запас, оставиха ни само с тази малка армия, без резерви и опълчение, като ни направиха безсилни, слаби и безпомощни в случай, че ни нападнат; дори не ни позволяват нищо, което напомня нашата славна стара армия.

Срокът на службата на тези доброволци определиха 12 месеца за армията и 6 години – за пограничната стража и жандармерията. По този начин, едвам от 1931 г. ще почнат да отиват всяка година обучени хора в запас, числото на които иначе ще бъде много малко. Така в случай на нужда, при застрашаване от външни врагове, държавата ни не ще има достатъчно обучени във военно дело хора, да я защитят”.

(*Материалът е публикуван в „Поучения за войника – гражданин”, издаден през 1928 г. в Шумен, печатница „Спас Попов” под редакцията на полковник К. Соларов. Съставители – пет полковника, двама подполковника и един доктор. Раздели: „Нравоучение и вероучение”, „Отечествена история”, „Гражданско учение”, „Противодържавни идеи”, „Отечествена география”, „Военна история”, „Общи военни знания” и „Хигиена”.)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker