Първият изследовател на некропола от Требенище е офицер

Pan.bg 15 окт 2018 | 11:34 views (187) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';АВТОР БА


image
Мустаков като началник на щаба на Девета дивизия, Фурка, община Дойран, 1917 г.

В София журналистите видяха някои от най-представителните експонати от Требенище, които ще участват в изложбата от българска страна, включително предмети в процес на реставрация, които не са представяни пред публика досега. Сред тях са златна погребална маска на воин, златна „ръка“ със златен пръстен върху един от пръстите, бронзов съд с фигурка на атлант, поддържащ Земята, вместо ръкохватка, бронзови шлемове, сребърна фиала за вино. Предметите са датирани в периода VІ–lV в. пр. Хр.

image
Фото Красимир Тодоров

Договорено е първоначално изложбата да бъде представена в Скопие до края на годината. Тям тя ще остане шест месеца. Предстои до 2022 г. тя да се представи в София, в Белград, както и да посети други европейски страни. У нас може да се съчетае със 100-годишнината на НАИМ, която ще бъде отбелязана след две и половина години. Невероятното откритие.
Историята започва през май 1918 г., когато северозападно от Охрид, в района на селата Требенище и Горенци българската армия строи път за Призрен, разказва увлекателно зам.-директорът на НАИМ доц. д-р Христо Попов. При разширяването на трасето военните попадат на гроб, който ще стане известен като „Гроб №1 от некропола при Требенище”, състоящ се общо от 56 гроба. Дълго време в науката се смята, че, тъй като находките са открити от войници, на археолозите са предадени объркани данни. Става ясно обаче, че офицерите са реагирали адекватно и „което беше малко скрито за нас като информация, хората са били очевидно и грамотни, и компетентни, с отношение към това, което са видели, че се случва”, коментира доц. Попов. След това същите военни викат специалисти, които са осъществили изследването по тогавашните най-високи стандарти. Командирован от генералния щаб на армията е Карел Шкорпил. Той проучва последните от изследваните от България гробове, документирани като 6-и и 7-и гроб. Материалите от първите седем гроба днес се намират в София, от 8-и до 13-ти гроб са в Белград.

Богдан Филов всъщност не присъства на полевото проучване. Но Филов е този, който обработва и публикува през 1927 г. некропола на немски. Това е първата голяма публикация, която въвежда в научно обращение информацията за този некропол. Това предизвиква тогава фурор в научния свят. „Това е и до ден днешен едно от най-цитираните научни произведения на Филов”, припомня доц. Попов.

image
Тримата директори

Между 1931 и 1938 г. некрополът е проучван от професора от Белградския университет Никола Вулич. Той открива също толкова представителни гроба. През 50-те и 60-те години на ХХ век проучването е продължено от македонските учени Васил Лахтов и Владо Маленко, които продължават и завършват проучването в района. Те работят и на съседни на некропола обекти. Материалите, които откриват, днес се намират в Охрид и в Скопие. „Преди няколко години в района на Горна порта до Охрид имаше подобно сензационно откритие – гроб, идентичен като съдържание, като материали с това, което имаме в София и в Белград. Той също ще участва в предстоящата изложба. Колегата Паско Кузман го откри”, разказа още Попов.

image

Но кой е българският проучвател на гробовете с номера от 1 до 5? „Забравеният човек, човекът зад кадър, който трябва да бъде реабилитиран и да се възстанови някаква историческа справедливост, е полковник Димитър Мустаков”, разкрива доц. Попов. „Това е и бащата на Фео Мустакова – една от гранддамите на българския балет. Генералът е столетник – отива си на 101 години, дъщеря му си отива на 102 години. Какво нещо са гените!”, разказва заместник-директорът на НАИМ.
Бъдещият генерал Мустаков е родом от Каварна през 1874 г. Рано остава сирак. Учи във Варна, вероятно при Карел Шкорпил. По това време известният археолог е живеел във Варна и е преподавал в Първа мъжка гимназия в града.
През 1892 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва през 1896 г. в 17-и випуск и е произведен чин подпоручик. През 1900 г. е произведен в чин поручик, сочи статия в Уикипедия.

Като сирак Мустаков има право на стипендия. След завършване на военното училище той кандидатства за такава стипендия, за да специализира в чужбина. „Печели конкурса, но някои неща не се променят на Балканите – не го пращат, пращат детето на някой друг”, разказва Попов. Бъдещият генерал обаче не се отчайва – кандидатства втора година и отново печели конкурса. „Този път вече някого го е досрамяло и са го изпратили. Учи в Петербург и завършва Николаеската генералщабна академия там през 1905 г. Но голямата изненада за всички е, че този човек по свое желание паралелно с военното дело е учил археология. Следвал е в Санктпетербургския археологически институт”, допълва той. За огромна радост на археолозите, докато проучват историята на прочутия некропол във Военноисторическия музей в София, те откриват сред вещите на генерала значката му от Санктпетербургския археологически институт, на който той е действителен член.

image
На пресконференцията журналистите видяха само най-представителните находки от българския археологически музей. Другите ще бъдат видени вероятно след две години

Но военната му кариера го поглъща при връщането му в България. Първо е началник-щаб на 9-а Плевенска пехотна дивизия при Дойран. След това го прехвърлят началник-щаб на сборната дивизия в района на Охрид. След това като образован и интелигентен го пращат да учи Противовъздушна отбрана в Германия. През последните месеци от войната той специализира там. „Той е и човекът пред чиито очи попада това важно научно откритие и той съумява да го оцени, да реагира адекватно, така че да бъде съхранено то. Все пак в едни времена на война и несигурност едва ли това е бил най-големият приоритет. Той обаче реагира максимално адекватно дори в архивите в София и Търново открихме собственоръчно надписаните отзад снимки „Започнатите от мен археологически разкопки. Димитър Мустаков”. Всички знаят Филов и Вулич, но истинският герой в тази история в началото е друг”, коментира доц. Попов.

Както много от сградите в София, по време на Втората световна война НАИМ при БАН (тогавашният Народен музей) е бомбардиран със запалителна бомба. Изгаря част от архива. Ето защо на учените се налага да търсят външни източници. Особена помощ при проучването на археолозите оказват Националният военноисторически музей, а също държавните архиви и военните архиви във Велико Търново.Ето как изследването на едно съкровище се превръща в пресечна точка на научни знания, политика и дипломация. Такова изследване, оказва се, има принос не само за една наука, но работи и за сътрудничеството на различни институции и на различни държави.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker