Българин в Националната гвардия на САЩ

Pan.bg 11 фев 2019 | 11:41 views (261) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';Автор Венцислав Жеков


image
Българинът Стойо Крушкин в състава на 108-и пехотен полк от Националната гвардия на САЩ в щата Ню Йорк – около 1925 г. – първият от ляво на дясно

Българският гвардейски музикант и ветеран от Балканската война Стойо Крушкин, за когото в. „Българска армия“ писа нееднократно, е служил и в американската Национална гвардия като гвардейски музикант. В края на миналата година беше открита изложба в Музея за история на София за Крушкин и за неговата професионална кариера като военен музикант в България и в САЩ. В Америка той работи и служи в оркестъра на 108-и пехотен полк в Сиракюз, щата Ню Йорк.

Крушкин е и създател на вероятно първия български оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“, за който има информационни следи от Стилтън, Пенсилвания, но има и достоверна вероятност да е действал именно в Сиракюз.
108-и пехотен полк, в който служи и Крушкин, е едно от подразделенията на Нюйоркската Националната гвардия. Създаден е през 1898 г. и е в непрекъснато съществуване от 1907 г. насам. Като национални гвардейци войниците от 108-и пехотен полк могат да бъдат призовани да служат и на федералните правителства. 108-и полк се бие в Испанско-американската война, Мексиканската гранична война, Първата световна война, Втората световна война, както и във войните в Ирак и Афганистан.

Запазени са малко спомени за службата на Крушкин в оркестъра на 108-и пехотен полк от Националната гвардия на САЩ. От това време се пази малка книжка Soldiers hand book, написана под формата на въпроси и отговори. Това е нещо като нашата „Помни войната“ на полковник Борис Дрангов.

image
Оркестърът на 108-и пехотен полк от Националната гвардия на САЩ в щата Ню Йорк на поход – около 1925 г. – българинът е отбелязан в средата с кръгче

Снимките, които българинът е запазил от службата си в Нюйоркската национална гвардия, са от август 1925 г. Книжката е издадена от Oneida dispatch Press през 1931 г., което ни оставя информация, че той е служил в тази военна част като гвардейски музикант поне в този диапазон 1925–1931 г., като се има предвид обаче, че пристига в България през 1933 г. и остава тук и през 1934 г., може да се


приеме, че вероятно е бил военен музикант в САЩ поне до края на 1932 г., преди заминаването си за цяла година и половина за България.

Всъщност това е последният път, в който Стойо Крушкин вижда родината си. След това той вече не посещава България. Основава български традиционен ресторант в Калифорния, където работи със зет си.

Оркестърът на 108-и пехотен полк от Националната гвардия на САЩ е не просто един военен оркестър, а както повечето тогава, а и сега, това са войскови единици, които обаче имат и свой собствен живот. Те изнасят концерти, свирят не само военни маршове, но и много по-разнообразен репертоар, с което радват и военната си публика, и цивилните в градовете, където е дислоцирана основната армейска единица.

Стойо Крушкин свири на фагот така, както и в неговия оркестър Bulgarian Balkan Band. Той участва в походите, тренировките, ученията и лагерите, които се организират от Националната гвардия на САЩ в щата Ню Йорк и е един от доайените на оркестъра – уважаван и за опита си, който има като военен музикант от България, а и за таланта, който безспорно притежава като виртуозен изпълнител.

Богата история на няколко континента

image

108-и пехотен полк първоначално е наричан 3-та Нюйоркска доброволна пехота. Когато Испанско-американската война избухва, през април 1898 г. нов полк е организиран от дванайсет отделни национални гвардейски части от 4-та бригада.

Трети нюйоркски доброволчески полк със седалище в Рочестър е въведен в експлоатация на 17 май 1898 г. Те са участвали и в лагери във Вирджиния и Пенсилвания. Официалната история определя 3-ти полк като „един от най-добрите, които Ню Йорк е изпратил в службата“, като отбелязва, че нито един служещ не е трябвало да бъде дисциплиниран допълнително.

След войната полкът е разпуснат и ротите се връщат в мирната Национална гвардия, за да подкрепят държавата и местните власти. Попълването на полка започва отново на 30 март 1907 г.

През април 1913 г. полкът служи в Бъфало по време на размирици, причинени от стачка на работници на трамваи.

През ноември 1917 г. полкът е организиран в 54-та пехотна бригада като част от 27-а дивизия. До 31 май 1918 г. целият полк пристига във Франция. 27-а дивизия (без дивизионна артилерия) е прикрепена към британските сили за обучение. Дивизията се сражава с британците и австралийците.

През март 1919 г. 27-а дивизия се завръща в Ню Йорк и е освободена от федералната служба. През 1925 г. 108-и пехотен полк приема нови отличителни емблеми.

През януари 1944 г. подразделението се дислоцира в южния Пасифик, на остров Гуадалканал, който до голяма степен е подсигурен от американските сили година по-рано.

След войната срещу Япония 108-и пехотен полк е изпратен на гарнизон в Корея. Тяхното пътуване към дома започва на 15 март 1946 г., когато напускат Корея напът за Сан Франциско. Националните гвардейци на 108-и полк са едни от последните части на Гвардията, които се връщат в континенталната част на САЩ.



„Момчетата от Сиракуза“ повдигат бойния дух

image

Оркестърът на 108-и пехотен полк от Националната гвардия на САЩ в Ню Йорк оказва значително въздействие още през първите 10 дни от проведени военни маневри, като повдига духа на бойците от подразделението. Оркестърът свири още от първия ден при настаняването на лагер в Мисисипи. Бендът получи името „Момчетата от Сиракуза“. Това пише по повод дейността на оркестъра на 108-и пехотен полк Беки Робъртс на 21 август 1941 г.

Сутрините на оркестъра са изпълнени с репетиции. Има нещо в музика, което прави мъжете по-щастливи и те я харесват именно заради това, казва още Робъртс.

Бендът изнася и концерти. Първият е даден от разширения състав. Той включва разнообразна програма, варираща от традиционните военни маршове до някои специални селекции и рапсодия с южноамериканските ритми. Ръководител на бенда е Уолъс А. Моджика, който по онова време отговаря за всички служебни оркестри на 12-а дивизия, а също е и лидер на прочутата група Pershing's Own.

Моджика твърди, че има най-голямата колекция от музиканти в страната и постоянно ги хвали за тяхната работа. Бендът на полка е един от най-добрите в цялата армия по онова време.

Армията се нуждае от оркестрите си, защото не само така се повдига бойният дух, но и момчетата имат малко разнообразие в иначе скучната и монотонна служба, казва в края на статията си Беки Робъртс.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker