Кимон надбягал Цанков на крачка преди финала

Pan.bg 21 май 2019 | 12:13 views (290) commentaries(0)
img
Източник:"Armymedia.bg'';Автор БА

„В съюзния конгрес през ноември 1933 г. взехме решение за акция… В заключение Ватев препоръча да почне подготовката на акцията за сваляне на правителството. Конгресът усвои препоръката и реши: 1. Новата власт да се опре на земеделците и на движението Ал. Цанков. 2. Да се образува една голяма обществена сила. 3. Да се работи за сближаване с Югославия и 4. Да се засили боевата и материалната сила на армията.”

Това разказва генерал Пенчо Златев, член на ръководството на Военния съюз, негов председател и министър на войната след преврата от 19 май 1934 г. на Димо Казасов. Добросъвестният летописец на миналия век е провел два разговора с генерала – на 31 октомври 1940 г. и на 2 януари 1943 г., които е записал и публикува в книгата си „Видяно и преживяно” (Издателство на НС на ОФ, София, 1969 г.).
Генералът е основен двигател на наричаната от членовете на Военния съюз „акция”. Неслучайно той е и военен министър след нейното успешно провеждане, а няма и година по-късно – дори става за кратко министър-председател. Тези два поста са личен избор на царя, който в утрото на 19 май 1934 г. приема без особена изненада заговорниците, но в проектокабинета, представен му от Кимон Георгиев, задрасква от поста военен министър верния на Кимон Дамян Велчев и вписва генерал Златев. Полковник Дамян Велчев е известен като водач на антимонархическото крило във Военния съюз, а недопускането му до поста военен министър го превръща в личен враг на короната заради което се сдобива дори със смъртна присъда. Начело на Военното министерство застава 10 години по-късно – чак на 9 септември 1944 г., но републиката вижда от далечината на емиграцията си, наложена му само няколко години след 9 септември.
Преломните събития на онова време променят много от плановете на заговорницете, като например състава на бъдещия кабинет. Първоначално е решено в него да влязат Дамян Велчев като премиер, но след отказа му тази чест се пада на Кимон Георгиев, Димитър Гичев от БЗНС, генерал Иван Русев – от движението на Цанков, Коста Баталов – от Демократическата партия, и генерал Мидилев – от Съюза на запасните офицери. Казасов посочва и решението министерствата да се съкратят от 10 на




8 и другите министри да бъдат генерал Пенчо Златев, Петър Тодоров и Коста Бояджиев.
„Знаеше ли Борис III, знаеха ли партиите и техните водачи за готвения преврат, пита Казасов и категорично отговаря – Да, знаеха!” Той посочва, че Гичев се е отказал на 18 май, защото Григор Чешмеджиев му е съобщил, че се готви преврат, от което Гичев „си вади заключението”, че
акцията е издадена
и ще се провали. Генерал Иван Русев пък, след като не удовлетворяват претенциите му да бъде министър-председател, съгласува с Цанков отказа си и го представя в последния момент на Кимон Георгиев. Тук удря решаващият час на опитния още от 9 юни 1923 г. Кимон – да изпревари с „едни гърди” Александър Цанков, който е свикал за неделя, 20 май, голям събор на своето движение. Форумът трябва да се превърне в силово завземане на властта. Вариантът генерал Русев – премиер, е също един от пътищата към целта на професора, но не се осъществява. Цанков, който на 9 юни 1923 г. е дошъл на власт с решаващото участие на военните, в този момент подценява именно това, че Кимон владее армията. С удара ден по-рано Георгиев постига не само отстраняването на генерал Иван Русев и на самия Цанков от пътя си, но с ликвидирането на партиите и движенията буквално ги зачерква от политическата карта на България.
А Димо Казазов знае тайната от самия генерал Пенчо Златев. „Късно вечерта на 17 май аз имах среща с генерал Пенчо Златев, пише Казасов. Той ми повери решението с неговите политически подробности. Аз се задоволих да отбележа, че решението да наемат лица от партиите, без да се опират на самите партии, е погрешно. То само в първия момент ще излъже света, че зад преврата стои обединена сила, но в следващия момент измамата ще стане явна и управлението ще увисне във въздуха.” Тогава Казасов, който в този момент страни от партиите и другите политически организации, въпреки че е един от основателите на „Звено”, няма как да знае намеренията на превратаджиите – затваряне на парламента и пълно ликвидиране на всички партии Как се развива самата „акция”? Отново разказва генерал Пенчо Златев пред Димо Казасов: „Аз бързах да обиколя пунктовете, за да дам последните си нареждания. Навсякъде казвах, че акцията не е насочена срещу царя, а само срещу правителството.” Преди това Златев е имал среща с наскоро назначения военен министър генарал Атанас Ватев, който е „низвергнат” като председател на Военния съюз поради съмнения в офицерството, че „се е продал на царя”. Двамата са съвипускници и Златев признава, че му е било трудно да лъже стария си приятел, че всичко в армията е спокойно.
Събитията се развиват бързо в нощна на 18 срещу 19 май. „Двама офицери, майорите Попзлатев и д-р Иванов, които бяха поставени да наблюдават движението на военния министър, за един момент го изпускат пред дома му. За щастие те забелязват навреме изгасената светлина в стаята му и откриват, че един нисък офицер, в пелерина, бърза към Министерството на войната. Тръгват бързо по следите му. И тъй като
дежурният офицер беше наш проникват в кабинета на министъра в момента, когато генералът е искал да даде някакво нареждане по телефона. Хвърлят се върху него, отнемат му слушалката и го задържат. Не след дълго пристига в министерството и началникът на гарнизона генерал Босилков, който тоже (също) бива арестуван.”
Това драматично задържане на генерал Ватев е единственото насилие по време на преврата, който протича безкръвно. Както разказва генерал Златев: „В това време акцията следваше своя нормален ход (сякаш става дума не за преврат, а за рутинно ротно занятие!). Моето най-голямо безпокойство идваше от полицейската школа, където бях разпоредил да се поставят две батареи. За щастие и там работата се свърши безшумно и към 6 ч сутринта имахме връзка с всички гарнизони, изключая Бургаския и Врачанския. Навсякъде завземането на властта стана без съпротива и без жертви.”

Спокойствието на генерал Пенчо Златев е удивително дори по отношение на царя: „Към 6 ч в Четвърти участък, където се бяхме преместили, пристигна адютантът на царя полковник Панов, за да се осведоми за станалото. Съобщих му, че в цялата страна властта е в наши ръце и че само два гарнизона не са се обадили, което, той, ако желае, сам може да провери по телефона. Прибавих, че не е потребно да безпокои царя, ако той спи и че за станалото може да му докладва, след като се събуди…”

Илюзията за република

image

image

„Военният съюз решава въпроса без колебание: В случай на съпротива царят да бъде свален и България провъзгласена за република. Кимон Георгиев и генерал Златев отиват в двореца с два указа: единият, съдържащ състава на новия кабинет, а другият – текста за абдикацията на Борис III”, пише Димо Казасов.
Но илюзията за република, която е мъждукала в една част от Военния съюз начело с Дамян Велчев е твърде слаба. Както пише Казасов: „Разбира се, не съществуваше никаква опасност царят да се противопостави на акцията, тъй като той, чрез своите привърженици в съюза следеше всяка нейна стъпка”.
Че не се е наложило цар Борис III да бъде уведомен за преврата, „след като се наспи”, както предполага генерал Пенчо Златев, разказва самият заговорник: „Царят ни посрещна прав, във военна униформа”. Ситуацията е твърде различна от нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г., когато царят дълго време не се явява пред Цанков и придружаващите го и вбесеният професор заявява, че ще обяви република. През 1934 г. царят явно е подготвен. Той укорява генерал Златев не за друго, а „че избързахте”. Златев разказва: „Царят поде: Като конституционен държавен глава аз не мога да одобря станалото. Да видим сега какво трябва да направим, за да запазим конституционната форма. На господин Мушанов аз съм възложил да състави нов кабинет най-късно до 10 ч днес, 19 май. Намерете го. Доведете го да сложи мандата си. Аз ще възложа този мандат на г-н Кимон Георгиев, който може да се яви пред мен с новите министри. Напуснахме двореца. Наредихме да бъде намерен и доведен Мушанов. Той дойде и не след дълго върна мандата си на царя. След приключването на тази церемония ние се явихме пред царя с новия кабинет.”
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker