Полигонът „Криволак“ е обвеян с бойна слава

Pan.bg 18 юли 2019 | 13:26 views (213) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';Автор БА; Пламен Димитров
Снимка:Генерал Гешов


Криволак е село с около 1000 жители, разположенo в областта Тиквеш – точно там, където Вардар прави завой на почти 180 градуса. Поради стратегическото си местоположение на пътя от Скопие за Солун селото е било арена на драматични исторически събития. Към началото на ХХ век Васил Кънчов отбелязва в своята статистика, че в Криволак живеят 725 души, от които 75 са българи християни, а останалите 650 – българи мюсюлмани. След Първата световна война голяма част от мюсюлманите се изселват в Турция. Югославските власти заселват в селото сърби колонисти, които на свой ред са прогонени през 1941 г., когато във Вардарска Македония се установява българска власт. В най-ново време в Криволак прииждат и цигани. Основният поминък в селото, а и в целия Тиквешки край са лозарството и винарството.

За пръв път Криволак влиза в българската военна история през 1913 г. След като са разгромили Османската империя, тогава България, Сърбия и Гърция влизат в остър спор за подялбата на географската област Македония. Българското военно командване разчита, че ще успее да разгроми сръбската и гръцката армия едновременно. През нощта на 16 срещу 17 юни (29–30 юни по нов стил) 1913 г. българската армия започва настъпление по заповед на главнокомандващия цар Фердинанд.
В Междусъюзническата война българските сили са разделени в пет армии, най-силната от които е Четвърта. Тя е дислоцирана в районите на градовете Щип, Кочани и Радовиш и има за задача да нанесе решителен удар по сръбската Трета армия, командвана от генерал Милутинович. Превземането на жп гарите при селата Криволак и Удово е възложено на командваната от полковник Димитър Гешов Втора Тракийска пехотна дивизия, подсилена с една бригада от Седма Рилска пехотна дивизия.
Гара Удово е превзета без бой още на 17 юни вечерта и на 18 юни сутринта командването на Четвърта армия нарежда четири пехотни полка с придадената им артилерия да се насочат към Криволак, където те пристигат в следобедните часове на следващия ден. Още на 18 юни обаче
стремителното настъпление на Четвърта армия
е спряно поради неразбориите в политическото ръководство в София. Правителството на Стоян Данев е против атаката срещу сръбските и гръцките позиции. Сръбското командване обаче отхвърля исканото от България примирие и боевете продължават.





Битката при Криволак започва на 19 юни сутринта. Към края на деня части от Втора бригада на Тракийската дивизия щурмуват височините източно от селата Пепелище и Криволак и с цената на около 450 убити и ранени нанасят поражение на сръбския 14-и полк. Пленени са 700 сръбски войници. Противникът получава подкрепление от четири батальона от Доброволческата бригада, но не може да овладее инициативата на бойното поле, която си остава в ръцете на българите. Все пак на 20 юни сърбите успяват да се укрепят на Орло баир на десния бряг на Вардар, където разполагат артилерия и картечници и временно спират българското настъпление.

image
Сръбски-пленници-1913-г.

Тимошката дивизия остава изолирана от основните сръбски сили, действащи по на север срещу Щип и Кочани. На 21 юни настъпващите български части постигат решителни пробиви по фланговете на сръбската отбрана. А през нощта срещу 22 юни започва атаката срещу Орло баир. Сърбите оказват ожесточена съпротива и са разбити едва
при третата атака на нож
На разсъмване българите вече са овладели стратегическата позиция. Междувременно сърбите губят и боевете при Драгоево и започват общо отстъпление към Градско и Велес. Поради умората и претърпените сериозни загуби българите не ги преследват.
Равносметката от боевете при Криволак е неутешителна за сърбите – в плен попадат 35 техни офицери, 4000 войници, 27 оръдия, 6 картечници и обозите на два полка. Загубите на атакуващите български полкове също са тежки – 28 офицери и 1531 войници убити, ранени и безследно изчезнали.
Победата при Криволак дава възможност да се удари Трета сръбска армия във фланг, но настъплението на сърбите към Кочани принуждава командващият Четвърта армия генерал Стилиян Ковачев да премине към отбранителни действия. Така е пропуснат шансът за ранен успех във войната и успехът от Криволак до голяма степен е пропилян. Все пак добре е да се знае, че това е една голяма българска победа в неуспешната като цяло Междусъюзническа война.
Само година след катастрофата от Междусъюзническата война обаче на Балканите отново се разгаря военен конфликт. Този път той е световен, но Сърбия и България пак са в различни лагери. Сърбите водят тежки отбранителни боеве срещу австро-унгарските войски още от лятото на 1914 г., а след кратко колебание през 1915 г. властите в София избират да присъединят страната към водените от Германия Централни сили.
На 1 октомври 1915 г. българската армия започва настъпление срещу Сърбия, което се разгръща и на територията на Македония. Притисната от три по-мощни държави, Сърбия капитулира, но междувременно Антантата стоварва десант в гръцкото пристанище Солун и френски и английски войски започват бързо да напредват на север по долината на р. Вардар. При Криволак те са посрещнати от Втора българска армия, съставена от части от Втора тракийска, Пета дунавска, Седма рилска и Единайсета македонска дивизия.
На 20 октомври 1915 г. французите, командвани от генерал Сарай, достигат Криволак, а британски части заемат района между р. Вардар и Дойранското езеро. Във френската армия има пехотни и кавалерийски бойни единици, съставени от бойци, родени в Африка както французи колонисти, така и от местното население. Замисълът на французите е да се съединят с отстъпващите сръбски войски, но с решителни действия командваната от генерал Георги Тодоров Втора армия успява да овладее Куманово и Велес и предотвратява такъв сценарий.

image
French_soldiers-salonika-1915

Френските войски завземат и укрепват силно предмостие на източния бряг на Вардар между селата Градец и Криволак. В началото на ноември те построяват два временни моста през реката и така значително подобряват възможностите си за снабдяване. Опитът на българските войски да превземат и разрушат тези мостове е отблъснат на 3 ноември. Французите обаче също не могат да развият настъплението си на север. От 9 ноември българските части пренасочват вниманието си от вече разбитите сръбски войски към французите. Ожесточени боеве без ясен победител се водят между 10 и 13 ноември.
В крайна сметка въпреки численото си преимущество французите не успяват да напреднат на север и са принудени да се оттеглят от Криволак както поради ожесточената българска съпротива, така и по политически съображения – враждебността на гръцкия крал Константин към Антантата става все по-явна и това застрашава тила на армията на генерал Сарай.
В боевете край Криволак през 1915 г. българската армия губи 5877 убити, тежко ранени или изчезнали войници, а френската – 3161. Французите се лишават и от 10 оръдия, 12 картечници и 36 вагона с муниции, които попадат в български ръце. Практически това е първият сблъсък на нашата армия с противник от групата на т.нар. Велики сили по онова време.
По ирония на съдбата през 60-те години на миналия век именно прегорелите от слънцето чукари около с. Криволак ще бъдат избрани от стратезите на Югославската народна армия за изграждането на голям учебен полигон. В наши дни геополитическата съдба на този македонски край прави още един остър завой. Измъквайки се от опеката на Белград и преодолявайки дългогодишния конфликт с Гърция, до броени седмици Република Северна Македония ще стане пълноправен член на НАТО. И там, където през 1913 и 1915 г. са се разигравали едни от най-важните сражения в историята на българската армия, вече ще има само военни учения на Алианса.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker