Генерал Паренсов: войска, а не милиция!

Pan.bg 18 юли 2019 | 13:39 views (309) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';Автор Добромир Пелов

„Третият въпрос за мъчнотии се показал формирането на войската. Докато Кевенхюлер (посланик на Австро-Унгария в София), пък и Англия разбирали, че България трябва да има само жандармерия и милиция за поддържане на вътрешния ред, руският военен министър Паренсов организирал истинска военна сила, постоянна редовна войска, напълно по образец на руската, с руски щат и руски команди, изпълнявани на руски език.”

image
Военният министър генерал Паренсов, поставил началото на редовната българска войска

Така пише за началните стъпки на първото българско правителство Никола Станев в своята „История на нова България” (Книгоиздателство „Ст. Атанасов”, София, 1943 г.) На 5 юли 1879 г. с указ № 1 на княз Александър I е формирано първото министерство, както тогава наричали правителството. Така преди 140 години реално е поставено началото на българската държавност, защото младото княжество се сдобило с изпълнителна власт. След разпускането на Учредителното събрание, приело Търновската конституция до 5 юли единствената власт бил едва 22-годишният княз Александър. Макар да казват за него, че не харесвал толкова либералната конституция, поне първоначално си наложил да я спазва, както гласели съветите на кръстника му Император Александър II – Царят Освободител.

„Сега трябвало да се изберат 6 души министри, съгласно Конституцията”, пише Станев. Шестима министри, ни повече, ни по-малко, така повелява Конституцията! Явно „бащите на нацията”, събрани на Учредително събрание в Търново, са преценили, че толкова управници стигат на България. Още тогава било взето генерално решение за националността на министрите. Както пише Станев: „Едно съмнение веднага се възбудило – дали биха се намерили 6 души българи да поемат тези отговорни и важни постове в новата страна… След дълги размишления и съвети князът решил министрите да бъдат българи, които, колкото и да са хора нови и неопитни, все пак по-добре ще познават народа, отколкото чужденци, особено руси, които по никой начин не биха могли да се справят с толкова демократична Конституция…”

Злите езици говорят, че княз Александър се спрял на консерваторите и особено на Тодор Бурмов за премиер, защото само неговият дом в София бил модерно обзаведен, само там, докато още си нямал дворец, князът се чувствал като в Европа и само тази къща имала… ватер клозет. Истината е, че младият владетел възложил надежди




на консерваторите като по-образовани и най-вече – като по-умерени хора, защото все още не се чувствал достатъчно силен и уверен, както вътре в страната, така и в международен план. Не му било до дрязги с Великите сили. А през това време младият либерал Стефан Стамболов вече бил хукнал да освобождава оставената от Берлинския договор под турска власт Македония… Консерваторите охотно наричали княза Ваше Височество, докато Конституцията му определяла титлата Светлост, която пък на него му се виждала твърде ниска и обидна…

Така изборът му се спрял на завършилия Киевската духовна -академия просветител и книжовник Тодор Бурмов, който станал премиер и министър на вътрешните работи, като временно „взел и просвещението”. Марко Балабанов поел външните дела и скоро България вече имала своите първи дипломатически агенти в чужбина. Димитър Греков оглавил правосъдието, а Григор Начович – финансите. От 26 юли д-р Георги Атанасович станал титуляр на просвещението. Тук е и генерал Пьотр Паренсов, който, напук на Берлинския конгрес е назначен за военен министър, а не както в Източна Румелия генерал фон Дригалски паша – началник на милицията. То и там е била една милиция! Дружините на майорите Данаил Николаев, Сава Муткуров и Димитър Филов са били истински бойни единици, доказали това при Съединението и през Сръбско-българската война. В първото правителство имаме военен министър, който започва да гради истинска войска въпреки забраните на Берлинския договор. Както пише Никола Станев: „През 1878 г. опълченските дружини били преименувани в пеши дружини на Българската земска войска. През същата година Дондуков събрал два набора от български младежи. С тях се допълнили старите дружини, които получили ново разпределение. В началото на 1879 г. имало вече 30 пехотни дружини, 6 ескадрона, 6 артилерийски батареи – всичко 11 000 човека, между които 3000 руски офицери и подофицери. Младата българска войска била разпределена равномерно в България и Източна Румелия. Новата войска в скоро време добила добра дисциплина и прекрасна сръчност. На паради тя правела отлично впечатление. С отделянето на Източна Румелия от България войсковите дружини се разделили също: 9 останали в Румелия, а 21 – в България. В София се отворило юнкерско училище за офицери. „Училището за офицери е било отворено още преди първото правителство от временните руски власти.

А разпределението на дружините след Берлинския конгрес и оставянето в Румелия на 9 бойни части недвусмислено е показвало намерението измислената област да не съществува дълго. В началото бе казано, че войската била „третата мъчнотия” пред княза и правителството. Първата е за разногласия по строежите на нови жп линии. А другата е свързана пак с войската, в която князът искал да привлече немски офицери и да я гради по пруски образец, но в онези условия, когато военният министър задължително е бил руски генерал, това се оказало невъзможно.

Въпреки някои сътресения между младия и амбициозен владетел и военния министър генерал Паренсов, „по пруски или по руски образец”, още по време на Бурмовото правителство България е имала истинска редовна войска, а не повеляваната от Берлинския договор милиция. Както пише Никола Станев: „Князът, млад и пъргав кавалерист, обичал войската и желаел да я уреди образцово по германски образец. Разногласията между генерал Паренсов и княза по политически и военни схващания твърде измъчвали младия и честолюбив принц. Като не искал да си навлича немилостта на Александра II, князът ходил няколко пъти в Русия и сполучил да изглади някои съмнения и недоразумения…”

Титлата на княза “изяла главата” на Бурмов


image

Титлата на княз Александър I станала първата ябълка на раздора в политическия живот след Освобождението „Ние, петвековните роби, да изработим и удобрим една Конституция, за която могат да ни завиждат много от европейските конституционни държави и да се намери помежду ни някой си злощастник, който да я нарушава!
…Възванието към народа, в което сегашното министерство (правителство) излага своята програма, се захваща така: Поканени от Негово Височество Александра I… Ние искаме да обърнем внимание върху думата Височество, а така също да попитаме сегашните министри да ни покажат: в кой член на конституцията се споменава, че нашият многолюбен княз ще носи титлата Височество? До колко ние знаем, в Конституцията съществува следующият член 6: На българския княз се дава титлата Светлост, а на наследника на престола – Сиятелство…” Този тревожен повик издига 25-годишният пламенен либерал Стефан Стамболов в статията си „Конституцията се нарушава” – в. „Целокупна България”, г. I бр. 9, 25 юли 1879 г. (Стилът и правописът са по оригинала).

Титлата Височество не признава и военният министър генерал Паренсов и единствен от министрите нарича княза Светлост. С развятото знаме „Консерваторите нарушават конституцията” либералите на Петко Каравелов, чийто пръв помощник тогава е Стамболов, печелят зашеметяващо изборите за обикновено Народно събрание и поемат властта на 24 ноември 1879 г.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker