Преди 75 години: Завземат властта с шмайзера на Иванчо

Pan.bg 02 окт 2019 | 12:56 views (395) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';Автор: Добромир Пелов

Снимка:"Генерал Иван Маринов (вдясно) като главнокомандващ Фото 'Изгубената България'"

„Малко по-късно и ние с Прожекторната група минахме през плаца на Военното училище, но тръгнахме по бул. „Адолф Хитлер” (сега „Евлоги Георгиев”), след това по бул. „Царя”. Когато наближихме моята квартира, Тошев ми прошепна, че не носи солидно оръжие и предложи да се отбия у дома и там да взема от някой от другарите нещо по-солидно. Заварих да бодърстват другарите Цола Драгойчева, Георги Чанков и Ангел Цанев. Поисках от тях по-солидно оръжие, но те нямаха. Тогава се огледах из хола и съзрях шмайзера на доведения преди 3–4 дни Иванчо за охрана на живеещите в моя дом партийни ръководители. Взех този шмайзер и догоних войсковата част.”


image
Петър Вранчев става генерал на 11 септември 1944 г.

Това разказва Петър Вранчев в своята книга, скромно озаглавена „Спомени” (Военно издателство, 1968 г.) за нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г., когато той участва активно в завземането на властта. Реално е единственият комунист, който заедно със запасните майори от Военния съюз Тодор Тошев, Стоян Трендафилов и Крум Лекарски върви начело на военните части, вербувани за участие в разиграващия се по класическа схема преврат. Партийните ръководители бодърстват, приютени в собственото му жилище, и чакат развитието на събитията.

Водачите на „всенародното въоръжено въстание, прераснало в социалистическа революция”, остават съвсем беззащитни, след като Вранчев взема шмайзера на Иванчо. Не е имало и от кого да се страхуват, защото няколко дни преди тази паметна нощ същият Вранчев заедно с капитан Петър Илиев, действащ офицер, но дългогодишен член на комунистическата партия, се срещат чрез члена на Военния съюз майор Георги Комсиев с началника на униформената полиция Димитър Чавдаров и получават важно обещание – че към 10 ч вечерта на 8 септември полицаите ще се приберат в участъците и няма да излизат оттам,
каквото и да се случва по улиците на София.

„Предадох шмайзера на Тошев, пише Петър Вранчев. Стигнахме бул. „Царя”. Оказа се, че полицейските ръководители бяха изпълнили поетото задължение: нито видяхме, нито срещнахме полицейски постове или конни патрули. Продължихме ускорено към нашия „обект” – Военното министерство.” Така, по абсолютно точен военен план, се развиват събитията в нощта на 8 срещу 9 септември. В тях участват по разказа




на Вранчев Прожекторната група на капитан Димитър Попов, учебната рота при Военното училище с командир капитан Веселин Вълков, Пионерната дружина на капитан Матеев, дружината на подполковник Байнов от Първи пехотен полк, пионерно-щурмовата дружина при главното командване с командир майор Александър Димов, возимата батарея на подпоручик Ванков. В плановете на заговорниците не влизат като ударна сила партизански части, бойни или ремсови групи. На Вранчев може да се вярва, защото е непосредствен участник в най-горещите точки на събитията – от лагера на Прожекторната група на Слатинския редут до вътрешността на Военното министерство.


image
Снимка за спомен от Главния щаб на НОВА, правена след 9 септември – в средата е Добри Терпешев, с униформата е капитан Петър Илиев

Той не може да бъде обвинен и в пристрастност, защото въпреки репресиите, на които е подложен през 1949–1950 г., си остава правоверен комунист. Станал генерал и началник на Военното разузнаване след 9 септември, Вранчев е един от най-забележителните конспиратори преди това. Близо две десетилетия, като напълно легален, той изпълнява най-тежките задачи – връзките с Военния съюз, организирането на Народноосвободителната въстаническа армия (НОВА), в неговия дом са скривалищата на Цвятко Радойнов, Емил Марков, Добри Терпешев. Същият този дом, малък апартамент на бул. „Адолф Хитлер” 31, привечер на 8 септември е щаб на бъдещото „въстание”. „Вътре сварихме, пише Вранчев, голямо струпване на партийни ръководители: Антон Югов, Георги Чанков, Цола Драгойчева, Ангел Цанев, Катя Аврамова, Кирил Драмалиев и още много други…”. Стопанинът, за когото не се намерило място да седне, преди това среща утрешния министър, а тогава все още командир на НОВА Добри Терпешев, който вече реди бъдещия ОФ кабинет: „Преди да вляза в апартамента, срещнах бай Добри в малкия двор на кооперацията. Той нетърпеливо заразказва за последните решения на Политбюро на партията и на Националния комитет на Отечествения фронт. Съобщи и състава на първото правителство на Отечествения фронт. Назова и имената на избраните нови министри…”

По-късно през нощта партийните ръководители остават в дома на Вранчев да „бодърстват”, а той поема с една от частите на преврата към Военното министерство. Влизането там се оказва безпроблемно, защото дежурен е посветеният в делото капитан Димитър Томов. Акцията минава безкръвно. Съпротива се опитва да окаже единствено полковник Рошавелов, но капитан Томов го принуждава с оръжие да се прибере в кабинета си. Още един драматичен момент е преминаването на Бронираната бригада, която се пребазира от Вакарел към Цариброд. Командирът й полковник Гено Генов не е сред посветените и може да се очаква, че ако разбере за преврата, ще насочи дулата на танковете към неговите герои. За кроткото преминаване на бригадата през столицата главна роля изиграва току-що сваленият от поста му военен министър генерал Иван Маринов, който нарежда на полковник Генов да продължи по маршрута, като се изнесе максимално бързо от града. Оставят само танковата рота на съмишленика капитан Цено Ценов, за да „пази министерството от евентуален преврат”.

А къде са все пак славните „народни въстаници”? Според Вранчев: „В югоизточната част на Градската градина ние видяхме въоръжената група бойци от Шопския отряд…” Че не са участвали нито пряко, нито косвено в нощната акция, е ясно. Тяхната „дейност” тепърва предстои. „Шопският партизански отряд и въоръжените бойни групи в София бяха първият наш сигурен резерв и още в първите часове се изявиха като органи на установената наша власт…” Къде са и водачите на „въстанието”? В ранните утринни часове на 9 септември бяха налице всички данни за цялостното овладяване на държавната власт, пише Вранчев. Главният щаб на НОВА и ръководството на Военния съюз решиха, че е време да бъде изявено новото държавно ръководство. С коли на овладяното вече министерство Тошев и Илиев се отправиха към моя дом да съобщят на партийните ръководители, както и на Кимон Георгиев и Дамян Велчев… И веднага ръководните партийни другари с коли се отправят към Военното министерство…

Как един друг Иванчо решава съдбата на страната

„Тошев и Трендафилов се отправят към кабинета на министъра генерал Иван Маринов. През заключената врата започва следният драматичен разговор: „Иванчо, извиква Тошев, с Трендафилов сме по много важна работа”. Военният министър, разбрал веднага какви действия са извършени, се обажда: „Тошо, тебе ще пусна, но Трендафила не искам…” и отключва вратата. Но тутакси и двамата се вмъкват вътре. Почва светкавичен диалог: „А бе, Тошо, защо правите така? – пита генерал Маринов. Защо предварително не ми казахте, та всичко да протече мирно и спокойно, без такива нощни вилазки и действия? – Иванчо, за това време нямахме!” Така описва Петър Вранчев драмата на военния министър генерал Иван Маринов.

Двамата запасни майори, съвипускници с генерала, му обясняват, че Съветската армия, минала вече нашата граница, ще признае единствено правителство на ОФ. Вранчев, пряк свидетел на тези събития, разказва: „Накрая предлагат на Маринов да вземе участие в настъпващите бойни действия, да ги оглави и да бъде главнокомандващ на Българската армия. След разменените крайно делови реплики и предложения военният министър поставя въпроса: „Кажете какво искате от мен?”. Така генерал Маринов изиграва решаваща роля в събитията от нощта на 8 срещу 9 септември. Предотвратява конфликт с Бронираната бригада и издава телеграфически заповеди до всички поделения на армията да не противостоят на новото правителство. Защото, колкото и сигурен да е изглеждал превратът, само в София са били силните части на Първа дивизия, Военното училище, ШЗО. Те, както и всички други, изчакват с „пушка при нозе” заповедите на ОФ правителството, които скоро ще ги отправят на бой с Вермахта…
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker