Шефът на ЦРУ окуражи Борисов, комуто разни европейци досаждат с "ми, фа, сол, ла"

Pan.bg 16 юни 2012 | 09:19 views (5557) commentaries(0)
img
Премиерът размахва под носа на скептичния Брюксел визитата на Дейвид Петреъс като орден за заслуги


Визитите на шефовете на ЦРУ в чужда държава са символични. Обичайно посещават територии, които минават за приятелски, в които е нужно потупване по рамото за съответното управление или пък са на места, в които се води тиха, но здрава война на нерви и шпионски прийоми, и после се пишат холивудски сценарии.
Преди две години, в края на май 2010 г. в България беше тогавашният директор на ЦРУ, Леон Панета, който в момента е министър на отбраната. И 2 години по-късно в София дойде сегашният шеф на ЦРУ Дейвид Петреъс.

Така той стана четвъртият шпионин номер 1, за когото става ясно, че е бил в София. Освен Панета, в България бяха Джеймс Улси през 1993 г. и Джордж Тенет през 2000 г. Когато Улси дойде, дори стана скандал, че се е разбрало. При втората визита бе пусната снимка на Тенет с тогавашния шеф на българското разузнаване Димо Гяуров. За разлика от тогава визитата на Панета бе почти публична, макар и пост фактум. Бе внушено, че неговото идване е, за да подкрепи действията на правителството и на МВР, службите и прокуратурата срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта.

За посещението му се разбра, след като той излетя от София. Всъщност няколко часа преди това потребителка на "Туитър" съобщи, че ул. "Солунска" е отцепена, колите вдигнати, защото шефът на ЦРУ се хранел в заведението на "При Яфата". Та историята заприлича на вица за Гарабет шпионина.

Ако зависеше от Бойко Борисов, той би се появил с Петреъс пред камерите, защото много държи и журналистите да чуят сладките congratulations. Особено когато се сипят от устата на шефа на тайните американски служби. Но опитите след визитата на Петреъс с преразказ по снимки и прессъобщения да се обясни колко е доволен от това управление бяха удавени в много протоколни думи. Добре че Борисов никога не е разчитал на пиари. Сам си върши тази работа.

Бе съобщено сухо, че директорът на ЦРУ е бил на посещение в България от 5 до 7 юни. Срещнал се е с президента Росен Плевнелиев, министър-председателя Бойко Борисов, министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, министъра на отбраната Аню Ангелов и с




директори на българските разузнавателни служби.

"Фактът, че отдели толкова време за посещение в София, е знак за доверието, което партньорите ни имат в нас",коментира тогава Борисов, цитиран от правителствената информационна служба. Което бе римейк на думите му от 2010 г. след идването на Панета: "Самият факт, че директорът на ЦРУ е в България, говори много за това, което съвместно правим".
Би било прекрасно, ако още тогава Борисов бе казал нещо като в интервюто си за "Преса", публикувано седмица по-късно на рождения му ден:
"Хайде да видим за какво ще е критичен докладът (докладът на ЕК за състоянието на сигурността и борбата с корупцията, б.ред)...За това, че задържахме най-търсени организатори на престъпни групи в света, не само тук? За това, че в изказванията си шефовете на Европол, на ЦРУ, на ФБР, на Сикрет сървис, директорите на ДЕА ни поздравяват за битката с престъпността. Кой ще ми пише слаба оценка? Холандия ли ще ни напише слаба оценка, или кой? Кой е по-добре в ЕС от България в момента? Те да си оправят фискалните дефицити. Да спрат да тичат да вземат пари и да задължават с това цяла Европа, с което ни вдигат цената на еврооблигациите. Те ще ни пишат слаба оценка! Айде бе! За всичко, което е направено у нас, ние сме си заложили живота. С мене вече много по-различно се говори в Брюксел, като ги попитам: "Колега, колко тона кокаин сте задържали вие? Колко тона хероин или синтетика? Да ви чуя! Ми, фа, сол, ла го знам и аз. Ни-кол-ко!".
Разбира се, не бива да изключваме, че подобна реч е била изнесена и Панета. При това подобна стилистика се харесва на американците. Очевидно само холандците и датчаните още не могат да я оценят.
Официално бе съобщено, че директорът на ЦРУ приветства усилията на българското правителство в борбата с тероризма, организираната престъпност и корупцията. Той отбелязал дори не какво да е, а отговорната фискална политика и бюджетна дисциплина на България. Ще каже човек, че тук е бил не шефът на ЦРУ, а на Световната банка или МВФ.
Дейвид Петреъс подчертал, че САЩ одобряват и насърчават поетия от България път на модернизация, усилията й за разнообразяване на енергийните източници и за осигуряване на по-голяма прозрачност в енергийния сектор, както и за постигането на сигурност и стабилност на Балканите, според правителствената пресслужба.
Директорът споделил и своята висока оценка за отношенията на сътрудничество между ЦРУ и българските разузнавателни служби. И то "в съвместната им работа, целяща да се извлече полза от новопоявили се възможности и да се даде отпор на общите заплахи и изрази решимостта тези отношения да бъдат разширени". Петреъс поискал и партньорство в областта на разузнаването и в други сфери "да стане още по-силно в бъдеще".

Ген. Петреъс, който е бивш началник на централното командване на САЩ и на коалиционните сили в Ирак и Афганистан, не пропуснал да даде висока оценка за способностите на българските части, с които е служил, и изразил "искрената си признателност за внушителния принос на България в тези страни".Някаква яснота защо директорът на ЦРУ се озова тук се опита да даде посланик Джеймс Уорлик. Той съобщи, че агитирал Петреъс да мине и през България, защото разбрал, че шефът на ЦРУ и без това ще идва в района. И човекът откликнал.
Посещението му се случи в интересен момент и за САЩ, и за България, и за САЩ в България. Сегашният посланик Джеймс Уорлик си отива, сменя го Марси Рийс - помощник-секретар по ядрената политика на САЩ. Дипломацията и разузнаването вървят ръка за ръка.
Например за Джеймс Пардю се знае, че е свързан с военното разузнаване, а Рийс е била негов помощник. За Монтгомъри се твърдеше, че по-скоро гравитирал около ЦРУ. И че в общи линии Държавният департамент редува посланическите назначения между ЦРУ и военното разузнаване. Естествено става дума за дипломати, щатни служители на Държавния департамент, а не за щатни служители на разузнавателни централи.
Когато нашето външно министерство събира сирийската опозиция в София, повече от нормално е и шефът на ЦРУ да е наоколо. Да не говорим за проблемите с Иран, с шистовия газ, наричани енергийна диверсификация, с противоракетната отбрана ... България е подходящ терен за мерене на геополитически мускули.

Кой е генерал Петреъс

Генерал Дейвид Петреъс е роден на 7 ноември 1952 г. в Ню Йорк. През 1970 г. постъпва във Военната академия в града. Завършва я четири години по-късно с отличие. Продължава образованието си и получава докторска степен по специалността международни отношения от училището "Удроу Уилсън" към Университета в Принстън. Дисертацията му е на тема "Американската армия и уроците от Виетнам: Изследване върху ролята на армията и употребата на сила в ерата след Виетнам". През 80-те години е преподавател в Принстън и Военната академия на Ню Йорк. Военната кариера на Петреъс започва през 1974 г. и продължава чак до 2011 г., когато е утвърден за директор на ЦРУ.

През 1974 г. служи във Виченца, Италия. В следващите седем години се изкачва в армейската йерархия. След успешно преминаване на курсове, рутинни операции и мисии, той е произведен в капитан. В началото на 80-те години става помощник на високопоставен генерал и бързо печели добри позиции в армията. Същинският подем в кариерата на Петреъс идва през следващото десетилетие. През 90-те командва въздушни и пехотни дивизии. През 1995-а води умиротворителна мисия в Хаити. В края на десетилетието командва батальон, който е част от военната операция "Пустинна полет" в Кувейт. През 2001 г. участва активно в разследванията след атентатите от 11 септември. Две години по-късно, през 2003 г. Петреъс, вече генерал, заминава на мисия в Ирак. Той и командваната от него дивизия участват в най-ожесточените боеве, които тогава се водят край Кербала. През 2002 и 2003 г. Петреъс и войниците му са разположени в двумилионния град Мосул, където са отговорници по сигурността. Той се утвърждава като специалист и през 2007 г. започва да извършва инспекции на военните бази в Ирак.

През 2010 г. Петреъс е изпратен да ръководи друга ключова за САЩ операция - мисията в Афганистан. Една година по-късно, вече на 59 години, той се оттегля от активна военна служба. Раняван е неколкократно.

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker