Криза в разузнаването? Не, кризата е в политическия елит и сбърканите му закони!

Pan.bg 26 фев 2013 | 08:26 views (6897) commentaries(2)
img Симеон Николов
http://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1098%3A2012-12-22-18-26-56&catid=21%3A--&Itemid=34

За пореден път политици внесоха предложения за промени в Закона за досиетата и отново се разгоряха остри спорове за тяхната целесъобразност. Да се премахне ли в параграф 12, член 3 текста защитаващ досега началниците от сектор и отдел нагоре след 1991 година, тоест на действащи разузнавачи на ръководни длъжности. И отново и почти единственият аргумент е, че това ще нанесе жесток удар върху разузнавателните служби и ще се рискува както живота на офицерите, така и на техните семейства и на източниците на информация– чужди граждани в страни, в които за сътрудничество с чуждо разузнаване има тежки и дори смъртни наказания.

Няма съмнение, че това е вярно. Безспорно е, че подобен ход могат да предложат само хора без отговорност за националните интереси. Без реална предства и за ред други последствия. Но най–срамното и циничното е, че политиците в борбата с процедурни хватки този път съвсем не можаха да прикрият, че всичко се прави за да се „уязвят” няколко високопоставени личности в месеците преди предстоящите избори. Срамно и цинично, защото за да постигнат тези цели поставят на карта сериозни сегменти от националната сигурност и дори живота на хора. Всичко това обаче е възможно, защото не само на тях, а и на гражданското ни общество, доколкото въобще го има, не им достига зрелостта, волята и политическата смелост да посочат истинската причина за многократно и избирателно разигравине през годините сцени на размахване на плашилото ДС и използване на Закона за междупартиен пинг–понг. Преди този случай имахме сагата с върнатите посланици, с предложенията за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, когато на всеки стана ясно в каква степен може да бъде подронвана държавността, подкопавана националната сигурност и уронване престижа ни зад граница. Тогава също предупредихме, че тази тенденция ще продължи, защото сбърканият Закон за досиетата създава благоприятни условия за политици с нисък морал и без държавническа култура.

Затова единственият верен ход е бил и все още е: ДА СЕ ОТНЕМЕ НА ПОЛИТИЦИТЕ ИНСТРУМЕНТА, С КОЙТО ПРЕСЛЕДВАТ СВОИТЕ ОГРАНИЧЕНИ ПАРТИЙНИ ИНТЕРЕСИ, ДА СЕ ПРОМЕНИ ОСНОВНО ЗАКОНА ЗА ДОСИЕТАТА. Вярно е, че той нанесе вече много щети, но коренната му промяна би възвърнала СПРАВЕДЛИВОСТТА, а българският народ е най–чувствителен именно на




болезнените последици от отсъствието й. Защото дори най–яростните противници на режима преди 1989 г. и на митичната ДС, признават, че Законът в досегашната му форма не реши основните проблеми за справяне с миналото и налагане на справедливост. Вярно е, че такъв трябваше да има и то много по–рано в годините на прехода. Но той не разкри ролята и вината на идеолозите на системата, на репресивните органи, на виноните за лагерите и т.н. Вместо това, непросветени политици, които не правеха разлика дори между разузнаване и контраразузнаване, размиха вината им с включването на няколко структури, които въобще са непричастни към каквито и да е престъпления, репресии и доноси. Прикриване на истинските виновници и създаване на средство, което периодично да се експлоатира в междупартийните борби– това бе целта и тя бе постигната. На гърба на десетки хиляди служители, чийто човешки права бяха грубо нарушени, които поеха морална вина пред близки и роднини без да има защо. Размиването на вината бе постигнато с включването в закона и на една от структурите на Българската народна армия, която никога не е била под шапката на ДС и е работила само зад граница– става дума за стратегическото военно разузнаване. Дори и издадения от Комисията по разкриването на досиетата последен том, посветен на РУ–ГЩ не показва нито един документ, свидетелстващ за репресия и нито един донос. Но защо никой, дори будната журналистическа съвест не се запита, какво търсят тогава тези хора в Закона? Същото важи и за Външнополитическото ни разузнаване и научно–техническото разузнаване– и двете изпълнявали задачи само в чужбина, работили само с чужденци, като второто от тях има значителен принос в икономическото и технологично развитие на страната. Тези високообразовани и уважавани и днес в чужбина специалисти не носят и процент вина, сравнени дори с партийните скеретари, които са писали характеристики и предопределяли бъдещето ни или с преподавателите по марксистко–ленниска подготовка или политическите офицери в армията.

Ако едно изменение и допълнение на Закона изчисти тези три структури от текста и внесе конкретика относно ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ РЕПРЕСИВНИ ОРГАНИ И ИДЕОЛОЗИТЕ НА СИСТЕМАТА, тогава не само ще се възвърне справедливостта, но и ще се отнеме възможността на политиците да злоупотребяват с този Закон в партийните си противоборства и реденето на партийни пасианси. Рано или късно такава промяна ще има, ако България остане демократична страна, предвид на днешните тенденции в обратна посока. Ако е необходимо и с намеса на Международен съд.

За това днешните аргументи срещу поправката, касаеща параграф 12 са освен непъли, но и отдалечени от основния проблем– умишлено сбъркания Закон за досиетата, превърнал се в НАЙ–ГОЛЯМАТА ФАЛШИФИКАЦИЯ на последните 22 години.



По конкретното предложение за промяна на параграф 12 трябва да се имат предвид не само рисковете от разкриване на действащите разузнавачи и техните агентурни източници и сътрудници.

Първо, няма такава държава, в която чувствителни въпроси като тези да се обсъждат в медиите. Няма такава държава, която да е разкрила собствените си разузнавачи.

Второ, този параграф 12 и досега не се спазваше, когато някой служител под прикритие или бивш такъв трябваше да бъде „поръчан” и отстранен. И след евентуална промяна отново ще има избирателно скрити и осветени, в зависимост от решението на Комисията.

Трето, вносителите нарушават конкретния Закон, защото не става дума за ПУБЛИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ, по смисъла на Закона, а на такива за изпълнение на оперативни и разузнавателни задачи. Тези хора ръководят агентура и оперативни работници, добиващи ценна за държавата разузнавателна информация, а не са публични личности в държавното управление.

Четвърто, вносителите нарушават Конституцията, защото отзоваването им и свалянето от заеманите длъжности е фактически ЛУСТРАЦИЯ. Осветеният разузнавач вече не може да бъде разузнавач.

Пето, предложението е несъстоятелно и неморално, защото те са се изградили като професионалисти, преминали са курсове в западноевропейски страни и в САЩ през последните 22 години и едва тогава са заели ръководни длъжности именно на база професионален опит. В разузнаването не виреят „калинки”. Каква отговорност носят тези, които само няколко месеца или няколко години преди 1989 г. са служили в съответните структури? Та те са били жертви на репресивните органи на режима, защото са били следени, подслушвани, писали са доноси за тях, контролирали са дори и семействата им. Същият проблем имахме и при посланиците. Другите страни не постъпиха така с кадрите си, защото знаят цената на националната си сигурност и отговорността на държавническото поведение.

Шесто, нанася се удар с дългосрочни последствия върху кадровата политика и развитие: един разузнавач се изгражда дълги години, в него се инвестират огромни средства и сили, натрупва се безценен, незаменим опит, той не може да бъде сменен от днес за утре. Освен това в тази специфична дейност предаването на опита и знанията на тези хора имат много по–голяма стойност и значение.

Седмо, нанася се удар с последици в близките години и върху ефективността на разузнавателната дйност: кой ще поеме ръководените от тях агенти и сътрудници? Кой ще използва аналитичния им потенциал и знания за специфични страни и региони през следващите години? Всяко отслабване на имунната система на нацоналната сигурност е крайно опасно особено на фона на предстоящите промени в света и разширяване на трудно предсказуемите асиметрични заплахи.

Осмо, можем да бъдем уверени, че партньорите ни в НАТО няма да проявят разбиране на демонстрирания от нас мазохизъм, защото именно под ръководството и при работата на тези хора бяха постигнати успехи, заради които ни дадоха толкова високи оценки. Например ва Военното ни разузнаване преди 2 години. Има страни, в които се изпълняват задачи в интерес на някои партньори, които също ще се лишат от българската помощ. Излиза, че партньорите ни от НАТО са доволни от разузнавачите, които вносителите на поправката в Закона искат да махнат. Кои са тук антинатовците?

Девето, не само предлаганата конкретна поправка, но и прилагането на един неадекватен, фалшифициран отначало закон, нанасят огромни щети върху мотивацията на работещите в разузнаването и върху кандидатите за работа в него. Ще става все по–трудно не само да се привличат способни кадри, но и да се работи с хора у нас и в чужбина, както на агентурна, така и на доверитерна основа, пред опасността утре някой политик като слон в стъкларски магазин не само да срине професионланото им развитие, но дори да рискува живота им.

Десето, отново се вбива клин между отделните ведомства и служби. Не само във Военна информация и в Националната разузнавателна служба има началници, които са започнали службата си преди 1989 г.



Горните аргументи не подменят действително най–сериозният довод на критиците на поправката: риска за живота на разузнавачите, семействата и ръководените категории лица в други страни. Освен до разбиване на иформационната мрежа и лишаване на държавното ръководство и нашите партньори от НАТО от „очи и уши”, тази неразумна стъпка може да доведе и до дипломатически усложнения след като съответните контраразузнавателни служби направят своите разкрития. Аргументите на професионалистите трябва да се приемат сериозно от политиците, защото все още не сме получили официално обяснение за странната кончина на няколко наши източници на информация в балканските страни след поредни оповестявания на Комисията за разкриване на досиетата.

За да не продължава всичко това, болният трябва да бъде опериран. Законът за досиетата трябва да бъде поправен. В предизборна година отстояването на справедливост е печеливша стратегия. А защитата на националната сигурност– неотменен дълг и ежедневно висше задължение.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    Vaissa 18 май 2013, 08:58
     
    0
     
    0

    Браво колега(и), но много "навременно" (в безвремието - 26.02.2013).

  2. #2
    Краснов 26 ное 2013, 06:13
     
    0
     
    1

    Интересно е само как разузнавачите служат сега за интересите на НАТО и как така лесно с асе отказали да служат в интересите на Варшавския договор. Но и в двата перидоа,те не са служили и не служат за интересите на България.

    А преди дестеи,всички служеха в интерса на комунизма,сега в интерс на капитализма и империализма. Или с азабравили,че страните-оснвоателки на НАТО са империалистически.
    Или въобе не им пука на какво и на кого служат

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker