Генерал Тодор Бояджиев за българските посланици, агенти на Държавна сигурност

Pan.bg 15 дек 2010 | 14:11 views (8346) commentaries(2)
img focus-news.net

Водещ: Близо 200 души от българския дипломатически корпус в последните 20 години са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. В този момент 33-ма от тях са посланици и постоянни представители, осем са временно управляващи, четирима генерални консули. Това стана ясно след като Комисията по досиетата излезе с решение след като провери дипломатическия състав на България. В следващите минути ще разговаряме с бившия началник на българското разузнаване генерал Тодор Бояджиев. Добър ден.
Тодор Бояджиев: Добър ден, господин Волгин.
Водещ: Генерал Бояджиев, реакциите на тази информация, която дойде след разсекретяване на данните на комисията по досиетата, беше общо взето в две посоки. Според едни това е нещо напълно нормално, защото дипломатически служители във всички държави изпълняват и разузнавателни функции. Другата реакция обаче беше: това не може да се търпи. И даже граждански организации поискаха всичките тези посланици и дипломатически служители, които в момента са на мисия, да бъдат отзовани. Вие какво мислите?
Тодор Бояджиев: Най-напред аз ще започна с въпрос към теб. Знаеш ли каква е новината на днешния ден?
Водещ: Много са. Кажи кое на теб ти е направило впечатление?
Тодор Бояджиев: Вчера една от новините беше, че пуснаха под гаранция Джулиан Асандж.
Водещ: Да.
Тодор Бояджиев: Авторът на скандалния сайт „Уикилийкс”. Като го пуснали на свобода първото, което направил, е да седне пред компютъра и да отвори пресата. Като видял съобщението за това, което е станало в България, се е върнал и поискал отново да го вкарат в затвора, защото сайтът му станал смешен. Не можел да гледа хората. Това, което той пусна като секретна информация, не било нищо в сравнение с това, което в България е било публикувано.
Водещ: Значи нашият „Уикилийкс” е много по-добър.
Тодор Бояджиев: Така. Това е под формата на шега, но това ще определи до голяма степен съдържанието на нашия разговор. Ти помниш, че още на 4 декември 1990 година аз бях този, който стана във Великото Народно събрание и каза: не пипайте кутията на Пандора. Опасна играчка с досиетата. Ще се използват за политически цели. И 20 години ние сме свидетели на това. Това, което вчера се случи, за мен наистина е скандално. Голямата разлика между „Уикилийкс”, която планетарно гръмна като едва ли не,




че публикува свръхсекрети и т.н. и това, което вчера се появи в резултат на проверката на комисията, е, че в „Уикилийкс” няма нито едно име. Ако отворите четирите програми, които касаят България, преди да ги пусне в интернет „Уикилийкс” са изчистили всички имена. А ние вчера накуп пуснахме 142 или 147 имена. Това вече крие потенциална заплаха за много хора. Не само за тези, които са в списъка. Обвинявайки ги, че някога са имали връзки с българското разузнаване, те казват на контраразузнаванията на всички държави, където тези хора някога са работили: отворете си архивите. Вижте с кого са се срещали, вижте с кого са поддържали връзки. И представлява пряка заплаха вече за маса хора, които по една или друга причина, може да е чисто официална, са поддържали връзка с нашите дипломати. Второто нещо, което е спекулативно и което не се казва ясно, но аз го знам документално. Съществуваше правилото ако български служител на разузнаването и едновременно с това дипломат израсне в дипломатическата кариера и стигне на ниво на пълномощен министър или посланик, той автоматично се вадеше от състава на разузнаването. Аз съм свидетел един български посланик, който е бил служител на І Главно управление, да връща картата си за /.../ до сградата на българското разузнаване със сълзи, защото беше станал посланик и автоматично беше уволнен от българското разузнаване. Но преди да станат посланици, тези хора минават цялата дипломатическа стълбица. И като млади дипломати, и като по-старши дипломати те е можело да работят в българското разузнаване, което е световна практика. Навсякъде е така.
Водещ: А имаш ли представа, генерале, понеже тук стана ясно, че около половината от проверените лица са били сътрудници на разузнаването, какъв е процентът на дипломати в други държави, примерно в САЩ, Англия, Франция. Какъв процент от техните дипломатически служители работят и за техните разузнавания?
Тодор Бояджиев: Господин Волгин, аз няма да говоря с цифри, а ще говоря отново с документи и конкретика. Една от грамите на Държавния департамент, подписана от Хилари Клинтън, изпратена до посолството в София, както до още 250 американски посолства и която стана известна, но никой не я чете цялостно, а вади от контекста отделни думи. Още там във втория параграф се казва, с подписа на Хилари Клинтън: изпращаме ви пълния текст на новата директива за набиране на агентурна информация, за сведение на всички дипломати. Кой събира агентурна информация? Дипломатите обработват явни източници. Очевидно е, че това е директива, която иска да каже: това са задачите на разузнаването, работете по тях. И тя е директива до всички. И това е документ от преди една или две години. Вижда се, че това е политика, не е инцидентен случай. Навсякъде по света дипломатите наред с чисто ясните открити директиви какво да правят като чисти дипломати, в голямата си част помагат на своето разузнаване също да си върши работата. Дали като служители на разузнаването, дали като негови сътрудници и т.н. Между другото американският посланик, вие ми задавате този въпрос, аз ще ви направя едно предложение. Американският посланик Джеймс Уорлик много обича да се появява по българските медии. Запитайте го ако в Щатите излезе не такъв списък, едно име на американски дипломат, който едновременно работи и в ЦРУ, какво ще се случи на този, който е подал тази информация. Аз мога да ви дам предварителния отговор. По закона за националната сигурност на Щатите, глобите са стотици хиляди долари и многогодишни присъди за издаване самоличност на служител на американските разузнавателни служби. Съвсем наскоро по българския екран мина един чудесен филм с Шон Пен. На английски заглавието му е „Fair Play”. Точно това е историята. За да отмъстят на един американски посланик, че разобличава мотивите на войната срещу Ирак публично, пускат информация, че съпругата му, която го е съпътствала навсякъде по света, работи за ЦРУ. В крайна сметка във филма се вижда, че там, откъдето е изтекла информацията, на много високо ниво в президентския кабинет, човекът беше вкаран в затвора.
Водещ: Тези хора, които сега бяха осветени, аз предполагам, че една голяма част от тях ги познаваш, работил си с тях навремето, можем ли да кажем дали те са свършили една действително важна работа за България, или както се е случвало и друг път, просто зад това прикритие – разузнаването, те са били едни, как да ги кажем, синекури?
Тодор Бояджиев: Господин Волгин, ще си позволя едно име да цитирам и да ви дам конкретна информация, защото днес е на страниците на „Труд” и снимката на човека. Става въпрос за посланик Тулечки. Не го познавам лично, познавам семейството му. Посланик Тулечки, просто изреждам част от последната му дипломатическа кариера, беше временно управляващ и управляващ в Афганистан по време на най-отчаяните нападения. Никой не искаше да отиде там. Това беше човекът, който имаше смелост, отиде в Афганистан. Друго негово назначение – Косово. Кой отиде в Косово по време на размириците? Той беше българският представител, защото отново имаше смелостта да приеме назначение в най-горещата точка в момента на Балканите. Баща му има няколко дипломатически мандата. Това момче е израснало, както казват потомствен дипломат. Майка му – най-добрия анализатор по отношение на южната ни съседка Гърция - Весела Тулечка, и това се знае, е жената, която изпревари събитията в Гърция при преврата на черните полковници. Българското правителство в резултат на нейния анализ знаеше, че в Гърция ще се случи трагично погазване на демокрацията, месеци преди това да се случи.
Водещ: Значи българските посланици са били едни добри разузнавачи, така ли? Можем да кажем, че те са изпълнявали добре своите функции, така ли?
Тодор Бояджиев: Разбира се. И затова много от тях са расли едновременно с разузнавателната си кариера и по стълбицата на дипломатическата йерархия и съвсем заслужено на някакъв етап са стигнали до посланическо ниво или до ниво на генерален консул, именно защото са имали качества, а не са били политически назначения като много други посланици, особено през последните 20 години.
Водещ: Нека да цитирам обаче министър Николай Младенов, който при научаването на тази информация написа в социалните мрежи: нямам думи, в мен се заражда един голям гняв и решителността ми става непоклатима. Явно той не приема това нещо, че тези хора са работили и за разузнаването.
Тодор Бояджиев: Ако господин Младенов адресира тези думи към комисията по досиетата, към поредицата парламенти, които гласуваха този унищожителен закон, този против националния интерес закон, ще прие ма думите му и ще му ръкопляскам.
Водещ: По-скоро са насочени срещу посланиците.
Тодор Бояджиев: Ако са насочени срещу посланиците, Николай Младенов е умен мъж, нека да преосмисли позицията си, нека случай по случай да прегледа. Ще види, че тези посланици не са работили за разузнаването като посланици. Преди това е възможно. Но отново казвам, ако се подходи обективно, ще се види, че това е просто насочено против национален интерес. Всички го правят и ако ние не го правим, за какво ни е външно министерство тогава?
Водещ: Тези хора обаче са осветени. Всички знаят, че те са имали връзки с разузнаването. Могат ли да продължат да изпълняват нормално своите функции, или сами трябва да напуснат, да не чакат да бъдат отзовавани?
Тодор Бояджиев: Преди 20 години на съседката ни Турция беше предаден „оня списък”, в който фигурираха всички дипломати. В крайна сметка виждате, че отношенията ни с Турция се развиват много активно и добре. Само по нашия тракийския проблем не можем да ги накараме да седнат на масата за преговори. Иначе дружбата се развива. Така че не мисля, че това ще попречи. Но отново казвам, това крие опасността в някои държави, които не са чак толкова приятелски настроени, контраразузнаването да си отвори архивите и да пострадат хора. Да не говорим, че с излизането на тази информация наши дипломати стават конкретни цели, включително и за индивидуални терористични нападки и нападения. Както се твърдеше, че „Уикилийск” пуска подобна информация, която носи такава опасност. Тук е опасността, защото се говори за конкретни лица. Не се говори за държавна политика.
Водещ: Добре. Благодаря ти. Генерал Тодор Бояджиев, бивш заместник-началник на Българското разузнаване по темата за българските дипломати разузнавачи.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    валтер 27 яну 2011, 18:34
     
    0
     
    1

    От приказките на тоя генерал и въпросите на волгин се разбира че бучат две плаващи живковиски шамандури.

  2. #2
    Стойо 31 мар 2016, 00:38
     
    0
     
    1

    Г-н Волгин, пак се пребоядисахте. Бяхте комунист, станахте върл седесар и антикомунист, сега пак олевявате. До кога ще мимикрирате?

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker