Безмер – днес и утре

Pan.bg 23 мар 2010 | 19:31 views (17524) commentaries(0)
img В началото на 2006 г. авиобаза Безмер не слизаше от вестникарските заглавия. Основният повод беше разполагането на американски сили на територията на летището. Други важни неща обаче остават встрани от прожекторите – летището като такова, хората, Су-25… Простете за малко по-тъмните краски в репортажа, но някои неща трябва да бъдат казани.

22-ра щурмова авиобаза Безмер


image

На няколко километра от Ямбол се намира едно от малкото останали военни летища в България – домът на Су-25. Може да се спомене за лошата инфраструктура, за олющените сгради и други големи и малки битови проблеми. Няма да говорим за това обаче.
Големият проблем на Безмер в момента е горивото. На базата тази година е отпуснато твърде малко количество керосин - публична тайна е, че то е около 1000 тона и всичко това на фона на дузината летящи Су-25. Веднага отбелязваме, че при разход на гориво на Су-25 от над три тона на летателен час, то получаваме един не особено голям планиран нальот на базата за годината. “С толкова гориво можем да направим около 300 часа полети. Това е просто смешно. За първи път се случва да планираме толкова малко нальот, поне аз, откакто съм в базата. А то и не се е случвало, преди да имаме толкова малко гориво и да планираме толкова нальот” – споделя с болка подполковник Димитър Данев, заместник-командир по бойната подготовка на 22-ра щурмова авиобаза. „Нека да не си правят експерименти с нас, да ни намалят, намалят горивото, да видят докога ще можем. Ние пак ще можем, защото сме българи” – категорично заявява един от капитаните от 2-ра ескадрила. Мисля, че тези коментари са достатъчно категорични и ясни. Всъщност при нужда могат да бъдат боеготови доста повече самолети, но какъв е смисълът, след като и за тези налични самолети и летци няма достатъчно гориво. И има резерви да се лети много повече, но... Оптимизмът и тук е силен – предполага се, че е възможно към средата на годината да бъде отпуснато допълнително количество гориво. “На година спокойно можем да направим над 1200 часа и с тези часове можем да дадем подготовка на пилотите, обучени на Су-25, да поддържаме тази подготовка, да придобият те нови подготовки, да планираме хора за клас. И най-важното да довършим подготовката на момчетата, които две години караха подред курс за приучаване, стигнаха до ниво бойно използване на самолет и сега пак ги спираме, защото нямаме гориво. Да не говорим за останалите момчета, които стоят с години на земята” - допълва подполковникът.
Малкото гориво е проблематично и от гледната точка, че в годишния план на базата са заложени няколко международни и български учения, включително доста сериозните „Незабавен отговор 2006” и „Сентри Лайън”. Получава се нещо нелогично – от една страна, базата получава малко гориво, като мнозина песимисти отбелязват, че това е началото на края и за Безмер, и за Су-25 (както се получи едно време в Доброславци). В същото време обаче се предвижда сериозно участие в абсолютно всяко учение с участие на авиацията през 2006 г. Хем Су-25 ще бъде поредната жертва в името на една по-силна армия, хем на него се възлагат надеждите да измие лицето на ВВС на поредното учение пред висши военни, политици, депутати и чужди военни аташета, като всичко това се прави с недостатъчни ресурси (най-вече гориво, но и финансите не са на ниво) – ентусиазъм все още не липсва. Но затова недостигът на ресурси води до невъзможност за поддържане на летателна подготовка на повече от 10 - 15 летци в базата. Нещо, което добре се знае от по-горното началство. Тоест на ученията от години (поне от 2000-2001) участват едни и същи екипажи, но и няма как да е по друг начин, тъй като няма кой друг да лети (т.е. летци много, но повечето от тях със символичен нальот). Ето как коментира ситуацията - майор Георги Гангов, командир на 1-ва ескадрила: „Лошото на тази поредица от учения е, че хората, които летят и които са ангажирани с тях, са все едни и същи и те на практика нямат време да си вдигнат главата.” Стига се до момента, че на младите летци просто не се дава шанс да полетят (както е почти навсякъде във военната авиация), а и обективно погледнато, това няма как да стане, тъй като липса гориво. „Су-25 е боен самолет и трябва да се използва като оръжие. Хората трябва да са тактически подготвени. Техника на пилотиране, самолетоводене, излитане, кацане се учи във Военното училище и първоначално в бойните бази. Оттам нататък се учим да използваме самолета като оръжие, а не като средство за превоз. В момента сме на ниво да поддържаме безопасност. Нямаме възможност да се усъвършенстване тактически. Това не е учебна авиация, това е военна база!” – коментира остро майор Димитров, командир на 2-ра ескадрила.
В Безмер сега има поне 5 – 6 млади кадри с необходимия нальот за започване на приучаване на Су-25. Обаче... Точно така - няма гориво за започването на такъв курс. Има добрата идея за провеждането на серия мотивационни полети за младите летци в следващата година, за да не изгубят те съвсем тръпката…
Факт е, че на 1 юни 2006 г. командване „Тактическа авиация” в Пловдив прекратява своето съществуване. Проблемът тук се изразява в това, че от началото на годината командването взима минимално отношение по проблемите на Безмер и се стреми да прехвърля отговорностите на Главния щаб на ВВС в София. Комуникацията между Безмер и София обаче все още не е отработена…
Разбира се, не всичко може да се рисува в черни краски. В базата има десетина летци, за които въпреки всичко се намира ресурс, за да летят. Може би малко, може би на санитарния минимум, но летят, и то добре. Особено при полети в стил „внимавай за храстчета”. Един от тях е например капитан Георги Георгиев – випуск 1994 г., с 330 часа на Су-25, но и той с горчивина отбелязва, че някога за 12 години служба е щял да има почти двоен нальот. Друг типичен представител е капитан Иван Иванов, който лети на Су-25 от 1998 г. и до момента на него има около 265 часа. Трябва да се спомене и капитан Радостин Люцканчев, който казва: „Имам самочувствие да мога да ида, където ме пратят, на конфликт, но само със Су-25. Той е моят другар.” И не са само те… Няма как да подминем и стотиците техници и инженери, които правят всичко възможно, за да поддържат Су-25. Въобще това са хора, способни на чудеса от храброст. Техният труд обаче, както обикновено, остава невъзпят (съдба!), но без тях не може. Факт е обаче, че отборният дух е силен в Безмер, нещо с което в базата силно се гордеят.

Приказка за двете ескадрили
Майор Георги Гангов, командир на 1-ва ескадрила, носеща звучното име „Кротал”: „Има голям отлив за съжаление. Вчера на двама млади лейтенанти випуск 2003 г. им излезе заповедта за уволнение… Има едно отпускане и униване при младия състав. Това не води към добро.” Разбираеми са думите на майор Гангов – това са млади момчета, току-що завършили, излизащи със символичен нальот и без самостоятелен полет, отиващи по бойните части, където техният ред най-вероятно няма да дойде скоро - изисква се нальот от минимум 200 часа, за да започне приучването на боен самолет… На тези млади момчета не им достигат „някакви” си 150–170 часа, които при сегашния темп на полети, които те правят на година, няма да успеят да постигнат и след десет години.
Най-младите пилоти в базата днес са двама лейтенанти випуск 2005 – лейтенант Стоян Петков и лейтенант Никола Марин. Песимистичното за тях е не по-различно от вече казаното за младите пилоти, не само в Безмер, но сякаш и в цялата ни военна авиация (сякаш изключение прави само 24-та ваб). Оптимистичното обаче е, че те са първите пилоти след випуск 1997, които са се качили на Су-25, макар и само за една щурманска задача. Нещо постигнато не без помощта на т.нар. „чешнегировска мафия” на Безмер. Всъщност и двамата лейтенанти са пилотите с най-висок успех във випуска и са имали възможност да избират като място за тяхното назначение – Безмер или може би мястото с доста по-големи перспективи - Враждебна. И двамата избират бойната авиобаза. Наивни идеалисти - ще каже някой, хора с мечти - твърди авторът. Дано дойде и техният ред, защото ще е голяма глупост, ако пламъкът в очите им бъде изгубен (както на десетки други от „загубеното поколение” във ВВС – випуските след 1996 г.). Те са част от бъдещето на военната ни авиация.
Проблемът с ресурсите рефлектира и по един друг много неприятен начин. През 2005 г. приключи курс на приучване на Су-25 за шестима капитани от Безмер. Тази година обаче за тях няма гориво и те не летят (с изключение на един). Ако отново има керосин и за тях, всички подготовки трябва да се възстановяват. Излишно разхищение на горивото, но не е изолиран случай. Липсата на ритмичност в подготовката е сериозен проблем за ВВС (меко казано).
България е поела ангажимент към НАТО да разполага с четири групи предни авионасочвачи (ПАН), които да са подготвени да участват в международни мисии. По различни причини в България специлистите за ПАН са само пилоти. Концепция за ПАН е имало в Българската армия и преди – пилот или авиационен специалист, разположен в предния край на сухопътните войски (от състава на т. нар. „групи за бойно управление” – бел. ред.), управлява действията на авиацията. Сега също има нужда от ПАН, но те трябва да действат съобразно процедурите на НАТО за използване на авиацията в конфликти с ниска интензивност. В момента всички ПАН са от състава на авиобаза Безмер. За съжаление подготовката им не е на ниво, най-малкото защото не са изкарали съответните курсове към НАТО и поради това те не могат да бъдат сертифицирани. Въпреки това нашите ПАН са участвали в редица учения и са доказали своите способности. Още нещо, върху което трябва да се поработи...

image

Нелетящите
Във ВВС на България в момента има два вида летци – такива, които летят, и такива, които „подлитват”, като втората категория като че ли преобладава. Безмер не прави изключение. Десетки са тези, които на година имат планирани по две задачи, а щастливците след тях имат по няколко часа я на витловия PC-9M, я на реактивния му събрат L-39ZA.
Ето разказа на един от тях:
„Аз съм старши лейтенант Тодор Тодоров, випуск 2001. Още от завършването си съм в авиобаза Безмер. Сега се числя към 1-ва ескадрила. Не съм женен. Летял съм в училището на L-29, а след това и на L-39. В момента имам 48 часа нальот, като от училището излязох с около 33. Тази година живот и здраве ще добавя още един. Чувам сега, че искат да върнат част от самолетите L-39 обратно в Безмер. Идеята е хубава, особено като се има предвид, че около 30 души от базата летят на този самолет. Досега тези хора трябваше да пътуват до Каменец, за да си направят часовете. Хубаво е, ако, като дойдат самолетите, тук все пак ни дадат повече гориво, за да направим повече часове, а не само по един, както сега. Едва ли ще летя някога на боен самолет, поне ако нещата вървят все така. Трябват ми още 150 часа нальот. Кога и с какво ще го направя?! Дори и да дойдат нови самолети, на тях ще тръгнат само хора с опит. За момента не мисля да напускам ВВС, имам някакви надежди все още. С всяка една година на нелетене надеждата намалява. Ако обаче скоро нямам някаква коренна промяна, ще трябва да се замисля за едно преориентиране. Всичко, което се иска от мен, съм го направил – влязох в Долна Митрополия, завърших, все още съм в армията, но не летя. Не е честно. И все пак съм късметлия. Има момчета от моя випуск, на които не им намериха места и вече не са във ВВС. Но идва сега другият въпрос – ние за какво сме останали? Назначен си някъде, а правиш по един час на година. Нищо не е това, смешно е! А ми се лети.
Питаш ме какво е ежедневието на един нелетящ пилот в Безмер – ами спорт, учене на английски, ако сме ангажирани покрай полетите с нещо, я като щурмани, я като помощник-ръководители на полетите, занимаваме се с все по-огромните купища документация, такива неща.”
Ако думите са ви се сторили малко по-остро, то бъдете благодарни, че в първия ден на своето пребиваване в Безмер авторът беше забравил да сложи касета в диктофона си и думите на „малко летящите” от 2-ра ескадрила останаха незаписани. Запомниха се обаче думите на един капитан: „Защо сме тук? Май само допринасяме за националната несигурност. Съкращаваха бази и самолети, за да може останалите да летят много и нормално. Сега базите са малко, самолетите също, а нещата са сякаш още по-зле.”

Су-25
„Оптимист съм. Загубих един самолет (МиГ-23БН – бел. ред.), сега да загубя втори… Почваш да си казваш – ега ти късметът.” – така започва разказа си за Су-25 майор Гангов, командир на 1-ва ескадрила.
„Разказвали са ми как в Афганистан руските войници на земята, когато чували да идват Су-25, с въодушевление викали: „Грачи идут” (Гарваните идват). Тези самолети са оказвали огромна помощ на сухопътните войски там” - така пък започва своя разказ капитан Георги Георгиев и продължава: „Още в Афганистан Су-25 е завоювал мястото си в съвременните конфликти с ниска интензивност. Су-25 е страхотно оръжие в ръцете на опитен авиатор.”
Какво още да добавим за този самолет?
Може би най-важният въпрос, който се задава в момента, е: „Колко живот има още в българските Су-25К/УБК”. Нашите машини са доставени в периода 1986-1988 г., с оригинално назначен общ технически ресурс от 20 години или 2000 часа (което условие се изпълни първо). Елементарните сметки показват, че до 2008 г. в небесата на България няма да има (документално) годни за летене Су-25. Реално обаче самолетите са изключително добре поддържани и средно са налетели около 30-35% от назначените им часове. В Безмер е разработена програма (на базата на опита от почти 20-годишната експлоатация на самолета у нас) за удължаване на назначения междуремонтен и технически ресурс на самолетите. Това може да се извърши със сили на инженерно-техническия състав на базата и няма да са необходими допълнителни средства. Тук е мястото да се отбележи, че въпреки всичко Су-25 не се води за най-скъпия за поддръжка самолет в състава на българските ВВС. Да не говорим, че самата поддръжка се е доказала като улеснена и сравнително безпроблемна.
Ако програмата бъде одобрена и подписана от министъра на отбраната, то някои самолети безпроблемно могат да бъдат използвани до около 2010 г. Възможно е и по-нататъшна експлоатация на самолета (до 2015 - 2017), но в такъв случай ще има самолети да преминат през капитално-възстановителен ремонт (КВР). Такава процедура може да се изпълни и в ТЕРЕМ - Пловдив (бившия завод “Георги Бенковски”). Проблемите при един такъв сценарий не са малко. Въпреки че на фона на средствата, пръснати за нова авиационна техника, финансите, необходими за КВР на няколко Су-25, ще са символични (по цени от 2002 г. КВР на Су-25 е от порядъка на 3 млн. лева, но сега вероятно ще се повиши), не се знае дали ВВС след няколко години ще може да си ги позволи (перото „части и ремонти на авиационна техника” получава слабо финансиране). Трудно е да се каже и дали обеднелият в последните години откъм способни инженерни кадри завод ще се справи със задачата в срок и бюджет.
На шест самолета е извършена и т.нар. “малка модернизация” през 2004-2005 г. Тя включва добавяне на навигационни средства ILS, VOR и TACAN, както и нов GPS-приемник. Теоретично тези машини са способни да участват в учения и военни операции извън територията на страната и да оперират от цивилни и военни летища (снабдени със системи за навигация РСБН или TACAN). На практика Су-25 са участвали в учения извън България и без тези системи, но те обещават много да улеснят евентуалната работа на нашите екипажи. Дотук добре, но въпреки тази модернизация (която е глътнала народни пари), едва ли на българските ще им се наложи да се възползват от новите си системи, за да летят в странство. Самолетите липсват в т.нар. “експедиционни сили”, които България дава за военни операции извън страната в рамките на НАТО или ЕС. И въобще самолетът не е споменат нито веднъж в “цели на силите”, което пък е основният довод базата да бъде орязана откъм ресурси. Сякаш на някакво по-високо армейско ниво самолетът вече е отписан. Няма да коментираме този факт, само ще отбележим, че няма да е прецедент за ВВС на България да бъдат извеждани от въоръжение самолети с още ресурс в тях и допринасящи за националната сигурност (повече за модернизацията на самолетите и възможностите за удължаване на техния ресурс четете в сп. “Клуб КРИЛЕ” бр. 8/2005).
Съществува и възможност България да остане без ударна авиация – в случай че Су-25 бъде изведен от въоръжение между 2008 – 2010 г., а така чаканият многоцелев изтребител не се очаква преди 2012-2013 г. Ето и коментара на подп. Данев, който обобщава мнението на базата: “Не само че е глупаво, но е и престъпно да остане България без ударна авиация.” Ето и мнението на един редови пилот от ескадрилите капитан Иванов: „Личното ми мнение е, че това е една грешка на командването, което се опитва с лека ръка да свали нашия самолет на земята. Ударната авиация е оставена на доизживяване.” Капитан Люцканчев допълва: „Несериозно е да се говори за това, че Су-25 няма място в българската авиация.” Разбира се, съществуват доводи, че Ми-24 (неговото бъдеще е гарантирано в следващите 15 години – бел. авт.) също е ударна машина, а при нужда и МиГ-21 и МиГ-29 могат да нанасят удари по земни цели. Да, но Ми-24 не разполага с мощното въоръжение на Су-25 - и въобще техните роли не се припокриват, да не говорим за поредните проблеми от правно естество около възстановяването и модернизацията на тези изстрадали машини, а изтребителната авиация е прекъснала отдавна подготовката си за атака по земни цели. Критикува се и арсеналът на самолета, че не е адекватен на съвременните изисквания за водене на конфликт на ниска интензивност при минимизиране на цивилните жертви.
Това също не е точно така, твърдят безмерци. Факт е, че самолетът е конструиран за друг тип конфликти, но използването му в България е доказало, че при добра натренираност е възможно изключително точно поразяване на цели и с неуправляемо оръжие (за повече информация за разнообразния арсенал на българските Су-25 погледнете следващата статия), да не говорим, че той разполага и с управляемо оръжие (но кога е използвано за тренировки за последен път?).
След 18 май 2004 г. ВВС на България на практика останаха без разузнавателна авиация (на тази дата беше последният полет на българските Су-22М4). Разузнавателните контейнери МиГ-21МФ-Р все още се намират в Безмер и в момента има идея Су-25 да бъдат приспособени да ги използват. Всичко сега е в ръцете на безмерските инженери и добрата воля на висшестоящите.
Су-25 е уникален в редиците на НАТО. Просто в редиците на пакта няма други Су-25 освен българските. Всъщност освен нашите самолети има само един друг чист щурмовик в силите на алианса – американският А-10. Тук може да се направи паралел с отношението на ВВС на САЩ към А-10. Самолетът е ценен и в момента се подлага на модернизация и се предполага, че ще остане на въоръжение до 2020 г., основно вече да работи в високоточно оръжие.

Завръщането на L-39 в Безмер – коментари от състава
“Лично моето мнение е, че подготовката на летците, планирани за полети на L-39, ще върви много по-успешно, ако се води в базата. Това е в професионален план. А в личен план ще спести командироване с месеци на пилоти в Каменец, което пък спестява немалко семейни проблеми. Имаме опит с този самолет. Обучихме няколко летци на много високо ниво, част от тях като инструктори. Някои от тях все още са на служба. Имаме и техници, и инженери, способни да обслужват самолета. Самолетът не гори много керосин. Сега имаме около 20 пилоти, планирани на L-39. При едно умерено количество гориво можем да им дадем 15 – 20 часа във въздуха. Значително повече от сега планираните две задачи годишно. Разбирам, че колегите от Каменец не си дават самолетите, но да отбележим, че все пак преди години ние им дадохме нашите L-39 временно. Сега си ги искаме обратно” - твърди подп. Димитър Данев, заместник-командир по бойната подготовка.
„Това ще ни облекчи до голяма степен. Друг е въпросът как ще се реши този проблем. На никой не му е приятно да му вземат самолета. Имахме преди L-39 и успешно се водеше подготовка на тях” – заявява майор Николай Димитров, командир на 2-ра ескадрила
“По принцип е хубаво в базата да има три-четири машини L-39ZA, защото дава възможност да тренираме състава на основните задачи, които изпълнява самолетът Су-25. Налага ни се поради лошата икономическа ситуация да наваксваме подготовката на летците, излезли от Долна Митрополия с недостатъчно нальот. Начинът, по който в момента трупаме нальот на младите летци, е неефективен” – това мисли подп. Валентин Иванов, заместник-командир по летателната подготовка.

„Мисия 2006”
По време на пребиваването си в Безмер авторът имаше възможност да присъства на поредното учение… И да, и не. Факт е, че както не без доза горчивина заявяват в Безмер: „Дадоха ни толкова че можем да летим само от учение на учение. През другото време просто няма с какво да летим…” Така че можем да го наречем поредния повод Су-25 да се издигне в небесата.
Сценарият – остро актуален (ще кажат и напишат колегите журналисти от вестниците), доста по холивудски, ще отбележим заядливо ние в авиационното списание. Кметът на погранично село е отвлечен от терористична група. Поставени са множество искания – два милиона евро, вертолет, освобождаване на политически затворници, само Брус Уилис го няма да разхвърля „лошите”… Във втория етап на учението ситуацията ескалира и фиктивните терористични сили са се измъкнали от селото, като са се окопали в неговите околности (нещо като Македония – лятото на 2001 г., ситуацията около село Арачиново – бел. ред.). Става една малка война, в бой са хвърлени танкови и механизирани подразделения (вкл. бронираните нови джипове „Мерцедес”), налага се да се оказва сериозна непосредствена авиоподдръжка. Идва часът на Су-25 (в други учения тук би се ползвал и Ми-24, но по обективни причини на „Мисия 2006” той мисии не изпълняваше – бел. ред.).
image
“Ударната авиация прави видима ролята на ВВС в едно такова учение, без да подценявам колегите от другите бази. Ние сме тези, които ще минем ниско и ще окажем поддръжка на пехотинците на земята... Друго си е, когато над главата ти има свои самолети” – коментира учението подп. Данев.
Новото в учението беше използването на въоръжение, неизполвано досега в България – НУРС С-8 и С-25 и стрелба с максималното количество НУРС С-5 – 256 ракети, както и по 16 броя ОФАБ-100 (може би имаше и едно негласно съревнование между ВВС и Сухопътните войски по използването на огнева мощ – имаше огнехвъргачки, танкове, системи за залпов огън и прочие стрелящи средства).
За С-25 е интересно да отбележим факта, че попаденията на ракетата са за „отличен”: едно пряко попадение, а другите максимум на 10 m от центъра на мишената. Повече от впечатляващ резултат предвид подготовката на летците. Интересно нововъведение (все пак сме в ерата на масовата битова електроника) е използването на любителска видеокамера за заснемане на стрелбите със С-25 от кабината на Су-25. Това е един нов вид (импровизиран) обективен контрол и трупане на архивен материал за историята на базата. Капитан Иван Иванов от 2-ра ескадрила разказва за стрелбата си със С-25: „Това са най-големите неуправляеми ракети, с които може да стреля нашият самолет. Беше доста интересно, все пак са нещо ново за нас. Голяма ракета… тръгва с много звукови и визуални ефекти. Казват, че пораженията от нея на земята са впечатляващи.” Една от двойките осъществява бомбопускане и стрелба с НУРС С-8. Капитан Люцканчев разказва: „С-8 са доста по-големи от С-5. Интересното в случая е, че за първи път бомбопусках с толкова много бомби – 16 стокилограмови. Ефектът, който се получава долу, е отчайващ за потенциалния противник. Су-25 бомбопуска в автоматичен режим, което значи, че не веднага след натискане на бойната кнопка бомбите тръгват. Ти оказваш чрез прицела къде е целта, а системата изчислява кога да се пуснат бомбите. Когато се бомбопуска в двойка и с много боеприпаси, е удачно воденият да бомбопуска на ръчен режим. Водачът дава команда „Внимание” – значи атаката е добре и ще пускаме бомби. От мен се иска да държа двойката и когато видя, че неговите бомби се откачват, да пускам и моите. На Ново село влизаме в атака на 2000 m и нормално пускаме бомбите на 1100 m. След това влизаме в маньовър за използване на С-8, пренастройваме и прицелната система. За мен беше първа стрелба с този НУРС. Това е много сериозно оръжие и стрелбата с тях е много зрелищна. Целият самолет се тресе и ракетите оставят много видима черна следа. Самолетът е доста по-муден и даже до известна степен по-приятен за пилотиране с 16 ОФАБ-100 и двата пълни блока Б-8, но като знаеш какво имаш под крилото… Голяма отговорност си е. Романтиката в полета е кът, тя идва после, след полета, като седнеш на бира и картофки с приятели и си доволен от успешната мисия.”
Най-добра е стрелбата с добрите стари, познати и отработени НУРС С-5 – повечето попадения са преки. Впечатляващо е стрелбата с 256 броя наведнъж - разказва капитан Георгиев, един от двамата летци, използвали целия боекомплект. „Гледката е внушителна. Разтоварването на целия боекомплект става за около две секунди и половина. Видях първите ракети как удрят центъра на мишената. После всичко долу завря. При излизането от атаката даже пускахме топлинни капани. Скоро такова нещо в България не е правено.”
Такъв тип учения са полезни и за повдигане на самочувствието на пилотите и техниците от Безмер. Така те реално виждат за какво се трудят, а това не е за подценяване при минималния нальот, който правят годишно.


image

Следващите учения
Тази година 22-ра щурмова авиобаза Безмер ще вземе участие в две големи и сериозни международни учения.
През месец юни у нас ще се проведе учението “Сентри Лайън”. В него ще вземат участие ВВС на България (22-ра щаб и 3-та иаб) и 143-та ескадрила от Въздушната национална гвардия на САЩ. Интересното тук е, че Су-25 на разменни начала ще трябва да бъдат защитавани и съответно нападани от българските изтребители или американските F-15. Су-25 ще летят на малки и пределно малки височини, където ще се отработват отбранителни маньоври за защита от атакуващите ги изтребители. Определено ще има интересни моменти там. В учението ще има и стрелби по земни цели на полигон Корен с помощта на български ПАН. Планира се и използването на контейнери за РЕБ СПС-141 от наша страна, което ще увеличи дозата реализъм в учението. „Аз мога да гарантирам, че ако ни дадат свобода на маневриране, трудно ще ни хванат американците” – с увереност заявява капитан Георгиев за предстоящото учение.
През юли ще се състои учението “Незабавен отговор 2006”. Интересното тук ще е сериозното участие от американска страна (различни типове вертолети от страна на армейската авиация на САЩ и многоцелеви изтребители F-15E), участието на ВВС на Румъния и насочването на нашите Су-25 от американски ПАН. Ще се отработи взаимодействие между нашите Су-25, американските вертолети, F-15E, както и със сухопътните сили на полигон Ново село.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker