“Тайно и полека...”

Pan.bg 07 ное 2011 | 15:15 views (4581) commentaries(1)
img Иван Бориславов, Въздушните на негово величество войски, ИК ЕЪР ГРУП 2000

Всеизвестна е епопеята с укриването на самолети, мотори и въоръжение и спасяването и от брадвите и оксижените на победителите. С тези укрити отломки от миналата бойна слава ще се постави началото на българското авиационно възраждане, което започва буквално “на другия ден”. Българската авиационна общественост нито за миг не се примирява с диктата на победителите. Тогава в страната въпреки втората национална катастрофа и трагичното състояние на икономиката, въпреки хилядите черни забрадки започва патриотичен подем. Търсят се (и се намират!) позволени и непозволени начини, но не се оставя огънят на авиационната идея да загасне. На 27 април 1920 г. в София се провежда учредително събрание на Българския аероклуб. Под най-различни форми, с най-различни средства, понякога уникални в световната практика, живее малката следвоенна българска авиация. (Знаем за “сборните самолети”, събрани от останки на разрушените в Божурище машини: “... През 1921 година от тези части са сглобени два самолета (1 Albatros C.III и 1 DFW C.V – бел. авт.), на които през 1922 г. на летище Божурище са изпълнени 841 летения и е пролетяно време 330 часа.” (Асен Ю. Попов, “История на авиацията”, София, 1923 г. стр. 362...). Живее и създава летци и други авиационни кадри, които в един момент по законите на диалектиката ще достигнат това количествено натрупване, което ще даде възможност за качествено изменение.
image
С царски указ от 23 февруари 1921 г. е одобрен щатът на въздухоплавателното отделение към министерството на железниците, пощите и телеграфа, състоящо се от 143 души и включващо 9 офицери, 8 подофицери, 96 войници и 30 цивилни служители. Имената на летците Иван Миланов, Иван Узунов, Георги Попвасилев, Васил Бандев, Ганчо Манчев, Тодор Рогев, Константин Попатанасов са известни от действията на българската авиация на Македонския фронт. Но засега офицерите-авиатори не носят пагони, а някаква полувоенна униформа, за да не дразнят погледите на победителите. Много активна дейност по това време развива майор Асен Агов, който с подкрепата на Александър Стамболийски търси начини за пробив в международната авиационна блокада, наложена на България от победителите.
На различни длъжности в минималната по численост българска войска са назначени летци и авиационни специалисти, за които няма място в отделението.
През есента




на 1923 г. започва отново своята дейност Аеропланното училище на летище Божурище. Първият следвоенен прием е на 12 пилоти и 6 наблюдатели (щурмани). След две години те ще се бреветират като първите летци на България от новото следвоенно поколение. Редно е да знаем имената на първото ято новоизлюпени орли на България (по азбучен ред): Поручици: Благой Томов Цветанов, Иван Ножаров, Иван Чешанков, Кръстьо Георгиев, Любомир Николов, Михаил Димитров, Петър Сапунаов, Сава Савов, Славчо Славов, Тодор Кънев, Христо Стойков;
Подпоручици: Иван Йонов, Михаил Матеев, Никола Петков, Пейчо Пейчев;
Цивилни служители: Борис Катранджиев и Драган Шишков.
image
Обучението в училището върви трудно. Липсва достатъчно материална част, постоянният надзор на съюзническата контролна комисия пречи за военната подготовка на летците. Затова на 1 ноември 1926 г. училището се мести в пазвите на българските планини, в Казанлък, по-далече от очите на победителите. Държавата прави всичко възможно да осигури минимума от качествени самолети за начална подготовка. Първите произведени в Божурище серийни български самолети “Узунов-1” и ДАР-2 са предадени на училището. От Франция са закупени самолети Potez-VIII, а от чехословашката република, Smolnik S-18 (чете се Шмолник – бел авт.). През 1926 г. и Държавната аеропланна работилница в Божурище пуска серията чудесни учебни самолети ДАР-1. същата година пражката фирма AERO започва строителство и на самолетна фабрика край Казанлък. Този подбалкански градец започва да се оформя като втори авиационен център на страната.
Още през 1924 г. към Аеропланното училище започват да действат курсове за подготовка на авиационни специалисти – механици, специалисти по авиационни прибори, аеролози. Подготовката на бъдещото възраждане е в ход...
Царски указ № 40 от 15 юли 1924 г. превръща Отделението за въздухоплаване в дирекция на въздухоплаването при Министерството на железниците, пощите и телеграфа. През следващата година са закупени нови самолети от типовете Potez XVII от Франция, Bristol-Lucifer от Англия и летящи лодки Macchi-2000/18 от Италия. Самолетите Potez XVII по документи са доставени като пощенски, но това е един типичен за времето си лекобомбардировачен и разузнавателен самолет, необяснимо как преминал през “иглените уши” на Ньойските клаузи със своя двигател с мощност 400 к.с. Тези самолети имат и радиостанции, за да бъдат използвани като артилерийски разузнавачи и коректировчици. Макар без въоръжение, с “Потезите” нашите летци и наблюдатели отработват “на сухо” всички видове задачи по бойно използване. Летците много ги обичат. До 1933 г. това са най-добрите самолети на българската авиация. Доставката им предизвиква гневна реакция от страна на англичаните...
И така година след година. Малко по малко авиацията ни набира сили. Както го е казал дядо Вазов “тайно и полека”...
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Иван Бориславов 09 фев 2012, 18:58
     
    0
     
    0

    Много ми е интересно кой е автор на горния материал! Нещо много познато ми звучи ;)

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker