“Врана” S-328 в България

Pan.bg 10 яну 2010 | 00:46 views (8163) commentaries(0)
img “Врана” над суша и море

Текст и рисунки Венцислав ЧАКОВ


image
S-328 “Врана”

image

image
Групов полет на български “Врани” през лятото на 1940 г. (арх. Й. Андреев)

Историята на този с нищо не блестящ на пръв поглед чехословашки самолет започва през 1933 г., когато специално за Финландия заводите на “Летов” подготвят прототипа S-328F. Той представлява основна модификация на масово строения и заслужил добра репутация многоцелев чешки самолет S-228. Снабден е с двигател Bristol Pegasus II-M2 с максимална мощност от 580 к. с. Предвижда се серийите самолети да се въоръжат с финландска турелна картечна установка. По различни причини сделката с Финландия пропада и за да се спаси от големите финансови загуби,фабриката “Летов” предлага новия самолет на чехословашкото Мнистерство на отбраната, като за целта създава втори прототип S-328M. За разлика от първия той се задвижва от 12-цилиндров V-образен двигател Avia Vr-36, развиващ максимална мощност 650 к. с. Двата прототипа са изпитани и одобрени. Това отваря вратите за поръчки от чешката военна авиация. Създадена е и нова спецификация,в която военните определят ролята на новия самолет като разузнавателен, куриерски, бомбардировъчен и тежък изтребител. Поставено е изискването на S-328 да се монтира чехословашка наблюдателска картечница. По-голямото тегло на новото въоръжение става причина носещата рама на двигателя да се удължи,за да се балансира самолетът.

image
Капотирал S-328 с немска регистрация (арх. В. Чаков)

image
3 септември 1944 г., катастрофирал български S-328 летище Ниш (арх. С. Геров)

Модернизираният прототип показва редица несъвършенства от различно естество. Моделът на S-328 e изпитан в английска аеродинамична тръба, за да се отстрани склонността на самолета да влиза в свредел. Въпреки това този проблем остава и на серийните самолети. Именно трудното излизане от свредела е и причината през 1935 г. да се разбие първият прототип, след като пилотът успява да напусне неуправляемата машина и да се спаси с парашут.

image
Летец и наблюдател пред “Врана” с ОФ-опознаване от втората половина на 40-те години (арх. В. Чаков)

image
Поглед към пътническата кабина на “Бялата врана” (арх. В. Чаков)

image
/219776849/in-articles

-->




/>


Първата серия, построена от заводите на “Летов”, се състои от 62 S-328. “Финландският” прототип е преработен в завода съгласно изискванията на военните и е предаден на чехословашките въздушни войски. Самолетите от тази серия са снабдени с 4 картечници в крилата. Наблюдателските картечници по време на полет се прибират в тялото, откъдето се изваждат при подготовката за стрелба. Самолетите с заводски номера от 18 до 21 са преработени във вариант S-328V. На тях са им монтирани поплавъци от англииската фирма “Шорт”. Тези водосамолети се използват за влачене на мишени при обучението на чехословашката зенитна артилерия. След първите 62 самолета военната авиация се попълва с още 75 от втората серия и 25 от третата. Основното им отличие е допълнителният вътрешен резервоар, повишеният обем на масления резервоар. В периода 1936-1937 година на чешкото военно министерство са предадени 110 самолета от четвъртата серия. Те са снабдени с хидропневматични спирачки, бомбодържатели под крилата и възможността да се монтира фотокамера AI-34. Премахнати са двете картечници в горното крило. Четири самолета са преоборудвани с кабини за обучение в сляпо летене. Всички по-рано произведени S-328 са преработени до този стандарт. През 1938 г. се строи петата серия. При нея пилотските места са снабдени с телефонна връзка, приспособления за влачене на ръкав за обучение във въздушна стрелба и усилени колесници. Главното изменение е в двигателя. Той е заменен с варианта Valter Pegass III-M2, имащ повишена на 740 к. с. максимална мощност. Кабините са снабдени с двойно управление за обучение.
69 самолета от шестата серия са предназначени за чисто бойно използване. Двойното управление е премахнато заедно с инсталацията за влачене на ръкав. Приборното оборудване е опростено.
След превземането на Чехословакия и отделянето на Словакия като самостоятелна държава е започната седмата серия. Произведени са 20 самолета S-328. По искане на немците са произведени още 6 самолета, които по-късно се експлоатират от словашката военна авиация.
Още през 1934 г. в фабриката “Летов” започва работа по модернизирането на станалия масов разузнавач и така на бял свят се появява вариантът S-528. Той е снабден с двигател Gnome-Rhone Mistral Major 14 Krsd с максимална мощност 800 к.с. Външно този самолет се отличава по големия обтекател тип NACA и трилопатното целометалическо витло. Големият разход на гориво на двигателя, както и по сложното му обслужване, стават причина чехословашкото Министерство на отбраната да се откаже от поръчки за този S-528. Това не пречи да търсят клиенти навън и през 1935 г. летецът Мареш прави демонстрационни полети в България и Турция. Българските военни по това време се ориентират към внос на военни самолети предимно от приятелски настроена Полша и чехословашкият разузнавач не заинтригува отговорните фактори. Все пак чехословашкото Министерство на вътрешните работи поръчва 6 самолета, които трябва да служат в специалното въздушно подразделение на полицията. В дните на судетската криза самолетите са мобилизирани. По-късно след демобилизацията вместо S-528 армията връща на МВР 6 S-328.
S-328
S-328 е едномоторен двуместен разузнавателен самолет с целометалическа конструкция и смесена обшивка. Тялото на самолета е фермена конструкция, заварена от хроммолибденови тръби. Върху него е закрепен дуралуминиев профилаж. Обшивката в предната част е от метални панели, а в опашната от плат. Крилата са двунадлъжникови целометалически, с платнена обшивка. И четирите полукрила са снабдени с елерони. Горното крило се състои от три части. Двете конзоли на долното крило се съединяват посредством малък центроплан. Опашните плоскости са дуралуминиеви, обшити с плат. Колесникът е неприбираем с колея от 2,6 m. Основните стойки са снабдени с маслено-пневматични амортисьори. Спирачките са пневматични. При нужда колелата могат да се заменят със ски. Въоръжението на S-328 включва две 7,92-mm картечници, разположени в долното крило, и сдвоена наблюдателска картечница Шкода Su-31, монтирана в лафет VZ. 30. S-328 може да носи до 500 kg бомби. За целта под крилата са монтирани по три бомбодържателя за леки бомби, а под тялото два за тежки осветителни бомби. Кабината на наблюдателя е просторна. В нея може да се монтират няколко вида фотокамери. За улесняване работата на наблюдателя са поставени и по два странични правоъгълни илюминатора.

Бойно използване
След окупацията на Чехословакия в ръцете на немците попадат 338 S-328 на различни летища. В заводите на ”Летов” са пленени още 20 новопостроени самолети от седмата серия. Една част от трофеите са предадени на словашката военна авиация, а останалите самолети са разпределени към всички училища на Луфтвафе за първоначална подготовка на пилоти и наблюдатели.
През 1942 г. немските части търпят големи загуби от нощните бомбардировъчни полкове, летящи на бавноходните По-2. Луфтвафе също създава подобни подразделения, използващи различни типове остарели самолети, сред които и известно количество S-328.
Част от трофеите си на чешка земя Германия разделя със своята съюзничка Словакия. Над 100 самолета са предадени на словашката военна авиация. За първи път словашките S-328 се използват в реални бойни условия по време на Мюнхенската криза. Окуражена от примера на Германия, която анексира судетската област, Унгария решава да завземе територия от Словакия. Стига се до въоръжен сблъсък, при който са унищожени 4 самолета S-328. По-късно словашката авиация взема участие във военните действия срещу СССР. Изпратени са 30 самолета “Шмолик”. Те се използват като леки бомбардировачи и фронтови разузнавачи. Големите загуби и проблемите с обслужването карат командването да ги изтегли за изпълнение на тилови и спомагателни задачи над немските жп комуникации и за борба с партизаните.

S-328 в България
Във втората половина на 30-те години ограниченията на Ньойския договор над развитието на българската авиация отпадат и започва развръщането на Въздушни войски. През 1938 г. Въздухоплавателният съвет на Въздушни войски прави анализ на развитието на бойните самолети по света. Решено е да се закупят линейни и бомбардировъчни самолети от Полша. По отношение на дивизионните разузнавателни самолети за войсковата авиация се разчита на родно производство. На базата на този протокол от февруари 1938 г. двата български самолетостроителни центъра се заемат да конструират такива самолети. В резултат на усилията на авиоспециалистите в ДАР-Божурище и “Български Капрони” - Казанлък по-късно са създадени самолетите ДАР-10 “Бекас” и КБ-11 “Фазан”. Но през 1939 г. международната обстановка се усложнява и Въздушните войски не изчакват нашите конструкции да влязат в серийно производство. Срочно е направено сравнително проучване между френския “Анрио” H-510, немския “Хеншел” Hs 126 и полския LWS-3 Mewa. Българските авиостратези се спират на полската машина, защото предлага най-добро съотношение на цена/бойни качества и в фабриката на LWS са поръчани 48 самолета. Протоколът от договора с полската страна е одобрен окончателно на 10 юни 1939 г. След по-малко от два месеца избухва Втората световна война. Германия напада Полша и българската поръчка се осуетява.
Все по-тесните контакти с германската страна водят до това, че на Въздушните войски е предложено да закупят голямо количество самолети, взети като трофей при окупацията на Чехословакия през март 1939 г. За воденето на преговорите със стопанската група на въздухоплавателната индустрия (сдружение, защитаващо интересите на германската авиопромишленост) от българска страна е упълномощена специална комисия под председателството на ген. Руси Русев. На 8 август 1939 г. на летище Мерзербург българската комисия се запознава с по три екземпляра от всички видове самолети, предлагани за продажба (S-328 са със заводски номера 361, 364, 368). Те са изпитани на земята и във въздуха и са признати за годни. Преговорите завършват успешно и с протокол от 19 август Германия продава на Царство България 182 бивши чехословашки изтребители, бомбардировачи, учебни самолети и различно имущество и въоръжение. Сред закупените самолети са 20 нови (от седмата серия) и 40 употребявани S-328. С тях Въздушни войски попълват липсата на дивизионен разузнавателен самолет. Договорът предвижда S-328 да се прехвърлят по въздуха от летище Мерзербург в Германия до летище Божурище.
В Германия е командирована голяма група български летци, за да пребазират новозакупените самолети. На летище Мерзербург е организиран кратък курс за приучване. По време на подготовката е дадена и жертва. При изпълнение на тренировъчен полет във въздуха се сблъскват два S-328, пилотирани от български пилоти. В резултат от удара на самолета с заводски No 131 се откъсват опашните плоскости и той пада неуправляем при Сент Полтен край Виена. Пилотът подпоручик Александър Чирпанлиев загива. Българските пилоти, макар и с минимална подготовка, успяват с няколко прелета през Югославия да пребазират всичките S-328 до София. Тук самолетите получават несекретното наименование “Врана” и са разпределени по частите. С заповед от 18 ноември 1938 г. на базата на 3-ти армейски орляк на летище Ямбол се формира еднороден 3-ти разузнавателен орляк с 4 бойни ята и едно учебно. Във всяко бойно ято са зачислени по 12 S-328, от които по 3 служат за резервни. 6 от останалите “Врани” са предадени на юнкерския учебен орляк в София. Те летят в 3-то ято, служещо за предварителна бойна подготовка на бъдещите офицери-летци от военното училище. Всички останали самолети от този тип (общо 5 самолета) служат в 3-то учебно ято на въздушните школи в Казанлък.
На 4 декември 1939 г. е сключен допълнителен протокол, с който се доставят още 5 самолета S-328 “Врана” и 5 изтребителя Аvia Bn 534 “Доган”. Те са предназначени за резервни части. След пристигането им в България две от “Враните” са възстановени в летателна годност в Държавната самолетна фабрика в Ловеч. На 26 септември 1940 г. командващият временно Въздушни войски полковник Узунски издава заповед да се зачислят в материалните книги на ВВ разузнавателните самолети S-328 “Врана” фабричен No 252 и No 382 съответно под бордовите номера No 60/7066 и No 61/7066. Останалите 3 “Врани” (No 165, No 254, No 265) са разглобени и техните части са използвани при ремонтите на летящите самолети. Още през януари 1940 г. в България пристигат 3-ма техници от фабриката “Летов”. Те идват, за да обучат българските си колеги в обслужването на “Враните”.
На 21 януари 1941 г. самолет S-328 поради нарушение на въздушната дисциплина катастрофира в връх Юмрукчал. Пилотът Емануил Атанасов и наблюдателят Калчо Калчев загиват.
След превземането на Гърция и Югославия от немските войски, българската армия заема изконните български територии в Македония, Западните покрайнини и Беломорието. На 5 май 1941 г. 443-то ято, въоръжено със самолети “Врана”, е пребазирано на летище Ксанти. Тук на българските пилоти е възложено крайбрежната ивица от Дедеагач до Солун, за да изпълняват куриерски задачи и полети за картографиране на новоприсъединените към Царство България земи. Предвижда се самолетите да участват в противодесантната отбрана на Егейския бряг и участието им в охраната на морските комуникации срещу появата на английски подводни лодки. В Беломорието 443-то ято записва първото бойно участие на българската авиация във Втората световна война. В края на септември в Драма избухва въстание на гръцкото население. S-328 разузнават размирния район и нанасят бомбени удари по въстаниците, нападащи българските военни части.
Много скоро опитът, натрупан в новоосвободените земи, се прилага за охраната на Черноморския бряг. На 22 юни 1941 г. Германия напада СССР и на българската авиация е възложено да охранява от въздуха конвоите на нашите съюзници в близост до българските териториални води от нападения на руските подводници. Първоначално с по няколко самолета, а впоследствие с 2 войскови ята се прави опит да се осигури безопасността на корабите, плаващи между Констанца и Цариград. На летище Балчик е базирано 223-то, а в Сарафово 333-то войсково ято, въоръжени с по 6 самолета “Врана”. Общо са регистрирани 5 случая на откриване на съветски подводници и използване на оръжие по тях. В началото на октомври е формирана така наречената черноморска отбрана. На двете крайморски летища са пребазирани и по 6 изтребителя.
През октомври 1941 г. 12 самолета “Врана” участват в двустранните войскови маневри на българската армия. Въпреки че много преди войната те се считат за морално остарели и неотговарящи на съвременните изисквания във Въздушни войски на България, те служат дълго и изпълняват различни бойни задачи. По охраната на Черноморието “Враните” летят с различна интензивност до лятото на 1943 г., когато техните задачи са поети от водосамолетното ято, базирано на водолетище Чайка.
През 1943 г. българската военна авиация претърпява поредната реорганизация. На летище Горна Оряховица е формиран още един 4-ти армейски орляк, в който са прехвърлени част от самолетите S-328.
С заповед от 24 декември 1943 г. генерал Айранов обявява, че самолетите S-328 “Врана” с бордни номера 1, 6, 29, 57 и 58 “поради дълга употреба и многочислени поправки са с намалена здравина”. Съгласно същата заповед тези самолети трябва да бъдат изпратени в ремонтната работилница, за да бъдат прегледани, а негодните да се бракуват.
В периода 1943-1944 г. самолетите от 4-ти орляк се привличат за борба с партизаните. На летище Ниш към българския окупационен корпус е формирано едно корпусно ято, състоящо се от 6 изтребителя B 534 “Доган” и 6 разузнавача S-328 “Врана” за изпълнение на аналогични задачи по поддържане на реда. През лятото на 1944 г. част от самолетите на корпусното ято са разрушени или повредени от бомбардировките на летище Ниш. На 3 септември същата година при подготовката за изтеглянето на българските войски от Югославия на летището катастрофира S-328 “Врана”, изпълняваща куриерска задача. Пилотът Христо Георгиев и наблюдателят Димитър Мънчев загиват.
След политическите промени на 9 септември 1944 г. България обявява война на Германия и две ята от 4-ти орляк са пребазирани на летище Петърч край София, а малко след това на летище Божурище. Оттук отделни крила S-328 са придавани в подчинение на ятата от 3-ти полк, базирани на летище Върба. Българските “Врани” се включват във войната, като изпълняват задачи по близко разузнаване, аерофотографиране на противниковите позиции и коригиране на артилерийския огън. След приключване на първия етап от войната “Враните” изпълняват главно спомагателни задачи. На 30 април 1945 г. няколко дни преди края на войната българското правителство решава да подари самолети на Югославия, за да подпомогне възраждането на бойната авиация на нашата съседка. С решение на Министерския съвет 4 самолета: 2 учебни He-72 и 2 тренировъчни S-328 “Врана” се подаряват на “братска Югославия”.
image
Летище Горна Оряховица 1944 г. Този самолет има пълна жълта маркировка, дори и върху кормилата за височина (арх. автора)

През септември 1939 г. българска делегация е изпратена на летище Мерзербург в Германия да уреди закупуването на “нови” самолети за нашите Въздушни войски. Един от участниците в тези събития си спомня: “Една част от нашите пилоти знаеха немски език. Те са обучавани или са били на стаж в Луфтвафе на Велика Германия. Много бързо стана запознаването и облитането на самолетите по простата схема – кормило, клапи, педали, ръчки за бензин, магнет, спирачки - рулираш и излиташ сам, а щом си излетял, то не можеш и да не кацнеш. Оглеждаш се за летищната полоса и нямаш друга връзка освен подадения от командния пункт сигнал с бял флаг или с зелена ракета. След кацането (ако е благополучно) следва ръкостискане с немския инструктор и “данке, майн хер”. Така отбраните ни летци се въртяха в това рисковано родео. Прелитането на 60-те “Врани” от летище Мерзербург до летище Божурище в България е един от най-героичните подвизи на нашите летци.”
Още преди да излетят за този рискован прелет, всички “Врани” са пребоядисани в стандартния чешки кафявозеленикав камуфлаж, което е в съгласие с заповедта на полковник Бойдев, определящ камуфлажен защитен цвят на разузнавателните самолети.
У нас на самолетите е поставен българският боен знак и допълнителните маркировки. Червеният кръст за храброст се боядисва от двете страни на тялото и отдолу на долното и отгоре на горното крило. Бордните номера са от 1 до 60, в бяло на тялото и в черно под крилете. По всяка вероятност самолетите са две партиди. По архивните снимки се забелязват два варианта на големината им. Носът на “Враните” е боядисан в синьо, съгласно посочената по-горе заповед на командира на Въздушните ни войски от 1938 г. На кормилото за завой е нанесен българският трикольор. На вертикалния стабилизатор е поставен бял триъгълник с бордния и номенклатурния номер, които за самолетите S-328 е 7066.

image
В тази камуфлажна схема са оцветени самолетите S-328 “Врана” след пристигането им в България през 1939 г.

image
Оцветяване на български S-328 от черноморската отбрана със схема на оцветяване, въведена през 1941 г.

image
Бялата врана LZ-DIL

image
В този вариант на окраска летят българските “Врани” от 1945 до 1949 г.
Следващата по значителна промяна в оцветяването на “Враните” е направена през 1940 г., когато е приет новият боен знак за военните ни самолети: “Наведен червен кръст на бяло поле” и “народен трикольор”. Андреевският кръст се поставя: “…към краищата на горната повърхност на горното крило и долната повърхност на долното крило и от двете страни на тялото”, а трикольорът - “… върху двете страни на отвесното кормило”.
След като България се присъединява към Тристрания пакт, в жълто се боядисват носът, краищата на крилете, кормилото за завой и лента, опасваща тялото зад наблюдателската кабина. Вече морално остарелите двуплощници от двете крила (по-късно ята), дислоцирани на летище Балчик и летище Сарафово за охраната на черноморската ни граница и немските конвои, получават нова маркировка. Според заповед No 421 от 1941 г.: “Всички самолети, назначени за придружаване на транспорти, да бъдат боядисани с жълта боя както следва:
1/ ? от краищата на крилете;
2/ през средата на тялото един пръстен с ширина 35 cm.
Носовете на самолетите (моторите) да бъдат боядисани в зеленокафяв защитен цвят. Ако са боядисани жълто, да се покрие жълтата боя”.
Smolik S-328, неуморен боец, изпълнява задачи по всички краища на обединеното ни отечество. От Балчик и Сарафово охранява конвои и преследва руски подводници. От Кавала контролира екваторията на Егейско море, разузнава и нанася удари по гръцки въстаници по време на Драмското въстание. Търси и разузнава за сръбски партизани около Ниш. Същите функции изпълняват “Враните” от летище Горна Оряховица срещу българските “шумкари”. За последно S-328 участва в бойни действия през т. нар. Отечествена война, продължила от септември 1944 г. до май 1945 г. Тогава след споразумение с съветското командване на Трети украински фронт, действащ от наша територия, жълтата маркировка е заменена с бяла. В такъв цвят са пребоядисани краищата на крилете, пръстенът, опасващ тялото, долната част на обтекателя на двигателя.
След войната останалите изправни летящи машини получават отечественофронтовският боен знак, а на опашката отново се връща трикольорът, но в умален размер и хоризонтално разположен. Триъгълникът с бордовия и номенклатурния номер е преместен под хоризонталния стабилизатор.
...
Текст и рисунки Венцислав ЧАКОВ
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker