За Цецка Цачева, която отказа да почете паметта на Никола Йонков Вапцаров с едноминутно мълчание

Вчера 24 юли 2012 г. председателят на Народното събрание г-жа Цецка Цачева отказа предложението на парламентарната група на „Коалиция за България“ всички народни представители да почетат с едноминутно мълчание паметта на Никола Йонков Вапцаров по повод 70 години от разстрела му.

Предложението бе направено от парламентарната трибуна от депутката Ваня Добрева.

В отговор Цецка Цачева заяви: "Г-жо Добрева, българската история е изпъстрена с имена на светли личности, които са направили немалко за нас. Мисля, обаче, че не е редно - всеки ден има по няколко чествания на подобни годишнини, за да почитаме всеки, по всеки повод с едноминутно мълчание".

Разбира се, това не попречи на депутатите от „Коалиция за България“ да станат прави за едноминутно мълчание, както и на колегите журналисти, отразяващи работата на Народното събрание.

Справка:

Курсанти поднесоха венци в памет на Никола Вапцаров

otbrana.com

Във връзка със 70-годишнина от разстрела на поета Никола Вапцаров днес се проведе честване в столичния жк „Стрелбище”, което бе съпроводено с военен ритуал. Курсанти от Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров” поднесоха венци и цветя. Присъстваха заместник-председателят на Народното събрание Георги Пирински, запасни и резервисти от Столичната организация на СОСЗР, Клуба на военните моряци към СОСЗР и други неправителствени организации.

Довечера от 18, 30 ч. възпоменателното тържество ще продължи в ЦВК в Централния военен клуб. Преди няколко дни на пресконференция семейството на Никола Вапцаров съобщи, че издава книга за него, заедно със сдружение „Вапцарова вяра". Книгата е озаглавена „Никола Вапцаров - дело 585 от 1942 година". 585 е номерът на делото, по което е осъден поетът и само допреди година е било съхранявано в архивите на МВР без право на достъп. Смята се, че тази книга ще даде различен поглед върху историческите събития, пряко преди или след Втората световна война.

Никола Вапцаров

www.wikipedia.org

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. Негов баща е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на практика първо на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.

Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново — като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира баща му Йонко. В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. „Летец“ със стихотворението „Романтика“.

Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни“, излязла от печат 1940 г. Публикува и други стихотворения; както и разкази и драма, които обаче не придобиват популярността на поезията му. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП, която се занимава с антифашистка дейност. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов и др. (общо 12 души) на Гарнизонното стрелбище в София. Молбата на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но тя е отклонена. След смъртта си бива амнистиран, поради което ВКС отклонява искането за отмяна на присъдата му.

На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди на мира, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната. Вапцаров е удостоен с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни. На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майката на поета Елена Вапцарова.