Морските специални школи на 100 години

Pan.bg 30 дек 2012 | 22:02 views (2174) commentaries(1)
img Доц. д-р маг. инж. Хараламби Петров - в.Българска армия

Не се приемат хора, които заекват и „говорят през носа си”


Създаването на Морските специални школи е тясно свързано със създаването на българския флот непосредствено след Освобождението. Основно съображение за откриването им е голямата нужда от средни технически кадри за флота.
Най-напред – на 9 януари 1881 г. в Русе се създава Maшинна школа за подготовка на изпълнителни технически кадри за флота, която по-късно наричат Техническа школа. Тя поставя началото на всички следващи морски училища.
През 1892 г. тя е преустроена и превърната в Унтерофицерска морска школа, в която се подготвят

боцмани, рулеви, артилеристи

миньори и машинисти. Завършилите школата карат временен офицерски курс, полагат държавен изпит и придобиват правоспособност на морски офицери. През 1900 г. тя е закрита.
Създават се: Машинно училище във Варна със срок на обучение 6 години, като през 1904 г. то е признато за средно специално училище, и Минно-огнярно училище (Минно училище с огнярска школа) в Русе със срок на обучение 4 години, включително и практическо обучение, като първите две години от обучението на учениците се признават за отбиване на задължителната им военна служба.
Минно-огнярното училище през 1909 г. е временно закрито. През 1912 г., поради нарасналите нужди на флота от технически кадри, то е открито отново с ново наименование – Морски специални школи при Морска учебна част Варна. Създадени са не със закон, а със Заповед (наредба) № 32 от 1912 г. През 1913 г. е формиран първи випуск от 34 курсанти.
Морските специални школи имат три отдела: минно-електротехнически,

огнярен и кормчийски

Курсът на обучение в училището е четиригодишен. В него се приемат Теоретическите занимания се провеждат при отличен педагогически подход от подбрани и добре подготвени преподаватели от различни специални, технически и общообразователни дисциплини. Достатъчно е само да се споменат: проф. инж. Александър Левков, преподавател по газови турбини; Антон Байчев – преподавател по български език и литература, бивш председател на Съюза на журналистите; капитан първи ранг Бочо М. Рачев – началник на Морските специални школи, а по-късно – началник на Дунавския флот. По програма, всеки учебен ден има девет часа, а времето от 19 до 21 часа е за самоподготовка. Изучават се: електротехника, технология, електро чертане, газови двигатели, морско дело, парни котли, парни машини, машинно чертане,




машинно дело, минно дело, радиотелеграф, български език, немски език, история, география, алгебра, тригонометрия, дескриптивна геометрия, морска хигиена, ковачество, леярство, стругарство, шлосерство, морал, устави.

При слаб успех

по един предмет в годишен план курсантът няма право да повтаря и се отстранява от училището. През 1915 г. е закрит кърмчийският отдел на Морски специални школи.
По силата на Ньойския договор от 27 ноември 1919 г., България няма право на военен флот след Първата световна война. Затова Морските специални школи се преименуват на Морски специални технически школи при Търговско-морската учебна част.
Променя се програмата, като повече се застъпват техническите дисциплини. През 1922 г. се оформят два нови отдела – електротехнически и машинно-моторен – с променена и разширена програма.
В школите се приемат младежи, не по-млади от 15 години и не по-стари от 18 години, които имат завършено най-малко второкласно (петокласно) образование при реална гимназия. Кандидатите се подлагат на медицински преглед и проверителен изпит по алгебра, геометрия и български език върху материала, изучен във втория гимназиален клас. В училището не се приемат младежи: „които имат какъвто и да е външен недостатък; които

при говоренето си заекват

които са разногледи или късогледи; които имат недостатъци по лицето що ги обезобразяват; които говорят през носа си”.
Практическото обучение се води в арсеналите, в корабите, в електротехническите кабинети, в телефонните централи, в радиопредаватели, в електроцентрали, в ж. п. депа и работилници, в миноносците, в Божурище, в мини Перник и на други места.
По съображения, произтичащи от наложения тежък и несправедлив договор на страната, училището известно време е под ръководството на Министерството на промишлеността и труда, а по-късно – на Министерството на железниците, съобщенията и пристанищата.
Издръжката на приетите в училището е на държавни средства. Завършилите имат право да постъпват във всички висши технически училища. През 1930 г. в Морски специални школи се създават три отдела: електротехнически, машинен и моторен с отново допълнена и подобрена програма.

Не е било лесно

да се постъпи и завърши в Морските специални школи, тъй като те се ползват с много добро име, известни са сред обществеността със солидната си техническа подготовка. Например през 1918 г., при формирането на шести випуск, от няколкостотин кандидати приемат 123, от които през 1922 г. завършват само 29.
Машинното училище и Минно-огнярното училище, преименувано по-късно в Морски специални школи, са първите учебни заведения в страната, които не само са подготвили стотици квалифицирани кадри за флота, но и през първите две десетилетия след Освобождението и в първата половина на 20-ти век създават голям брой технически специалисти, които стават основния фонд от технически кадри в страната.
В двадесетте випуска на Морските специални школи са учили около 1350 курсанта, а са завършили около 1050 курсанта. Техният принос в развитието на флота, техниката и научно-техническия прогрес намира конкретно изражение както в творческото им участие в развитието на материално-техническата база в различните отрасли на националното ни стопанство, така и в

обогатяването на техническата мисъл

и популяризирането на техническите новости.
През 1928 г. някои от завършилите първите морски технически школи, Унтерофицерската школа и най-вече Морските специални школи, се обединяват и създават Съюз “Морски техник”. Съюзът е учреден на 10, 11 и 12 юли 1928 г. в София, а първият му редовен конгрес се е състоял на 3, 4 и 5 февруари 1929 г. във Варна. Тогава се решава и да се създаде Научно-технически съюз при Съюза. Взема се решение – Съюз “Морски техник” да започне издаване на месечен съюзен орган – вестник “Морски техник”. Постепенно се учредяват и местни съюзи в страната.
Голям принос за развитието на Съюз „Морски техник” имат капитан първи ранг Димитър Добрев и Христо Кършовски. Първият е избран за почетен председател на Съюза. Такъв остава до кончината си през 1944 г. Той е единственият чужденец в руската Втора тихоокеанска ескадра и участник в историческата битка при Цушима като артилерийски офицер на крайцера „Димитрий Донски” срещу японския военен флот.
Христо Кършовски е син на Антон Попхристов Кършовски – участник в Освободителната война от 1877-1878 г. като офицер от състава на румънските войски, адютант на граф Алабин, доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г. Той завършва Морските специални школи през 1920 г., специалност електротехника като

първенец на випуска

На Четвъртия редовен конгрес на Съюза, състоял се на 18, 19 и 20 септември 1932 г. в София, Христо Кършовски е избран за председател на Управителния съвет. На следващия Пети и всички останали конгреси той е избиран за председател на Управителния съвет. Същевременно от 1934 г. той е редактор на вестник „Морски техник”, а от 1936 до прекратяването му през 1943 г. – главен редактор.
Последният, Четиринадесети конгрес на “Морски техник” се провежда през 1946 г. г. По негова инициатива в една от залите на Народното събрание се състои среща между представителите на средните техници, на Съюз “Морски техник” и на приравнените средни техници, както и народни представители, на която се постига споразумение и се слага началото на обединяване на трите съюза.
Процесът на обединяване набира сила през следващите 1947 и 1948 г., когато инициативата в това отношение се поема от

Съюза на българските техници

С писмо от 8 май 1948 г., подписано от Христо Кършовски, Съюз “Морски техник” уведомява Съюза на българските техници, че “Управителният съвет на Съюза приема поканата за обмисляне начините и възможностите за създаване на Единната научна организация на техниците в България”.
На 27 и 28 март 1949 г. в София се състои Учредителния конгрес на единната организация. Вливайки се в новосъздадените единни Научно-технически съюзи и предавайки им цялата си архива и финансов ресурс, Съюз “Морски техник” прекратява самостоятелното си съществуване. С това Морските специални школи и Съюз „Морски техник” отиват в историята, оставяйки светли и трайни следи в развитието на българския флот и стопанското развитие на страната.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Преподавател 30 дек 2012, 23:37
     
    0
     
    0

    Александър Левков не е професор, а капитан І ранг и инженер. Ако авторът бе влязъл поне веднъж в Морското училище през последните 5 години щеше да види бронзовия му барелеф в Алеята на преподавателя.

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker