Нова уредба на трудовите договори на корабния екипаж

Pan.bg 13 май 2013 | 14:08 views (2594) commentaries(0)
img capital.bg


От правната система на всяка държава - членка на МОТ, зависи с какъв нормативен акт ще бъдат регламентирани трудовите отношения на моряците

Една от основните задачи на внесения в парламента Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) се състои не толкова в съобразяване на нормите на вътрешното ни право с правилата на Морската трудова конвенция от 2006 г. на Международната организация на труда (ратифицирана от 40-ото Народно събрание на 27.05. 2009 г. и влизаща в сила на 20.08.2013 г.), колкото има за цел да отстрани съществуващите несъвършенства в действащата разпоредба на чл. 88б от КТК, която урежда трудовите правоотношения в този професионален сектор.

Понастоящем текстът на чл. 88б от КТК гласи: "(1) Трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя се уреждат с наредба на Министерския съвет.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят и изискванията за:
1. Безопасни и здравословни условия на труд на борда на корабите с отчитане спецификата на извършваните превози
2. Корабопритежателите относно съблюдаване спазването на охраната на труда
3. Предотвратяване на професионални заболявания и нещастни случаи на борда на корабите
4. Поддържане на съответни стандарти за хигиена на борда на корабите.

Намерението на законодателя е било да уреди в подзаконов акт единствено специфичните изисквания по отношение на условията за наемане на работа на моряците и сключването на трудов договор, репатрирането, работното време и почивките, полагането на извънреден труд и ползването на платен годишен отпуск. С тази цел с Постановление №226 на Министерския съвет от 2003 г. е приета Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя. Само по себе си законодателното решение да се уредят специфичните изисквания по отношение на трудовите договори на членовете на корабния екипаж в подзаконов нормативен акт не противоречи на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Морската трудова конвенция от 2006 г., съгласно която всяка договаряща държава е длъжна да приеме и въведе в сила законови или подзаконови актове или други мерки, чрез които да изпълни задълженията си, произтичащи от нея. Изборът с какъв нормативен акт да бъдат регламентирани трудовите отношения на моряците, работещи на борда на кораб, плаващ под знамето на държава – членка на




Международната организация на труда (МОТ), зависи от правната система на тази държава.


Проблемът по прилагането на Морската трудова конвенция от 2006 г.
идва именно от сега действащата редакция на чл. 88б от КТК, която не е напълно съобразена с националното ни трудово законодателство, а също така е спорно и до каква степен отговаря на правилата на чл. 48, ал. 5 от конституцията. През септември 2011 г. беше образувано производство пред Конституционния съд на Република България (КС) по искане на омбудсмана да се установи противоконституционността на разпоредбата на чл. 88б от КТК поради противоречие с чл. 48, ал. 5 от конституцията. С Решение №2 от 8 март 2012 г. по к.д. № 9/2011 г. КС постанови, че с наредбата, издадена на основание чл. 88б, ал. 1 от КТК, Министерският съвет е регулирал неуредени в КТК обществени отношения, като тя не отменя приложението на действието на Кодекса на труда (КТ), а само конкретизира характерното за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораб и корабопритежателя. Независимо от извода, направен от мнозинството от съдебния състав, все пак не е лишено от сериозни правни основания особеното мнение на конституционните съдии Благовест Пунев и Румен Нейков, изразено по повод взетото от КС решение. Очевидно е, че съгласно чл. 48, ал. 5 от конституцията основните елементи на трудовите и свързаните с тях отношения между работодателя и служителя (в това число и безопасни и здравословни условия на труд, минимална работна заплата, отпуск и др.) следва да бъдат предмет на законодателно, а не на подзаконово регулиране. В същото време действащата разпоредба на чл. 88б от КТК визира издаването на наредба, която първично, а не субсидиарно урежда материя, подлежаща на законова регламентация. Без съмнение чл. 88б от КТК не отменя нито КТ, нито Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ). Проблемът обаче се корени в обстоятелството, че от сега действащата редакция на разпоредбата съвсем не е безспорно, че се визира издаването на наредба на основата и в изпълнение на КТ и ЗБУТ. Именно липсата на еднозначно и категорично тълкуване на разпоредбата поражда напълно основателни възражения срещу настоящия й текст.

Предлаганото със законопроекта изменение
на чл. 88б от КТК очевидно цели преодоляване на констатираните спорни положения в действащата норма. На първо място, ал. 1 на чл. 88б КТК конкретизира законодателния характер на регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения на членовете на екипажа на кораб. Съгласно предложеното изменение посочените отношения вече изрично "се уреждат от този кодекс [1] и с наредба на Министерския съвет", а за трудовите правоотношения "неуредени по предвидения в изречение първо начин, се прилагат нормите на действащото българско трудово законодателство."

Предвидени са и нови разпоредби
на чл. 88б от КТ (от ал. 3 до ал.10), с които КТК по същество навлиза в областта на регулирането на основните елементи на трудовите и свързаните с тях отношения на членовете на екипажа на кораба, като изрично урежда: продължителността на работното време на такива лица, установяването на сумираното изчисление на работното време, минималната продължителност на почивката и допустимия интервал между почивките, изключенията в случай на извънредни обстоятелства, правилата за отлагането на ползването на седмичните почивки, компенсиране на отработените часове по отложените седмични почивки, както и се предлага да бъде въведено изключение от императивната норма на чл. 173, ал. 1 от КТ относно ползването на годишния отпуск на моряците.
Мотивите на вносителя на законопроекта обосновават необходимостта от изричната законодателна регулация на посочените отношения с обстоятелството, че съответните разпоредби на КТ носят императивен характер. Следователно всяко отклонение следва да бъде изрично регламентирано в нормативен акт от същата степен, какъвто е КТК. Предвид спецификата на работа на борда на кораб от практическа гледна точка е очевидно, че в редица ситуации установените в КТ общи правила не съдържат най-адекватните механизми за отчитане на работното време на моряците, за ползване на почивките и за компенсиране на неизползваната част от седмичните почивки, ползването на отпуски и т.н. Затова следва да се приветства стремежът на законодателя да създаде работещ механизъм за уреждане на посочените отношения посредством изменение на специалния закон - КТК.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker