КОЛУБАРСКИЯТ КАПАН И БЪЛГАРИЯ: ВИЖТЕ ПЪЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА ТОМ 2 ОТ ПОРЕДИЦАТА "БЪЛГАРСКИТЕ КОРАБИ"!

Pan.bg 06 ное 2018 | 13:17 views (454) commentaries(0)
img Българските морски новини № 363

Към морето и Дунава за напредък!

Специално за Pan.bg от нашия Черноморски приятел Джузепе Гарибалди

След издаването на том I от поредицата "Българските кораби", посветен на Дунавската флотилия и Морска част на Княжество България през 2015 г. в процес на подготовка в издателство "Еър груп 2000" е том II от същата поредица, озаглавен "1914-1921: Колубарският капан и България" с автори д-р Калоян Панчелиев и Преслав Панчелиев. Тук предлагаме на нашите читатели кратко резюме и съдържание на книгата.

1914-1921: КОЛУБАРСКИЯТ КАПАН И БЪЛГАРИЯ

През есента на 1914 г. българското правителство закупува (или наема) с посредничеството на фирма „Шенкер” три парахода с името „България” (и поредни номера I, II и III) и четири шлепа. Корабите са предназначени за превоз на военни материали по река Дунав. На 29 ноември с.г. те отплават от Будапеща към Русе, но само няколко дни по-късно са спрени. Официална версия: поради замръзването на река Дунав и минните заграждения. Истината: оказва се, че военните материали, натоварени на корабите в Будапеща са предназначени не само за неутрална България, но и за воюваща Турция.

От ноември 1914 г. обаче Турция, която е съюзник на Германия и Австро-Унгария се намира в състояние на война с Русия, Великобритания и Франция. От друга страна през втората половина на с.г. Русия воюва срещу Германия (в Източна Прусия) и Австро-Унгария (в Галиция) и активно подкрепя Сърбия. В този смисъл можем да очакваме, че всяка оръжейна пратка от Австро-Унгария/Германия към Турция, която по план трябва да премине през Сърбия или участък от река Дунав, контролиран от нея ще се сблъска с критично или резервирано отношение от страна на Русия.

Българският министър председател д-р Васил Радославов следи лично и участва в корабния и оръжейния трансфер на река Дунав. Той е замесен във взривоопасна международна ситуация, която произтича от противопоставяне на високо дипломатическо и политическо ниво. Срещу Радославов застават руският император Николай II, сръбският министър-председател Никола Пашич и правителствата на Великобритания и Франция.

В историята серията от сражения, водени на фронт от над 200 км между армиите на Австро-Унгария и Сърбия в периода ноември-декември 1914 г. остава под събирателното име Колубарска (или Сувоборска) битка. Тя завършва с решителна победа на сръбската армия и то в момент, когато политиците
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > > в Берлин и Виена очакват капитулацията на Кралство Сърбия.

Сърбия, въодушевена от победите на своята армия срещу Австро-Унгария и възвръщането на Белград (на 1 декември 1914 г.) пита Русия дали да пропусне българските кораби. Пашич целенасочено протака пропускането им, за да даде време на сръбските войски да установят контрол не просто върху централния участък, заключен между реките Сава и Дунав, където е разположен Белград, но и върху прилежащите речни крайбрежни участъци на разстояние няколко десетки километра в югоизточна и югозападна посока от столицата.

Получава се така, че българските оръжейни транспорти се спускат на юг по река Дунав срещу отстъпващата австро-унгарска армия и настъпващите победоносно сръбски войски. Превозите на военни материали със закупените/наетите от България параходи се затрудняват не само от неочакваните сръбски успехи срещу Австро-Унгария, но и от възможността същите да бъдат застрашени в посока от сръбското дунавско крайбрежие чрез артилерийски огън, взривове, разрушаване на мост/ове и съоръжения с цел възпрепятстване на корабоплаването.

В същото време с прибързаните си действия и неразумната идея да се прехвърли оръжейната пратка от река Дунав [през Адриатическо, Йонийско и Егейско море] към пристанище Дедеагач, което е поставено под изключително строго наблюдение от Великобритания, Франция и Русия в края на 1914 г., д-р Радославов поставя под въпрос българския неутралитет и злепоставя страната ни на международната политическа сцена.

В очите на водещите дипломати и политици от Тройното Съглашение изглежда, че неутрална България се опитва да извърши условна контрабанда през пристанище Дедеагач в полза на Турция, която се намира в състояние на война с Русия.

През януари 1915 г. параходите са предадени на австро-унгарските власти. По този начин и корабният, и оръжейният трансфер завършват безрезултатно.

Отношението на Австро-Унгария към България е нелоялно и непочтенно. Към момента на закупуването/наемането им през 1914 г. два от параходите, построени съответно през 1870 г. и 1853 г. са на солидната възраст от 44 и 61 години, а по документи са декларирани като произведени през 1879 и 1867 г. и от биографията им тихомълком са „спестени“ по 9 и 14 години. Данните за третия параход са оскъдни и за него трудно могат да бъдат направени изводи, но дори и по документи той е произведен през далечната 1863 г. или 51 години преди закупуването/наемането му от България през 1914 г.

В създалата се ситуация единствено българските военни моряци за пореден път изпълняват достойно своя дълг в условията на динамично променящата се военна и политическа обстановка в края на 1914 г. На тях посвещаваме своя скромен труд.

1914-1921: КОЛУБАРСКИЯТ КАПАН И БЪЛГАРИЯ

д-р Калоян Панчелиев
Преслав Панчелиев

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

Глава I Корабите на Дунавската част в периода 1912 – 1914 г. или историята на изпадането им в немилост, достойното им завръщане и незаслужен край

Глава II Начало на противопоставянето: Румънската страна възпрепятства военните транспорти за България и Турция

Глава III Пренасочване на военните транспорти по нов маршрут. Използването на влекачите на фирма „Багаров“

Глава IV В търсене на алтернативно решение. Преговори с „Шенкер“ за закупуването на параход под български флаг

Глава V Турция проявява интерес да се включи в проекта. В Сърбия, Румъния и Русия узнават за българските планове

Глава VI Влизането на австро-унгарската армия в Белград и спирането на настъплението й от сърбите при Аранджеловац

Глава VII Приемането на корабите "България I", "България II", "България III" и шлеповете в Будапеща. Допълнителни усложнения - кризата на българското тържище и нови сръбски военни успехи

Глава VIII Колубарският капан. Пълен обрат и спирането на корабите в Уйвидек (Нови Сад)

Глава IX Протестът на Чапрашиков и резервният план за разтоварване на турските запаси в Землин

Глава X Планове за ново настъпление на австро-унгарската армия и изпреварващите действия на сърбите – разрушаването на моста при Землин

Глава XI Пашич бави пропускането на българските транспорти. Прокламацията на сръбския престолонаследник принц Александър и действията на руската дипломация за сближаване на Сърбия и България

Глава XII Дедеагач – единствената отворена врата към света, която бързо се затръшва. Съглашенските сили Англия, Франция и Русия срещу България

Глава XIII Кампанията за дискредитиране на българския министър-председател. Михаил Маджаров опитва да защити България, но министерството на външните работи на Русия остава непреклонно

Глава XIV За проваления корабен трансфер или параходите и шлеповете, които попаднаха в Колубарския капан и не достигнаха до България през 1914 г.

Глава XV Подвиг: Пленяването на кораба „Тереза“ от Яни Костов

Глава XVI Приключенията на Сократ Панайотов и неговия влекач „Борисъ“

Глава XVII Кораб-призрак или още един параход с име „Царь Фердинандъ“, но...на река Дунав.
Що е то корабоплавателно дружество "Лойд" по български?

Глава XVIII Как румънците подло задържаха част от българските кораби, изпратени за зимовка на остров Мокан

Глава XVIX Флотът на Захарната фабрика в Русе и неговата Одисея

Глава XX Трагедията с взривяването на шлеповете „Анверсъ I“ и „Вардаръ“

Глава XXI Малкият параходен влекач „Росица“ или историята на един забележителен дълголетник

Глава XXII Кои са те? Загадъчните гемии и чамове от Дунавската част

Глава XXIII Обречени на забвение – разказ за дунавските труженици или ролята на понтонния парк във войната

Глава XXIV Сагата на Царското българско параходно дружество „Дунав“

Глава XXV За малкото ремьоркьорче „Ида“ и премеждията на неговия собственик Йосиф Пинкас в голямата политическа игра

Глава XXVI Никола Алтимирски – един мародер или добър предприемач, щедър дарител и забележителен българин? Пътят на бай Кольо от театралната трупа в Плевен през Цибър и параходното предприятие на Нацул Попов до Народното събрание

Глава XXVII Сила и мощ – по следите на легендарния параход „Варна“

Глава XXVIII Чест и достойнство - с името на старопрестолния Царевград Търнов на борда

Глава XXIX Гръцка връзка: в търсене на арматьора Портоло от Браила

Глава XXX „Рила“, „Надежда“, „Евдокия“ и останалите шлепове и катери в Дунавската част през Първата световна война

Заключение Как българските военни моряци изпълниха достойно своя дълг

Приложения

Библиография



Крепостта Петроварадин, наричана "Гибралтар на Дунава" в Нови Сад (снимка Pan.bg/Клуб ОКЕАН)

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


КОЛУБАРСКИЯТ КАПАН И БЪЛГАРИЯ: ВИЖТЕ ПЪЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА ТОМ 2 ОТ ПОРЕДИЦАТА "БЪЛГАРСКИТЕ КОРАБИ"!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/1 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker