Пламен Манушев: Поне 6 бойни кораба са необходими на флота

Pan.bg 20 мар 2019 | 11:15 views (678) commentaries(3)
img
armymedia.bg
АВТОР АНДРЕЙ РАНГЕЛОВ · 15/03/2019

Кой е адм. Пламен Манушев?
Роден е на 16 април 1954 г. Завършва ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” през 1977 г. Офицерският му път започва като щурман и командир на минно-торпедна бойна част, и преминава през длъжности като командир на базов тралчик, командир на Военноморска база – Варна, аташе по отбраната във Великобритания, командир на ВМС, заместник-началник на отбраната. Завършил е военноморска академия в Русия и военноморски колеж със статут на генералщабна академия в САЩ.
След като преминава в запаса, от края на 2012 г. е заместник областен управител на област Варна. Народен представител в 42-рото, 43-тото и сегашното 44-то Народно събрание. Заместник-председател на Комисията по външна политика, член на Комисията по отбрана, ръководител на Делегацията в Парламентарната асамблея на НАТО.

– Като висш морски офицер каква е оценката Ви за обстановката по сигурността в района на Черно море днес?
– Обстановката по сигурността в района на Черно море е напрегната. Тя се изостри силно след анексирането на Крим от Русия през март 2014 г. и инцидента с украинските патрулни катери и военен буксир в Керченския пролив през ноември миналата година. Казвам това с огромно съжаление, защото дълги години като офицер от Флота съм работил за изграждане на отношение на доверие и сътрудничество в нашето общо Черно море. И мога да заявя най-отговорно, че такава обстановка съществуваше. Само напомням, че от 2001 г. до 2014 г. в Черно море действаше Оперативна група за военноморско сътрудничество БЛЕКСИФОР. В състава ѝ имаше кораби от шестте крайбрежни държави, която плаваше по флага на адмирал от флотите на страните. Командването се поемаше на ротационен принцип по азбучен ред от страната домакин всяка година и групата се активираше по два пъти в годината. Инициативата имаше огромен потенциал. Освен това се провеждаха и национални учения по инициативата „Партньорство за мир”, в които участваха кораби от черноморските страни и НАТО. Всичко това остана в миналото. Черно море се превърна в зона на геополитически сблъсък и напрежение.

– Смятате ли, че България отговаря адекватно на нарасналите заплахи по море? Два нови патрулни кораба ще бъдат ли достатъчни за обновлението на военния флот?
– България отговаря адекватно на новите предизвикателства според своите възможности. Преди няколко дни се проведе Анализ на подготовката




на флота през 2018 г. Командирът на Военноморските сили контраадмирал Митко Петев отчете една успешна година с проведени 102 учения и изпълнение на целия спектър мисии и задачи. Включително и участие в редица мисии и задачи в Средиземно море. Не мога да не спомена и отличните си впечатления от Националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2018”. Достатъчни ли са два нови патрулни кораба? Не. Не са. На флота са необходими поне шест бойни кораба за изпълнение на поставените пред него задачи и осигуряване на морския суверенитет на страната. Затова този проект за модернизация е жизнено важен за ВМС. Не мога да не спомена и важността от поддръжката и частичната модернизация на трите фрегати клас „Вилинген” до получаването на нови кораби.

– Как оценявате досегашния ход на проекта за корабите? Очаквате ли да бъдат спазени сроковете и на 16 април да знаем кой участник каква оферта е предложил?
– Флотът натрупа значителен опит в изпълнение на процедурата по проекта за нови патрулни кораби. Те извървяха целия път и сега им е по-лесно. По искане на две от фирмите, обявили интерес към строителството на корабите, срокът за представяне на офертите е удължен с два месеца. Това ще даде възможност фирмите да подготвят по-добре офертите си. Така че на 16 април очаквам да разберем кой какво предлага.

– Може ли в случая да има също политическо решение и преговори държава–държава, по подобие на проекта за изтребителите, а и както бяха закупени трите фрегати, клас „Вилинген” преди около 15 години – на политическа цена?
– Не смятам, че е добре даже да се говори за промяна на процедурата. Това отново ще отдалечи изпълнението на проекта и никой не знае с колко. Флотът няма време за отлагане. Проектът е наистина жизнено важен, защото ако не се случи, ВМС ще останат без кораби. Тогава няма да са ВМС. Необходими са ни нови кораби, не втора ръка. Затова примерът с трите белгийски фрегати не е подходящ. Покупката на фрегатите беше изключително добра сделка. Те спасиха флота и сега са му основните бойни кораби. Но получаването на два нови модерни кораба ще е инвестиция за следващите 30–40 г. Те ще повишат качествено бойните способности на Флота.

– Според вас кои технически параметри на бъдещите кораби ще донесат най-големи нови способности на ВМС? Кои техни качества ще са най-ценни за флота?
– Плавателните съдове ще са ново поколение бойни кораби с възможности за поразяване на морски и брегови цели с противокорабни ракети. Също така с ново артилерийско оръжие за стрелба по морски и въздушни цели. Модерен зенитно-ракетен комплекс ще осигурява противовъздушната отбрана на кораба. За борба с подводен противник корабите ще са въоръжени с торпеда. Особено ценна за флота е възможността за базиране и управление на вертолетите „Пантер”. Тази възможност ще подобри качествено възможностите на кораба. Не споменавам и останалите навигационни, бойни и спомагателни системи и средствата за радиоелектронна война.

– Известно е, че повечето фирми, участващи в процедурата, са от чужбина и само една е българска. Има ли начин, в случай че бъде избрана чуждстранна компания, да ѝ се постави условие тя да използва в определена степен и капацитета на българската отбранителна индустрия? Тоест – евентуалната победа на чужд участник означава ли пълно игнориране на българския бизнес, или има възможности и той да участва като подизпълнител по проекта?
– Такова условие вече е поставено в Поканата за предоставяне на предложение (RFP), където е записано, че единият от корабите трябва да се построи в България. Освен това в Методиката за оценка на офертите е повишена значително тежестта на коефициента за индустриално сътрудничество. Значителни бонуси носи и осигуряването на пълна логистична поддръжка на жизнения цикъл от български фирми. Българската корабостроителна индустрия при така поставените условия във всички случаи ще участва в проекта.

– Как оценявате параметрите на бойната техника, която ще се придобие чрез другите два големи проекта – за изтребителя и бойната машина, от гледна точка на възможностите им за бойна поддръжка на флота и съвместни операции с новите кораби? Например изтребителят ще има ли въоръжение за действие над морето и удари по морски цели?
– Новите изтребители F-16, които ще бъдат придобити, ще са напълно съвместими с новите кораби по възможности за комуникации, обмен на криптирани данни и осигуряване на въздушно прикритие, а също така в бъдеще и отработване на насянето на съвместни ракетни удари по морски цели. Така че оценявам изключително положително наличието в Българската армия на такива нови, напълно оперативно съвместими оръжейни системи.

– Известно е, че предстои да се изпълняват и други, по-малки модернизационни проекти за армията. Например този на нови 3D радари е пряко свързан и с флота. Кога проектът може да стартира и да бъде реализиран? Може ли той да бъде изпълнен от българската отбранителна индустрия?
– Проектът за придобиване на 3D радари стои на дневен ред в Министерството на отбраната и това е добре. За това ни информира и заместник-министърът на отбраната генерал Атанас Запрянов в Комисията по отбрана. Този проект наистина е свързан и с ВМС за осигуряване на опозната картина на обстановката. Кога точно ще стартира не мога да отговоря, но се надявам да е по-скоро. Също така се надявам в него да участва и българската отбранителна индустрия.

– В момента един от големите проблеми на армията е некомплектът на личен състав. Какво още според вас може да се направи за по-бързото му решаване?
– Министерството на отбраната полага усилия за решаването на този наистина голям проблем от години. Вследствие на предприетите мерки към края на 2018 г. негативната тенденцията започна да се обръща. Това беше отчетено и на Анализа на подготовката на Българската армия. Това наистина е положително, но според мен не е с темповете, с които ни се иска на всички. Повишаването на основното възнаграждение е действие, което е в правилната посока и то трябва да продължи. Разделянето на възнаграждението за звание и длъжност – също. Усилията трябва да продължат в тази посока. Може би най-големият успех е, че в правителството и обществото наистина няма съмнения, че за армията трябва да се дадат необходимите средства. Какво още може да се направи? Може и трябва да се прави. Смятам, че трябва да сме проактивни в информирането на обществото какво прави армията. За попълването на обявените места в трите вида въоръжени сили трябва да се поучим от опита на Висшето военноморско училище. Как те набират курсанти и студенти. Как правят кампания в училищата. Това дава резултати. Струва ми се, че оставянето на набирането на военнослужещи за обявените места само на военните окръжия не дава желания резултат. Най-заинтересовани за качественото попълнение имат командирите. Затова и те трябва да участват в този процес. Появата на войска в малките градчета и села все още предизвиква въодушевление. Може да повиши и интереса. Това го видях в десетки населени места, като представяхме книгата на Красимир Узунов – „Каймакчалан”. Разбира се, решаването на проблема с некомплекта в БА изисква комплексни мерки и сериозни усилия на всички в МО, и това, което споделих, е само щрих. Националната кампания на Министерството на отбраната „Бъди войник” може да изиграе положителна роля в решаването на проблема.

– Кои основни направления от законодателството за армията смятате, че се нуждаят от промяна и актуализиране?
– Комисията по отбрана към 44 Народно събрание работи активно в тясно взаимодействие с МО за актуализиране на законодателството за армията. Предстои промяна на ЗОВС, като законопроектът е публикуван на страницата на МО. Някои от предложенията са наистина наложителни и ще имат подкрепата ни. По други предстоят обсъждания и определяне на позицията ни за подкрепа. Решаването на проблема с храненето на армията е важно и е необходимо да се коригира сега съществуващото положение. Затова ще подкрепим необходимите промени.

Последните придобивки за ВМС са преди 10 г.
Последните големи плавателни съдове, влезли в строя на Военноморските сили, са придобити преди 10 г. Става дума за кораби – втора ръка.
В началото на 21 век България закупи от Белгия три употребявани, но добре запазени и с достатъчен ресурс фрегати тип „Вилинген”. Първият от корабите – „Дръзки” влезе в състава на ВМС през 2005 г., вторият – „Верни” – през 2008 г., а „Горди” – през 2009 г. Също през 2009 г. във Военноморските сили беше приет и друг употребяван кораб, закупен от Белгия – минният ловец „Цибър”.
Основната част от корабите във флота са произведени в бившия СССР и са на възраст около три десетилетия и повече. От края на 1989 г. служба във флота носи фрегатата „Смели”.
Все със същия произход са корветите „Решителни” и „Бодри”, както и ракетният катер „Мълния” – придобити през 1990 г. Тип „Сделано в СССР” са още кораби, постъпили във ВМС в периода 1981–1983 г. – базовите миночистачи „Бриз”, „Шквал” и „Прибой”.
Други пет кораба – рейдови миночистачи са произведени в България по проект „Малахит” и са постъпили във флота в началото на 90-те години на 20 век. Полско производство е влезлият в строя на ВМС кораб за размагнитване „Капитан първи ранг Димитър Добрев”, а италианско – спасителният кораб „Протео”, получен през 2004 г. Наред с това флотът разполага с моторни катери, хидрографски катери и други кораби.
Що се отнася до по-малките плавателни съдове, там последната придобивка е от началото на август 2018 г. Тогава ВМС получиха като безвъзмездна помощ от САЩ четири бързоходни патрулни лодки.
Сред по-новите придобивки са и трите хеликоптера „Пантер”. Първият от тях влезе във флотския строй през 2011 г. През 2017 г. един от вертолетите се разби, като командирът на машината загина.
Гръбнакът на флота обаче са корабите. Затова българското Народно събрание утвърди проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС” на стойност 984 млн. лв. с ДДС. Тези средства ще бъдат дадени за закупуване на два нови кораба. Очаква се след месец – на 16 април, да бъдат отворени офертите на фирмите, участващи в конкурса по проекта.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 3

  1. #1
    строевак 20 мар 2019, 11:19
     
    1
     
    1

    А бронирани машини???

  2. #2
    цв апартаменти 20 мар 2019, 15:21
     
    1
     
    1

    Вдигнете пределната възраст на матроси ,старши матроси на 48години

  3. #3
    Ghost_ 21 мар 2019, 14:02
     
    0
     
    0

    А за подводници май вече изобщо и не споменават?

    Няколко държави имат или ще имат в следващите години подводни лодки (втора ръка) за продажба, но ние вече сме отписали този род въоръжение, както ми се струва ...

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker