Как водолаз оцеля почти 40 минути без кислород на 92 м дълбочина в Северно море (Видео)

Pan.bg 10 май 2019 | 23:17 views (634) commentaries(1)
img 24chasa.bg


Зорница Йосифова


В една дъждовна вечер в Северно море през септември 2012 г. гмуркачът Крис Лемънс се изправя очи в очи със смъртта.

Заседнал върху платформа над нефтена сонда в ледените, тъмнокафеви води на Северно море, той има въздух за още само няколко минути в аварийните си резервоари.

В този миг мисли най-вече за годеницата си Мораг. Тя била преподавателка на Крис в училище, а в този момент го чакала да се завърне от последната си смяна като дълбоководен водолаз, след която двамата щели да градят свой дом в Шотландия. Двойката планирала да сключи брак през април.

Всяко следващо вдишване става по-трудно и по-трудно... и евентуално причернява, коментира "Дейли мейл".

33-годишният водолаз винаги описвал работата си като "да отидеш в Космоса, но под вода". В онази нощ Крис се откачил от "кораба майка" и жизнено важната връзка, от която зависи животът му, и се отдалечил в дълбините.

Преживеният от него кошмар в Северно море сега е документален филм на Би Би Си "Последният дъх", който разказва невероятната му история. Тя все още озадачава редица експерти.

Повечето хора не могат да издържат без кислород дори три минути. Крис обаче оцелява цели 38 минути без въздух.

Как е успял?

18 септември започва просто като пореден ден в морето, на 193 км източно от Абърдийн, Шотландия, за Лемънс, Дейв Юса и Дънкан Алкок - двама по-опитни гмуркачи на големи дълбочини. Тяхната задача е да се спуснат до 92 м от подводния кораб Bibby Topaz, за да поправят повредена тръба. Рутина за тях - членове на малка група високоплатени и безстрашни експерти от Висшата лига по гмуркане, но ужасяваща задача за всеки друг.

Тримата ще работят, както винаги, в екстремни условия, при които натискът върху телата им е такъв, че е нужна специална подготовка с дни на борда на кораба преди гмуркане.

Докато Юса и Лемънс обличат своите водолазни костюми и каски, Алкок захранва връзките, които снабдяват двамата водолази с въздух, топлина, светлина и възможност за комуникация с екипажа за планираната 6-часова работа.

Всичко вървяло нормално, докато от Bibby Topaz не алармират Юса и Лемънс, че трябва веднага да стигнат до гмуркащата се камбана (спомагателен уред, чрез който се спускат водолазите от кораба до дълбочините), за да бъдат изтеглени обратно на кораба.




Навигационна система, която задържа плавателния съд на мястото над нефтената сонда, обаче се разваля. Така Bibby Topaz започва да се отдалечава от мястото и екипажът не може да го контролира.

Водолазната камбана била закачена за кораба и се понесла заедно с него. Единствените им връзки с Bibby Topaz остават маркучите, които ги снабдяват с въздух, топлина и светлина. Докато се изкачват към кораба, държейки се по тях, Лемънс се хваща за структурата на сондата.

Кабелът се изтръгва от плавателния съд, движещ се в обратна посока. Другият водолаз Юса се опитва да помогне, но знае, че опитите му са безнадеждни. Връзката на Лемънс се отскубва с гръм. Костюмът му остава без светлина, въздух, нито връзка с колегите му, както и циркулираща гореща вода, която да поддържа топлината. Той потъва обратно към дъното.

На Юса му е наредено да се върне на водолазната камбана. Нямало особено голяма възможност да търси Лемънс, а и от Bibby Topaz не искат да загубят и двамата си опитни гмуркачи. Юса си представя как ще обясни на годеницата на Лемънс какво се е случило.

На повърхността екипът започва да се бори с повредата на навигационната система. Те знаели, че минутите, за да се върнат в началната си позиция и да открият Лемънс, са преброени. Изчисляват, че в най-дорбия случай той може да има кислород в аварийните си резервоари за 8 минути.

Тъй като времето, докато техниците се опитват да възвърнат контрола върху системата, лети, екипажът решава да спусне безпилотен датчик с камера, който да търси изчезналия водолаз около нефтената сонда.

Сам на морското дъно, Лемънс знае, че шансовете му за оцеляване намаляват с всяка секунда. Той осъзнава, че най-добрата му възможност е да използва останалия кислород, за да стигне обратно до сондата и да се покатери върху подводен пясъчен насип до нея.

Но дезориентиран от интензивната тъмнина, Крис няма представа кой път да хване. Тръгне ли в грешна посока - е загубен завинаги. За първи път в онзи съдбовен момент късметът е с него. След няколко стъпки и протегнати ръце в тъмнината пред него той докосва металната конструкция. Скоро стига до възвишението под водата, но не може да види нищо. Лежейки там, надеждата у Лемънс постепенно угасва и започва да усеща как животът го напуска. Въпреки всичко той отказва да се паникьосва и зачаква смъртта със спокойствие.

Когато подводната камера стига до сондата, екипажът на Bibby Topaz се залепва за мониторите. Те забелязват, че тялото на водолаза все още потрепва.

Но давайки си сметка, че 25 минути, след като навигационната система на кораба се бе повредила, Крис все още е в дълбините на морето, колегите му решават, че са открили само мъртво тяло. Отнема им още няколко минути, докато върнат Topaz в началната му точка над сондата. Юса е инструктиран да се спусне от водолазната камбана до повърхостта на структурата и да прибере тялото на своя колега.

Било безмислено, защото това щяло да потвърди най-големите им страхове, но той все пак издърпва Лемънс в камбаната, където Алкок му маха каската и с последна надежда започва да му прави изкуствено дишане.

Само след две вдишвания Крис се свестява. Алкок знае, че шансовете на Лемънс да е с трайни мозъчни увреждания заради липсата на кислород са огромни, но само след няколко минути 33-годишният гмуркач проговаря, и то смислено. Той наистина е надмогнал смъртта.

Това как водолазът е оцелял сам, без почти никакъв кислород, в продължение на 38 минути на едно от най-негостоприемните места на планетата все още озадачава експерти. Най-доброто обяснение е, че екстремният студ е вкоченил тялото му, което позволява на жезнено важните му органи да продължат да функционират, макар и слабо, благодарение на малкото му останал въздух.

"Не мисля, че някога ще разбера", казва сега 40-годишният Крис Лемънс на края на документалния филм по неговия случай "Последният дъх". Животът му с неговата годеница Мораг продължава, след като двамата се оженили, както бе планувано.

Интересното е, че въпреки този ужасяващ инцидент, Крис продължава да работи като водолаз. Само три седмици след случилото се той и двамата му колеги Юса и Алкок се завръщат отново заедно на морското дъно.




loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    зелен фасул 11 май 2019, 07:51
     
    2
     
    0

    В този миг мисли най-вече за годеницата си Мораг. Тя била преподавателка на Крис в училище, ЯВНО Е,ЧЕ НЕ САМО МАКАРОНЪТ СИ ПАДА ПО ЛЕЛЯ СИ. ИМАЛО И ДРУГИ ГЕРОНТОФИЛИ.

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker