Нужна ли е на България подводница „втора употреба“?

Pan.bg 16 дек 2019 | 11:08 views (949) commentaries(3)
img Източник:"Otbrana.com"

Представяме ви уникалния анализ на кап. I ранг проф. Калин Калинов, споделен във фейсбук от началника на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“ флотилен адмирал Боян Медникаров. От анализа: „И последно – за „втората ръка“. Всъщност важното е не коя „ръка“ са подводниците, а как са поддържани. Мисля, че и ние сме го доказали с нашите подводници, а и що се отнася до Норвегия – нито технологиите им, нито подводната им школа, нито името им будят съмнения. И нещо повече – тези подводници са от ново технологично поколение. Това е незаменимо за флота! Нови технологии, нови стандарти, съюзна съвместимост.“

Не обичам да се връщам към темата с подводниците, защото тя е чувствителна за една голяма група от хора, включително и за мен. Но към настоящия момент се формира новина, която може да предизвика коментари и дискусии, в които здравият разум и логиката да се позагубят. Именно за това искам да споделя моето становище сега. И за да е ясно, становището ми е: на България жизнено е нужна подводница точно сега!
Може да прозвучи малко нескромно (всъщност точно така си звучи), но самочувствие да взема отношение ми дават следните факти от биографията ми: бивш подводничар съм и съм преминал през всички длъжности от командната линия „щурман – командир на подводница“; първата ми хабилитация – като доцент, е във професионално направление „Военни науки“ със специализации „Тактика на ВМС“, „Оперативно изкуство на ВМС“ и „Управление на ВМС“; втората ми хабилитация – като професор, е в професионално направление „Администрация и управление“ със специалност „Организация и управление извън сферата на материално производство (Национална сигурност)“.
Очевидно, че самочувствие не ми липсва. Стига съм се хвалил –нека минем на темата.
Нека първо погледнем в перспектива военна сигурност, като съществен елемент на националната сигурност (бих казал най-важният компонент) и да преминем през последователността на тактическите, оперативните и стратегическите аспекти.
В тактическо отношение подводницата притежава уникални за военноморските родове сили характеристики. Нужно ли е да припомняме за скритостта на действията, уникалното съчетание на мощно огнево въздействие от минимални дистанции с предимството на изненадата, голямата автономност, възможността да води, както самостоятелни действия, така и действия в група? А какво да кажем за моралния ефект върху противника? Само мисълта, че там някъде има нещо скрито, мощно, неизбежно,




е пагубна за надводните екипажи. Спомням си една от командирските ми атаки, когато торпедото премина под кораба – цел. Командирът на кораба ми сподели красноречиво: „Какво да кажа – гадничко си е! Изведнъж разбираш, че нищо не можеш да направиш“. Накратко - уникално тактическо средство с голям ударен потенциал.
В оперативно отношение фактите са още по-окуражаващи. Флотът беше загубил уникалните способности за редица операции с участието на подводници. И моля никой да не обяснява, че чрез спорадичното участие на турска подводница в съвместни учения, тези способности са поддържани! Спомням си първите международни учения по линия на предприсъединителната програма. Участваха и румънски кораби, които трябваше да ни търсят. От години бяха загубили подводницата си. Пълни щастливци – никакъв опит! Спомняте ли си рубриката „Прасета в космоса“ на „Кукленото шоу“? Е, за това става дума!
Дори да приемем, че действията на националния военен компонент ще се ограничат до осигуряване на развръщането на съюзните сили, то това е немислимо без подводници.
Допълнително следва да се отчете, че важно оперативно осигуряване – разузнаването, е непълноценно без уникалните възможности на подводниците.
Нека не пропускаме, че се възстановява един важен компонент на ВМС – ударните сили, който досега се крепеше само от носителите на ракетно оръжие (чието състояние за жалост е ясно).
В стратегически контекст отново нещата нарастват. Доколкото този аспект винаги е бил и си остава военнополитически, то следва да отчетем, че европейската идентичност и интереси в Черно море в обозримо бъдеще ще разчитат във висока степен на сумарния възпиращ потенциал само (подчертавам „само“ в регионален план) на България и Румъния. И двете държави нямат подводници. Но във военногеографски план Румънските бази са неподходящи – плитководие, удължаващо опасно много времето за развръщане на подводница; близост до районите на интерес за други държави; попадане в обхвата на системи за поразяване с брегово развръщане на държави, намиращи се извън ЕС. С две думи – никакъв шанс. Но освен отговорност – и малко национален интерес. Трябва ли за пореден път Румъния да ни изпреварва в развитие на поддържани от ЕС инициативи? Ако България развие способности за подводна война, следва да се отчете, че в неизбежния процес на формиране на единни европейски сили за отбрана ние ще предложим достойно участие със сили. Това, освен че ще бъде високо оценено, но може да доведе до съюзно финансиране на поддържането на декларираните в европейски план способности. С две думи – част от разходите за поддръжка на подводниците да са за сметка на европейски отбранителен фонд.

Няма да досаждам повече с военни съображения. Мисля, че е ясно!

Нека само добавя няколко щрихи в други перспективи.
В организационен контекст моментът е също уникален. Все още имаме пълноценни бивши подводничари на възраст около четирийсет години, способни да поставят началото на възстановителен процес. Само попитайте ветераните как се усвояват подводници! Слушал съм го лично от контраадмирал Попов. Накратко – трудно. Съвсем различно си е да започнеш кормуване на „Опел“ (моят опит стига до там), ако си карал дванайсетица (от там започнах)!
На следващо място идва едно приятно съвпадение.
На свое посещение във ВВМУ министърът на отбраната отпусна целево финансиране от 3,2 милиона лева за изграждане на дълбоководен басейн в училището. Благодарение на това се даде ход на отдавна подготвян проект.
Паралелно с изграждането на басейна ВВМУ участва в проект по Националната пътна карта за научна инфраструктура. Една от целите е изграждането на хипербарен комплекс. Финансирането вече е осигурено (сумарно 7 милиона). За всички, които разбират, нещата са ясни – възможно е в процеса на усвояване на подводниците да се изгради и тренировъчния център за подводничарите. Ако сега знаем какви са подводниците, ще е налице добрата възможност за осигуряване на адекватна тренировъчна инфраструктура.

Нека не забравяме и традициите.

Не мога да си спомня точно коя подред е България, но с откриването на подводното корабоплаване ние сме сред десетте държави в света, притежаващи подводници. Само далновидните във военностратегически план държави предприемат такова решение. Следват дълги години на възстановяване на традициите и години на достойно подводно корабоплаване. Само уважение заслужават екипажите, които през годините поддържаха подводниците оперативни и във възможно най-високото ниво на подготовка. Въпреки многото трудности, няма тежки инциденти, свързани със загуба на човешки живот. Напротив – има много достойни и смели прояви. Да, традициите не са маловажни!
И нещо повече – тази традиция е от значение за целия народ. Мисля, че най-уважаваната военна специалност си е подводничарската. Моите най-дълбоки уважения към всички други военни професии, но подводният екипаж си е коренно различно нещо – организъм от шейсет души като един! Единни във всеки момент – от радостите до проблемите.
Именно традициите и респектът са нещата, които следва да се отчитат и в политически план. Ако някой иска да засвидетелства ангажираност с национален интерес, едва ли има по удачен начин от решаването на важен въпрос за националната сигурност, който на всичко отгоре съвпада с емоционалните обществени нагласи. Едва ли някой ще се противопостави на подобно предложение, а носителят на подобна инициатива може само да се гордее.
И последно – за „втората ръка“. Всъщност важното е не коя „ръка“ са подводниците, а как са поддържани. Мисля, че и ние сме го доказали с нашите подводници, а и що се отнася до Норвегия – нито технологиите им, нито подводната им школа, нито името им будят съмнения. И нещо повече – тези подводници са от ново технологично поколение. Това е незаменимо за флота! Нови технологии, нови стандарти, съюзна съвместимост.
Дано тази инициатива стигне докрай! Чудесен подарък за настъпващите празници!
Весели празници!
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 3

  1. #1
    Обектив 16 дек 2019, 21:47
     
    4
     
    1

    Подводниците от клас Ула минават пълна модернизация по 50 критерия в недалечната 2012 година. Това са съвсем съвремени подводници с които ще трябва да се съобразяват потенциалните противници.
    https://andrej-kraft.livejournal.com/44227.html

  2. #2
    THUNDER 17 дек 2019, 11:44
     
    4
     
    0

    Боце говореше за две подводници, сега стана една , а след нова година ни една !
    https://btvnovinite.bg/svetut/balgarija-mozhe-da-kupi-podvodnici-ot-norvegija.html


    А, явно сделката не е за изпускане, рядко с появява подводница по онази програма на НАТО. И още по-рядко е такава техника да е добре поддържана и модернизирана на скоро.

    Обикновено предлаганото въоръжение, по програмата за отпаднала необходимост на някой от страните е доста амортизирана или морално остаряла.


  3. #3
    THUNDER 17 дек 2019, 12:14
     
    2
     
    0

    https://en.wikipedia.org/wiki/Ula-class_submarine

    Според Укипедия Клас Ула е сравним по размери с Тайпе 209 (1300т). Като Тайпе 209 е на въоръжение Турция (14 = 6 бр1200 -8 бр1400 бр ) и Гърция (8 бр 1200) от нашите съседи. Като те разполагат и с по един брой от по-новият клас Тайпе 2012.


    https://en.wikipedia.org/wiki/Type_209_submarine

    https://en.wikipedia.org/wiki/Type_212_submarine



Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker