КАПИТАН І РАНГ КАМЕН КУКУРОВ – „ОФИЦЕР НА 2019 ГОДИНА“ В БЪЛГАРСКИТЕ ВМС

Pan.bg 09 яну 2020 | 19:00 views (1925) commentaries(0)
img
Валентин Димитров, сп. „Клуб ОКЕАН“, снимки личен архив

Камен Кукуров е роден на 12 юни 1964 г. в Пловдив в семейството на кюстедилец, потомък на пришълци от македонския край, и добруджанка, сред чичовците са земеделец, майстор на ковано желязо и адвокат – депутат във Великото народно събрание, а между по-далечната рода мержелее моряк, достигнал до капитан І ранг в марината, който заедно с целия фамилен сухоземен фон, едва ли е повлиял на момчето, проплакало за първи път под тепетата, да се превърне две десетилетия по-късно в поредния морски офицер. Все пак има причини това да се случи.
Паралелно с усвояването на въведената за първи път модерна тогава специалност „Промишлена електроника“ в Техникума по електротехника, сред хилядите книги вкъщи Камен се увлича по морската литература, която кара някои от момчетата да се виждат ако не като капитани на кораби (а и на подводницата на Жул Верн), поне като пирати. Няколко почивки на море също „подсоляват“ професионалната ориентация, но везните към Варна, възможно най-далече от Пловдив, последно наклонява една провалена любов. Емоционалното „бягство“, подсилено от самочувствието, че никой от съучениците не е избрал Морското училище, завършва именно в него по специалност „Радиолокация за ВМС“.
Петте години в училището (1982 – 1987) отлитат бързо, натрупали знания, изградили самостоятелност и отговорност, създали приятелства, които зад оградата се кръстосват в наетата квартира с поне дузина ключове, организация и сигнали за ползване поне като „гардероб“ за цивилни дрехи – някаква нелегалност срещу лютите патрули.
В пети курс мичман Кукуров вече проявява някакъв необясним интерес към подводниците, постепенно прераснал в стремеж да служи на тях. В гарнизонен отпуск случайно среща тогавашния началник-щаб на дивизиона капитан ІІ ранг Илия Димчев, на китела на който вижда знака, който имат право с гордост да носят само командирите на подводници. Представя му се и заявява, че много иска да служи в дивизиона. Колкото учуден, толкова и поласкан, Димчев не се колебае: „Добре! Заповядай... Сигурно ще има свободни места...“




Местата се оказват много – седем: за четирима навигатори, двама РТС и един механик, защото тогава в строя се четири оперативни подводници проект 633. Лейтенант Кукуров е назначен за началник РТС на подводна лодка 84 (все още „Ленински комсомол“) с командир тогавашния капитан ІІІ ранг Дарин Матеев. Той вече е успял да даде един урок по офицерска чест на лейтенанта още като курсант на практика. На море хидроакустическата станция излиза от строя и командирът решава да изпита младежа, възлагайки му нейния ремонт. След няколко часа мъки в отваряне на блокове и взиране в схеми повредата не е открита. Идва обаче старшината, ритва апаратурата и тя заработва. Очевидно, овладял до съвършенство техниката, екипажът и друг път е спасявал положението къде с премерен ритник, къде с кибритена клечка на точното място. Извикан на мостика за доклад на командира, в стремежа си да не злепостави старшината, а и себе си, младият инженер, измисля някакви правдоподобни обяснения. Дарин Матеев го прекъсва бързо: „Слизай! На моята подводница лъжец не искам!“
Точно на неговата подводница лейтенант Камен Кукуров служи три години, изявява се като вахтен офицер, както и в подготовката на лодката и екипажа, получава още много уроци – и служебни, и човешки, от любимия се командир и още една звездичка на пагоните... Забелязал старанието му, вече като началник-щаб на дивизиона, Дарин Матеев дава на подчинения си невероятен шанс за продължаване на службата – помощник-командир на подводница. Така Камен Кукуров става единствен случай на радиотехнически офицер във ВМС, направил сериозна командирска кариера. Вицеадмирал Митко Петев също е с радиотехническа „закваса“, но впоследствие завършва и „Корабоводене“.
Първата крачка по командирската стълбица е най-трудна. Зареждат се изпити (теоретически и практически) пред комисия по зачотните листи (колкото конспект за държавен изпит) на три длъжности – командир на щурманска бойна част, командир на минно-торпедна бойна част и помощник-командир на подводница. На последната длъжност е две години, още две е старши помощник-командир, докато на 22 август 1995 г., след сдадения допуск за правоуправление, на гърдите му вече е мечтаният знак за командир на подводница. Командир на „Слава“ е три години. В последната от тях субмарината е на доков ремонт, получава новите батерии „Варта“ и излиза на първото си плаване с тях.
Седмица след това Кукуров вече е сред първите трима българи, обучаващи се (на турски език, усвоен за една година) във Военната академия на турските ВМС в Истанбул (Завършил е и два курса във Военната академия „Г.С.Раковски “ в София). След нея още година е командир на „Слава“, докато през 2002 г. е назначен за началник-щаб на дивизион подводници. От 2008 г. е командир на дивизион за подводни операции. Той включва последната действаща подводница, аварийно-спасителния отряд и школата за подготовка на водолази. Повишени са възможностите на спасителния кораб „Протео“, осъществени са подводни операции до потънали във военно време кораб и подводница. От 2011 г. подводничарят е заместник-командир на Военноморска база Варна по подготовката на силите, на аналогичната длъжност е и след преобразуването й в Пункт за базиране Варна, за кратко – и негов командир. Началник на отдел „Операции и подготовка на силите“ в Щаба на ВМС е от 2014 г. а от ноември 2018 г. е началник-щаб на флота.
През 2019 г., за която капитан І ранг Кукуров получава наградата на списанието в офицерската категория, във ВМС се случват много неща с неговото активно участие – подготовката и провеждането на учението „Бриз“ (тогава е началник на щаба по неговото управление), подготовката и честването на 140-ата годишнина на ВМС (демонстрациите и парадът възвръщат една вълнуваща традиция), в решителна фаза навлиза проектът за модулните патрулни кораби, както и другите проекти на флота, подготовката за участието на наш кораб в операцията по морска сигурност на НАТО „SEA GUARDIAN“ в Средиземно море, както и в учението на ВМС на Турция „DOGU AKDENIZ“, участието на флота съвместно с РД „Гранична полиция“ в учение на река Дунав (първо по рода си). Допълнителна специфика е смяната на командира на ВМС точно в този период.
Признанието за „Офицер на 2019 г.“ е лично – то акумулира „с натрупване“ целия служебен капитал на неговия кавалер, отчита комплексно неговите способности и качества, приноса му за изпълнението на свързаните с длъжността му задачи, които в дадения случай се разпростират и далече извън Адмиралтейството, върху целия флот. И все пак чрез личността на капитан І ранг Камен Кукуров косвено признание получават още две общности от военни моряци.
Първата от тях са подводничарите. На гърдите на началник-щаба на флота и сега неизменно блести знакът за командир на подводница. Преминал е цялата командирска стълбица в подводния дивизион до последен негов командир. Биографията му е свързана с учения по спасяване на екипажа на аварирала подводница съвместно с турските ВМС през 1993 г. в наши води, през 1994 г. - в турски, единственото такова изцяло българско учение, проведено у нас през 2007 г. Безброй са трудностите и рисковете по експлоатацията на изчерпващата възможностите си последна подводница „Слава“, нескриваните мъжките сълзи при последното й истинско плаване на 21 декември 2010 г., осъществено по предложение на командира на дивизиона със съгласието (за първи път извън единоначалието) на целия екипаж след едномесечна подготовка. За последен път подводницата напуска базата, потапя се на 16 метра, ляга на дъното, изпита е по чаша от „най-киселото“ вино, всички екипажи строени на бордовете и корабните сирени посрещат „Слава“. С две маневри, сякаш да се отсрами за последно, тя застава на мястото си. В края на 2019 г. капитан І ранг Кукуров ръководи и операцията по буксировката до нейната музейната стоянка.
Втората общност са офицерите и всички други категории служещи и работещи в Щаба на ВМС. Защото в признанието на техния началник има и безброй частици от техния координиран и направляван от него, отговорен и важен труд, от който тръгва и при който завършва всичко, което се случва във флота – от командира му до последния редови матрос.
Капитан І ранг Кукуров е доволен от службата и от живота си, въпреки, а може би и защото в тях има всичко - щастливи мигове и разочарования, трудности и надежди. Още му дава криле отговорът на сина му на един мъжки въпрос. Тогавашният петокласник казва с гордост: „Кое момче може да се похвали, че баща му е командир на подводница!“ Днес помъдрелият баща е в служебния си зенит, концентриран в многобройните си отговорности, съчетаващ командирска строгост с подводничарски колективизъм, търсещ опорни точки и извън щаба. Някои намира в оглушаващата тишината в планината, в доверието, което дава осигуряващото въже на двойката алпинисти, в удовлетворението, че учи по-младите като председател на Клуба по спортно и скално катерене във Варна. Той е открит и прям както в службата, така и в подводничарския съюз, също и в Мрежата, където защитава свои каузи. Най-значимата сред тях е, че ВМС се нуждаят от достойно бъдеще!

image
Капитан І ранг Камен Кукуров на работното място

image
Командирът на подводницата на мостика...

image
... и в централния пост

image
С последния екипаж на ПЛ „Слава“

image
Командир на дивизиона за подводни операции

image
От дълбините към висините

image
Начело на блока на ВМС на парад в София

image
По време на учението „Бриз – 2019“

image
С Президента и Върховен главнокомандващ

image
С Председателя на Министерския съвет
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker